Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София, 03.07.2019 година

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                  мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА гр.дело №13007 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

         С решение №464951 от 06.08.2018г., постановено по гр.дело №31661/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 68-ми състав, е осъден Г.Ф. да заплати на К.Д.С. на правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./ сумата от 4000.00 лв., представляваща неплатена част от обезщетение по щета №210062/05.03.2015г. за претърпени неимуществени вреди от телесна повреда - "раздробено закрито счупване на пателата /капачката/ на дясното коляно", причинени при осъществено на 11.04.2014г. на главен път ІІІ-8602, км 5+800 между с.Злати трап - с.Брестовица, Пловдивска област пътно-транспортно проишествие по вина на водач на лек автомобил "Фолксваген Пасат", рег.№****** - А.К.К., който е нямал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", заедно със законовата лихва върху главницата от 04.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер – 14000.00 лв.. С решението е осъден К.Д.С. да заплати на Г.Ф. на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата от 214.29 лв., представляваща част от полагащото се на ответника юрисконсултско възнаграждение, изчислена пропорционална на отхвърлената част от иска. С решението е осъден Г.Ф. да заплати на адв.В.Д.М. сумата от 510.00 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 ЗА във връзка с чл.78, ал.1 ГПК в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. на ВАС в качеството му на пълномощник на ищеца - К.Д.С. по делото. С решението е осъден Г.Ф. да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на СРС сумата от 160 лв., представляваща дължима държавна такса за уважената част от иска, от внасянето на която ищецът е бил освободен, както и сумата от 42.86 лв., представляваща част от платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по съдебно-медицинската експертиза, изчислена пропорционално на уважената част от иска.

         Постъпила е въззивна жалба от ищеца - К.Д.С., с която се обжалва решение №464951 от 06.08.2018г., постановено по гр.дело №31661/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 68-ми състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ за разликата над присъдения размер от 4000.00 лв. до пълния предявен размер от 14000.00 лв.. Изложени са съображения, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и трайно установената съдебна практика. Твърди се, че първоинстанционният съд е определил несправедливо ниско обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от телесно увреждане, настъпило в резултат на реализирано на 11.04.2014г. на главен път ІІІ-8602, км 5+800 между с.Злати трап - с.Брестовица, Пловдивска област ПТП. Излага се, че присъденият размер на обезщетението не съответства на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД и не е съобразен с трайно установената съдебна практика. Излага се още, че първоинстанционният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение не е отчел степента и характера на причинените на К.Д.С. телесни увреждания, интензитета, естеството и продължителността на преживените болки и страдания. Поддържа се още, че определеното застрахователно обезщетение не кореспондира с икономическите условия в страната. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск като бъде осъден Г.Ф. да заплати на К.Д.С. в пълен размер претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди от още 10000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2015г. /дата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Представя списък по чл.80 от ГПК.

         Въззиваемата страна - Г.Ф., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба. Излага се, че първоинстанционното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Поддържа се, че присъденият в полза на въззивника размер на застрахователно обезщетение от 4000.00 лв. е съобразен с принципа за справедливост, установените в страната икономически условия и стандарт на живот, както и трайно установената съдебна практика. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.

         Трето лице-помагач - А.К.К., не взема становище по подадената въззивна жалба.

         Предявен е от К.Д.С. срещу Г.Ф. иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм., но приложим в настоящото производство/.

С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба, решаващият съд приема, че в настоящото въззивно производство се осъществява контрол досежно законосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт само в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 4000.00 лв. до пълния предявен размер от 14000 лв...

 Съдебният акт в частта, в която са уважен предявения иск, като необжалван е влязъл в сила.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не се спори по делото и се установява от събраните доказателства, че със споразумение от 19.01.2015г., одобрено по НОХД №7088/2014г. по описа на РС-гр.Пловдив, ХХІV наказателен състав, подсъдимият А.К.К. е признат за виновен за това, че извършил виновно престъпление по чл.343, ал.3, б."а" вр. ал.1, б."б" вр. чл.342, ал.1 НК, като на 11.04.2014г. на път ІІІ-8602, км 5+800 между с.Злати трап - с.Брестовица, Пловдивска област при управление на лек автомобил "Фолксваген Пасат", рег.№******, без да има необходимата за това правоспособност е нарушил правила за движение по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.15, ал.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП и е осъществил ПТП, при което по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на лицата З. А.  П ал. а 11.04.2014 щото производство/аграждение по реда на чл.38, ал.2, т.2 от ЗА.  К. и К.Д.С.. Установява се още, че причиненото телесно увреждане на пострадалия ищец - К.Д.С. е било "раздробено закрито счупване на пателата /капачката/ на дясното коляно, довело до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник за около 3 - 3.5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес", като вида и степента на уврежданията са подробно конкретизирани и описани в приета по делото съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, кореспондираща с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. По делото не се спори, че относно лек автомобил "Фолксваген Пасат", рег.№******, управляван от виновния водач А.К.К. към момента на настъпване на процесното ПТП - 11.04.2014г., не е имал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".

      Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца - К.Д.С. срещу Г.Ф. иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./ за разликата над присъдения размер от 4000.00 лв. до пълния предявен размер – 14000.00 лв., застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесна повреда - "раздробено закрито счупване на пателата /капачката/ на дясното коляно", причинени при осъществено на 11.04.2014г. на главен път ІІІ-8602, км 5+800 между с.Злати трап - с.Брестовица, Пловдивска област ПТП по вина на водач на лек автомобил "Фолксваген Пасат", рег.№****** - А.К.К., който е нямал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за частична неоснователност на предявения иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./ за разликата над присъдения размер от 4000.00 лв. до пълния предявен размер – 14000.00 лв., като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на ответника. За да се ангажира отговорността на ответника съгласно нормата на чл.288, ал.1, т.2, б."а" КЗ на първо място следва да се установи, че виновният водач няма сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По делото страните не спорят относно факта, че лек автомобил "Фолксваген Пасат", рег.№******, управляван от виновния водач А.К.К. към момента на настъпване на процесното ПТП - 11.04.2014г., не е имал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". На следващо място от всички събрани по делото доказателства се установява, че са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи деликтната отговорност на водача на лек автомобил марка "Фолксваген Пасат", рег.№******, който без да има необходимата за това правоспособност е нарушил правила за движение по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.15, ал.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП и е реализирал на 11.04.2014г. ПТП по главен път ІІІ-8602, км 5+800 между с.Злати трап - с.Брестовица, Пловдивска област, като в резултат на това е причинил телесно увреждане на ищеца - К.Д.С.. Следователно са налице предпоставките, обуславящи основателността на  заявената искова претенция, които са подробно обсъдени от първостепенния съд и в тази част настоящият съдебен състав препраща към мотивите на районния съд на основание чл.272 от ГПК.

В конкретния случай спорен по делото е въпроса досежно определеният размер на присъденото застрахователно обезщетение за причинените на ищеца от процесното ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него болки и страдания в резултат на претърпените травматични увреждания.

Наведените оплакванията във въззивната жалба, че определеният размер на присъденото застрахователно обезщетение не съответства на принципа на справедливост, уреден в нормата на чл.52 от ЗЗД, решаващият състав намира за неоснователни. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се установява по категоричен начин, че в резултат на процесното ПТП е било причинено на ищеца травматично увреждане, изразяващо се в "раздробено закрито счупване на пателата /капачката/ на дясното коляно". Относно установяване на претърпяните от ищеца болки и страдания следва да се вземат предвид и показанията на разпитаната по делото свидетелка - баба на ищеца, които преценени при условията на чл.172 от ГПК следва да бъдат кредитирани като дадени в резултат на нейни преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца непосредствено след настъпилото ПТП и не са противоречиви, а напротив - кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Настоящият въззивен състав счита, че при определяне на размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се съобрази с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Следва да се вземат предвид вида и характера на уврежданията в личностната сфера на ищеца, неговата възраст – 23г., към датата на процесното ПТП, както и продължителността и интензивността на претърпените от него болки и страдания, които са били със средна степен на интензивност, както и възстановителният период - счупването на пателата /капачката/ на дясното коляно е довело до "причиняване на трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни", като "възможността за физическо натоварване на десния крак се възстановява в срок от 3 месеца", както и следва да се вземе предвид и обоснованият извод на вещото лице, че ищецът е търпял силни и интензивни болки и страдания от счупването, които са продължили в срок около 3 - 4 месеца, като няма данни за настъпили усложнения, както и за посттравматично стресово разстройство, както и няма медицински данни и за провеждана рехабилитация. В случая при определяне на размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се отчете факта, че ищецът напълно се е възстановил от причинената му от процесното ПТП травма, няма данни за призната трайно намалена работоспособност по установена от закона процедура с експертно решение на ТЕЛК. Отделно от това следва да се вземе предвид, че по делото не са събрани доказателства, че пострадалият през периода на възстановяване е изживял стрес и психологически дискомфорт, извън обичайния за такъв вид увреждане. При съобразяване с изброените по-горе фактори и с оглед обществения критерий за справедливост и съдебната практика, настоящият състав счита, че сумата от 20000.00 лв. представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер причинените на ищеца неимуществени вреди, от която сума следва да се приспадне сумата от 16000.00 лв., за която няма спор между страните, че е изплатена от Г.Ф. по щета №210062/05.03.2015г.. Следователно правилно СРС е присъдил на ищеца обезщетение в размер на 4000.00 лв., като предявеният иск за разликата над присъдения размер от 4000.00 лв. до пълния предявен размер – 14000.00 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд постановеният съдебен акт в обжалваната част, включително и в частта за разноските, като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноски, съдът приема следното:

При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна. В случая въззиваемия е представляван от юрисконсулт и при определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт е в сила изменение на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК (изм. и доп., бр.8 от 24.01.2017г.). Според новата редакция на текста, която настоящата инстанция с оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическото лице е защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да нахвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Нормата на чл.37 от ЗПП препраща към Наредба за заплащане на правната помощ, като в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата. На основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК въззивника- ищец следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия - ответник разноски във въззивното производството за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., който размер е съобразен с извършените от юрисконсулта правни действия - единствено е подаден писмен отговор, без явяване в съдебно заседание и предвид фактическата и правна сложност на спора.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №464951 от 06.08.2018г., постановено по гр.дело №31661/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 68-ми състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА К.Д.С., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати Г.Ф., със седалище и адрес на управление:***; на правно основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/, разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                  ЧЛЕНОВЕ : 1./

 

 

                                                       2./