Решение по дело №3149/2017 на Районен съд - Лом

                 

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

                                 

                                         

                                                            №

 

 

                                         25.11.2019г., гр.Лом

 

     

 

                              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

          РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав  в публичното заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

 

 

        при секретар Л. П., като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 3149/2017г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

       Съдът е сезиран с Искова молба от  „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: …, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски” № 114, ет.Мецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т. Я. К., чрез проц.представител юрисконсулт Н.С. с ЕГН **********, съдебен адрес: *** против Ц.Й.И. с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание  чл.422 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и 2, чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

        В Исковата молба се твърди, че дружеството-ищец е предоставило на ответницата по делото козметични продукти с цел разпространение и продажба, като последната се е задължила да плаща дължимите суми по банкова сметка ***, в срок : рег.№ 2680802, фактура от 30.11.2015г. с № 14631891 за 228,97лв.

        Твърди се, че козметичните продукти предмет на процесната фактура са получени лично от ответницата посредством подписването на Опис на препоръчани пратки за разнос на съответната пощенска станция с посочен ІD  на пратката № 5 1082 028 469 22, съответстващо на пощенски бар код № 5 1082 028 469 22.

         В ИМ се твърди, че между на името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 21.12.2016г. на осн. чл.99 от ЗЗД и Приложение към него от 26.06.2017г. между „Ейвън Козметикс Българи” ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, по силата на който вземането срещу ответницата е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

      Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответницата дължи сумите в размер на главница 228,97лв /двеста двадесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/, лихва за забава /законната лихва/ върху непогасена главница, в размер на 39,50лв за периода от 17.12.2015г. до 30.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

       Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.

       Писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК от страна на ответника е постъпил,чрез пълномощник адв.К.Г. от МАК, който оспорва изцяло предявеният иск. На осн. чл.193, ал.1 от ГПК с отговора се оспорва истинността на подпис в Опис на препоръчани пратки за разнос под № 20, с твърдението, че не е положен от ответницата по делото. Оспорва се твърдението в ИМ, че ответницата е правила поръчки на описаните козметични продукти във фактура № ********** от 30.11.2015г. с искане да се представят документи от кого и кога е извършена въпросната поръчка. Твърди се, че липсва правен интерес от водене на делото, тъй като няма представени доказателства по т.2.5 от Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/, съгласно която точка вземанията се прехвърлят след плащане на покупна цена, която ще бъде определена в анекса към договора. 

       В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. Постъпила е Молба от проц.представител на ищеца-юрисконсулт Н.С., с която поддържа предявените искове и моли делото да се разгледа в нейно отсъствие, като съда постанови решение с което уважи изцяло исковете така както са предявен в ИМ, като присъди и направените в хода на заповедното и исковото производства разноски.

      Ответницата редовно призован не се явява лично в с.з., представлява се от проц.представител адв.К.Г. от МАК, която моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове, като осъди ищцовото дружество да заплати на ответницата направените по делото разноски.

        Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

         С оглед наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с искове с правна квалификация по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК и по чл.86 от ЗЗД.

        В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска /наличието на облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер.

        От приобщеното по делото ч.гр.д. № 2316/2017г. по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 08.09.2017г., с която е разпоредено длъжникът Ц.Й.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ….., гр.София, бул.”Христо Смирненски” № 9, офис 1-2, п.к. 1164, тел.: 0700 200 27, със законен представител Р.Г.А.-управител, и пълномощник Н.А.С.-юрисконсулт, сумата от 228,97 лева - главница, договорна лихва в размер на 39,50 лева за периода от 17.12.2015г. до 30.08.2017 г., ведно със законна лихва  върху главницата, считано от 07.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и  направените по делото разноски в размер на 125.00 (сто двадесет и пет) лева .

       Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена лично на ответника на 12.09.2017г., която се е възползвала от правото си да възрази срещу издадената заповед и е подал Възражение по чл.414 от ГПК с вх.№ 15627 от 25.09.2017г. Така подаденото възражение е в законноустановения срок и заповедният съд е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Съобщението е връчено на 18.10.2017г. и преди изтичане на едномесечният срок – на 16.11.2017г. заявителят е подал в ЛРС ИМ възоснова на която е образувано настоящето производство.

       Съдът като съобрази  обстоятелства по делото, събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност  формира следния извод:

        Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество  срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.   Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

       Видно от изготвената Регистрационна карта с № 2680802 от 06.07.2015г. ведно с Условията за продажба на козметични продукти на „Ейвън Козметикс България“ ЕООД, които не са оспорени от страна на ответницата по делото между дружеството и И. съществуват договорни отношения, като с подписването на картата дружеството се е задължило да предоставя на ответницата по делото, имаща качеството на представител козметични продукти по негови заявки, а представителят се е задължил да заплаща същите в срока и по начин, който е посочен в съответните фактури.

       Тъй като с отговора на ИМ на осн. чл.193, ал.1 от ГПК ответницата по делото чрез своя проц.представител е оспорила истинността на подпис в Опис на препоръчани пратки за разнос под № 20, с твърдението, че не е положен от нея, и ищцовото дружество е заявило, че ще се ползва от този документ, то съда на осн. чл.192 от ГПК е задължил третото неучастващо по делото лице „Ейвън Козметикс България“ ЕООД да представи в оригинал Опис на препоръчаните пратки за разнос от 03.12.2015г. на основание подписана регистрационна карта № 2680802 от 06.07.2015г. на името на ответницата, като след представянето му е  назначил Съдебно-графическа експертиза.

       Съгласно заключението на вещото лице А.Т. изготвило назначената по делото Съдебно-графическа експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда  подписа положен на ред № 20 в опис за разнос РР 3600000№3Р2 изготвен от Р.В. Й. от 03.12.2015г. не е подпис полаган от лицето Ц.Й.И..

       С оглед изготвено и прието заключението на експертизата, то съдът намира, че ищцовото дружество не доказа по безспорен и категоричен начин твърдението си, че ответницата е правила поръчки на описаните козметични продукти във фактура № ********** от 30.11.2015г., както и че въпросните козметични продукти са получени лично от И. посредством подписването на Опис на препоръчани пратки за разнос на съответната пощенска станция с конкретно посочено ID на пратката с № 5 1082 028 469 22, съответстващо на пощенски бар код със същия номер.

       Не бяха представени и доказателства, с оглед направеното от процесуалният представител на ответницата  искане да се представят документи от кого и кога е извършена въпросната поръчка,  както и доказателства по т.2.5 от Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/, съгласно която точка вземанията се прехвърлят след плащане на покупна цена, която ще бъде определена в анекса към договора. 

      Водим от горното съдът намира, че предявените обективно съединени искове от ищцовото дружество с които се иска да бъде признато от съда за установено, че ответницата дължи сумите в размер на главница 228,97лв /двеста двадесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/, лихва за забава /законната лихва/ върху непогасена главница, в размер на 39,50лв за периода от 17.12.2015г. до 30.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, следва да бъдат отхвърлени изцяло като недоказани и неоснователни.

       При този изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ищцовото дружество следва да заплати на ответницата направените от нея разноски съгласно представеният Списък по чл.80 от ГПК в общ размер от 700лв /седемстотин лева/, от които адвокатски хонорар – 400лв /четиристотин лева/, депозит за вещо лице – 100лв /сто лева/ и адвокатски хонорар по чл.7, ал.6 от Наредба № 1 – 200лв /двеста лева/.

         Водим от горното,  съдът

 

 

 

                                 Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените с Искова молба от  „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: ….1, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски” № 114, ет.Мецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т. Я. К., чрез проц.представител юрисконсулт Н.С. с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание  чл.422 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и 2, чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД против Ц.Й.И. с ЕГН ********** ***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

       На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: …., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски” № 114, ет.Мецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т. Я. К., чрез проц.представител юрисконсулт Н.С. с ЕГН **********, съдебен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ Ц.Й.И. с ЕГН ********** *** направените от нея разноски съгласно представеният Списък по чл.80 от ГПК в общ размер от 700лв /седемстотин лева/, от които адвокатски хонорар – 400лв /четиристотин лева/, депозит за вещо лице – 100лв /сто лева/ и адвокатски хонорар по чл.7, ал.6 от Наредба № 1 – 200лв /двеста лева/.

 

        Решението подлежи на обжалване  пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

         След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 2316/17г. по описа на ЛРС.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: