№ 426
гр. С., 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110113857 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Ищецът Е. М. Е. е предявил против ответника „Т.С.“ ЕАД кумулативно съединени
осъдителни искове както следва: иск с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 59 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5884,35 лв. (след
допуснато увеличение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК в открито съдебно
заседание на 16.10.2024 г.), представляваща обезщетение за периода 08.02.2023 г. -
10.03.2024 г. за ползване на енергиен обект за доставка на топлинна енергия за
присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищната сграда – етажна собственост,
находяща се в гр. С........., квартал 168, план. № I – 7,8, чието изграждане е възложено по
силата на предварителен договор за изграждане и присъединяване на енергиен обект към
топлопреносната мрежа на „Т.С.“ ЕАД от 16.09.2010 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба - 11.03.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 844,01 лв. (след допуснато увеличение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК
в открито съдебно заседание на 16.10.2024 г.), представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 08.02.2023 г. - 10.03.2024 г.
Ищецът твърди, че с предварителен договор за изграждане и присъединяване на
енергиен обект към топлопреносната мрежа на „Т.С.“ ЕАД от 16.09.2010 г. „Т.С.“ ЕАД е
възложило на ищеца да изгради за негова сметка нов енергиен обект за присъединяване към
топлопреносната мрежа на сграда - етажна собственост, находяща се в гр. С....., квартал 168,
план. № I - 7,8, при спазване на посочените в чл. 2 от договора технически параметри, като
до прехвърлянето на правото на собственост върху строежа на възложителя, негов
1
собственик е изпълнителят, съгласно чл. 7 от договора. С разрешение за строеж на
благоустройствени обекти № Б-24/17.11.2010 г., Столична община, район „В.“ е разрешила
изграждането на енергийния обект, при спазване на законодателството и разпоредбите на
предварителния договор. Абонатната станция и захранващия топлопровод са били изградени
изцяло със средства на ищеца и след завършването им са били приети с протокол за
установяване годността за ползване на строежа от 13.03.2012 г. (Акт образец 16), въз основа
на който е било издадено разрешение за ползване № ДК-07-ЮЗР 28 от 16.03.2012 г. от
ДНСК. Ищецът посочва, че към датата на исковата молба продължава да е собственик на
изградените съоръжения. Твърди, че въпреки че ответното дружество не е придобило
собствеността в предвидения в закона срок, то ползва абонатната станция и захранващия
топлопровод, за да доставя топлинна енергия в сградата, открил е абонатни номера на
собствениците и им е продавал услугата си, поради което за ответника на основание чл. 137,
ал. 2 ЗЕ е възникнало задължение за заплащане на цена за ползване на изградените от ищеца
съоръжения. Сочи, че процесните съоръжения са били изградени след съгласуване с
ответното дружество, при спазване на техническите правила и норми, не са били
прехвърлени в собственост на ответника, като в договора за присъединяване не е било
предвидено право на безвъзмездно ползване на топлопреносното предприятие. Счита, че е
налице хипотезата на § 4, ал. 4а ПЗР към ЗЕ, тъй като ответникът не е изкупил процесните
съоръжения и ползва същите за доставка на топлоенергия, следователно е длъжно да
заплаща наем след изтичане на тримесечен срок от поканата за това. Посочва с предишни
влезли в сила съдебни решения са установени както фактът на собствеността, така и
ползването на съоръженията от ответника и наличието на неоснователно разместване на
блага, исковите молби по които представляват и покана за плащане на обезщетение за
ползване на съоръженията. Твърди, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва от деня на забавата върху всяка отделна неплатена наемна вноска за
периода 08.02.2023 г. - 10.03.2024 г., като същият е бил поставен в забава с исковите молби
по предходно водените между страните дела. С оглед гореизложеното моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца с доводи,
че от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че ищецът е
собственик на движимата вещ (енергиен обект), за която се твърди, че се ползва
неоснователно от ответника. Счита, че представените по делото доказателства не
установяват факта на изграждане на абонатната станция лично от или за сметка на ищеца по
смисъла на чл. 137, ал. 2 ЗЕ. Твърди, че до договор за изкупуване на енергийното
съоръжение не се е стигнало именно поради това, че не е доказана по несъмнен начин
собствеността на обекта, както и поради непредставянето на всички необходими документи,
което не може да се определи като отказ за извършване на изкупуването. Сочи, че от страна
на ищеца не са депозирани покани за изкупуване на процесните съоръжения. Счита, че
мотивите на предходно постановените между страните съдебни решения не се ползват със
сила на пресъдено нещо относно правото на собственост върху енергийния обект. С оглед
2
гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че между страните е бил сключен
предварителен договор за изграждане и присъединяване на енергиен обект към
топлопреносната мрежа на „Т.С.“ ЕАД № 1152/16.09.2010 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и
ищеца Е. М. Е., като изпълнител. По силата на така сключения договор са уредени
отношенията между страните във връзка с изграждането на нов енергиен обект и
техническите изисквания за присъединяване на сграда – етажна собственост с адрес в гр.
С....., квартал 168, към топлопреносната мрежа.
В чл. 2 от договора изрично е предвидено, че присъединяването ще се извърши чрез
изграждане на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция
със специално посочени в договора характеристики. Предвидено е, че срокът за изграждане
на строежа е 12 месеца, считано от датата на подписване на договора (чл. 3), а срокът за
присъединяване на обекта – 3 месеца от представяне на разрешение за ползване на същия
(чл. 4).
Съгласно чл. 7 от договора ищецът в качеството си на изпълнител се е задължил да
изгради за своя сметка строежа, съгласно техническите условия и изисквания, посочени в
предварителното проучване за присъединяване и утвърдените проекти. В посочената клауза
от договора страните са постигнали съгласие и че до прехвърляне на правото на
собственост върху строежа на „Т.С.“ ЕАД изпълнителят – ищец Е. Е. е негов
собственик. Изпълнителят се е задължил да извърши строителството съобразно одобрения
от ответното дружество инвестиционен проект, съгласно изискванията на ЗУТ и Наредба №
2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България (чл. 14).
Страните са се договорили, че ответното дружество има право да използва
изградените от изпълнителя съоръжения за развитие на топлопреносната си мрежа, да
разрешава присъединяване на нови потребители на топлинна енергия без да нарушава
договорената с изпълнителя мощност към присъединителния топлопровод, предмет на
предварителния договор, независимо от собствеността му (чл. 18).
Като доказателство по делото е прието разрешение за строеж на благоустройствени
обекти № Б-24/17.11.2010 г., от което е видно, че е дадено разрешение на Столична община,
Е. М. Е., Ц.Г.Н., В.Н. В. и Г.Н.Г. да извършат строително-монтажни работи, съгласно
одобрен проект от 12.10.2010 г. от главен инженер на район „В.“ – СО, на външен
топлопровод по ул. „З.“ от съществуваща ТК № К-III-7-31-7-13 до УПИ I-7,8, кв. 168 с
дължина 41,6 м, топлопроводно отклонение и абонатна станция на жилищна сграда,
находяща се в УПИ I-7,8, кв. 168 по плана на гр. С..........“, район „В.“ - СО.
Приет като доказателство е и протокол за установяване на годността за ползване
3
на строежа: Външен топлопровод по ул. „З.“ от съществуваща ТК № К-III-7-31-7-13 до
УПИ I-7,8, кв. 168 с дължина 41,6 м, топлопроводно отклонение и абонатна станция на
жилищна сграда, находяща се в УПИ I-7,8, кв. 168 по плана на гр. С..........“, ул. „З.“,
район „В.“ – СО, съставен от държавна приемателна комисия на 13.03.2012 г. В него
изрично е посочено, че ищецът Е. Е. е собственик на УПИ I-8, кв. 168 по плана на гр.
С..........“ и е един от собствениците на УПИ I-7, кв. 168 по плана на гр. С..........“. Държавната
приемателна комисия е констатирала, че е изграден топлопровод, от който ще се захранва
сградата, намираща се на ул. „З.“ № 86-88, който започва от К-III-7-13 (както е уговорено и в
предварителния договор, сключен между страните) и продължава до ул. „З.“ № 86-88, а
изградената абонатна станция е блокова с мощност 75/50 кВтч, като е разположена в
сутерена на жилищната сграда. Изрично е отбелязано, че абонатната станция е
окомплектована с необходимите спирателна и регулираща арматура, съгласно изискванията
на „Т.С.“ ЕАД. Видно от направените констатации от държавната приемателна комисия
строежът е извършен съобразно всички изисквания на ЗУТ и в съответствие с издадените
строителни книжа и други документи, сред които е предварителният договор №
1152/16.09.2010 г. и одобрен от „Т.С.“ ЕАД проект. Посочено е, че няма неизвършени и
недовършени СМР съгласно договора за строителство, като е удостоверено, че на комисията
са представени всички необходими документи, в това число протокол обр. 17 от 28.10.2011 г.
за 72-часова топла проба на ДМ, АС, ВОИ и инсталацията за битовото горещо
водоснабдяване и паспорта на абонатната станция. Така представеният протокол е подписан
от всички членове на приемателната комисия без особени мнения, а сред тях е и
представител на ответното дружество.
