№ 250
гр. Козлодуй, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Жаклин Г. Димитрова Алексиева
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско
дело № 20231440101403 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на А. С. А., ЕГН:********** от ........., чрез
процесуалния си представител адвокат П. Й. Н., член на Варненската адвокатска колегия, с
рег. №**********, служебен адрес: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ 44, ет. 4, офис 6 е
предявен иск както следва: - за провъзгласяване нищожност на клауза от договора за
потребителски кредит № 2189366 от 15.02.2020 г. за предоставяне на допълнителна услуга
от ответното дружество за обезпечение на кредита с поръчител на основание чл. 138 ЗЗД,
във вр. чл. 26, ал.1, ЗЗД, във вр. чл. 146, ал.1 и чл.143, т.19 ЗЗП, във вр. чл.11, ал 1, т.10 във
вр. чл. 22 и чл. 19 ЗПК, като неравноправна клауза от договора. И възстановяване на
недължимо платена сума в размер на 102.42 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане по сключен договор за
потребителски кредит № 2189366 от 15.02.2020 г. с „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за получена сума без правно основание. Претендират се и
направените разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за кредит № 2189366 от
15.02.2020 г. , сключен между него и ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД. Сочи се, че
съгласно договора ищецът е получил сума в размер на 1 400 лева, която се задължава да
върне в срок от 15 месеца на 15 равни вноски представляваща сбора от главницата и
лихвата, в размер на 120,022 лв. при фиксиран лихвен процент от 39,864 % и годишен
процент на разходите 48,010 %. Сочи, че в чл. 4 от същият договор, че в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, то
в зависимост от посочения вид обезпечение в 10-дневен срок от подаване на заявлението да
предостави банкова гаранция или до 48 ч. да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрението на „Кредисимо“ ЕАД. Сочи се, че в случай на непредставяне
1
на съответното обезпечение, заявлението за получаване на кредит ще се счита за не
одобрено и няма да породи действие. В исковата молба ищецът твърди, че не е посочил
изрично в заявлението за отпускане на кредит, че желае ползване на обезпечение или други
възмездни услуги от „Кредисимо“ ЕАД и че сред реквизитите на договора за потребителски
кредит№ 2189366 от 15.02.2020 г. сключен между него и ответното дружество не фигурира
договор за предоставяне на поръчителство. От друга страна, ищецът твърди, получаване на
Удостоверение № 1026636/02.06.2013г. за липса на задължения, издадено му в качеството му
на потребител от „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК: *********, по договор за предоставяне на
поръчителство от дата 15.02.2020 г., във връзка с договора за потребителски кредит №
2189366 от 15.02.2020 г. с „Кредисимо“ ЕАД. Сочи, че това обстоятелство налага извод, че
такъв договор за предоставяне на поръчителство от дата 22.10.2018 г., е сключен между „Ай
Тръст“ ЕООД и ищеца, във връзка с договор за потребителски кредит №
1154234/22.10.2018г. с „Кредисимо“ ЕАД. Ищецът, сочи че многократно се е опитвал да
получи договора за поръчителство от „Ай Тръст“ ЕООД, последно от които на 30.05.2023 г.
по официалния електронен адрес на дружеството: ********@******.**, но получава
Удостоверение от 02.06.2023г. за липса на задължения, издадено му в качеството му на
потребител, от „Ай Тръст“ ЕООД, по договор за потребителски кредит № 2189366 от
15.02.2020 г. с „ Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че ищецът не е наясно с размера на
възнаграждението на дружеството-поръчител „Ай Тръст“ ЕООД, нито начина по който това
възнаграждение би утежнявало с допълнителни разходи размера на отпуснатия кредит.
Сочи, че погасителният план към договора за потребителски кредит № 2189366 от
15.02.2020 г. с „Кредисимо“ ЕАД не е включено възнаграждение за поръчителство. Счита се,
че Договора за поръчителство от е в разрез с разпоредбата на чл. 138 от ЗЗД, като
предоставянето на допълнителна услуга от ответното дружество е изцяло недействителна
поради неспазване на изискуемата от закона писмена форма. Сочи се, че договаряне, при
което кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора
противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по
смисъла на чл. 143, т.19 от ЗПК. Посочва се също така, че получаването на възнаграждение
за лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48 транспонирана в ЗПК.
Сочи се също така, че е задължение на кредитната институция да направи предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредит, съгласно чл. 16 от
ЗПК и поради това и клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване
на поръчител е в пряко противоречие с целта Директива 2008/48. Посочва се, чл. 62д, ал 1
ЗЗПотр съгласно, които преди потребителят да бъде обвързан с договор или предложение за
сключване на договор, търговецът трябва да получи изричното му съгласи за всяко
допълнително плащане, което превишава уговорената цена и правото на потребителя да
иска възстановяване на допълнителните внесените суми. Счита се, че процесният договор е
недействителен спрямо разпоредбите на ЗКП и не е съобразен с разпоредбата на чл. 11, ал. 1
и ал. 2 във вр. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията за задължителните реквизити
на договора. В исковата молба се твърди, че има нарушение в посочения процент ГПР/
Годишен процент на разходите/, който не съответства на действително приложимото
2
доколкото в него не са включени, предвидените, но непосочени суми за възнаграждение по
договор за поръчителствоСочи се, че в чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит №
2189366 от 15.02.2020 г. и в част III, т. 3 от Стандартния европейски формуляр, че
предоставянето на обезпечение не е задължително условие за одобрение на кредита. Счита
се, че договорът е нищожен като е лишен от правно основание, уговорен неравноправно в
ущърб на потребителят, противоречащ на добрите нрави и че не е породил правни
последици. В исковата молба е посочено, че в чл. 6 от процесния договор за потребителски
кредит е изписана банкова сметка за погасяване на задължението и формално е запазено
правото на ищеца да погаси предсрочно задължението си по гл. 8, т.4.3 от общите условия и
че същите инкорпорират в себе законовия текст на ЗКП, даващ право кредитополучателя да
получи намаляване на общите разходи по кредита при предсрочно погасяване.
В съдебно заседание ищеца не се явява, не се представлява. В писмено становище
поддържа исковете и представя списък на разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника „Кредисимо“ ЕАД със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „ Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център „България“ , представлявано от изпълнителния директор Сокол Янков е
постъпил писмен отговор на исковата молба. Видно от същия, според процесуалния
представител на ответното дружество исковата молба е неоснователна и необоснована.
С отговора не се оспорва сключването на договора за потребителски кредит №
2189366 от 15.02.2020 г. между ищеца А. С. А. като кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД,
като кредитодател. Не се оспорва предоставеното на кредит от ответника на ищеца по
силата на договора в размер на 1 400 лв., който следва да бъде върнат в едно с начисленото
договорна възнаградителна лихва, при ГПР от 39.86% и ГЛП от 48.01%. Срокът на връщане
на кредита е 15 месеца, като се сочи че кредитът трябва да бъде погасен заедно с главницата
и лихвата в срок на падежната дата, като след изтичането на този период, кредитът се
подновява автоматично с нов период на погасяване, за който се начислява нова лихва върху
непогасената част от главницата. В отговорът на исковата молба ответното дружество не
оспорва, че кредитополучателят е погасил договора за кредит в рамките на периода на
револвиране.Ответното дружество твърди, че въпреки, че са налице условия за предсрочно
погасяване на кредита, ищеца не е изпълнил условията за предсрочно погасяване съгласно
Раздел III чл. 4,3 от Общите условия по изпълнение на договора, а именно уведомяване
писмено и изрично за намерението за погасяване на кредита предсрочно, адресирано до
„Кредисимо“ ЕАД. Сочи се, че молба за предсрочно погасяване на кредита не е постъпила в
ответното дружество към датата на плащането. Съгласно горе изложеното ответното
дружество твърди, че договорната възнаградителна лихва е била дължима в пълен размер.
Ответното дружество оспорва сумата от 102.42 лв. разлика между платената сума от и
дължимата главница и дължимата лихва. Сочи се, че за обезпечаване на задължението на
ищеца по договор за потребителски кредит № 2189366 от 15.02.2020 г. е сключен договор за
предоставяне на поръчителство със страни ищецът А. С. А., като „потребител“ и „Ай Тръст“
ЕООД като „поръчител“. Твърди се, че основанието на задължението на ищеца за заплащане
3
на възнаграждение в полза на „Ай Тръст“ ЕООД е уговорено в чл. 8 от договора за
предоставяне на поръчителство, а неговия размер е посочен в Приложение №1 към същия
договор. В отговора на исковата молба се твърди, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да
приеме плащането, но не е титуляр на вземането. Сочи се, че ответното дружество приема
плащането от името и за сметка на „Ай Тръст“ ЕООД, а длъжникът прави плащанията в
полза на „Ай Тръст“ ЕООД. Предвид гореизложеното, се сочи че надлежен ответник по
осъдителния иск е титулярът на вземането-„Ай тръст“ ЕООД, а не „Кредисимо“ЕАД, и се
прави искане за прекратяване на производството. Сочи се, че ако осъдителния иск бъде
допуснат, ответното дружество, ще го счита за неоснователен, защото заплащането на
възнаграждение за поръчител е възникнало на база на валиден договор. В исковата молба
ответника оспорва твърдението на ищеца, че е бил задължен да заплаща „вноска гарант“.
Сочи се, че съгласно раздел III от Общите условия по договора, кредитополучателят има
право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита, потребителят има избор
да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. Също така се сочи, че ищецът е имал
право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Оспорва се
твърдението на ищеца, че вземането на „Ай Тръст“ ЕООД е следвало да се включи в ГЛП и
ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК. Сочи се, че задължението на ищеца за заплащане на „вноска
гарант“ не произтича от договора за потребителски кредит, а от допълнително сключен
между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, който по
правната си същност представлява разновидност на договор за поръчка. Твърди се, че по
силата на този договор ищеца възлага на „Ай Тръст“ ЕООД срещу заплащане да гарантира
като поръчител задължението на ищеца по процесния договор за потребителски кредит.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“
ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. Сочи се, че дори при
евентуалната недействителност на договора за поръчителство, на основанията посочени в
исковата молба, не биха довели до недействителност на договора за потребителски кредит, а
само до отпадане на задължението кредитополучателя да заплати на поръчителя
възнаграждение за предоставената услуга. Прави се искане на основание чл.190 ГПК трето
не участващо в производството лице „Ай Тръст“ ЕООД да представи намиращите се в него
документи- справка относно получените от ищеца и администрирани от „Кредисимо“ ЕАД
към „Ай Тръст“ ЕООД за погасяване на възнаграждението по договор за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит № 2189366 от 15.02.2020 г. с цел
доказване, че процесната сума платена в полза на „Ай Тръст“ ЕООД. Прави се искане за
прекратяване на производството по осъдителния иск основан на чл. 55 ЗЗД, поради
ненадлежно легитимирана страна по материалното правоотношение; - оспорва се изцяло
исковата претенция като неоснователна и недоказана; - иска се присъждането на съдебните
разноски по настоящето производство, включително юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360 лева (триста и шестдесет лева); - иска се отхвърлянето на претенцията на
ищеца за разноски, оспорва се наличието на материални затруднения на ищеца.
В съдебно заседания за ответника не се явява представител.
4
Съдът, като съобрази изложените твърдения и възражения и" след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 15.02.2020г. между „Кредисимо" АД и ищеца, е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „Кредисимо" АД се
задължава да предостави на потребителски кредит, в размер на 1 400,00 лв. и
при условия посочени в договора, след одобряване на подаденото от
кредитополучателя заявление.В Договор за потребителски кредит е предвидено
приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита.
Посочено е това да стане в срок от 24,00 часа след предоставяне на обезпечението. В
чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да
представи, в ал.2 на чл.4 санкция за потребителя ако не представи обезпечение, която
се изразява в неодобряване на заявлението от „Кредисимо" АД и непораждане на
действие на договора между „Кредисимо" и кредитополучателя. В ал.З на чл.4 е
предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение,
срокът за одобряване е дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок,
договорът не поражда действие.В Договора е посочено начин на погасяване на
задължението съгласно Приложение № 1- Условия на кредита, представляващо
неразделна част от договора. В условията на кредита по Приложение №1 е посочено,
че се отпуска потребителски кредит с условие с револвираща лихва, неговия размер,
период за револвиране 15 месеца; фиксиран лихвен процент по кредита от 38.86%;
годишен процент на разходите/ГПР/ от 48.01%. В Договора е посочено, че
задължението следва да бъде погасено на 15 вноски, формирана от част от главницата
и част от лихвата. Съгласно приложения Стандартен Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, данните от Приложение №1
съвпадат с тези описани в СЕФ. Това се отнася до общия размер на кредита, срока на
договора, размер на месечната погасителна вноска, общата сума която следва да се
заплати право на кредитополучателя да предостави обезпечение банкова гаранция или
поръчителство, ГЛП/годишен лихвен процент/ и ГПР.
В Общите условия Договора за предоставяне на кредита е уговорено правото на
кредитополучателя да се откаже от договора, срока в който може да стане това, както
и последиците при упражняване на това право.
На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство
между „Ай Тръст" ЕООД , в който е посочено, че „Кредисимо" АД се задължава да
предостави сумата по договор за потребителски кредит, след предоставяне на
обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство Съгласно
договора, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо" АД, за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за
изпълнение на всички негови задължения /чл.1 ал.1/ по ДПК, както и за всички
последици от неизпълнението му а именно -връщане на предоставената сума по
кредита от 1 400, 00 лв., възнаградителна лихва, всички дължими разноски по
сключването и изпълнението на договора, задължение за плащане на забава при
просрочие на плащанията по договора.Съгласно Договора е предвидено
5
„Кредисимо"АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на
поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към
„Кредисимо"АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, c
внесената сума се погасяват с приоритет -задълженията към поръчителя, тоест най-
обременителното и най-тежко задължение на потребителя, явяващо се това по ДПК се
определя като вторично и погасявано последно по време за сметка на
възнаграждението на поръчителя като всички плащания се извършват в полза
кредитодателя „Кредисимо" АД.За Договора за предоставяне на поръчителство е
отразено, че е сключен чрез размяна на електронни волеизявления ,подписани от всяка
от страните с електронен подпис съгласно ЗЕДЕУУ, като потребителят е използвал
индивидуално генерирания петцифрен код за достъп, получен чрез кратко съобщение
по телефона и е използвал този код за попълване и сключване на договора.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се
касае за сключен договор за потребителски кредит. Ищеца има качество на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност. Макар да е със срок на
погасяване до три месеца дължимите по кредита разходи за лихва и
обезпечение не могат да се приемат за незначителни, съпоставени със
стойността на предоставената в заем сума, което да изключи приложението
ЗПК по арг. на чл. 4, ал.1, т. 6. Като потребител разполага и със защита срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи
служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска. По отношение
на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са
специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Процесният договор за заем съдържа изискуемите от закона реквизити.
Кредиторът е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени основните
параметри и условия по кредита, чрез изпращане по електронен път на Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. В
последствие договорът е сключен отдалечено при условията на ЗПФУР, т.е. спазена е
предвидената в закона писмена форма. Посочен е общия размер на кредита /т. 3 от
Приложение № 1 към договора/ и условията за усвояването му / VI от Общите
условия/, фиксиран лихвен процент / т. 7 от Приложение № 1/, условията за
прилагането му, годишният процент на разходите по кредита /т. 8 от Приложение № 1/.
В представеното Приложение № 1 е посочено също размера, броя и падежа на
задължението. Ищцата е информирана за правото й да получи от заемодателя
информация за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите
дължимите суми при предсрочно погасяване на главницата, за правото й да се откаже
от договора и срока, в който може да бъде упражнено /чл. 4 от Общите условия по
Договора за кредит/.
Неоснователен е доводът, че договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал.1, т.
9 ЗПК. Съгласно тази разпоредба договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
6
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички, лихвени проценти. Тълкуването й налага извод, че прилагането
й в цялост свързано с наличието на възможност за едностранна промяна на
първоначално уговорения лихвен процент от страна на кредитора. В настоящия случай
това е сторено в Раздел VIII, т.2.3 от Общите условия за предоставяне на кредити.
Неоснователно е възражението, че непочването на лихвения процент на ден
влече нищожност на договор, защото за кредитополучателят е поставен в
невъзможност да разбере размера на възнаграждението, което ще заплати при ползване
на заетата сума, ако упражни правото си на предсрочно прекратяване на договора.
Доколкото в случая е посочен общо лихвения процент и срокът на договор е един
месец, размерът му на ден може да бъде лесно изчислен с елементарни математически
пресмятания. Ето защо, съдът счита, че договорът не страда от сочените от ищцата
пороци и искането й за. прогласяване на неговата нищожност, на тези основания е
неоснователно.
Относно наведеното от ищеца твърдение, че действителният ГПР е различен от
уговорения в договора , съдът намира, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където
нормативно е предвидено начина на формиране на годишният процент на разходите по
кредита, в него следва да се включат разходите по сключения от ищеца с ответника
„Ай тръст" ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство.
След като съгласно чл. 4, ал. 1 ДПК усвояването на сумата по кредита, е
обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от „Кредисимо" ЕАД
юридическо лице, вследствие на което между ищеца и „Ай Тръст" ЕООД е сключен
договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, то
договореното възнаграждение е компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от
легално дадената дефиниция в nap. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на
поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна
услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за
усвояване на кредита.
В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на
търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2,
т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение № е посочена обща сума, дължима от потребителя
по кредита, без в нея да е включено възнаграждението, което ищеца се задължава да
плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения
ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени изискваният на закона за
съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в
противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна
7
информация относно общия размер на кредита на получателя. По този начин
потребителката била лишена от възможността разбере икономическите последици от
сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия.
Неоснователно е възражението на ответниците, че за „Кредисимо" АД е било
обективно невъзможно да узнае за размера на договореното възнаграждение и да го
включи в ГПР. Кредиторът не отрича, че е предоставил на ищеца процесната сума от 1
400,00 лв. Доколкото според съдържащите се в Договора - Общите условия за
предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит,
влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на
кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а
предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, което в
случая се счита учредено със сключване на договора за поръчителство между
кредитора и поръчителя „Ай тръст" ЕООД, не може да се приема, че кредиторът не е
знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство. Посоченият от
„Кредисимо" АД поръчител „Ай Тръст" ЕООД е финансова институция, вписана в
Регистъра на финансовите институции - чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ- с право да
извършва гаранционни сделки като
основна дейност.
Установява се от данните от TP, че едноличен собственик
на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД е кредиторът по договора за потребителски
кредит „Кредисимо" АД. В Общите условия за предоставяне на кредити
Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита", от сключения
от Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай тръст" ООД е
посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за
заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл. 5 от Договора за
предоставяне на поръчителство „Кредисимо" АД е овластен да получава
плащане на възнаграждението по него. Очевидно е формиран бизнес модел за
разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел
да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния
процент на разходите да се включат и тези разходи, към който те несъмнено се
отнасят.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е било
известно задължението на ищеца да заплаща услугата по предоставеното
поръчителство, тъй като както се посочи това е определено като условие за отпускане
и усвояване на кредита.
Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички
действителни разходи то съдът намира, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и Договорът за потребителски кредит № 2189366
от 15.02.2020 г. е недействителен на осн. чл.22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита, поради което платената от ищеца сума в размер
на 102.42лв. се явява дадена без основание следва да бъде върната.
Посоченият от „Кредисимо" АД поръчител „Ай Тръст" ЕООД е финансова
институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.З, ал.1 от ЗКИ при
8
БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност и като се посочи
по-горе е свързано с кредитора лице. От анализът на доказателствата и клаузите на
сключените между страните договори се налага изводът, че потребителят не е имал
право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като
се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството-заявител е
кредиторът на длъжника по договора за кредит, поради което юридическото лице-
поръчител /което е предварително одобрено от кредитора/ се явява и свързано с него
лице. Това води до значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца и
не отговаря на изискването за добросъвестност, като лишава длъжника от право на
избор и от възможност за индивидуално договаряне.
Нещо повече, правните последици от непредставяне на обезпечение, при
положение, че потребителят иска такова, води като последица непораждане на
действие на договора за потребителски кредит /чл.4 ал.2/. Въпреки „свободният избор"
на потребителя да поиска или не поиска обезпечение, кредиторът поставя
приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя в зависимост от
предоставянето на обезпечението- в рамките на 24 часа от предоставяне на
обезпечението, пред значително по-дълъг срок от 14 календарни дни в случай, че
такова не бъде представено. По такъв начин, без сключването на договора за
предоставяне на поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на
договора за кредит, потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем
в кратък срок, което прави клаузата неравноправна.
В допълнение, в Договора Общите условия, Раздел IV. "Оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя и одобряване на заявлението", е
предвидено право на кредитора без да се мотивира да отхвърли заявлението, което
поставя в неравностойно положение потребителя и нарушава правото му да
кандидатства и да получи искания кредит дори и след представяне на обезпечение.
Ето защо съдът счита, сключения Договор за предоставяне на
поръчителство между ищеца и втория ответник „Ай Тръст" ЕООД е сключен в
противоречие с добрите нрави и е нищожен, поради което и платеното от ищцата на
ответника „Ай тръст" ЕООД възнаграждение е дадено без основание и подлежи на
връщане обратно.
По тези съображения, съдът счита, предявените против „Кредисимо" АД
обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
прогласяване на нищожен като противоречащ на закона на Договор за потребителски
кредит № 2189366 от 15.02.2020 г. и за прогласяване на нищожен като противоречащ на
добрите нрави на Договор за предоставяне на поръчителство от 15.02.2022г. и
осъждане на ответника „Кредисимо" ЕООД за връщане на платените от ищеца по тях
суми в размер на 102.42 лв. възнаграждение за предоставяне на поръчителство за
основателни, поради което следва да бъдат уважени.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
разноски за процесуално представителство в размер на 300,00 лв. съгласно чл. 7, ал.2,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно цената на предявените и уважени искове за прогласяване
нищожност на Договор № 2189366 от 15.02.2020 г. и осъждане на да върне дадената по
него сума от 102.42 лв. Размерът на така определеното от съда възнаграждение е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото, с вида на извършените
9
процесуални действия и с броя на съдебни заседания.
По делата, свързани с потребителски спорове, има постановена многобройна
съдебна практика, която е константна и непротиворечива. От страна на ищеца не са
ангажирани повече от необходимите усилия за представяне на доказателства в
подкрепа на иска, а обемните писмени изявления на процесуалния представител с
идентични доводи в тях, не налагат извод, че размерът на възнаграждението следва да
бъде завишен само на това основание. По делото е проведено едно съдебно заседание,
на което процесуалния представител на ищеца не се е явил, поради което така
определения от съда минимален размер е съответен на процесуалните усилия по
делото.
По делото е договорено процесуални представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
поради което, възнаграждението следва да бъде заплатено в полза на адв.П.Н..
По изложените съображения, настоящият състав на районен съд Козлодуй:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
сключения между „Кредисимо" АД, ЕИК: ********* Договор за потребителски кредит
№ 2189366 от 15.02.2020 г. и Договор за поръчителство от дата 15.02.2022г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „Кредисимо" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бел. „Витоша" 146 /сграда „А"/, ет. 2,
Бизнес център „България ДА ВЪРНЕ на А. С. А., ЕГН **********, заплатената сума от
102.42 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за поръчителство от
дата 15.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
-19.12.23г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, " Кредисимо" АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бел. „Витоша" 146
/сграда „А"/, ет. 2, Бизнес център „България да заплати на адв. П. Н.-АК Варна сумата
300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по гр. д. 1403/2023г. на Районен съд Козлодуй.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ГПК, " Кредисимо" АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бел. „Витоша" 146 /сграда „А"/, ет. 2, Бизнес център
„България ДА ЗАПЛАТИ на А. С. А., ЕГН ********** сторените разноски в размер на
50.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
10