№ 39761
гр. София, 02.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110140413 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на Определение № 474/03.04.2024 г. по гр. д. №
571/2024 г. по описа на РС – Г. О. за изпращане на делото на СРС по подсъдност и се води
по искова молба на „К.“ ЕООД срещу „Ю.“ ООД, която отговаря на изискванията за
редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.11.2024 г. от 09:45 часа, за когато ДА СЕ
ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
и препис от отговора на исковата молба и приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от „К.“ ЕООД срещу
„Ю.“ ООД за сумата от 6 221.92 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи, определени на база законната лихва за периода от
18.06.2021 г. до 13.11.2023 г. върху внесена гаранция в размер на 23 649.12 лв. за спиране на
незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
60272/2019 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от 12.03.2024 г. Претендират се
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че по ч. гр. д. № 60272/2019 г. по описа на СРС са издадени Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на ответника, а ищецът депозирал
възражение срещу заповедта, във връзка с което ответникът – заявител предявил иск по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията по заповедта, по който е образувано гр.
д. № 3486/2020 г. по описа на РС – В., изпратено по подсъдност на СРС, където е образувано
като гр. д. № 31155/2021 г. Излага, че въз основа на изпълнителния лист „Ю.“ ООД е
1
образувало срещу „К.“ ЕООД изп. д. № 110/2020 г. по описа на ДСИ при РС – К.,
присъединено към изп. д. № 235/2019 г. по описа на ДСИ при РС – К., и са наложени запори
на банкови сметки и възбрани на недвижими имоти на длъжника. Сочи, че по исковото
производство е поискал спиране на незабавното изпълнение и такова е допуснато срещу
гаранция в размер на 23 649.12 лв., внесена от него на 18.06.2021 г. Твърди, че с решението
на СРС са изцяло уважени исковете на „Ю.“ ООД, но с влязлото в сила решение по в. гр. д.
№ 9366/2022 г. по описа на СГС, първоинстанционното решение е отменено и исковете са
отхвърлени изцяло, като на 13.11.2023 г. гаранцията му е върната. Счита, че след като
исковете на „Ю.“ ООД са отхвърлени с влязло в сила решение, то вземанията, за които е
предприето принудително изпълнение, са несъществуващи, а принудителното изпълнение е
материално незаконосъобразно, като незаконна се явява и внесената гаранция, целяща да
обезпечи права на „Ю.“ ООД, които са отречени впоследствие по съдебен ред. Сочи, че е
претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи вследствие неизползване
на внесената като гаранция за спиране на незаконосъобразното принудително изпълнение
парична сума, равняваща се на законната лихва върху нея за периода от датата на внасяне на
гаранцията до датата на освобождаването й, през който период „К.“ ЕООД е било в
невъзможност да я използва в дейността си и да извлече доход от това. Излага, че не би
понесъл имуществената вреда, ако ответникът не бе предприел срещу него
незаконосъобразното принудително изпълнение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният
иск е оспорен като неоснователен. Не оспорва верността на изложените от ищеца
фактически твърдения, но оспорва тяхната правна интерпретация. Акцентира, че
предоставянето на гаранцията е било изцяло по инициатива на „К.“ ЕООД и е целяло
спиране на изпълнението заради предприета публична продан. Изтъква, че към момента на
изпълнителните действия ответникът е осъществявал правата си като кредитор, поради
което поведението му е правомерно. Оспорва настъпването на вреди за ищеца, тяхната
предвидимост за „Ю.“ ООД и наличието на причинно-следствена връзка между тях и
неговото поведение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже следните
обстоятелства: осъществяване от ответника на поведение, което обективно не съответства
на правно дължимото – противоправно поведение; настъпили имуществени вреди и техния
размер; сигурност на увеличаването на имуществото на ищеца, ако не беше се проявило
противоправното деяние на ответника; причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилия вредоносен резултат.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже плащане на задължението, както и при условията на обратно доказване да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, за които обстоятелства не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че по
ч. гр. д. № 60272/2019 г. по описа на СРС са издадени Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист в полза на ответника, въз основа на които е образувано срещу ищеца
изп. д. № 110/2020 г. по описа на ДСИ при РС – К., присъединено към изп. д. № 235/2019 г.
по описа на ДСИ при РС – К.; че за установяване на вземанията по заповедта е образувано
гр. д. № 31155/2021 г. по описа на СРС, по което по искане на „К.“ ЕООД е постановено
спиране на незабавното изпълнение срещу гаранция в размер на 23 649.12 лв., внесена от
„К.“ ЕООД на 18.06.2021 г.; че исковете на „Ю.“ ООД са отхвърлени с влязло в законна сила
съдебно решение; че гаранцията е възстановена на „К.“ ЕООД на 13.11.2023 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
2
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3