Въз основа на така направените констатации е издадено и разрешение за ползване
№ ДК-07-ЮЗР 28/16.03.2012 г. от ДНСК на строеж „Външен топлопровод по ул. „З.“ от
съществуваща ТК № К-III-7-31-7-13 до УПИ I-7,8, кв. 168 с дължина 41,6 м, топлопроводно
отклонение и абонатна станция на жилищна сграда, находяща се в УПИ I-7,8, кв. 168 по
плана на гр. С..........“, район „В.“ – СО, ул. „З.“.
По делото е приет и препис от решение № 222/25.01.2019 г. по в. гр. д. № 2991/2018 г.
по описа на САС, VII въззивен състав, с направено отбелязване, че решението е влязло в
сила на 20.03.2019 г., с което след частична отмяна на първоинстанционното решение „Т.С.“
ЕАД е осъдено да заплати на ищеца Е. М. Е. на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата от 1800
лв. – обезщетение за ползване на изградените съоръжения за подаване на топлинна енергия
до имот с адрес: гр. С....., за периода 22.04.2012 г. - 22.04.2015 г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
По делото са приети и преписи от решение № 20263423/28.11.2020 г. по гр. д. №
8710/2020 г. по описа на СРС, 150 състав, потвърдено с решение № 262743/18.08.2022 г. по в.
гр. д. № 2166/2021 г. по описа на СГС, III – В въззивен състав, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 704/11.04.2023 г. по гр. д. № 4633/2022 г. по описа на ВКС, IV г.
о., с които решения „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на ищеца Е. М. Е. на основание чл. 137,
ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 59 ЗЗД сумата от 15653 лв. – обезщетение за ползване на изградените
4
съоръжения за подаване на топлинна енергия до имот, с адрес: гр. С....., квартал 168, пл. № I
– 7,8, за периода 23.04.2015 г. - 17.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 18.02.2020 г. до окончателно изплащане на сумата.
По делото е прието и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), неоспорено от страните, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като
компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи, съгласно което на
вещото лице са били представени от двете страни и допълнителни документи,
съществуването на които от страна на ответното дружество не е оспорено, в това число и
договор за строителство от 12.10.2010 г. между ищеца (инвеститор) и „ВИВА 2000“ ЕООД
(изпълнител) за извършване на СМР на обект: ул. „З.“ № 86-88, счетоводни документи,
удостоверяващи плащания по договора за изграждане на съоръжението, договор за
присъединяване № 181/19.03.2013 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и ищеца. Въз основа на
представените документи вещото лице е посочило, че са спазени всички изисквания за
изпълнение на строителството, технологията на монтаж на външното топлозахранване и
абонатна станция за жилищна сграда в УПИ I-7,8, кв. 168 по плана на гр.С..........“, район „В.“
- СО. С разрешение за ползване № ДК-07-ЮЗР 28 от 16.03.2012 г. на ДНСК за „Външен
топлопровод по ул. „З.“ от съществуваща ТК № К-Ш-7-31-7-13 до Ш 1 с дължина 41,6 м,
топлопроводно отклонение и абонатна станция на жилищна сграда, находяща се в УПИ I-
7,8, кв. 168 по плана на гр. С..........“, район „В.“ - Столична община“ е узаконено ползването
на абонатната станция в съответствие с действащата нормативна база. Според вещото лице
процесното съоръжение е включено към топлопреносната мрежа на гр. С. съгласно сключен
договор № 181/19.03.2013 г. между „Т.С.“ ЕАД и Е. М. Е., упълномощен представител на
собствениците на жилищната сграда, находяща се на ул. „З.“ № 86-88 относно
присъединяването й към топлопреносната мрежа на гр. С.. Обектът „Абонатна станция и
топлопровод“ е въведен в експлоатация от м. 04.2013 г. За процесния период 08.02.2023 г. -
10.03.2024 г. процесната абонатна станция и топлинният тръбопровод са използвани от
ответното дружество за доставка на топлинна енергия в сградата.
Вещото лице е посочило, че цените за предоставен достъп се изчисляват съгласно
Методика за определяне на цените на предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на
топлинна енергия и на преноса на природен газ, одобрена от ДКЕВР с решение по протокол
№ 27/04.02.2008 г. Процесното съоръжение е индиректна АС с пластинчати подгреватели за
отопление и БГВ с мощност 75 kW за отопление и 50 kW за БГВ. Стойността на
съоръжението е в размер на 46864,05 лв. без ДДС. Въз основа на информацията за доставена
и разпределена ТЕ за СЕС през периода 08.02.2023 г. - 10.03.2024 г. и в съответствие с
Методиката за определяне на цените за предоставен достъп, вещото лице е приело, че цената
за ползване на съоръжението - абонатна станция и външно захранване, за исковия период
08.02.2023 г. - 10.03.2024 г. по определените цени на ДКЕВР/КЕВР е в размер на 5884,35 лв.
Размерът на дължимото обезщетение (в размер на законна лихва 10 % + ОЛП на БНБ) от
5
деня на забава върху всяка отделна наемна вноска за периода 08.02.2023 г. -10.03.2024 г. е
844,01 лв.
При така приетата за установената фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 59 ЗЗД в доказателствена тежест
на ищеца е да докаже, че е 1) собственик на съоръженията за присъединяване, за които
претендира заплащането на обезщетение за ползването, в това число, че процесните
съоръжения са изградени със средства на ищеца след съгласуване с топлопреносното
предприятие и че са въведени в експлоатация; 2) обедняването си – размера на
претендираното обезщетение за ползване; 3) обогатяването на ответника – че съоръженията
фактически се ползват от ответника през исковия период; 4) наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че ответникът е ползвал процесните съоръжения при липса
на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата
субекта; 5) че ищецът е поканил ответника да плаща наемна цена/обезщетение за ползване
на процесните съоръжения.
В доказателствена тежест на ответното дружество е при условията на пълно и главно
доказване да установи погасяване на паричното си задължение, т. е. че е изпълнил
задължението си за заплащане на цена за ползването на изградените съоръжения и/или
обстоятелствата, изключващи или намаляващи задълженията му, както и да докаже наличие
на основание за разместването на блага между страните.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг и изпадането на ответника в забава - отправена и получена от последния
покана за заплащане на обезщетение за ползване на съоръженията за исковия период.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задълженията си.
Съгласно чл. 137, ал. 1-3 ЗЕ, при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната
станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост.
Изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиентите след съгласуване
с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена
за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите. Собствеността върху
съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като
отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1. Въз основа на
разпоредбите се установява задължение на ответното дружество да изкупи изградените
съоръжения.
Разпоредбата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ определя възмездното ползване от топлопреносното
предприятие на присъединителният тръбопровод, съоръженията към него и абонатната
станция, в случаите когато те са изградени от клиентите на предприятието. Тази норма
санкционира неоснователното разместване на имуществени блага, до което се стига в
6
хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на
топлопреносното предприятие и може да бъде единствено негова собственост, е изграден за
сметка на битов клиент и все още не е в патримониума на топлопреносното предприятие. В
тези случаи за времето до изкупуването на съоръженията (чл. 137, ал. 3 ЗЕ),
топлопреносното предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка,
цена за ползването им. Това е предвидено и в чл. 17, ал. 4, т. 11 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, която понастоящем е отменена, но е била приложима
към отношенията между страните. Предпоставка за възникване на задължението е
съоръженията да са изградени след съгласуване с топлопреносното предприятие.
С разпоредбите на § 4 ПЗР на Закона за енергетиката (ЗЕ) е предвидено
задължително изкупуване от лицензираните енергийни предприятия на енергийни обекти и
съоръжения, които към момента на влизане в сила на закона са собственост на трети лица.
Нормите свързват вещнопрехвърлителното действие в полза на енергийните предприятия с
възмезден договор за продажбата им, като визират срока за изкупуване, определянето на
цената при липса на съгласие на страните, задълженията за продажба, съответно изкупуване
и последиците от неизпълнението му. Според § 4, ал. 1 от ПЗР към ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), енергийните обекти и съоръжения, представляващи
елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на
влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни
предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от
съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към
мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон. Според ал. 4, енергийните
предприятия и собствениците по ал. 1 не могат необосновано да отказват да изкупят или
съответно да продадат енергийните обекти. Нормата на ал. 4а (нова - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в
сила от 08.05.2018 г.) предвижда, че в случай, че сделката по изкупуване не е осъществена
или няма обоснован отказ по ал. 4, енергийното предприятие в срок три месеца след покана
от страна на собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от
комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението.
От материалите по делото се установява, че на 16.09.2010 г. между ответника и
ищеца, последният в качеството на изпълнител, е сключен предварителен договор, съгласно
който да бъде изграден нов енергиен обект за присъединяване към топлопреносната мрежа
на сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С....., квартал 168, план. № I – 7,8 -
присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция с конкретно
посочени характеристики. Между страните е уговорено, че изпълнителят се задължава да
изгради за своя сметка строежа съгласно техническите условия и изисквания, като до
прехвърляне на правото на собственост върху строежа на дружеството, изпълнителят е негов
собственик (чл. 7).
От събраните писмени доказателства се установява, че на 17.11.2010 г. е издадено
разрешение за строеж за изграждане на външен топлопровод по ул. „З.“ № 86-88 на
жилищната сграда, находяща се в УПИ I-7,8, кв. 168, а на 16.03.2012 г. е издадено
7
разрешение за ползване на строежа, който е въведен в експлоатация през м. 04.2013 г.
По делото няма спор, че между страните не е сключен договор за прехвърляне на
собствеността върху изградените съоръжения в съответствие с чл. 138, ал. 1 ЗЕ, който
договор трябва да обективира и цената, по която ще бъдат закупени от топлопреносното
предприятие съоръженията.
От ответното дружество не са изложени твърдения нито в отговора на исковата
молба, нито в хода на проведеното по делото открито съдебно заседание, нито пък са
представени доказателства, да е било отправено предложение от „Т.С.“ ЕАД до ищеца Е. за
изкупуване на процесните съоръжения или от страна на ищеца да е отказано
осъществяването на това изкупуване, въпреки предвидената в § 4, ал. 4 от ПЗР на ЗЕ забрана
за отказ необосновано от страна на собственика на съоръжението да осъществи продажбата.
По делото е безспорно, а и се установява от заключението на СТЕ, че през процесния
период ответникът е ползвал изградените съоръжения за снабдяване на сградата с топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване без да заплаща цена за ползването
им.
На първо място, възраженията на ответника, че не е установено при пълно и главно
доказване, че ищецът е собственик на процесните съоръжения и съответно не е активно
материално легитимиран да претендира процесните вземания са неоснователни, поради
следното:
По отношение на възражението на ответника за собствеността на изградените
съоръжения са налице две влезли в сила съдебни решения (решение № 222/25.01.2019 г. по
в. гр. д. № 2991/2018 г. по описа на САС, VII въззивен състав, влязло в сила 20.03.2019 г.,
отнасящо се за периода 22.04.2012 г. - 22.04.2015 г., и решение № 20263423/28.11.2020 г. по
гр. д. № 8710/2020 г. по описа на СРС, 150 състав, влязло е в сила на 11.04.2023 г., като
същото се отнася за периода 23.04.2015 г. - 17.02.2020 г.), с които ответникът е осъден да
заплати на ищеца обезщетение за ползване на съоръженията за предходни периоди. На
настоящия съдебен състав е служебно известно, че между страните е постановено и друго,
невлязло в сила към настоящия момент, решение № 11532/03.07.2023 г. по гр. д. №
7039/2023 г. по описа на СРС, 40 състав, което е потвърдено с решение № 6701/05.12.2024 г.
по в. гр. д. № 10745/2023 г. по описа на СГС, IV – Г въззивен състав, с което „Т.С.“ ЕАД е
осъдено да заплати на ищеца Е. М. Е. на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, вр. § 4, ал. 4а от ПЗР
към ЗЕ сумата от 14386,48 лв., представляваща дължима цена за периода 18.02.2020 г. -
07.02.2023 г. за ползването на енергийните обект и съоръжения на жилищната сграда,
находяща се в гр. С....., квартал 168, план. № I – 7,8, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 09.02.2023 г. до окончателното плащане, т. е. за период,
непосредствено предхождащ периода на претенцията по настоящото дело. Доколкото не се
твърдят и установяват нови обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решенията,
съдът приема, че същите се ползват със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти, включително принадлежността на правото на собственост върху процесните
съоръжения. Единственият нов факт е периодът, за който е заведено процесното дело, а
8
именно 08.02.2023 г. - 10.03.2024 г.
В тази връзка, с оглед възраженията на ответника, следва да се посочи, че източник
на силата на пресъдено нещо е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на
съдебното решение като следва да се има предвид, че силата на пресъдено нещо се формира
по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на
исковата молба. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално
право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В
основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма,
въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови
характеризиращи белези (правопораждащ факт, съдържание, носители). В този смисъл, със
сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти,
доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска.
Забраната за пререшаемост (чл. 299 ГПК) е приложима за всяко отделно правоотношение,
обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко
спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече
влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти
съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на
пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор.
Забраната по чл. 299, ал. 1 ГПК означава преклудиране на всеки факт и основаните на него
права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали те са били известни
на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици (така решение №
314/15.01.2018 г. по гр. д. № 4301/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о.).
В аспекта на изложеното се налага извод, че в случая следва да се зачете
формираната сила на пресъдено нещо относно положително установените факти в
предходно развилите се между страните производства, от които спорното право произтича –
правото на собственост на ищеца Е. М. Е. върху процесните съоръжения (при липса на
въведени от ответника възражения, основани на факти, настъпили след влизане в сила
на решенията по в. гр. д. № 2991/2018 г. по описа на САС, VII въззивен състав и по гр. д. №
8710/2020 г. по описа на СРС, 150 състав). Ето защо, основанието за възникване на
процесното задължение не може да бъде оспорвано на същите основания, а именно, че
ищецът не е собственик към момента на въвеждането на съоръженията в експлоатация,
поради което съдът приема този факт за установен, в който смисъл е и съдебната практика
по аналогични казуси - решение № 4847/15.08.2024 г. по в. гр. д. № 11584/2023 г. по описа на
СГС, II-А въззивен състав, решение № 4166/10.07.2024 г. по в. гр. д. № 9750/2023 г. по описа
на СГС, IV-Б въззивен състав, решение № 3164/11.11.2022 г. по в. гр. д. № 2153/2022 г. по
описа на СГС, IV-Б въззивен състав, решение № 1302/03.06.2022 г. по в. гр. д. № 10348/2021
г. по описа на СГС, IV-Б въззивен състав и др.
За пълнота следва да се посочи, че самият ответник в чл. 7 от предварителния
договор е признал, че ищецът ще стане собственик на съоръженията, които ще бъдат
изградени, като от страна на вещото лице по СТЕ е посочено, че за целите на експертизата
9
от страна именно на ищеца са представени и договор за строителство от 12.10.2010 г.,
сключен между ищеца и „ВИВА 2000“ ЕООД за процесните съоръжения, както и платежни
нареждания и фактури, удостоверяващи плащания по договора за изграждане на
съоръженията, които плащания са отразени на стр. 4 от заключението. Поради изложеното и
при липса на други данни, включително за прехвърляне на собствеността върху процесните
съоръжения, съдът приема за доказано, че ищецът е собственик на същите.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно
която размерът на цената за ползване на процесните съоръжения за периода 08.02.2023 г. -
10.03.2024 г. по определените цени на КЕВР съгласно методика, приета с протокол №
27/04.02.2008 г., възлиза на 5884,35 лв.
В хода на настоящото производство не са изложени твърдения и ангажирани
доказателства за сключване на сделка между страните за изкупуване на процесните
съоръжения. Съдът намира за недоказано възражението на ответника, че причина да не се
сключи договор за прехвърляне собствеността върху съоръженията е ненадлежното
окомплектоване на необходимите документи от ищеца. По делото няма данни ответникът да
е изисквал от ищеца представяне на допълнителни документи, включително договор за
възлагане на строителството, който се установява, че действително е сключен между ищеца
и „ВИВА 2000“ ЕООД и представен на вещото лице по СТЕ. Приетите писмени
доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза установяват
осъществяването на енергийния обект след съгласуване с ответника и в изпълнение на
сключения през 2010 г. предварителен договор. Изграждането е извършено при наличие на
необходимите строителни книжа. За строежа е издадено разрешение за ползване. Всички
тези документи несъмнено са били представени на ответника предвид установеното по
делото, че процесните съоръжения са въведени в експлоатация, открити са партиди на името
на етажните собственици в сградата и ответникът доставя в нея топлинна енергия през
исковия период, като ползва изградените и все още собствени на ищеца съоръжения,
реализирайки търговска печалба, но без да заплаща цена, наем или обезщетение за
ползването им. По делото се установи, че ищецът е изпълнил точно задълженията си по
сключения между страните предварителен договор, както и че изграждането на процесната
инсталация отговаря на изискванията и проектните книжа, каквато констатация се съдържа
и в неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза. Това опровергава
поддържаното от ответника становище, че ищецът не е изпълнил задълженията си да
представи необходими документи по повод окончателното уреждане на отношенията между
страните посредством договор за покупко-продажба на съоръженията.
Не са налице и доказателства за обоснован отказ от някоя от страните по § 4, ал. 4а от
ПЗР към ЗЕ за изкупуване на съоръженията, което да изключи отговорността на ответника.
Относно възражението за липса на отправена до ответника покана, съдът приема, че
предявяването на исковите молби по предходните дела за заплащането на цената за ползване
на съоръженията има характера и на покана за сключването на договор за изкупуване на
енергийните обекти и съоръжения и има действие занапред до изпълнение на задължението,
10
т. е. до сключването на договор за изкупуване на енергийните обекти и съоръжения. В този
смисъл не е необходимо отправянето на нова покана след влизането в сила на разпоредбата
на § 4, ал. 4а от ПЗР към ЗЕ. Очевидно е, че със заведените няколко искови молби за
заплащане на обезщетение за ползването на съоръженията, ищецът кани ответника освен да
му заплати дължимите суми, и да изкупи съоръженията. Липсват доказателства за поета
инициатива от страна на дружеството в същата насока – изявление за желание за изкупуване
на съоръженията. Сключването на сделка представлява двустранен процес по формиране и
изразяване на волеизявления на две насрещни страни за обвързване при постигнато съгласие
по съществените елементи на сделката. При наличието на няколко влезли в сила съдебни
решения, с които дружеството е осъдено да заплаща обезщетение за ползването на
съоръженията, именно последното има интерес незабавно да предприеме стъпки по
изкупуване, а не да бездейства. В случая доказателства за проявено активно поведение от
страна на дружеството не са ангажирани.
Дори да се приеме, че не са налице предпоставките на § 4, ал. 4а от ПЗР към ЗЕ, това
не е равнозначно на възникване на право на ответника да ползва безвъзмездно чуждата вещ,
каквато безспорно представляват изградените от ищеца съоръжения. В чл. 18 от сключения
между страните предварителен договор е уговорено, че дружеството има право да използва
изградените от изпълнителя съоръжения, но никъде не е уговорено, че това ще бъде
безвъзмездно. Самият закон изрично урежда възмездността на ползването – чл. 137, ал. 2 ЗЕ.
Така и в съдебната практика на ВКС се приема еднозначно, че предвиденото в чл. 137, ал. 2
ЗЕ задължение за плащане на цена за ползването на съоръженията е проявление на принципа
за забрана на неоснователно обогатяване, т. е. при липсата на договор за изкупуване на
съоръженията, енергийното предприятие дължи обезщетение за ползване на чужда вещ без
основание, в който смисъл са определение № 551/04.07.2022 г. по гр. д. № 3781/2021 г. по
описа на ВКС, IV г. о., определение № 326/06.06.2022 г. по т. д. № 1858/2021 г. по описа на
ВКС, I т. о., определение № 5811/12.12.2024 г. по гр. д. № 2228/2024 г. по описа на ВКС, III г.
о. и др.
Съгласно § 4, ал. 4а от ПЗР към ЗЕ, при нереализирана сделка за изкупуване на
енергийните обекти в законоустановения срок за това, енергийното предприятие дължи
заплащането на наем по Методика за определяне на цените на предоставен достъп на
преносно или преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствените
им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса
на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ,
одобрена от ДКЕВР с решение по протокол № 27/04.02.2008 г. Обезщетението за
неоснователното ползване на чуждия обект следва да бъде приравнено на тази стойност –
която клиентът би получил при овъзмездяване ползването на собствения му обект от страна
на топлопреносното предприятие. За определянето на тази стойност съобразно приложимата
формула по методиката е приета съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е
оспорено от страните. Ето защо, в полза на ищеца съществува вземане в размер от 5884,35
лв., представляващо обезщетение за ползването за периода 08.02.2023 г. - 10.03.2024 г. на
11
процесните съоръжения. Предвид изложеното, искът за главница е изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.03.2024 г. до окончателното
плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът претендира лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главното вземане за
периода 08.02.2023 г. -10.03.2024 г.
На първо място, следва да се посочи, както по-горе, че относно характера на
предявения иск, с който се търси защита на субективни права от възникнали
правоотношения при ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на
трето лице (клиент на топлинна енергия за битови нужди) от страна на топлопреносното
предприятие, когато не е сключен договор за изкупуването им, е формирана трайна съдебна
практика на ВКС, съгласно която в такива хипотези енергийното предприятие следва да
заплати обезщетение за ползването на съоръженията на техния собственик на основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ, което обезщетение следва да се определи на база приетата
от КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа
енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. Разпоредбата
на чл. 137, ал. 2 ЗЕ е частен случай на неоснователно обогатяване, като нормата на § 4, ал.
4а от ПЗР към ЗЕ е приложима в отношенията с извъндоговорен характер, и не превръща
тези отношения в такива на договорно основание (определение № 5811/12.12.2024 г. по гр. д.
№ 2228/2024 г. по описа на ВКС, III г. о.).
На следващо място, в съдебната практика (определение № 189/28.03.2017 г. по т. д. №
137/2017 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. по
описа на ВКС, IV г. о. и др.) е разяснено, че неоснователно обогатилият се при общия
фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, частна хипотеза на който е настоящият случай, не
изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друго
лице. Въпросът за началния момент на обезщетението за лихви върху размера на
обезщетението за ползването на вещта следва да се разреши по правилото на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати
обезщетение в пари за ползването на чужда вещ, неоснователно обогатилият се ползвател
ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В
хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не
е обвързано със срок, поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при
общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от
деня на забавата на длъжника, която, при липсата на определен срок, настъпва след покана
на кредитора. Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение
12
преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът
изпада в забава.
В решение № 217/08.10.2013 г. по гр. д. № 1290/2013 г. по описа на ВКС, III г. о. е
разяснено, че поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД има правопораждащо действие, което се
осъществява занапред във времето. Исковата молба, с която се претендира обезщетение
по чл. 59 ЗЗД за минал период от време не може да съставлява покана по смисъла на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД и да породи акцесорно задължение за обезщетение за забава за ново бъдещо главно
задължение, което касае следващ период. Кредиторът може да кани длъжника да му заплаща
само вече възникнало парично задължение за обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Длъжникът не би
могъл да бъде поканен да заплаща наред с вече съществуващото, още и друго - невъзникнало
и несъществуващо към датата на поканата главно задължение за обезщетение, което би
възникнало, ако длъжникът продължи да ползва без основание чуждия имот/вещ на
кредитора и което би предстояло да се претендира с последваща искова молба (какъвто е и
настоящият случай).
В посоченото решение е възприето също, че независимо, че вземането за обезщетение
за неоснователно ползване е с едно правно основание (по чл. 59 ЗЗД), когато се претендира
за различен период от време на ползване и в различен размер на обезщетение - то произтича
от различен фактически състав. Тъй като се касае за различни вземания, съответно въз
основа на тези различни вземания възникват различни акцесорни задължения по чл. 86 ЗЗД,
с различни начални моменти, които зависят от деня на изрично връчената за всяко покана.
Поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД не може да постави длъжника в забава за заплащане на главно
задължение, което не е възникнало към момента на връчване на поканата. Ето защо съдът
приема, че предходната искова молба, въз основа на която е постановен акт, с който е
установено със сила на присъдено нещо съществуване на главното вземане по чл. 59 ЗЗД за
предходен период не може да се счете за покана по чл. 84 ЗЗД, от датата на която да се
присъди обезщетението за забава за следващ период. Поканата по смисъл на чл. 84, ал. 2
ЗЗД следва да е за заплащане на конкретно посочено в нея обезщетение за забава и да е
изрична. В този смисъл са и решение № 48/10.09.2012 г. по т. д. № 237/2011 г. по описа на
ВКС, II т. о., решение № 60/30.05.2018 г. по гр. д. № 1163/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
решение № 60156/25.03.2022 г. по т. д. № 633/2020 г. по описа на ВКС, II т. о. и др.
Съобразявайки цитираната съдебна практика, съдът приема, че по делото не са
налице доказателства, че ищeцът е поканил ответника да заплати обезщетение за ползване
на процесните съоръжения за периода 08.02.2023 г. - 10.03.2024 г., поради което поставянето
му в забава е настъпило с предявяване на исковата молба, по която е образувано настоящото
производство – 11.03.2024 г. Неоснователен е доводът на ищеца, че предявяването на иска за
обезщетение за предходни периоди (връчването на исковите молби по водените по-рано
между страните дела) служи за покана за плащане по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за
процесното вземане, доколкото исковете по предходните производства са предявени за друг,
конкретен, минал период и няма данни в исковите молби да се съдържа искане да се плаща
обезщетение за в бъдеще и по принцип до изкупуване на съоръжението (за да може 3 месеца
13
след поканата дружеството да изпадне в забава и за дължимото занапред обезщетение, не
само за задължението си да изкупи съоръженията). Към датата на завеждане на исковите
дела по предходните производства вземанията по настоящото дело все още не са били
възникнали, тоест били са бъдещи, а предмет на предходните дела са били вземания за
предишни периоди. Тези искови молби не могат да поставят в забава ответника за
настоящите вземания, тъй като длъжникът може да бъде канен по чл. 84, ал. 2 ЗЗД да
изпълни само вече възникнало главно задължение, а не несъществуващo към датата на
връчване на поканата. Длъжникът изпада в забава за в бъдеще, но за вземания, които вече са
възникнали. В случая не се касае за наемни вноски с определен падеж, а поканата по § 4, ал.
4а от ПЗР към ЗЕ поставя в забава дружеството на задължението му да изкупи
съоръженията, за което не е необходимо ново искане. По изложените съображения, съдът
приема, че с депозираните искови молби по предходни дела ищецът не е поставил в забава
ответника за заплащане на задълженията по настоящото дело, което води като краен извод
до неоснователност на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал разноски в размер на 284 лв. за държавна такса, 600 лв. за депозит
за експертиза и 1000 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие от 07.03.2024 г. и платежно нареждане от 11.03.2024 г., или общо 1884
лв., от които следва да му се присъдят 1647,67 лв.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 150 лв., от които следва да му се присъди сумата от
18,80 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С..........., да заплати на Е. М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „З.“ № 86, на основание
чл. 137, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 59 ЗЗД сумата от 5884,35 лв., представляваща обезщетение за
периода 08.02.2023 г. - 10.03.2024 г. за ползването на енергийните обект и съоръжения за
доставка на топлинна енергия за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищната
сграда - етажна собственост, находяща се в гр. С....., квартал 168, план. № I – 7,8, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.03.2024 г. до окончателно
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „З.“ № 86,
срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С..........., иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
844,01 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 08.02.2023 г. - 10.03.2024 г., като
14
неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С..........., да заплати на Е. М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „З.“ № 86, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1647,67 лв. – разноски по делото съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА Е. М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „З.“ № 86, да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С..........., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 18,80 лв. - разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15