Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Козлодуй, 20.11.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 29.10.2020г. Двадесет и девети
октомври две хиляди и двадесета година/, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при участието на секретаря Стела Бочева
като разгледа докладваното от съдия
Адриана Добрева гражданско дело № 690 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба на М.М.Б., ЕГН ********** с адрес ***, действащ в качеството на
баща и законен представител на малолетния С.М.Б., ЕГН ********** чрез
пълномощник адвокат С.П. ***, с която са предявени субективно и обективно
съединени искове против С.Ц.Б., ЕГН ********** и против М.Д.К., ЕГН ********** ***,
в качеството на родители на непълнолетния К.С.Б., ЕГН **********, за заплащане
солидарно на обезщетения от непозволено увреждане причинено от непълнолетното
дете на ответниците на малолетното дете на ищеца на основание чл. 48, ал. 1 от ЗЗД - за неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лева и за имуществени
вреди в размер на 719.72 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба и съдебните разноски.
В исковата молба ищецът
твърди, че е баща на малолетния С.М.Б., роден на ***г. Ответниците С.Ц.Б. и М.Д.К.
са родители на непълнолетния К.С.Б., роден на ***г. На 22.06.2020г. около 18.30
часа свидетеля малолетния Г.Г.В., приятел на сина на ищеца дошъл пред дома и
съобщил на ищеца, че непълнолетния син на ответниците, К.Б. е блъснал С.Б. и му
е счупил ръката. Ищецът с дъщеря си свидетеля Н. Мариянова Б. отишли на
мястото, където се е случил инцидента пред Автосервиз, намиращ се на около 100
метра от Мелницата в посока от центъра на град Козлодуй към „АЕЦ Козлодуй” ЕАД,
гр. Козлодуй, където има поставена изправена гума от трактор с диаметър около
1.50 метра и намерили малолетния
пострадал С.Б. прав и плачел, като държал лявата си ръка със своята дясна ръка.
Лявата му ръка била видимо подута. С автомобила си транспортирал детето във
ФСМП гр. Козлодуй, където го посъветвали да потърсят лекарска помощ в УМБАЛ
„Д-р Г. Странски” в гр. Плевен. С личния си лек автомобил марка „Фолксваген
Бора” с per. № ВР 2646 СВ откарал детето в болницата в гр.Плевен, където било
прегледано, била му направена рентгенова снимка и изследвания, и ръката му била
гипсирана. На 23.06.2020г. детето било прието в Клиника по ортопедия и
травматология към УМБАЛ „Д-р Г. Странски” гр. Плевен с диагноза - фрактура
антебрахии дисталис синистра дислоката на лявата ръка. Сутринта на същия ден било
оперирано, във връзка с което ищецът заплатил сумата от 432.00 лева за 3 броя
Киршнерови игли - медицинско изделие.
От детето и свидетеля Г.В.
ищецът разбрал, че непълнолетния К.Б., умишлено е блъснал малолетния С.Б.,
който се е бил качил на гумата от трактор, поставена пред Автосервиза и в
резултат на това С.Б. е паднал назад, ударил си е главата и си е счупил лявата
ръка над китката.
На 26.06.2020г.
малолетният С.Б. е бил изписан от болницата в гр.Плевен, а на 09.07.2020г.
отново с личния си автомобил ищецът го закарал в същата клиника, където му
свалили конците от операцията. На 29.07.2020г. отново посетил същата болница,
където му били извършени рентгенография, кръвни изследвания и ЕКГ и му е извършена
операция за премахване на имплантите. Останал в болницата под наблюдение до
31.07.2020г.. Твърди, че не му е предоставена епикриза, тъй като лекуващият
лекар го уведомил, че трябва да бъде изискана служебно от съда. След
изписването от болницата малолетния С.Б. имал кошмари, което наложило неговата
сестра Н. да спи с него в стаята. Около 10 дни след операцията ръката много го
боляла, поради което пиел обезболяващи медикаменти. И към датата на образуване
на делото не се възстановил,
пострадалата ръка го боли, изпитва затруднение да се къпе, да се преоблича, не
може да кара велосипед. Трудно му е да се храни, тъй като е левичар и
използването на дясната ръка е необичайно за него.
На 29.06.2020г. подал
жалба в Районна прокуратура гр. Козлодуй, където е образувана преписка №
597/2020г. по описа на същата прокуратура /№ 288000-3937/2020г. по описа на РУ
- Козлодуй/ за нанесена на малолетния С.Б. от непълнолетния К.Б. телесна
повреда, по повод която е образувано досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 129 от НК.
Ищецът твърди, че непълнолетният
К.Б. не за първи път проявява агресивно поведение спрямо малолетния С.Б., за
което поведение той е разговарял с ответниците негови родители.
Предвид изложеното,
ищецът претендира в качеството на баща и законен представител на пострадалото
малолетно дете, на основание чл.48, ал.1 от ЗЗД ответниците като родителите на
непълнолетния К.Б. извършител на деянието да му заплатят солидарно обезщетения
за вредите причинени от непозволеното увреждане – счупената лява ръка на малолетния син на ищеца С.Б. на 22.06.2020г.,
за имуществени вреди в размер на общо
719.72 лева, от които 432.00 лева за 3 броя Киршнерови игли /медицинско
изделие/ за извършване на операцията на 23.06.2020г., 21.28 лева за закупуване
на газ пропан-бутан на 23.06.2020г., 14.50 лева за закупуване на газ
пропан-буган на 26.06.2020г., 30.00 лева за закупуване на винетка за лек
автомобил марка „Фолксваген Бора" с per. № ВР 2646 СВ на 06.07.2020г.,
38.77 лева за закупуване на газ пропан-бутан на 09.07.2020г., 26.96 лева за
закупуване на газ пропан-бутан на 29.07.2020г., 26.21 лева за закупуване на газ
пропан-бутан на 31.07.2020г. и 130.00 лева за оказване на правна защита и
съдействие по преписка № 597/2020 г. по описа на РП - Козлодуй /№ 288000-
3937/2020 г. по описа на РУ - Козлодуй/ и
за неимуществени вреди за причинени болка и страдание в размер на
10 000.00 лева. Претендира и законната лихва от датата на подаване на
исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответниците С.Б. и М.К. чрез пълномощник
адвокат И.Л. ***, с който изразяват становище за неоснователност на предявените
искове. Оспорват пасивната легитимация на ответниците родители и заявяват, че
такава следва да носи лично на основание чл.45 ЗЗД непълнолетното дете К.Б..
Не оспорват
фактическата обстановка описана в исковата молба, но допълват същата, като
сочат, че повод непълнолетния им син К.Б. на 22.06.2020г. да бутне малолетния С.Б.
и той да си счупи лявата ръка е факта, че малолетния С. за пореден път е
обиждал К., като му е викал по прякор „буболечка” няколко пъти и въпреки,
че К. изрично е заявил, че не желае да
го обижда, като това му поведение и отношение продължава от около две години,
т.е. по същество навеждат доводи за съпричиняване. Излагат съображения, че
обективно не са могли да въздействат на непълнолетното дете и не следва да
отговарят за неговите уреждащи действия, т.е. налице е хипотезата на чл.48,
ал.3 от ЗЗД и те не следва да носят отговорност, а исковете против тях да бъдат
отхвърлени.
По същество оспорват
размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди като завишен и
признават само сумата от 432.00 лева за 3 броя медицински изделия за операцията.
За останалите суми оспорват да са доказани да са направени във връзка с
увреждането. Оспорват като завишен и размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, като признават претенцията до размера от 500.00 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
По делото не е спорно,
а и от приложеното Удостоверение за раждане на л.10, се установява, че ищеца М.Б.
е баща на малолетния С.М.Б. на 10 години, роден на ***г., който към момента на
увреждащото деяние на 22.06.2020г. е бил на 9 години.
Безспорно е видно от
приложеното Удостоверение за раждане на л.26 и, че ответниците М.К. и С.Б. са
родители – осиновители на непълнолетния К.С.Б. на 16 години, роден на ***г.
По делото е безспорно
и страните не спорят и, че на 22.06.2020г. около 18.30 часа в гр.Козлодуй пред
Автосервиз, намиращ се на около 100 метра от Мелницата в посока от центъра на
град Козлодуй към „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр. Козлодуй, докато седял върху
поставена изправена гума от трактор с диаметър около 1.50 метра малолетния син
на ищеца С.Б. заедно с приятел /свидетеля малолетния Г.В./ бил блъснат от
минаващия покрай тях непълнолетен син на ответниците К.Б., в резултат на което
паднал и счупил лявата си ръка, като получил закрито счупване на костите на
лявата предмишница.
От приложените
медицински документи се потвърждава, че лечението на детето се провело в
болницата в УМБАЛ „Д-р Г. Странски” в гр. Плевен, където на 22.06.2020г. било
прегледано, била му направена рентгенова снимка и изследвания, а на следващия
ден 23.06.2020г. детето било прието в Клиника по ортопедия и травматология към
УМБАЛ „Д-р Г. Странски” гр. Плевен с диагноза - фрактура антебрахии дисталис
синистра дислоката на лявата ръка, където сутринта на същия ден му е извършена
операция по повод лечение на счупената ръка. Безспорно е, че по повод
операцията бащата запатил сумата от 432.00 лева за 3 броя Киршнерови игли -
медицинско изделие и ръката била гипсирана. В болницата детето престояло до
26.06.2020г., когато бил изписан и възстановяването продължило в домашни
условия. На 09.07.2020г. в болницата в гр.Плевен му свалили конците от
операцията, а на 29.07.2020г. отново в същата болница било прието и след
извършени рентгенография, кръвни изследвания и ЕКГ и му е извършена операция за
премахване на имплантите и бил свален гипса, като останал в болницата до
31.07.2020г..
От приложената на л.19
Епикриза на детето С.Б. за проведеното лечение е видно, че той е имал фрактура
в горната раменна част на лявата ръка, проведена е оперативна процедура, при
която фрагментите на костите са фиксирани с три Киршнерови игли /т.нар.
импланти/, раната е зашита и е поставена гипсова имобилизация. Посочено е, че
постоперативния период е гладък, а статуса при изписването е добро общо и
локално състояние. Препоръчан е режим и медицинско лечение, премахване на
конците на 15-я постоперативен период, носене на гипсовата имобилизация за 35
дни и изваждане на остеосинтезния материал след сваляне на гипса.
От заключението на
вещото лице д-р Р.А. по назначената съдебно-медицинска експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че при
инцидента на 22.06.2020г. на малолетния С.Б. е било причинено закрито счупване
на костите на лява предмишница в далечния им край, които увреждания са му
причинили трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник. Според вещото
лице по механизъм уврежданията отговарят да са получени от действието на твърди
тъпи предмети, като счупването се получава
по индиректен механизъм – падане и подпиране на горен крайник, който е
отведен от тялото и счупването се осъществява под тежестта на тялото и усукване
на костите. Увреждането добре отговаря а е получено по време и начин посочен в
делото. Оздравителния период е около 3-4 месеца и няма данни и доказателства в
случая да са възникнали усложнения при детето. То е лекувано медикаментозно с обезболяващи и оперативно.
По делото е изискана и
Прокурорска преписка № 597/2020г. на Районна прокуратура – Козлодуй, от която
се установява, че след извършване на проверка, по повод жалба на М.Б. баща на
пострадалото дете, с навеждане на основание на извършено престъпление срещу 9-годишния
С.Б., с Постановление от 4.08.2020г. е образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
По делото са приложени
писмени доказателства на л.54 и л.55 за обстоятелството, че ответника М.К. е
безработна и регистрирана в Агенция по заетостта.
По делото са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели от страна на ищеца Н.Б.
и Силвия Б., и от страна на ответниците Б.Б., Л.Т. и малолетния Г.В..
От показанията на свидетеля Н.Б., дъщеря на ищеца и сестра на пострадалото дете С. се
установяват обстоятелството по повод счупена лява ръка на малолетния С. и
проведеното му лечение в гр.Плевен продължило и в домашни условия. Свидетелят
сочи, че на 22.06.2020г. в деня на инцидента първо са посетили спешния център в
гр.Козлодуй, където са били упътени да отидат в болница в гр.Плевен. Тръгнали с
личен автомобил управляван от бащата, спрели на най-близката бензиностанция,
заредили газ и бащата закупил винетка. В болницата в гр.Плевен С. останал в
болницата, а на следващия ден бил опериран като неговата майка го придружавала
по време на целия му болничен престой. Свидетелства, че когато се прибрал от
болницата С. искал някой да спи с него, защото се страхувал. Тя останала да спи
с него в стаята и до момента /има предвид с.з. на 5.10.2020г./. Първата
седмица сънувал кошмари, будел се и викал родителите си, искал
обезболяващи, защото много го боли ръката. След първата операция носил гипс
около един месец. След това претърпял втора операция за премахване на иглите и продължил
да носи гипс. След като се върнал от болницата сънувал, че пада от високо и в момента
се страхува от високо. Поради това бил заведен на консултацията с психолог и
психиатър. Препоръката на психиатъра е да бъда проведена консултация с лекар,
който да премахне белега на С., за да не си спомня случката, тъй като е малък и
ще го забрави по-бързо, когато не му се припомня случилото се. От операцията
има останал белег на лявата ръка в областта под китката, което е на видимо място.
С. си служи с лявата ръка и му било трудно да използва дясната ръка за писане,
за хранене, за абсолютно всичко. Това наложило неговата майка да го къпе и да му се помага да се
храни и облича. Свидетелства, че бащата няколко пъти пътувал от гр. Козлодуй до
гр. Плевен с личният си автомобил „Фолксваген
бора”, който се движи на газ във връзка с лечението на С.. Закупил и винетката,
тъй като се налагало да пътува до гр.Плевен по повод лечението на С.. Предвид
лечението на С. не са ходили лятото на семейна почивка. Сочи, че и към
5.10.2020г., когато се провежда разпита й, С. среща затруднения в движението на
лявата ръка. Има затруднения при хранене, а също и когато кара колело и да пише
в училище. От разпита се установява и, че малолетния С. и приятеля му Гошко не
играят често на гумата, но ходят там. Гумата е висока повече от метър от земята.
От показанията на свидетеля Силвия Б. се установява, че тя е майка на пострадалия С.. В
деня на инцидента тя била на работа и когато се прибрала разбрала, че бащата с
дъщерята са в гр.Плевен за лечение на С.. След обаждане по телефона от бащата
разбрала, че на С. е счупена лявата ръка,
а по-късно разбрала от разговор и конкретния начин на получаване на травмата,
че непълнолетния К. го е бутнал от гума пред автосервиз и при падането си
счупил лявата ръка. Тя останала със С. по време на престоя му в болницата в
гр.Плевен. С. претърпял операция на ръката и бил силно притеснен и имал силни
болки. След операцията бил неспокоен докато излезе от упойка и после имал силни
болки. В болницата останали три-четири дни и се прибрали. В къщи с гипса не можел нищо да прави сам, нито да
се храни, нито да се къпе, нито до тоалетна да ходи. Закупили ортопедична
ръкавица, която му пазела гипса, за да може да се къпе. За да се грижи за него
тя останала отпуск 10 дни. В началото имал силни болки и пиел обезболяващи.
Спал със сестра си в една стая. Един месец носил гипса след това му свалили
първо конците, след това продължил да носи гипса и месец и половина и след това му свалили и иглите и чак тогава
му махнали и гипса. Ръката му била още известно време неподвижна и не я
използвал. Било необходимо раздвижване във водна среда по препоръка на лекаря и постепенно връщане към нормални дейности.
Избягвал натоварвания, не вдигал тежко, не карал колело. От разговора със С. разбрала, че той и приятеля му Гошко са си
играели, те ходели често в квартала и седят на гумата пред автосервиза в
близост до тях. В това време К. е минал и тъй като С. го е нарекъл буболечка,
защото това му е бил прякора, а не с цел да го обиди, К. го бутнал от гумата и
паднал, като си счупил лявата ръка. След инцидента С. станал изключително
нервен, неспокоен, лесно избухва от малки неща и се дразни. Страхува се да се
качва на високо след случая, което наложило да бъде заведен на психиатър в гр.Враца.
Препоръката на психиатъра е да се избягва темата по случката и ако може да се
заличи белега от операцията, за да не му напомня за инцидента. С. се страхува
от К. и при среща го избягва. След случая С. пред деня излиза на улицата и кара
колело, но избягва да ходи на гумата.
От разпита на свидетеля Б.Б. се установява, че познава само К., учили са в един клас в училището
„Христо Ботев”, приятели са и излизат заедно. По време на инцидента е била
очевидец. Била е на разстояние след К., когато е минавал покрай гумата
поставена пред автосервиза. Гумата е голяма от трактор и може да се седи върху
нея. На гумата седял С. с още едно дете. С. и другото дете започнали да обиждат
К., като му викат хлебарка и други думи. Обиждали го и му се подигравали. К. им
казал да престанат, но те се смеели и продължили да го обиждат. Тя седнала с
приятелка Лили на пейката пред тях, когато чули, че някой вика. Тогава видели,
че С. става от земята, а К. идва към тях
и гледа притеснен. С. имал гривна на ръката и искал да я махнат, защото го боли,
а ръката му била подута. Дошли роднини и те се отдръпнали от мястото. Чула С. и
другото момче на няколко пъти да отправят към К. обидни думи и продължили и
след молбата му да престанат. Свидетелства, че и други деца много тормозят К.,
като му викат по прякор хлебарката и други думи. Според нея на К. му е много
неприятно и се ядосва, когато го обиждат. К. е добро дете и не проявява агресия
без причина, но други деца постоянно го тормозят и обиждат.
От разпита на свидетеля Л.Т. се установява, че тя живее в гр.Козлодуй в дом непосредствено
до мястото на инцидента, където е поставена гумата и е очевидец на случая.
Познава и С. и К.. Същия ден била пред дома и чакала приятелката си Бела. И
двете с Бела видели, че на гумата пред тях седели, С. и Гошко и в близост до
тях минавал К.. Чула ги да се карат и, че С. и Гошко казват на К. „буболечка,
хлебарка”, а К. им казвал да престанат, че го дразнят. Седнали с Бела пред дома
и изведнъж чули вик. Отишли при гумата и видели С., на когото ръката била в ужасно
състояние. К. се изплашил и тя му казала да отиде у дома. Извикала родителите
си, тъй като ръката на С. се подула. Дошли и родителите на С.. Свидетелства, че
К. е добро дете, но много го тормозят други деца и това го ядосва. Свидетелства
и, че С. не е кротко дете. Чула С. да нарича К. буболечка и хлебарка няколко
пъти, както чула и К. да им казва да престанат, защото го дразнят.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Ищецът в качеството на
баща и законен представител на малолетния пострадал С.Б. тогава бил на 9 години
е предявил против родителите на непълнолетния извършител К.Б. на 16 години иск
по чл.48, ал.1 ЗЗД и не е предявил иск по чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител на
непозволеното увреждане непълнолетния К.. Непълнолетният носи лична отговорност
за вреди, които виновно е причинил другиму, на основание чл.45 ЗЗД.
Материално-правната отговорност на родителите също е лична и произтича от нормата
на чл.48 ЗЗД. Увреденият има право да избере дали да насочи иска за обезщетение
срещу прекия причинител на вредата, срещу родителите му или солидарно към
всички отговорни. В конкретния случай ищецът е избрал да предяви иск по
чл.48 ЗЗД само против родителите, но не и по чл.45 ЗЗД срещу непълнолетния пряк
извършител и съда с оглед диспозитивното начало в гражданския процес не може да
разгледа непредявен иск по чл.45 ЗЗД въпреки възражението в този смисъл на
ответниците, нито на това основание следва да отхвърли иска против тях.
Така в тежест на ищеца
е да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си
последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД –
противоправно поведение, описано в обстоятелствената част на исковата молба,
вреди, причинна връзка между двете и вина, която се предполага,
обстоятелството, че към момента на осъществяване на деликта, деликвентът е бил
непълнолетен, както и качеството на ответниците на родители, които упражняват
родителските права спрямо прекия причинител на увреждането. Ищецът следва да
докаже и претенциите си за имуществени и неимуществени вреди по размер.
Ответниците следва да установят изложената в отговора на исковата молба
фактическа обстановка, както и да докажат твърденията си, че не са били в
състояние да предотвратят настъпването на вредите и, че налице съпричиняване.
По делото безспорно се
доказа, че ответниците са родители - осиновители на непълнолетния К.Б. на 16
години. Безспорно се доказа и, че ищецът е баща и законен представител на
малолетния С.Б. бил на 9 години към момента на увреждането на 22.06.2020г..
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства и изслушаното експертно заключение безспорно се
установява, че на 22.06.2020г. около 18.30 часа в гр.Козлодуй пред
Автосервиз, намиращ се на около 100 метра от Мелницата в посока от центъра на
град Козлодуй към „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр. Козлодуй, непълнолетния син на
ответниците К.Б. блъснал малолетния син на ищеца С.Б., който седял върху
поставена изправена гума от трактор с диаметър около 1.50 метра, в резултат на
което малолетния С. паднал и си счупил лявата ръка в областта на предмишница
/между китката и лакътя/. Предвид
изложеното съдът счита, че от събраните доказателства безспорно се установява
наличие на противоправно поведение от страна на непълнолетния син на
ответниците К.Б..
От приетото експертно
заключение на съдебно – медицинската експертиза, писмените и гласни
доказателства може да се направи и обоснован и категоричен извод за наличие на причинени вследствие на това
противоправно поведение вреди на малолетния син на ищеца С.Б. – причинена му
телесна повреда изразяваща се в счупване на лявата ръка в областта на
предмишницата. Предвид изложеното съдът счита, че се установява, че
при бутането от непълнолетния К.Б. на малолетния С.Б., последния е паднал от
гумата с височина повече от 1.5 метра и е получил описаното в исковата молба
телесно увреждане – счупване на лявата ръка в областта на предмишницата. Това телесно увреждане е в причинно
следствена връзка с противоправното действието на непълнолетния К., поради
което и претърпените на малолетния син на ищеца С. вреди подлежат на
обезщетяване. При така установената фактическа обстановка, безспорно са
ясни авторството и вината на непълнолетния син на ответниците, както и пряката
връзка между деянието и нанесените на малолетния син на ищеца телесни
увреждания, като в случая не е предмет на производството предявен
иск по чл. 45 ЗЗД против прекия причинител, а субективно съединени искове по
чл. 48 ЗЗД против неговите родители.
Родителите и
осиновителите на непълнолетен извършител на деликт отговарят по чл. 48 ЗЗД за
уврежданията от противоправното деяние, които те лично не са причинили, като
отговорността им не е гаранционно-обезпечителна – вместо непълнолетното дете –
деликвент. Родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи,
убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в
обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават
внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие – 18
години. Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това лична - за неупражнен
родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето. Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗЗД родителите се освобождават от отговорност,
ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Имат се
предвид случаите на деликт поради неупражнен по обективни причини надзор от
родител/осиновител или неполагане на грижи по доброто възпитание (също по
обективни причини) на детето – извършител на деликта. Обективните причини
трябва да са от такова естество, че родителят/осиновителят да е бил в
невъзможност да предотврати противоправното поведение на непълнолетния, както и
да е изключена изобщо възможността той да възпитава и контролира детето.
Възможно е при извършване на деликта родителят/осиновителят да не е имал
възможност да осъществи надзор или да попречи на непълнолетния да го стори, но
той не може да се ползва от чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е
осъществил правилно своя дълг по възпитанието на детето. Доброто възпитание не
се презумира и, ако непълнолетният извърши противоправно деяние, то това е илюстрация,
че усилията на родителите/осиновителите не са дали резултат, а задълженията по
възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени. В този смисъл е без значение
на какви добродетели те са учили детето си, каква ценностна система са се
стремили да изградят у него и с какви методи, щом то с поведението си на
практика демонстрира незачитане на основни морални норми и неуважение към
личността на други правни субекти. Важни са не намеренията и субективните
усещания на родителите във възпитателния процес, а резултатът от същия. Тази отговорност е презумптивна и се разкрива като гражданскоправна
санкция за занемарен родителски дълг по възпитанието и контрола на
ненавършилото пълнолетие дете. С посочената законова разпоредба родителите се
стимулират към изпълнение на задълженията си, по възпитанието и контрола на
децата. Ако тези задължения не са изпълнени добре, родителите ще отговарят за
обезщетяване на вредите, причинени от техните деца. Прието е, че родителите
отговарят не само за това, че не са упражнили конкретен контрол върху
поведението на непълнолетния тогава, когато е извършено непозволено увреждане,
но и затова, че в един по–ранен период не са изпълнили своя дълг, по
възпитанието му. Това тяхно неизпълнение на задълженията по възпитанието,
контрола и надзора е благоприятствало извършването на непозволеното увреждане.
Както съда изложи
по-горе отговорността на родителите по чл.48 ЗЗД е лична, като действа презумпцията,
че родителите са виновни, защото не са дали добро възпитание или не са
упражнявали контрол и надзор над детето си и затова то е причинило вреди на
трети лица. Родителите ще се освободят от материална отговорност само при
условията на чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако
докажат, че добре са ги възпитали и са ги държали под свой контрол и надзор, но
въпреки това не са успели да предотвратят настъпването на вредите. Следователно
тежестта на доказване и оборване презумпцията на закона е възложена на
родителите. По делото обаче тази законова презумпция не е оборена.
В случая няма
спор, че непълнолетния К.Б. живее със своите родители - осиновители,
като същите са длъжни да го възпитават, че следва да спазва
определени правила и норми при общуването си с други деца, като зачита
личността и здравето им и проявява търпимост и разбиране, а също и за начина за
справяне с конфликтите не с физическа разправа.
От събраните по делото
доказателства се установява, че майката на К. е била в къщи. К. се е прибрал,
но не е казал за случилото се, а тя е разбрала от бащата на пострадалото дете.
Установява се и, че и преди двете деца са имали конфликт и очевидно родителите
на К. не са реагирали адекватно и не са успели да поговорят с него и да му
направят забележка за търпимост към другите деца и зачитане на здравето им без
проява на агресия при възникване на конфликтни ситуации. Предвид така
изложеното съдът счита, че следва да се ангажира отговорността на родителите на
непълнолетния К. на основание чл. 48 ЗЗД.
В разпоредбата на чл.
48 ЗЗД е установена личната отговорност на родителите и осиновителите за
вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие. Последната е
обусловена от наличието на виновно и противоправно деяние, извършено от
непълнолетното дете, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Отговорността на родителите обаче почива и на собствено
правно основание и представлява санкция за неупражнен родителски надзор и
недостатъчно възпитание на детето, в резултат на което е осъществено
противоправното деяние и вреда. Следователно, за да възникне отговорността на
родителят за вредите причинени от виновните и противоправни деяния на
ненавършилите пълнолетия деца, следва в обективната действителност да са се
осъществили следните материалноправни предпоставки: 1) деяние (действие или бездействие);
2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената
сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на
неговото достойнство и чест); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди (вредоносният
резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва
да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6)
виновното лице да не е навършило пълнолетие и да живее при родителите си,
респективно единия от тях доколкото съгласно чл. 122., ал. 1 СК носител на
родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е
всеки родител, който не е лишен от упражняването на родителски права.
Отговорността на родителя е не само, за това че не е предотвратил причиняването
на вредата, но основно за това, че в цялостния процес на възпитание не е
изпълнил родителския си дълг.
По отношение на размера на претенциите за обезщетения.
