№ 448
гр. Дупница, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510101118 по описа за 2022 година
И. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявила срещу Д. И. А., ЕГН:
**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 34 от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК.
Ищцата твърди, че с ответника са наследници на Д. К. А.а, починала на 23.09.2018г.,
като ищцата е нейна сестра, а ответникът-брат на починалия й съпруг В. И. А., починал на
12.07.2021г. Като наследници на Д. А.а, страните са съсобственици на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Фронтера“, с рег. № ***, придобит от наследодателката по време на брака й
с В. И. А.. Ищцата твърди, че след смъртта на В. А., само ответникът ползва процесния
автомобил, като й пречи да упражнява правото си на собственост върху него.
С оглед на гореизложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да
допусне до делба между страните гореописания лек автомобил, а също така, на основание
чл. 344, ал. 2 от ГПК, да постанови ответника да й заплаща наем за ползването на
собствената й част от автомобила, считано от 12.07.2021г. до окончателното извършване на
делбата.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от ответника, който изразява становище за основателност на предявения иск за делба на
описания автомобил, като счита че същият следва да бъде допуснато до делба при квоти 5/6
ид.ч. за него и 1/6 ид.ч. за ищцата, но оспорва искането на ищцата да й заплаща наем за
ползването на автомобила. Оспорва твърдението на ищцата, че възпрепятства ползването на
собствената й част. Твърди, че е направил редица неотложни и необходими разходи за
запазването и поддържането на автомобила, тъй като същият бил в лошо техническо
състояние, както и заплащал всички необходими данъци и застраховки във връзка с
1
ползването му.
Съдът като взе събраните по делото доказателства ведно с доводите и
твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а се установява и от приетите като доказателства по
делото Удостоверение за наследници изх. № 2710/27.05.2022г., издадено от общ. Дупница,
Удостоверение за сключен граждански брак № 052755/07.02.1982г., съставено въз основа на
Акт за граждански брак № 29/07.02.1982г., че ищцата и ответникът са наследници по закон
на Д. К. А.а, починала на 23.09.2018г., Акт за смърт № 0454/24.09.2018г., съставен в гр.
София, район „Изгрев“, като ищцата е нейна сестра, а ответникът-брат на починалия й
съпруг В. И. А., починал на 12.07.2021г.
Не е спорно, а се установява и от приетото като доказателство Свидетелство за
регистрация на МПС част І, че приживе В. И. А., по време на брака си с Д. К. А.а, е
придобил лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“, с рег. № ***, с рама №
SED52SUD2RV603559.
Ответникът е представил като доказателства Протокол за монтиране на уредба,
позволяваща работата на двигателя на процесния автомобил с втечнен нефтен газ или
сгъстен природен газ, фактури за извършени ремонтни дейности, Застрахователна полица за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и удостоверение за
застрахователна стойност на МПС.
По делото е назначена и изслушана съдебно-оценителна експертиза, от заключението
на вещото лице по която се установява, че средномесечния пазарен наем за процесния лек
автомобил е в размер на 35.00 лв., респ. за 1/6 от него-в размер на 5.83 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите В. И.а М.-
дъщеря на ищцата и К. Г. Щ.-роднина по сватовство от първа степен на ответника (съпруга
на сина му).
Свидетелката М., която е дъщеря на ищцата, дава показания, че след смъртта на В. И.
А., процесният автомобил се ползва само от неговия брат-ответникът Д. А.. Споделя, че
ответникът се е обаждал на свидетелката и майка й (ищцата), като им е предлагал да ползват
автомобила, но така и не им го дал. Казал им „Ще ви го дам да си карате с него дърва“, но
това така и не се случило. Споделя, също така, че са разговаряли с ответника за
споразумение относно съсобствеността на колата, но понеже той им предложил много ниска
цена, не се разбрали.
Свидетелката Щ. дава показания, че когато братът на ответника починал,
автомобилът бил в много лошо състояние, което наложило ответникът да вложи значителни
средства, за да го ремонтира, монтирал му и газова уредба, платил дължимите данъци и
сключил застраховка „Гражданска отговорност“. Свидетелства, че ищцата искала да се
продаде автомобила и да й се дадат част от парите или ответникът да й плати нейната част,
но не е искала да ползва автомобила, защото няма свидетелство за управление на МПС.
Свекър й предложил на ищцата и дъщеря й (свидетелката М.) да ползват джипа, но те
2
отказали.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск за делба на съсобствен недвижим имот е допустим. Разгледан по
същество, същият е основателен и доказан и следва да се уважи. Съображенията за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на
общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. По силата на чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се
допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата
фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за
собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на
съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено
към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на
съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С
оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко една установителна
част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните
части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба.
Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл
да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че към настоящия момент те са съсобственици на процесния автомобил, при
квоти: 5/6 ид.ч. за ответника и 1/6 ид.ч. за ищцата.
Спорно по делото е обстоятелството дали ответникът следва да заплаща на ищцата
обезщетение срещу ползването на нейната идеална част от имота, до окончателното
извършване на делбата.
Предявеното искане е привременна мярка, с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК и
представлява претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акт на съда,
до приключване на делбеното производство. Съгласно чл. 344 ал. 2 ГПК в решението по ал.
1 или по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата
си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат
на другите срещу ползването. Легитимирано лице, по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК, е всеки
съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Разпоредбата на чл.
344, ал. 2 ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от
тях да ползва реално имотите - предмет на делбата или да получава съответното
обезщетение, ако е лишен от това ползване. Такова искане може да бъде направено през
цялото развитие на делбеното производство, като в решението си по допускане на делбата
3
или по-късно съдът се произнася по него, ако са налице основания за това. Характерът на
искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т.е. произнасянето на съда
представлява съдебна администрация на граждански правоотношения. Съдебният акт, който
се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо,
тъй като не се разрешава окончателно материално-правен спор между страните. Действието
на определението е за определено време, като същото може да бъде обжалвано с частна
жалба, както и да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата – арг. чл. 344, ал. 3 ГПК. В
конкретния случай искането изхожда от легитимирано лице, доколкото не се оспорва по
делото, че ищцата е съделител, който не ползва съсобствения лек автомобил.
В конкретния случай, от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и
най-вече свидетелските показания и на двете разпитани свидетелки, съдът не намира за
доказано твърдението на ищцата, че ответникът действително възпрепятства достъпа й до
съсобствения автомобил. Напротив, от показанията на свидетелите, включително и тези на
В. М.-дъщеря на ищцата, се установява, че ответникът им е предлагал да ползват
автомобила, включително и да превозват с него дърва за огрев. Не могли да се споразумеят
за доброволна делба на автомобила, понеже според свидетелката и ищцата предлаганата от
ответника сума срещу тяхната идеална част била много малка. В същия смисъл са и
показанията на другата свидетелка-К. Щ.. Отделно от това, следва да се посочи, че и с
отговора на исковата молба ответникът е поканил ищцата да ползва процесния автомобил,
съобразявайки се, обаче с обстоятелството, че тя няма необходимото за това свидетелство за
управление на МПС.
Предвид гореизложеното, до делба между страните следва да се допусне процесният
автомобил, при квоти: 5/6 ид.ч. за ответника и 1/6 ид.ч. за ищцата.
Следва да бъде оставено без уважение искането на ищцата ответникът да й заплаща
обезщетение в размер на средномесечния пазарен наем за ползването на припадащата й се
идеална част от автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните плащат разноски в делбеното
производство съобразно стойността на дяловете си. Присъждането на разноски, както и
внасянето на дължимата държавна такса се извършва с решението по втора фаза на делбата.
Следователно при определяне на разноските правилото на чл. 355 ГПК следва да се спазва
стриктно, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11.1973 г., т. 9,
на Пленума на ВС, а именно, че разноските по делбените дела се определят съобразно
стойността на дяловете при завършване на производството по делбата. Практиката на ВКС
/Опр. № 144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г./, че решението по първата фаза на делбата
не финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски, е
последователна. Същата позиция е застъпена и в редица решения на ВКС /решение №
3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е постановено, че с оглед разпоредбата на
чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им се
прави с решението по извършване на делбата във втора фаза. Затова и претенциите на
страните за присъждане на разноските не следва да се разглежда в това производство.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕ НА СЪДЕБНА ДЕЛБА между:
И. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Д. И. А., ЕГН: **********, с адрес: ***,
НА лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“, с рег. № ***, с рама №
SED52SUD2RV603559, ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:
1. за И. К. Н. -1/6 (една шеста) идеална част и
2. за Д. И. А. – 5/6 (пет шести) идеални части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
бъде осъден Д. И. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да й заплаща обезщетение в размер на
средномесечния пазарен наем за ползването на процесния автомобил, съответно на
притежаваната от ищцата идеална част от него, до окончателното извършване на делбата.
Решението в частта за произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК и имаща характер на
определение, подлежи на обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок, на основание чл.
275, ал. 1 ГПК, а в останалата част, с въззивна жалба, в двуседмичен срок, на основание чл.
259, ал. 2 ГПК, от съобщаването му на страните пред Кюстендилския окръжен съд.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва за предприемане на
последващи процесуални действия във връзка с подготовката и провеждането на
втората фаза на делбата.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5