№ 3573
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседА.е
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20211100106191 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск от А. Н. В., ЕГН **********, чрез адв. Н. и адв. Г., съдебен адрес: София,
бул. ******* против А. В. А., ЕГН **********, София, кв. *******“ № 43, с правно основА.е
чл. 362, ал. 2 ГПК, за обезсилване на решение № 1805 от 13.03.2019 г., постановено по гр. д.
№ 5040/2016 г. на СГС, I ГО, 4-ти състав, с което е обявен за окончателен сключеният на
04.02.2016 г. между К. Г. М., бивш жител на София, поч. на 30.03.2017 г. и А. В. А.
предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот. Претендират се
разноски.
В исковата молба се твърди, че съгласно предварителен договор, сключен на 04.02.2016 г. в
София и допълнително споразумение към него - анекс № 1 от 01.04.2016 г., К. Г. М., бивш
жител на София, поч. на 30.03.2017 г., чиито наследник е ищцата по силата на универсално
саморъчно завещА.е от 28.04.2016 г., се е задължил да продаде на ответника собствения си
недвижим имот - апартамент, находящ се в София, в жилищна сграда на бул. „*******,
подробно индивидуализиран в исковата молба за сумата 78 150 евро.
С решение № 1805 от 13.03.2019 г., постановено по гр.д. № 5040/2016 г. на СГС, I-4 с-в, е
обявен за окончателен описА.ят предварителен договор, при условие, че ответникът А. В. А.
заплати на ищцата сумата 70 000 евро, представляваща неплатения остатък от продажната
цена в общ размер 78 150 евро, в двуседмичен срок от влизане на решението в законни сила.
Решението е влязло в законна сила на 22.05.2019 г.
1
В срока за изпълнение на условието, при което предварителният договор от 04.02.2016 г. е
бил обявен за окончателен, ответникът не е заплатил на ищцата пълния размер на сумата,
посочена в същото съдебно решение - 70 000 евро.
Плащането е следвало да се извърши по платежна сметка на ищцата, открита в „Ю.Б.“ ЕАД.
От банково удостоверение, изх.№ 294/05.06.2019 г., издадено от „Ю.Б.“ ЕАД, се установява,
че на 30.05.2019 г. по сметката на ищцата в посочената банка са постъпили два банкови
превода, с наредител ответника, първият от 48 798 лв. и вторият от 87 870,02 лв., или в общ
размер 136 668,02 лв. с равностойност в евро 69 877,25 евро по фиксирА.я курс на БНБ -
1.95583 лв., за едно евро. Ищцата заявява, че платената сума е с 122,75 евро по-малка от
посочената в решението на съда.
В тази връзка и на основА.е чл. 362, ал. 2 ГПК ищцата моли съда да постанови решение, с
което да обезсили решение № 1805 от 13.03.2019 г., постановено по гр. д.№ 5040/2016 г. на
СГС, I ГО, 4-ти състав, с което е обявен за окончателен предварителният договор от
04.02.2016 г. Претендира разноски.
Представила е писмени доказателства.
В хода по същество поддържа предявения иск. Възразява срещу претендирА.я адвокатски
хонорар на ответната страна.
Ответникът А. В. А. оспорва иска, като неоснователен. Претендира разноски.
Твърди, че кредиторът на процесното задължение за плащане не е оказал пълното дължимо
съдействие, необходимо за изпълнението, поради което и не може да черпи права или
изгодни за себе си последици от това си поведение. Нито в рамките на двуседмичния срок
след влизане в сила на решението за обявяване на окончателен договор, нито преди или след
това кредиторът е предоставил, въпреки отправени в тази насока искА.я, данни за валутна
сметка в евро, по която да бъде престирано точно изпълнение на дължимия остатък от
уговорена сума за плащане. При това положение ответникът е могъл да узнае единствено за
наличието на сметка в лева, а, с оглед законовото огрА.чение за друг вид плащане, е
следвало да изпълни единствено по платежна банкова сметка.
Заявява, че не е вярно твърдението на ищцата, че и двата превода са левови. В
действителност са наредени суми както в евро, така и в лева, съответно 45 050 евро и 48 798
лв. По отношение на левовия превод съответствието с фиксирА.я курс на БНБ, съобразно
разбирането на кредитора е спазено и сумата в лева, изчислена по този начин възлиза на 24
950 евро. Остатъкът до 70 000 евро, а именно 45 050 евро е нареден от кредитора точно и
именно в уговорената валута. Поради обстоятелството, че платежната банкова сметка, по
която кредиторът приема изпълнение, е левова, то очевидно постъпилата сума от 45 050
евро, с която е заверена сметката, е превалутирана в левова равностойност по курс „купува”
на банката на кредитора, определен в отношенията между самия кредитор и неговата
обслужваща банка. Счита, че оттам вероятно произтича и твърдяната от ищцата разлика в
левовата сума, с която е заверена сметката при получаване на превод в евро. Според
ответника, обаче, това не променя факта на извършване на превод от страна на длъжника
2
именно на посочената сума в евро и на заверяване на сметката със същата сума. Ето защо
счита, че от него, като длъжник, не може да бъде търсено изпълнение на посочения превод в
лева по фиксиран курс, тъй като е изпълнил точно и в уговорената валута.
На следващо място заявява, че ищцовата страна - кредитор е обективирала поведение за
приемане на изпълнението като пълно и точно, като след получаване на паричните преводи
на 30.05.2019 г., на следващия ден - 31.05.2019 г. е положила подпис под споразумение
между стрА.те, уреждащо предаването на владението върху имота предмет на обявения за
окончателен договор и последиците от него, като е предала владението на същата дата.
Релевира доводи, че, дори хипотетично да се приеме неточност на изпълнението на
паричното задължение в законовия срок, то по изрично дадени от съда указА.я и в
предоставен срок с разпореждане от 12.06.2019 г. по гр.дело № 5040/2016 г. по описа на
СГС, 1-4 състав, ответникът А. А. е довнесъл по сметката на ищцата сумата 240,02 лв.,
съответстваща на сочената от кредитора разлика.
По посочените съображения ответникът счита, че следва да се приеме, че банковата сметка
на кредитора на парично задължение е заверена надлежно с пълната дължима сума.
ПлащА.ята са наредени и постъпили в срок и той не е пропуснат.
Представил е писмени доказателства.
В съдебно заседА.е моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди разноски по
списък.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, че с решение № 1805 от 13.03.2019 г., постановено по гр.д. №
5040/2016 г. на СГС, I-4 с-в, е обявен за окончателен сключеният между К. Г. М., бивш
жител на София, поч. на 30.03.2017 г., чиито наследник е ищцата А. Н. В., и ответника А. В.
А. предварителен договор от 04.02.2016 г. и анекс № 1 към него от 01.04.2016 г., по силата
на който ищцата се е задължила да продаде на ответника собствения си недвижим имот:
апартамент, находящ се в София, в жилищна сграда на бул. „*******, на първи етаж,
състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет - баня и коридор, с площ 69,20 кв.м., при съседи:
Ф.Я. стълбище, двор, ЕС „Тополите“ и бул. „Скобелев“, заедно с избено помещение № 16, с
площ 4,80 кв.м., при съседи: наследници на А. Г., общо избено помещение и коридор, заедно
с таванско помещение № 14 с площ 3,75 кв.м., при съседи: Г. К. Л. Х. и коридор, заедно с
4/100 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място в кв. 373
по плана на София, м. Центъра, при условие купувачът А. В. А. да заплати на продавача А.
Н. В. сумата 70000,00 евро, представляваща остатък от продажната цена в общ размер 78
150,00 евро, в двуседмичен срок от влизане в сила на настоящото решение, на основА.е чл.
362, ал. 1, изр. 1 ГПК.
Наведени са твърдения от ищцовата страна и са представени доказателства за това - банково
удостоверение, изх. № 294/05.06.2019 г., издадено от „Ю.Б.“ ЕАД, че по сметката на ищцата
3
е постъпила сума общо в размер 136668,02 лв. /с равностойност в евро 69 877,25 евро/. - два
банкови превода, с наредител ответника, първият от 48 798 лв. и вторият от 87 870,02 лв. С
оглед на това тя счита, че ответникът й е платил по – малко с 122,75 евро /с левова
равностойност 240,02 лв./
Между стрА.те не се спори, че с разпореждане от 12.06.2019 г. по гр.д. № 5040/2016 г. по
описа на СГС, 1-4 с-в съдът е дал възможност на ответника /купувач по обявения за
окончателен предварителен договор/ да представи доказателства за довнасяне на сумата
240,02 лв., представляваща разлика между внесените 136 668,02 лв. и дължимите по
съдебното решение от 13.03.2019 г. 136 908, 01 лв., който представляват левовата
равностойност на дължимите, според решението, 70 000 евро.
Не се спори също, че с молба от 19.06.2019 г. ответникът А. А. е приложил документ за
внасяне по сметката на ищцата на посочената сума.
От настоящата ищца е подадено искане за обезсилване на решението за обявяване на
предварителния договор за окончателен, поради внасяне от страна на ответника на сума с
240,02 лв. по – малко от общо дължимата сума 70 000 евро, на основА.е чл. 352, ал. 2 ГПК.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с искане по реда на чл. 362, ал.2 ГПК.
Съгласно посочената норма, при иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, ако, според предварителния
договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на
окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор,
при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни
задължението си в двуседмичен срок от влизането в сила на решението, включително чрез
прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата.
Според ал.2 на същата разпоредба, ако в срока по ал.1 ищецът не изпълни задължението си,
първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението.
По делото не се спори, че съдебното решение по гр.д.№ 5040/2016 г. на СГС I-4 с-в, с което
сключеният между стрА.те предварителен договор за покупко – продажба на недвижим
имот е обявен за окончателен и ответникът /купувач/ е следвало да заплати в двуседмичен
срок сумата 70 000 евро, представляваща неплатения остатък от продажната цена, в общ
размер 78 150 евро, е влязло в сила на 22.05.2019 г. и от тази дата започва да тече
посоченият срок.
4
Този срок е преклузивен и с пропускането му възниква правото на противната страна да
иска обезсилване на съдебното решение за обявяване на предварителния договор за
окончателен.
Ищцата заявява, че тази сума не е платена изцяло в двуседмичния срок, визиран в
процесуалния закон – обстоятелство, което се оспорва от ответника, който твърди плащане.
Съдът намира, че в настоящия случай ответникът е изпълнил задължението си, вменено му
като условие с решението за обявяване на предварителния договор за окончателен – за
заплащане на продажната цена. В този смисъл е и практиката на ВКС, уреждаща тази
материя. Ответникът – купувач по предварителния договор е превел сумата 70 000 евро,
която, обаче, е превалутирана, видно от представените банкови документи и на два пъти е
преведена на ищцата. Ответникът заяви, а това обстоятелство не се оспори от ищцовата
страна, че това превалутиране се е наложило, тъй като ищцата не му е довела до знА.ето
данни за своя банкова сметка в евро. При извършеното превалутиране служебно от банката
се е формирала курсова разлика, която възлиза на 240,02 лв. /или левова равностойност
122,75 евро/ - това именно е сумата, която, според ищцата не й е била заплатена във
визирА.я в нормата на чл. 362, ал. 2 ГПК срок и, поради това, решението за обявяване на
предварителния договор за окончателен следва да се обезсили. Съдът намира, обаче, че
ищцата се поведението си не е допринесла, респ. съдействала на ответника, в качеството му
на купувач по предварителния договор, да заплати в цялост продажната цена на имота. С
оглед на това съдът приема ответниковата теза, че от нейна страна е налице забава на
кредитора – поведение, от което тя не може да черпи права. Именно с оглед тази забава, се е
наложило съдът да издаде своето разпореждане от 12.06.2019 г., с което да даде възможност
на ответника – купувач да представи доказателства в седемдневен срок за заплащане на
получилата се от превалутирането разлика от 240,02 лв. и в дадения срок сумата е внесена.
Съдът счита, че от страна на ответника е налице изпълнение на задължението му да внесе
сумата, представляваща продажната цена на имота в пълен обем. Да се приеме обратното би
означавало да се внесе имуществено несъответствие в сферата на стрА.те и да се постанови
едно очевидно несправедливо обезсилване на съдебното решение за обявяване на
предварителния договор за окончателен по причина, за която купувачът не може и не следва
да отговаря.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че предвид факта, че по делото са
събрА. доказателства, че сумата 70 000 лв., представляваща продажната цена на имота по
обявения с посоченото по – горе съдебно решение предварителен договор за окончателен, е
внесена изцяло – включително получилата се вследствие курсова разлика сума 240,02 лв.,
исковата претенция е изцяло неоснователна и, като такава, следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски – адвокатско възнаграждение в
размер 9 900 лв.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. В., ЕГН **********, чрез адв. Н. и адв. Г., съдебен адрес:
София, бул. ******* иск против А. В. А., ЕГН **********, София, кв. *******“ № 43, с
правно основА.е чл. 362, ал. 2 ГПК, за обезсилване на решение № 1805 от 13.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 5040/2016 г. на СГС, I ГО, 4-ти състав, с което е обявен за
окончателен сключеният на 04.02.2016 г. между К. Г. М., бивш жител на София, поч. на
30.03.2017 г. и А. В. А. предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. Н. В. да заплати на А. В. А. разноски по делото – адвокатско възнаграждение в
размер 9 900 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС..
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6