По претенцията за заплащане на имуществени вреди. Претендират се такива в размер на общо 719.72 лева, от
които 432.00 лева за 3 броя Киршнерови игли /медицинско изделие/ за извършване
на операцията на 23.06.2020г., 21.28 лева за закупуване на газ пропан-бутан на
23.06.2020г., 14.50 лева за закупуване на газ пропан-бутан на 26.06.2020г.,
30.00 лева за закупуване на винетка за лек автомобил марка „Фолксваген
Бора" с per. № ВР 2646 СВ на 06.07.2020г., 38.77 лева за закупуване на газ
пропан-бутан на 09.07.2020г., 26.96 лева за закупуване на газ пропан-бутан на
29.07.2020г., 26.21 лева за закупуване на газ пропан-бутан на 31.07.2020г. и
130.00 лева за оказване на правна защита и съдействие по преписка № 597/2020 г.
по описа на РП - Козлодуй /№ 288000- 3937/2020 г. по описа на РУ - Козлодуй/.
Сумата от 432.00 лева
за 3 броя Киршнерови игли /медицинско изделие/ за извършване на операцията на
23.06.2020г. е във връзка с деянието и безспорно се дължи.
Сумата от 21.28 лева
за закупуване на газ пропан-бутан на 23.06.2020г. според съда не се доказа от
ищеца да е по повод лечението на детето, тъй като се удостоверява с квитанция
на л.39, от която не се установява да е заплатена от ищеца. Аналогично за
претендирана сума от 14.50 лева за закупуване на газ пропан-бутан на
26.06.2020г., видно от квитанцията на л.39 също липсват доказателства да е платена
от ищеца.
Сумата от 38.77 лева
за закупуване на газ пропан-бутан на 09.07.2020г., видно от квитанцията
приложена на л.40, една част от 20.22 лева е закупена в гр.Враца отново без да
е посочено да е от ищеца, а на съда служебно е известно, че гр.Враца е в
различна посока и няма връзка с маршрута гр.Козлодуй – гр.Плевен, където е
проведено лечението на детето. Друга част от сумата от 18.55 лева видно от
квитанцията на л.42 е платена от ищеца, но същия не доказва количеството и цена
на горивото газ пропан бутан разходвано за маршрута гр.Козлодуй – гр.Плевен,
т.е. не доказва цената на претенцията си за разход за гориво. Аналогично и
претендираните суми от 26.96 лева за закупуване на газ пропан-бутан на
29.07.2020г. и от 26.21 лева за закупуване на газ пропан-бутан на 31.07.2020г.
съгласно квитанциите на л.41 не се доказва да са платени от ищеца.
По отношение
претенцията за 30.00 лева за закупена винетка на 06.07.2020г., съда намира, че
също не се дължи, тъй като от приложената на 4 квитанция не се чете номера на
автомобила, за който е закупената винетка. Освен това е налице и противоречие с
показанията на свидетеля на ищеца Н.Б., според която на 22.06.2020г. в деня на инцидента заедно с
бащата и пострадалото дете са тръгнали с личен автомобил управляван от бащата
за болница в гр.Плевен и са спрели на най-близката бензиностанция, където са заредили
газ и бащата закупил винетка, докато от приложената квитанция за закупена
винетка е видно, че е закупена на различна дата – 6.07.2020г.
По отношение
претенцията за сумата от 130.00 лева представляваща платено адвокатско
възнаграждение от ищеца за оказване на правна защита и съдействие по преписка №
597/2020 г. по описа на РП - Козлодуй, съда намира че заплащането на тази сума
не е в пряка връзка с деянието от една страна, а от друга претенцията е за
съдебни разноски, които следва да се претендират и дължат по правилата на НПК в
евентуално наказателно производство.
Така според съда дължимо обезщетение за имуществени
вреди като пряка и непосредствена последица от деянието доказани от ищеца са в
размер на 432.00 лева за 3 броя медицинско изделие за извършване на операцията
на детето на 23.06.2020г.
По претенцията за заплащане на неимуществени вреди от
10 000 лева. Съгласно съдебната практика на основание чл. 52 ЗЗД размерът
на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедливост.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях
се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
В настоящия случай се
установява, че към датата на деянието пострадалото дете С. е било на възраст 9
години, получило е счупване на лявата ръка, като то ползва нея, а не дясната
ръка. Претърпяло е болнично лечение с операция и носене на гипс повече от един
месец. За това време не е ползвало лявата ръка и е било затруднено в
ежедневните си дейности и нужди. Не е имало специално лечение освен
медикаментозно обезболяващо в първите дни. Общия оздравителен период е 3-4
месеца и в неговия случай няма възникнали усложнения. Останал му е белег от
операцията. От така установеното съдът счита, че справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди е сумата от 6000.00 лева.
Относно релевантните за спорното правоотношение
обстоятелства за съпричиняване, с оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира следното:
Съпричиняване на
вредоносния резултат ще е налице, когато поведението на пострадалия е
противоправно и може да се постави в пряка причинна връзка с увреждането. В
конкретния случай, тъй като се касае за малолетно дете, съпричиняването следва
се свърже с противоправното поведение на неговите законни представители –
родителите по арг. чл. 48, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 8 от
Закона за закрила на детето, родителите, настойниците, попечителите или
другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и
грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното
физическо, психическо и нравствено развитие.
По делото е безспорно
установено, че малолетния С.Б. е отишъл пред автосервиза и се е покачил на
високата повече от един метър гума сам, като родителите очевидно не са се
интересували къде и как той прекарва времето за игри извън дома и дали се
поставя в опасност катерейки се върху високата гума. В тази връзка, съдът
намира, че нарушавайки задълженията си по посочената по-горе разпоредба, самия
ищец е поставил детето си в рискова ситуация, която би могла да бъде избегната,
в случай че то не беше се поставил в опасност като седи на високата гума по
време на самия инцидент. Така, упражнявайки надзор над детето, каквито
задължения има съгласно закона, бащата би могъл да предотврати опасната игра на
сина си. Освен това по делото безспорно се доказа и, че обидите на малолетния С.
отправени към К. наричайки го по прякор без повод, които не са преустановени и
след апела на К., а са продължили са провокирали действията на сина на
ответниците. Задължението за упражняване на родителски надзор и достатъчно и
адекватно възпитание на детето важи еднакво и за ищеца като родител на
малолетния К.. Нещо повече, по делото се доказа и, че непълнолетния К. е
осиновено дете и е с видимо и доказано по-забавено развитие, т.е. то е различно
дете, към което очевидно малолетния С. не е проявил толерантност, а агресия
дължащо се на заниженото родителско възпитание от страна на ищеца. Ето защо,
съдът приема, че в случая, ищецът баща на малолетния С. е в по-голяма степен
виновен за настъпването на вредите на сина си поради неизпълнение на
задължението си за надзор по чл.8, ал.8 от ЗЗакр.Д и заради неположени
достатъчно усилия за възпитанието на детето, поради което и следва да намери
приложение разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и размерът на съпричиняване на
вредоносния резултат следва да се определи на две трети. Следователно размерът
на дължимото и определено от съда обезщетение за причинените на малолетния С.Б.
вреди – имуществени, възлиза на 144.00 лева и за неимуществени възлиза на 2000.00
лева. За тези суми, исковете са основателни и доказани и следва да се уважат,
като за разликата до пълния предявен размер, следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Следва да се уважи
искането за присъждане на законна лихва върху уважените главници за обезщетения
така както са предявени от датата на подаване на исковата молба на 19.08.2020г.
до окончателното им изплащане.
По разноските:
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат направените разноски съобразно уважената част на иска.
Направените от ищеца разноски по делото са: платена държавна такса в размер на
429.00 лева; платено възнаграждение на вещото лице в размер на 300.00 лева и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева, или общо 1729.00
лева. Съобразно уважената част на иска, на ищеца се дължат разноски в размер на
353.00 лева.
На ответниците съгласно
чл.78, ал.3 ГПК се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска. При
направени от ответниците разноски за платено адвокатско възнаграждение от
870.00 лева, съобразно отхвърлената част от иска се дължат разноски общо 696.00
лева или по 348.00 лева на всеки ответник.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.48, ал.1 ЗЗД С.Ц.Б., ЕГН **********
и М.Д.К., ЕГН ********** ***, в качеството на родители на непълнолетния К.С.Б.,
ЕГН **********, да заплатят солидарно на М.М.Б., ЕГН ********** с адрес *** в
качеството на баща и законен представител на малолетния С.М.Б., ЕГН **********,
обезщетения от непозволено увреждане причинено на 22.06.2020г. в гр.Козлодуй от
непълнолетното дете на ответниците на малолетното дете на ищеца телесно
увреждане – счупване на лявата ръка, за имуществени вреди в размер на 144.00
лева, като в останалата част до претендираното обезщетение от 719.72 лева
отхвърля иска и за неимуществени вреди в размер на 2000.00, като в останалата
част до претендираното обезщетение от 10 000.00 лева отхвърля иска, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 19.08.2020г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Ц.Б., ЕГН **********
и М.Д.К., ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно на М.М.Б., ЕГН ********** с
адрес *** направените по делото разноски съобразно уважената част на иска в
размер на 353.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М.М.Б., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на С.Ц.Б., ЕГН ********** и на М.Д.К., ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на
по 348.00 лева на всеки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: