РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330113164 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Ж. Ф. Г., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник
адв. С.М., е предявила против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2,
офис 40- 46, представлявано от ********** Г.Т., иск за осъждане на ответника да й заплати
сумата от 45 лева- главница, представляваща недължимо платена сума за разходи по
събиране на вземания по договор за паричен заем № **********/ 28.06.2018 г., както и
сумата от 0, 96 лева- лихва за забава върху главницата за периода 28.05.2021 г.- 12.08.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-
12.08.2021 г., до окончателното им плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем №
**********/ 28.06.2018 г., за предоставяне в заем на сумата от 700 лева, платима на 8
месечни вноски, при фиксиран ГЛП- 40 % и обща сума за връщане- 809, 04 лева. Ищцата
платила по договора сумата от 1 489, 96 лева, от които: 700 лева- за погасяване на
главницата, 109, 04 лева- договорна лихва, 635, 92 лева- неустойка и 45 лева- разходи за
събиране на вземанията. Последната сума обаче се явявала получена без правно основание
от ответника и подлежала на връщане. Съгласно нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК кредиторът
не можел да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с управление
1
или усвояване на кредита. Действията на кредитора по събирането на кредита не били
свързани с предоставяне на допълнителни услуги. При забава в плащане на вноските
кредиторът имал право само на лихва за забава според чл. 33 ал. 1 от ЗПК. С предвиждането
на разноски по събиране на вземането се заобикаляло ограничението на цитираната норма,
като се въвеждало допълнително плащане. Ищцата писмено поискала връщане на
въпросната сума, като ответникът официално отговорил, че тя не подлежала на
възстановяване, поради което се претендира и лихва за забава. Моли за осъждане на
дружеството да заплати търсените суми за главница и лихва. Претендира и разноски. В
съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се
моли искът да се отхвърли изцяло. Признава се обстоятелството, че между страните бил
сключен съответния договор за кредит при конкретните параметри. Сумата за разноски от 45
лева не противоречала на изискванията на ЗПК, като тя била законосъобразно начислена и
събрана. Претендират се и разноските в процеса. В с.з. страната не се явява, не се
представлява и не взема становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните е бил сключен договор за паричен заем № **********/ 28.06.2018 г., при
следните условия: сума- 700 лева, срок- 8 месеца, ГПР- 49, 04 %, ГЛП- 40 %, обща сума по
кредита- 809, 04 лева и неустойка при непредставяне на обезпечение- 635, 92 лева.
Като писмено доказателство е представено копие от договора за паричен заем, ведно с
погасителния план към него.
По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице
след извършване на съответните справки е установило, че ищцата е заплатила по договора
сумата от общо 1 489, 96 лева, от която сумата от 45 лева- разход за събиране на вземането.
Посочени са в табличен вид забавите в плащанията на месечните вноски, както и
мораторната лихва в размер на 28, 14 лева. Изчислена е и лихвата за забава върху сумата от
45 лева за периода 28.05.2021 г.- 12.08.2021 г., която възлиза на 0, 96 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото
да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК.
Ищецът е извършвал плащания по договора за кредит, от които сумата от 45 лева
ответникът е отчислил като „разходи за събиране на вземанията“. Именно това е спорният
2
по делото въпрос- дали тази сума е била дължима или пък същата е била получена от
кредитора без основание и в тази хипотеза тя трябва да подлежи на връщане.
На първо място, следва да се посочи, че в договора няма конкретна клауза, която да
предвижда такса за разходи по събиране на вземанията, нито пък е посочен неин размер,
още по- малко пък става ясно за какво се събира такава такса- примерно за изпращане на
sms-и, писма, покани и електронни съобщения, за провеждане на телефонни разговори, за
посещения или друго. В този смисъл дори и да е била събрана подобна такса, независимо
какво е нейното основание (договорно или законово), не се доказва причината, поради която
се е наложило това. В отговора се посочва, че доколкото имало забава в плащанията по
кредита (което обстоятелство не е спорно, видно от ССчЕ, но не е и предмет на делото),
кредиторът имал право на обезщетение. Подобно обезщетение за забава обаче съществува в
хипотезата на мораторна лихва или пък като неустойка за забава, но в случая платената сума
е осчетоводена като такса разходи, което е по- различно като основание. Отделно от това,
съобразно императивното правило на чл. 33 ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
По този начин с уговарянето на таксата на практика се постига заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така съдът приема, че подобна клауза
противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди
още едно обезщетение за забава.
На второ място, според чл. 10а ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата за
разходи за събиране на вземането по естеството си е свързана с управлението на кредита и
направените в тази връзка разноски следва да са включени в цената на услугата, а отделно
от това, те трябва да са включени и в ГПР, защото представляват разходи по кредита, които
са за сметка на длъжника. Оттук, предвид нормативно ограничения размер на ГПР, с тази
такса се заобикаля разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. В този смисъл, макар и да липсва конкретно такава
уговорка в договора, с факта на събиране на въпросната такса е допуснато нарушение на
специалния ЗПК и плащането на сумата за тези разходи е без основание, а като такова,
платеното подлежи на връщане. Без никакво значение е обстоятелството, че длъжникът е
имал забава в изпълнението, доколкото кредиторовият интерес при забавено плащане следва
да се удовлетворява по друг начин.
По изложените съображения съдът намира, начисляването на въпросната такса е
неправомерно, с оглед на което претендираната от ищеца сума от 45 лева като разходи за
събиране на вземането не е дължима и тъй като е била платена на ответника, тя подлежи на
връщане, като получена без основание.
Досежно вторият иск- за мораторна лихва, следва да се посочи, че той е акцесорен и като
такъв е поставен в зависимост от резултата по главния иск. Принципна законова постановка
е, че при забавено плащане се дължи обезщетение, чийто начален момент е от поканата. В
3
случая ищцата е изпратила по електронната поща до ответника покана за доброволно
плащане на дължимата сума, но вместо изпълнение от дружеството е изготвен отговор за
неоснователност на искането. Доколкото се установи, че сумата за такса от 45 лева е била
недължима, ответникът дължи връщането й като получена без основание, ведно с лихва за
забавата, считано от датата, посочена в поканата- 28.05.2021 г., до завеждане на исковата
молба- 12.08.2021 г. Размерът на тази лихва се установява от вещото лице по ССчЕ и
възлиза на търсения от ищцата- 0, 96 лева, до който този иск също следва да се уважи.
Предвид изхода на делото- уважаване на исковите претенции изцяло, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Страната е заплатила
държавна такса в размер на 50 лева и депозит за вещо лице в размер на 100 лева, които суми
следва да се възложат в тежест на ответника. По делото в представения договор за правна
защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от адв. С.М.,
поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА
представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено
съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален
размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-
46, представлявано от ********** Г.Т., да заплати на Ж. Ф. Г., ЕГН: **********, от
************************, сумата от 45 (четиридесет и пет) лева- главница,
представляваща недължимо платена сума за разходи по събиране на вземания по договор за
паричен заем № **********/ 28.06.2018 г., както и сумата от 0, 96 (деветдесет и шест
стотинки) лева- лихва за забава върху главницата за периода 28.05.2021 г.- 12.08.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-
12.08.2021 г., до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-
46, представлявано от ********** Г.Т., да заплати на Ж. Ф. Г., ЕГН: **********, от
************************, направените по делото разноски: сумата от 50 (петдесет) лева-
държавна такса и сумата от 100 (сто) лева- депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-
46, представлявано от ********** Г.Т., да заплати на адвокат С.П. М., със служебен адрес:
4
************************, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата Ж. Ф. Г.,
ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 300
(триста) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/_________________
5