Решение по дело №1540/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 63в ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директора на ТД - Митница - Варна, чрез юрисконсулт М.Х., против Решение № 125/15.11.2022 г. постановено по АНД № 20223120200260/2022 г., по описа на Районен съд – Девня (ДРС), с което е отменено наказателно постановление № 58/05.10.2021 г. издадено от Директор на ТД Митница - Варна, с което за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) на „С. 2011“ ЕООД, на осн. чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 63 765,44 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 3 500 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че неправилно ДРС е отменил НП и е приел, че наказаното дружество е декларирало стоката - предмет на внос, на стойност, каквато е договорена между страните, поради което не е осъществено нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ. Съдът е приел, че неправилно при определяне на митническата стойност на стоките, към декларираната стойност на същите са прибавени суми, които са декларирани от дружеството като общо неусвоено авансово плащане към китайският доставчик на стоките „***“. Неправилно ДРС е отменил НП, тъй като в рамките на последващ контрол ТД Митница варна е извършила проверка на „С. 2011“ ЕООД, на осн. чл. 48 вр. чл. 12, 15, 46, 47 и чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 9.10.2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза (МКС), констатациите на проверяващите са отразени в доклад от 5.02.2021 г. Съгласно чл. 84л, ал. 3 ЗМ, фактическите констатации в доклада трябва да бъдат подкрепени с доказателства и се смятат за истински до доказване на противното. В хода на извършената проверка са установени недекларирани суми, заплатени на чуждестранния контрагент „***“ Китай, който се явява основен доставчик на „С. 2011“ ЕООД, за стоки допуснати за свободно обращение при проверявания период от 25.10.2017 г. до 25.10.2020 г. Съгласно представен договор, анекс, платежни нареждания, фактури, счетоводна отчетност е констатирано осчетоводени за периода от 25.10.2017 г. до 25.10.2020 г. първични документи на стойност 628 200,88 лв., които съответстват на приложените към регистрираните 19 бр. митнически декларации търговски фактури на стойност 321 194.02 евро. Установени са неусвоени авансови плащания за проверявания период към доставчика, видно от представена счетоводна справка ДТ с-ка 402 Кт с-ка 401 в общ размер на 3 136 461,83 лв. При анализ на данните е установена неосчетоводена към съответния отчетен период 2017 г. и неприспадната от заплатените суми към доставчика фактура № 355/15.11.2017 г. за закупени стоки, допуснати за свободно обращение с МД с МРН 17BG002002H0159627 от 22.12.2017 г., осчетоводяването на доставката е осъществено в хода на проверката - на 25.10.2020 г. и стойността на фактурата е в размер на 9 577,43 евро - 18 731,82 лв. е приспадната от стойността на неусвоения аванс от 31 236 461,83 лв. За надвнесените суми, в хода на проверката не са представени документи, доказващи заприходена доставка на стока или стока на път в размер на 3117730. 01 лв. Предвид нормата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и събраните доказателства е установено, че дружеството е платило на продавача „***“ стойност, по-голяма от декларираната по регистрираните митнически декларации за проверявания период, като извършените плащания се явяват част от действително платената цена за внесените стоки. Недоказани са твърденията на „С. 2011“ ЕООД, че авансите на стойност 3 117 730,01 лв. са за бъдещи импортни сделки, по които все още не е осъществен внос. Извършения анализ на регистрираните счетоводни записи - начално салдо по сметка на „***“ показва, че от 2018 г. дружеството стартира с неусвоен аванс в размер на 2 079 822,06 лв. и продължава да извършва плащания към китайския контрагент през цялата година, като платените суми многократно надвишават стойността на внесената за годината стока. Твърденията на наказаното дружество противоречат и на представения по делото договор от 2016 г. и анекс към него. Договорът сключен между китайското дружество и „С. 2011“ ЕООД е със срок на действие до 31.12.2020 г., липсва представен анекс или друг договор, предвиждащ бъдещи импортни сделки. Пропорционалното разпределение на надвнесените авансови суми върху стойността на внесените стоки следва от митническата практика, съобразена със спецификата на договорените отношения между страните. Неправилно е кредитирана приетата по делото ССЕ, тъй като поставените въпроси целят да установят какво е отразено в счетоводството на жалбоподателя, а не реалната митническа стойност. Констатациите, че сумата от всяка фактура е прихващана с най-старото плащане през съответната година, че разчета с доставчика е закрит, касае единствено счетоводното отразяване и не обяснява наличието на аванс от предходната година и превеждането на нови суми към доставчика. Плащането е извършено чрез валутен превод в нарушение на Договор № 45/2016 г. и Наредба № 28 от 8.12.2012 г. По изложените доводи се поддържа, че ДРС не е преценил правилно доказателствата по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, възприел е едностранчиво същите и ги е интерпретирал неправилно, постановил е материално незаконосъобразен акт при съществени нарушения на процесуалните правила. По изложените доводи моли да се отмени решението на ДРС и да се потвърди НП, в евентуалност моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. В с. з. процесуалния представител на касатора поддържа жалбата, моли да се уважи жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски, прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Ответната страна – „С. 2011“ ЕООД в отговор на касационна жалба поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Оспорения акт не страда от пороците, посочени в касационната жалба. Правилни са изводите на съда, че митницата не е ангажирала доказателства, че за процесните стоки има договаряне и плащане на по-висока стойност от декларираната. В хода на производството е установено, че договореното, платено и декларираното напълно съвпадат по стойност. „С. 2011“ ЕООД плаща на продавача авансови суми за закупуване на стоки от Китай, като в последствие от този аванс се приспада стойността на поръчаните от дружеството стоки. Правилно ДРС е установил неправилно разпределяне на пропорционално неуствоените аванси. С действията си митницата е определила нова договорна стойност, за която страните не са се разбрали. Правилно въззивния съд е тълкувал договор № 45/2016 г. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.

С частната жалба Директора на ТД - Митница - Варна, чрез юрисконсулт М.Х. излагат съображения, че неправилно с Определение № 55/06.04.2023 г. ДРС оставил без уважение молбата обективирана в касационната жалба за изменение на Решение № 125/15.11.2022 г. постановено по АНД № 20223120200260/2022 г., по описа на ДРС в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК. Счита се, че ДРС неправилно е приел присъдените разноски в размер на 3 500 лв. за изцяло съобразени с предмета и сложността на делото и установената по него фактическа обстановка и в съответствие с правилата на ГПК и Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират отмяна на определението. В случай на неуважаване на частната жалба, ако се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, молят да бъде присъден минималния размер.

Ответната страна по частната жалба „С. 2011“ ЕООД не депозира становище по нея в писмените бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна намира касационната жалба за допустима, но неоснотателна и предлага да бъде отхвърлена. Частната жалба намира за неоснователна.

Административен съд – гр. Варна, VII тричленен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуална допустима, тъй като срочно е упражнено потестативното право на жалба от лице с активна процесуална легитимация - страна в производството пред предходна съдебна инстанция. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна поради следните съображения:

Производството пред ДРС е било образувано по жалба на „С. 2011“ ЕООД против наказателно постановление (НП) № 58/05.10.2021 г. на директора на ТД „Митница“-Варна, с което на дружеството на основание чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 63 765,44 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

ВРС е приел от фактическа страна, че при извършен последващ контрол на поставени стоки под митнически режим от „С. 2011“ ЕООД, е констатирано, че към декларираната митническа стойност на стоки по 19 бр. митнически декларации, сред които и MRN 19BG002002009492R0/10.06.2019 г., следва да се прибавят суми, които са пропорционално разпределени от общ неусвоен аванс, платен на доставчика "„***“. Между тези дружества е бил сключен писмен договор № 45/15.12.2016 г., последван от анекс от 25.12.2016 г. През 2018 г. българското дружество е започвало с 2 079 822, 66 лева неусвоен аванс, като през цялата година е извършвало плащания към китайския контрагент, които многократно надвишават стойността на внесените стоки. Въз основа на надвнесените суми при включването им към декларираната от дружеството митническа стойност за стоките по MRN 19BG002002009492R0/10.06.2019 г., се дължи мито и ДДС в общ размер на 63 765,44 лв.

На 19.04.2021 г. в присъствието на управителя на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG002000/66 за нарушение по чл. 234, ал. 1 ЗМ, надлежно предявен и връчен. Срещу АУАН, в законоустановения срок, постъпили възражения, ведно с представени допълнителни доказателства. Административнонаказващият орган е преценил възраженията на дружеството за неоснователни превид мотивите на издаденото от него НП по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ.

За да отмени НП, ДРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни орган, при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН и изискванията за съдържание по чл. 42 и чл. 57 от същия закон, но административнонаказателното обвинение за митническа измама не е доказано предвид събраното като доказателство заключение на ССчЕ, даващо сведение за съответствие на реално платената цена и фактурирана за декларирани стоки по 19 броя митнически декларации, сред които и MRN 19BG002002009492R0/10.06.2019 г. Авансите са в по-голям размер от задълженията по издадените фактури и поради тази причина не са обвързани с конкретна търговска фактура. Според ДРС липсата на посочено конкретно основание за плащане в платежните нареждания, с които са извършени авансови плащания, противоречи на Наредбата за реда за извършване на трансгранични преводи, но не налага извод за извършено митническо нарушение. Решаващият съд е преценил, че не са налице предпоставките на визираните в чл. 84и ЗМ обстоятелства. Представеният писмен договор не съдържа клауза, която да предвижда, че плащането се извършва след издаване на търговска фактура, съдържаща цената на определената стока и начина на плащане. Начинът на извършване на плащания, уговорен между страните, не противоречи на икономическата и търговска логика, като отношенията между дружеството и контрагента представляват обичайна търговска практика, а не както е обосновал АНО извършване на митническа измама. От страна на митническите органи не е доказано, че реално платената цена за стоките по смисъла на чл. 70 § 1 МК е по-висока от декларираната. По изложените съображения, ДРС е счел, че наказаното дружество е декларирало стоката, предмет на внос, на същата стойност на каквато страните са се договорили, респ. тя не е различна от декларираната, поради което дружеството не е извършило нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ.

Касационният съд счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване не е допуснато нарушение на закона. Подателят на жалбата релевира необоснованост, но основанията за касационно обжалване по арг. на чл. 63в ЗАНН са посочените в чл. 348, ал. 1 НПК, сред които не фигуририра необосноваността.

На касационния ответник с АУАН е било повдигнато административнонаказателно обвинение за митническа измама по чл. 234, ал. 1 ЗМ. Според цитираната административнонаказателна разпоредба който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, се наказва за митническа измама.

От диспозициата на тази правна норма се налага извод, че са предвидени две форми на изпълнителното деяние: избягване или опит за избягване пълно или частично заплащане или обезпечаване. Обект на митническа измама са мита или други публични държавни вземания. Цитираните в мотивите на процесното НП мито и ДДС в общ размер от 63 765,44 лв. представляват мита и публични държавни вземания по смисъла на споменатата разпоредба.

Митническата измама предполага установен размер на дължими митни сборове или други публични вземания, за които да е избегнато плащане или да има опит за избягване на тяхното заплащане. В административнонаказателното производство се установяват административни нарушения, а по аргумент на чл. 220 ЗМ в производства по АПК се установяват публични вземания и мита. В протекло такова административно производство е било издадено решение 32-88755/17.03.2021 г. от директора на ТД "Северна морска" към агенция "Митници", с което е било отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки по 19 броя митнически декларации, сред които и MRN 19BG002002009492R0/05.08.2019 г., и е била определена нова по-висока митническа стойност, но това решение е било отменено с Решение № 904/01.07.2021 г. на Административен съд-Варна по адм. дело № 760/2021 г., оставено в сила с Решение № 5464/07.06.2022 г. на ВАС по адм. дело № 8424/2021 г. В този контекст се налага извод, че със сила на присъдено нещо е установено, че касационният ответник не дължи посочените в НП мита и публични вземания под формата на ДДС, а съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

На следващо място, по арг. на чл. 220 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, инстанционната проверка по спазване на материалния закон се основава на установените факти от предходната съдебна инстанция, а в случая съгласно чл. 3.2 от договор № 45/2016 г. начинът на плащане между страните по същия е „авансово по банкова сметка“. ***верността на твърдението на наказващия орган за договорено заплащане едва след издаване на фактура Именно по спазване на договора ответникът по касация е превеждал по банков път авансови плащания. Тези авансови плащания са били предмет на изследване по назначената от районния съд ССчЕ, като според изготвеното заключение от експерта платената цена от българското дружество по 19 броя митнически декларации съответства на общата фактурна стойност на стоките, чието заплащане е извършено с валутен превод.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 МКС базата на митническата стойност на стоките е договорената стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. В § 2 на същата разпоредба е предвидено, че действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

Предвид изложените юридически факти по случая и относимата правна уредба са налага извод за правилността на изведеното в обжалваното съдебно решение заключение на районния съд за отсъствие на митническа измама.

В обобщение подадената касационна жалба от директора на ТД "Митница" – Варна срещу Решение № 125/15.11.2022 г. постановено по АНД № 20223120200260/2022 г., по описа на ДРС е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Частната жалба на Директора на ТД - Митница - Варна, чрез юрисконсулт М.Х. срещу Определение № 55/06.04.2023 г. по АНД № 20223120200260/2022 г. по описа на ДРС е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Правилно и законосъобразно ДРС оставил без уважение молбата обективирана в касационната жалба за изменение на Решение № 125/15.11.2022 г. по АНД № 20223120200260/2022 г. в частта за разноските.

Касационната инстанция споделя напълно мотивите в Решение № 125/15.11.2022 г. по АНД № 20223120200260/2022 г. по описа на ДРС, с които са присъдени разноски. Не е налице неправилно приложение на разпоредбите на ЗАНН, АПК и ГПК, нито неправилно изчисляване на сумата от 3 500 лв., която с решението въззивният съд е осъдил Директора на ТД - Митница - Варна да заплати на „С. 2011“ ЕООД за разноски по делото. Поради това не е било налице основание за изменение на решението в частта за разноските и искането в молбата обективирано в касационната жалба на представителя на Директора на ТД - Митница - Варна и правилно е оставено без уважение като неоснователно с Определение № 55/06.04.2023 г. по АНД № 20223120200260/2022 г. по описа на ДРС. Предвид изложеното не е налице основание за отмяна на оспореното определение, което е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото своевременно направеното искане от страна на ответника по касацията, следва да бъде удовлетворено, като му се присъди адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 5 400 лв., предвид ангажираните доказателства за неговото заплащане по банков път, а възражението за негова прекомерност от насрещната страна е лишено от нормативна опора, понеже размера му не надвишава минималния такъв по Наредба № 1/2004 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пред. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, АдмС-Варна, VII тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125/15.11.2022 г. постановено по АНД № 20223120200260/2022 г., по описа на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „С. 2011“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата в размер на 5 400 (пет хиляди и четиристотин) лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 55/06.04.2023 г. по АНД № 20223120200260/2022 г. по описа на Районен съд – Девня.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: