РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. М. , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тр. Троева
Членове:Елизабета Анг. Кралева
Герасимова
Пламена С. Петкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Пламена С. Петкова Въззивно гражданско
дело № 20211600500124 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и слд. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „.” ЕООД, с ЕИК: *, представлявано
от управителя К.М.С., чрез пълномощник - адвокат при АК М. – Р. В. Б.,
против РЕШЕНИЕ № 260130/ 06.04.2021 г., постановено по гр.д. № 946/2020
г. по описа на PC-Л., с което въззивникът е осъден на осн. чл. 108 от ЗС да
предаде на И.А.И. владението върху следните недвижими имоти: 1. Нива от
20 830 кв.м., четвърта категория земя, в местността „----------„ представляваща
имот с идентификатор * по КККР за землището на с. М., общ. В., обл. М.,
ЕКАТТЕ: *, при съседи *.17.73; *.17.249; *.17.70; *.17.8 и 2. Нива от 1 430
кв.м., четвърта категория земя в местността „----------„ представляваща имот с
идентификатор *.85.105 по КККР за землището на с. М., общ. В., обл. М.,
ЕКАТТЕ: *, при съседи: *.85.106; *.85.99; *.85.100; *.85.104; *.85.183.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е нищожно –
1
същото било неразбираемо и в него липсвали мотиви досежно предмета на
делото. Твърди се, че съдът не посочил в съдебния акт какъв бил делът на
арендодателя В.П., като се поддържа, че същият бил повече от 50% от
процесните имоти, с оглед на което било спазено правилото на чл. 32, ал. 1 ЗС
общата вещ да се управлява по решение на повече от половината
съсобственици. Твърди се още, че първоинстанционното решение е
неправилно. Изложени са подробни аргументи в тази насока. Сочи се, че
дружеството-въззивник получило фактическата власт върху имотите в
землището на с. М. от собственик и ги държи на валидно правно основание,
противопоставимо на ищеца-въззиваем И.. Иска се решението да бъде
прогласено за нищожно и върнато на районния съд за произнасяне на валидно
решение, евентуално да бъде отменено, като вместо него съдът постанови
друго, отхвърлящо предявения иск. Претендира разноски. Няма
доказателствени искания.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б.,
който поддържа въззивната жалба и претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия
И.А.И., с ЕГН: **********, чрез Т.Л., адвокат от Адвокатска колегия – В., с
изложени аргументи за неоснователност на въззивната жалба. Намира
постановеното решение за правилно и моли за неговото потвърждаване.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемият не се явява и не се
представлява.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, доказателствата
по делото и становищата на страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба, инициирала настоящото производство, е подадена в
законоустановения срок за обжалване, от легитимирана страна с правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
2
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.108 ЗС от И.А.И. срещу „А.” ЕООД, представлявано от управителя К. М.
С..
Не се спори между страните, че ищецът И.А.И. е изключителен
собственик на двата процесни имота. Собствеността си по отношение на
същите последният придобил чрез поредица от правни сделки, както следва:
1. Договор за замяна /л.14/, извършен с Е.Т.Т. и обективиран в Нотариален
акт № 154, том 3, peг. № 2126, дело № 147 от 29.03.2018 г. на нотариус Д.М. с
район на действие ЛРС, с рег. № 393 при НК, вписан в СВ гр. Л. под вх. peг.
№ 2122, том 3 от 29.03.2018 г.; 2. Договор за покупко – продажба /л.17/ ,
извършена с Р.К.Д., Ц.С.Е. и Л.Е.С., обективиран в Нотариален акт № 155,
том 3, peг. № 2134, дело № 148 от 29.03.2018 г. на нотариус Д.М. с район на
действие ЛРС, с peг. № 393 при НК, вписан в СВ гр. Л. под вх. peг. № 2132,
акт. № 158, том 3, дело № 500 от 2018 г.; 3. Договор за покупко - продажба
на недвижим имот - земеделска земя /л.18/, извършена с Р.Б.Д., обективирана
в нотариален акт № 75, том 4, peг. № 2668, дело № 208 от 23.04.2018 г. на
нотариус Д.М. с район на действие ЛРС, с peг. № 393 при НК, вписан в СВ гр.
Л. под вх. peг. № 2676, акт. № 147, том 4, дело № 693 от 2018 г. и 4. Договор
за замяна, извършена с К. М. С. /л.15/, обективирана в нотариален акт № 51,
том 7, peг. № 5404, дело № 467 от 06.08.2018 г. на нотариус Д.М., с район на
действие ЛРС, с peг. № 393 при НК, вписан в СВ гр. Л. под вх. peг. № 4981,
акт. № 111, том 9, дело № 1646 от 2018 г. В резултат на така осъществените
сделки ищецът е придобил собствеността върху имотите в тяхната цялост.
След придобиването на процесните две ниви, ищецът – в качеството си
на собственик и арендодател по отношение на същите, сключил Договор за
аренда с П.Д.И. /л.7/ в качеството на арендатор. Договорът бил сключен за
30 стопански години, считано от 01.10.2019 год., с уговорено арендно
плащане в размер от 60 лв./декар. Договорът бил съставен в изискуемата от
закона форма и вписан в СВ гр. Л. с вх. peг. № 2657, акт № 161, том 4 от
15.05.2020 година.
От писмените доказателства по делото се установява, че ответното
дружество „А.“ ЕООД в качеството на арендатор, представлявано от К. М. С.,
има сключен Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ гр. Л. с вх.
3
peг. № 2513, акт № 275, том 6 от 10.04.2012 год. с Л.Т.К., в качеството му на
арендодател, представляван също от К. М. С., за следния недвижим имот:
Нива в местността „----------,, с площ 43.075 дка, четвърта категория земя, в
землището на с. М., общ. В., обл. М., съставляваща имот № 017009 по плана
на земеразделяне на ПК В..
Видно от представената скица /л.28-29/, този имот впоследствие бил
разделен на два поземлени имота - описаният в т.1 по-горе имот с
идентификатор * и още един, който не е предмет на настоящия иск.
Договорът за аренда на ответника бил сключен за срок от седем
стопански години, който започнал да тече от 01.10.2011 год. Уговореното
арендно плащане, което следвало да се изплаща до 30.12 на съответната
година, било в размер от 20лв./декар.
На 07.01.2015 год. Л.К., отново чрез пълномощника си К.С. и „А.“
ЕООД сключили Анекс към договора за аренда, вписан в СВ Л. с вх. peг. №
26, акт № 18, том 1 от 08.01.2015 год., с който удължили действието на
договора с още 10 стопански години, считано от 01.10.2018 год. и увеличили
арендното плащане в размер на 30 лв./декар.
На 01.02.2017 год. между същите страни бил сключен втори Анекс,
вписан в СВ Л. с вх. peг. № 1203, акт № 63, том 4 от 13.02.2018 год., с който
срокът на договора отново бил удължен, считано от 01.10.2018 год., но този
път за срок от 30 години.
Не е спорно по делото, че ответното дружество „А.“ ЕООД като
арендатор е страна по още един договор за аренда с предмет поземлен имот с
идентификатор *.17.9 /номер по предходен план/ в землището на с. М.,
община В., с първоначална площ от 43.089 дка, сключен на на 21.03.2018
год., вписан в СВ Л. с вх. peг. № 1935, акт №159, том 5 от 21.03.2018 год. С
този договор лицата И.И.К., Д.А.П., И.К.К., Р.Г.М. и В.И.П., лично или чрез
К.С. като пълномощник, в качеството си на арендодатели предоставят
въпросната нива от 43.089 дка в землището на с. М., обект и на първия
договор за аренда на „А." ЕООД и анексите към него, както и нивата от 1.430
дка, подробно описана в т.2 по-горе, за срок от 30 години, считано от
01.10.2018 г.
4
Видно от представеното по делото Решение № 121А от 11.11.1994 г. на
Поземлена комисия, гр. В., процесните имоти са били възстановени на
наследниците на Я.Т.Ц., б.ж. на гр. Л., починал на 23.10.1977 година.
От представеното удостоверение за наследници /л.20/ става ясно, че
Я.Ц. имал две дъщери – Н.Я.П. и В.Я.Н. и една преживяла съпруга – З.Ц.,
починала през 1988 година.
Не се спори по делото, че бракът на Я.Ц. и З.Ц. бил трети пореден и за
двамата, като нямали общи деца. Към момента на възстановяване на
процесните имоти /1994 година/ З.Ц. вече била починала.
Не е спорно между страните, че нейните наследници /син, внуци и
правнуци/ не придобиват собственост върху възстановените имоти по силата
на чл.9а ЗН, според която разпоредба наследниците на последващ съпруг не
наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от
брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца.
Както беше посочено, Я.Ц. е бил наследен от двете си дъщери Н.Я.П. и
В.Я.Н., които са получили по равни части от процесните имоти, т.е. по ½
идеална част за всяка.
Н.П. е починала през 1999 година, като същата е имала две дъщери –
В.П. и М.П.. М.П. обаче е починала преди майка си /през 1992 година/, като
същата е била неомъжена и без деца. Ето защо след смъртта на Н., същата е
била наследена от дъщеря си В.П., която е получила нейната ½ идеална част
от процесните имоти.
В.Я. е починала през 1993 година, като същата е наследена от
единствения си син – А.А.Г., който е получил нейната ½ идеална част.
Видно от удостоверението за наследници, А.Г. е починал през 2000
година, неженен и без деца. Към момента на смъртта си същият не е имал
низходящи, възходящи, съпруга, нито братя и сестри, поради което същият е
следвало да бъде наследен от своите роднини по съребрена линия до шеста
степен включително съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.4 от ЗН.
Неговите роднини по съребрена линия, трета степен са били: Н.П. –
леля по майчина линия /починала 1999 г./; З.Н. – чичо по бащина линия
5
/починал 1994 г./; К.Г. – леля по бащина линия /починала 1975 г./; Р.Г. – леля
по бащина линия /починала 1992 г./; К.Й. – леля по бащина линия /починала
1991 г./ и С.К. – чичо по бащина линия /починал 1988 г./.
Тъй като всички роднини от трета степен, съребрена линия, са били
починали към момента на смъртта на А.Г. през 2000 година, същият е бил
наследен от роднините си по съребрена линия, четвърта степен, тоест от
своите първи братовчеди по майчина и бащина линия, които са наследили по
равно неговата ½ идеална част от процесните имоти.
Видно от удостоверението за наследници, това са лицата: Д.К., Р.Д.,
Г.Б., Е.Т., Ц.Е. и В.П., които са наследили по 1/12 идеална част от процесните
имоти.
Следва да бъде посочено, че към момента на смъртта на А.Г. през 2000
година, неговите първи братовчеди Л.Р. и Н.Т. вече са били починали и по
силата на чл.8, ал.4, изр.2 същите не се заместват от своите деца, тъй като
законодателят в така регламентирания четвърти ред наследници по закон не
допуска наследяване по право на заместване.
Следователно квотите на съсобствениците на двете процесни ниви са
били: В.П. - 7/12; Д.К. – 1/12; Р.Д. - 1/12 ; Г.Б. – 1/12; Е.Т. – 1/12 и Ц.Е. – 1/12
идеални части.
Впоследствие през 2016 година Д.К. е наследена от сина си Л.С., а Г.Б. е
наследена от дъщеря си Р.Д. през 2017 година.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Постановеното решение, преценено служебно при условията на чл. 269
ГПК, е валидно и допустимо. Същото е произнесено от законен състав на
компетентния съд, в изискуемите от закона форма и елементи от
съдържанието, в развило се надлежно съдебно производство по редовно
предявена и допустима искова претенция. По отношение неговата
законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбите, като следи и
без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.
За да бъде уважен предявеният ревандикационен иск, следва да са
6
налице трите изискуеми от закона кумулативно дадени предпоставки: ищецът
да е собственик на имота, последният да се държи или владее от ответника и
същият да държи или владее имота без правно основание. Не е ли налице една
от изискуемите предпоставки, искът по чл. 108 ЗС, не следва да бъде уважен.
В случая, не е спорно между страните, че ищецът е собственик на
процесните имоти и че същият не упражнява фактическа власт върху тях.
Имотите са в държане на ответника, като при преценката дали може да уважи
иска в осъдителната част, съдът следва да съобрази дали ответното дружество
има противопоставимо на ищеца право да ползва процесните две ниви.
В настоящия казус съдът приема, че не е налице третата законова
предпоставка за уважаването на ревандикационния иск - имотът да се държи
от ответника без правно основание, тъй като процесната земеделска земя се
държи от ответника на правно основание - въз основа на валиден Договор за
аренда от 21.03.2018 г., вписан в СВ Л. с вх. peг. № 1935, акт №159, том 5 от
21.03.2018 год. С този договор лицата И.И.К., Д.А.П., И.К.К., Р.Г.М. и В.И.П.,
лично или чрез К.С. като пълномощник, в качеството си на арендодатели
предоставят на ответника процесните имоти за срок от 30 години, считано от
01.10.2018 г.
Както беше установено, И.И.К., Д.А.П., И.К.К. и Р.Г.М. не притежават
права в съсобствеността, възникнала по силата на наследяване и реституция,
но лицето В.И.П. се явява съсобственик с повече от 50% в съсобствеността.
Същата е притежавала 7/12 идеални части от съсобствеността към момента на
сключване на договора за аренда.
По приложението на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието
/ЗАЗ/ ВКС се е произнесъл с ТР 2/2017 г. на ОСГТК, в което е прието, че ЗАЗ
създава режим на специално регулиране на договорите за аренда във връзка
със спецификата на обекта на ползването, а в решение № 12 от 1.03.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о. е прието, че договор за аренда може да
бъде сключен само от собственик, респ. съсобственици, които притежават
повече от 50 % от общия земеделски имот. Договорът за аренда, сключен от
съсобственик, който не притежава повече от 50 % от общия земеделски имот,
е непротивопоставим на останалите съсобственици.
7
Константна е практиката, че сключването на договор за аренда, както
преди, така и след приемането на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в
земеделието, съставлява управително действие по отношение на вещта, но с
изменението на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, е преустановена възможността договор за
аренда да се сключва от съсобственик с миноритарен дял, без съгласието на
останалите съсобственици, като уредбата е приведена в съответствие с
нормата на чл. 30-32 ЗС.
В конкретния случай, след сключването и вписването на договора за
аренда от 21.03.2018 г., съсобственикът В.П. е прехвърлила с договор за
замяна от 03.04.2018 г. 1/12 идеални части от процесните имоти на лицето К.
М. С., а с договор за покупко-продажба от същата дата е прехвърлила на
същото лице и останалите си 6/12 идеални части от земеделските земи. След
сключването на тези две сделки К. М. С. от своя страна е прехвърлил на
ищеца по делото въпросните 7/12 идеални части от имотите с договор за
замяна от 06.08.2018 г.
Ето защо ищецът се явява приобретател на арендувания обект и по
силата на чл. 17, ал. 2 ЗАЗ замества арендодателя като страна в договора за
аренда, ако същият е бил вписан. Следователно, законодателят предвижда
оповестително-защитно действие на вписването на договора за аренда по
отношение на лице, придобило собствеността от арендодателя.
По изложените съображения, настоящия състав на съда приема, че
ответното дружество има противопоставимо на ищеца право да ползва
процесните две ниви.
Предвид горното, първоинстанционното решение, като неправилно,
следва да се отмени и да се постанови друго, отхвърлящо исковата претенция
в нейната осъдителна част.
За пълнота следва да се посочи, че районният съд е пропуснал да се
произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, въпреки че
в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот. В този
случай в решението е допусната и очевидна фактическа грешка, която
подлежи на поправка.
По разноските:
8
Предвид изхода от спора и съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК, ответното
дружество – въззивник има право на съдебно-деловодни разноски за двете
съдебни инстанции, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и
държавна такса за въззивната жалба. По делото са ангажирани доказателства,
че такива действително са направени /л.9, л.21, л.53/, поради което
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна сумата
от общо 1 466.05 лева /хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и пет
стотинки/, представляващи разноски в производството.
Така мотивиран, МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260130/ 06.04.2021 г., постановено по гр.д. №
946/2020 г. по описа на PC-Л., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "А." ЕООД, с ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: с. З., обл. М., ул. "Д." № 26,
представлявано от К. М. С., че И.А.И., с ЕГН: **********, е собственик на
Нива от 20 830 кв.м., четвърта категория земя, в местността „----------„
представляваща имот с идентификатор * по КККР за землището на с. М., общ.
В., обл. М., ЕКАТТЕ: *, при съседи *.17.73; *.17.249; *.17.70; *.17.8 и на Нива
от 1430 кв.м., четвърта категория земя в местността „----------„ представляваща
имот с идентификатор *.85.105 по КККР за землището на с. М., общ. В., обл.
М., ЕКАТТЕ: *, при съседи: *.85.106; *.85.99; *.85.100; *.85.104; *.85.183
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.И., с ЕГН: ********** иск с правно
основание чл. 108 ЗС срещу "А." ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: с. З., обл. М., ул. "Д." № 26, представлявано от К. М. С., в частта,
с която се иска предаване на владението върху Нива от 20 830 кв.м., четвърта
категория земя, в местността „----------„ представляваща имот с
идентификатор * по КККР за землището на с. М., общ. В., обл. М., ЕКАТТЕ:
*, при съседи *.17.73; *.17.249; *.17.70; *.17.8 и на Нива от 1430 кв.м.,
четвърта категория земя в местността „----------„ представляваща имот с
идентификатор *.85.105 по КККР за землището на с. М., общ. В., обл. М.,
ЕКАТТЕ: *, при съседи: *.85.106; *.85.99; *.85.100; *.85.104; *.85.183
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И.А.И., с ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на "А." ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
с. З., обл. М., ул. "Д." № 26, представлявано от К. М. С., сумата от 1 466.05
лева /хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и пет стотинки/,
представляващи разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10