№ 303
гр. гр.Велинград, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско
дело № 20215210101011 по описа за 2021 година
Осъдителни искове по чл.557,ал.1 т.2 б. А от КЗ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ищеца "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД",
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "Граф Игнатиев”№2, ет.4,
представлявано от изп.директори Максим Колев и Стефан, със съд. адрес гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 161, вх. В, ет. 1, ап. 16, чрез адв. кантора „ М.“, срещу И. Г. Т. , ЕГН
9********** от С. Драгиново общ.Велинград, ул.Пейо Яворов № 4.
Предявен е осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на Гаранционен фонд
сума в общ размер на 3 936.03 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд
обезщетение за вреди от ПГП, в това число: 1638,0лв. по щета №110757/21.12.2018г. и
2298,03лв. по щета № 19110041/25.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът Гаранционен фонд твърди, че е изплатил обезщетение за имуществени вреди в
общ размер на 3 936.03 лв., както следва: 1. По щета №110757/21.12.2018г. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 638.00 лв. за увредения при ПТП, настъпило на
02.12.2018г., около 04:30 ч. по път 11-84, 1+000 км, л.а. „Воксхол Виваро“ с ДКН РА 0745
ВМ, собственост на А. К. П.. 2. По щета № 19110041/25.01.2019г. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2 298.03 лв. за увреждане при гореописаното ПТП на
дванадесет метра стоманена предпазна ограда, собственост на ОПУ - Пазарджик.
Твърди също така, че виновен за катастрофата е ответникът И. Г. Т., който
управлявайки л.а „БМВ 320 Д“ с ДКН РА 8668 КК, собственост на „ЕР-МЕР“ ЕООД и
движейки се несъобразена с пътните условия скорост по път II-84, 1+000 км, обл.
Пазарджик, губи контрол над управление на автомобила и навлиза в лентата за насрещно
движение, удря правомерно движещия се там л.а „Воксхол Виваро“ ДКН РА 0745 ВМ и
1
дванадесет метра стоманена предпазна ограда, като така причинява процесното ПТП. В
нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия
автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата
на ПТП. Ищеца бил поканил ответника да възстанови изплатеното от ГФ обезщетение, но и
до днес лицето не е погасило задълженията си.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сума в общ размер на 3 936.03 лв., представляваща сбор от изплатеното от ГФ
обезщетение по щети №110757/21.12.2018г. и № 19110041/25.01.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба, до окончателното
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него намира
исковите претенции за допустими, но неоснователни. Оспорват регресните претенция и по
основание и по размер. Не оспорва фактите и обстоятелствата по щета №
110757/21.12.2018г. ответника, като водач на МПС марка БМВ модел 320 Д, с ДК№
РА8668КК, в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътищата на 02.12.2018
г. е причинил ПТП в резултат на което е нанесъл материални щети на л.а. С ДК№ РА 0745
ВМ. Не оспорва и факта, че към датата на ПТП е управлявал увреждащият автомобил без
действаща задължителна застраховка ГО. Не оспорва и размера на нанесените материални
щети по пострадалия автомобил, ерго на определения размер на обезщетението, изплатено в
полза на собственика на л а. Воксхол Виваро“. Твърди обаче, че това обезщетение е
възстановено в полза на Гаранционния фонд - т.е. регресните права са удовлетворени. Това
водело до неоснователност на претенцията в тази й част.
Оспорва обаче фактите и обстоятелствата по щета № 19110041/25.01.2019 г. В тази
връзка твърди, че ответника не бил увредил имущество на Областно пътно управление -
Пазарджик в резултат на настъпилото ПТП на 02.12.2018 г. на път II-84, 1+000 км между
селата Звъничево- Братаница, изразяващо се в увреждането на 12 л.м. стоманена предпазна
ограда. В тази част претенцията на гаранционния фонд била неоснователна, тъй като
суброгация настъпвала само при действително претърпени вреди от увредено лице. Отделно
от това намира, че изчисленият размер на твърдяната вреда е неправилно определен и
завишена. Начина на настъпване на ПТП не бил довело до сблъсък в предпазната стоманена
ограда в този участък на пътя, така че да я увреди до съС.ие, което да я прави негодна за
употреба. След завъртането на автомобила, управляван от ответника бил последвал удар в
насрещно движещото се МПС, в резултат на което МПС прелетяло над мантинелата, която в
този участък на пътя била скосена, а не успоредна на пътя, и се спряло в дърво на няколко
метра навътре в полето, след предпазната ограда. При прелитането над мантинелата не било
имало увреждащ контакт между предпазната ограда и автомобила. В тази си част
мантинелата била с наклон към оста на пътното платно, а не успоредна, поради което
височината й била по-малка от другия участък на мантинелата. Ако било имал контакт, то
по увреждащото МПС и по мантинелата щяло да има следи от такова съприкосновение.
Видно от съставената ликвидационна преписка било да е извършена оценка на 20 л.м.
демонтаж на единична ограничителна система за пътищата и оценка на доставена и
монтирана 16 л.м. такава, както и оценка на нов елемент от 4.5 метра за начало и край на
2
оградната система.
Настоява се на това, че от една страна твърденията за увредената дължина на
металната ограда не съответствали нито на дължината на МПС, нито на механизма на
настъпването на самото ПТП. От друга страна тази оценка на увреденото имущество нямала
нищо общо с твърденията в обстоятелствената част на исковата молба за увредени 12 метра
предпазна ограда. Ответника счита, че ОПУ-Пазарджик е използвало случая и е предявило
неоснователно претенции към Гаранционния фонд за възстановяване на метална предпазна
ограда, нямаща нищо общо с ПТП причинено от ответника и не била налице деликтна
отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД, която да доведе до задължението Т. да възстанови
заплатените от Гаранционния фонд сума в полза на ОПУ - Пазарджик, в размер на 2298.03
лв. СъС.ието на предпазната метална ограда в района на ПТП отразено в снимките на
органите на КАТ - пристигнали на место, било едно и също от преди и след датата на
произшествието. Поради това се иска отхвърляне на иска, като неоснователен. Претендира
разноски.
В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.М., с писмена молба подържа исковете и
иска уважаване на същите, като и заявява желание делото да се гледа в отсъствие на ищеца.
Заявява също, че действително ответника е платил по сметка на Гаранционния фонд сумата
от 1638.00 лв. – представляваща обезщетение по щета №110757/21.12.2018г. за причинени
уведи на л.а. „Воксхол Виваро“ с ДКН РА 0745 ВМ при настъпване на процесното ПТП.
В о.с.з. ответникът, чрез пълномощника си адв.К., оспорва иска по основани е и
размер, по съображения да не е възможно да настъпят повреди на мантинелата на пътя от
удар на колата на ответника в нея, така като се претендират от ищеца.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, представени от ищеца, заедно
и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира
за установено следното:
От протокол за ПТП № 1585972/02.12.2018г. е видно да е настъпило на настъпило ПТП
на 02.12.2018г. около 04:30 ч. на път II-84, 1+000 км между с.Звъничево и с.Братаница, при
което л.а. „Воксхол Виваро“ с ДКН РА 0745 ВМ, собственост на А. К. е било ударено от л.а
„БМВ 320 Д“ с ДКН РА 8668 КК, собственост на „ЕР-МЕР“ ЕООД, управлявано от
ответника И. Г. Т.. Въпросното ПТП е настъпило в резултата на движение на управляваното
от ответника МПС, като е навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъска в насрещно
движещото се МПС „Воксхол Виваро“, като по този начин е нанесъл щети върху него.
Този протокол за ПТП носи подписите на съставителя и участник 2, а на участник 1 –
ответника е записано, че отказва и няма подпис.
От същия протокол за ПТП се установява, че към момента на настъпване на ПТП-то за
л.а. „БМВ 320 Д“ с ДКН РА 8668 КК няма действаща застраховка ГО, а за „Воксхол
Виваро“ с ДКН РА 0745 ВМ има активна застраховка ГО.
От представената застрахователна полица „ГО“ /л.7/, като и от справка на ищеца от
3
информационен фонд „ГО“ /л.9/ се установява, че за МПС - „БМВ 320 Д“ с ДКН РА 8668 КК
е имало сключена „ГО“, която е била прекратена на 26.11.2018г., поради невнесена вноска.
При което безспорно се установява, че и към момента на настъпване на ПТП -
30.12.2013г. -за управлявания от ответника „БМВ 320 Д“ с ДКН РА 8668 КК не е имало
действаща застраховка ГО.
По повод на това ПТП, след подадено уведомление за причинени имуществени вреди
от ПТП от увреденото лице А. К. П. и е образувана преписка щета №110757/21.12.2018г. при
ищцовото дружество „Гаранционен фонд“, по която след техническа експертиза, заключение
по техническа експертиза и доклад по щета е установена стойност на нанесените
имуществени вреди в размер на 1638,0лв., като и разходи в размер на общо 37,00лв.
С платежно нареждане от 03.05.2019г. ищеца „Гаранционен фонд" е изплатил на
собственика А. П. на увреденото МПС сумата от 1638,0лв.– застрахователно обезщетение.
От протокол за ПТП № 1585973/02.12.2018г. е видно да е настъпило на настъпило ПТП
на 02.12.2018г. около 04:30 ч. на път II-84, 1+000 км между с.Звъничево и с.Братаница, при
което л.а. „Воксхол Виваро“ с ДКН РА 0745 ВМ, собственост на А. К. (участник 2) е било
ударено от л.а „БМВ 320 Д“ с ДКН РА 8668 КК, собственост на „ЕР-МЕР“ ЕООД,
управлявано от ответника И. Г. Т. (участник 1). Въпросното ПТП е настъпило в резултата на
движение на управляваното от ответника МПС, като е навлязъл в лентата за насрещно
движение и се блъска в насрещно движещото се МПС „Воксхол Виваро“. В резултат на
удара участник 1 се завърта и се блъска в мет. ел. мантинелата и в дърво, а участник 2 се
отклонява в ляво и се блъска в мет. ел. мантинелата., като по този начин са нанесени щети
върху мет. ел. мантинелата, а именно на 3бр. по 4 метра мантинела от участник 1 и на 2
бр.опори за мантинела.
Този протокол за ПТП носи подписа само на съставителя, за участник 1 – ответника е
записано, че отказва, а за участник 2 няма подпис.
По повод на това ПТП, след подадено уведомление на 25.01.2019г. за причинени
имуществени вреди от ПТП от увреденото лице - Областно пътно управление (ОПУ)–
Пазарджик и е образувана преписка щета №19110041 от 25.01.2019г. при ищцовото
дружество „Гаранционен фонд“, по която след техническа експертиза, заключение по
техническа експертиза и доклад по щета е установена стойност на нанесените имуществени
вреди в размер на 2298,03лв., като и разходи в размер на общо 83,00лв.
С платежно нареждане от 01.03.2019г. ищеца „Гаранционен фонд" е изплатил на
собственика (ОПУ)–Пазарджик на увреденото имущество сумата от 2298,03лв. –
застрахователно обезщетение.
На 28.06.2021г. на ответника И. Г. Т. е връчена чрез писмо с обратна разписка
регресна покана от ищеца за заплащане на сумата от общо 4056,03лв. , включваща 1675,0лв.
по щета № 110757/2018г. и 2381,03лв. по щета № 19110041/2019г. в едно месечен срок.
Всъщност горната фактическа обстановка не и оспорена от ответника. Единствените
4
възражения са две –механизмът на настъпване на ПТП не можел да доведе до настъпване на
щети от неговия автомобил едновременно в двете насрещни части на мантинелата, като
ответникът изобщо не бил нанесъл щети на мантинела, а тя била увредена още преди
настъпване на това ПТП.
По делото е разпитан свидетеля на ответника В.Д От показанията на този свидетел се
установява следното: Приятели са с ответника и работят във една фирма. Свидетелят е бил с
него в колата при настъпването на ПТП през м.12.2018г., като пътник на дясната предна
седалка. Тогава се прибирали от Германия и се движили от Пазарджик за Драгиново със
служебната кола. ПТП-то настъпило към 2 - 3 часа през нощта на пътя между Звъничево и
Братаница, когато ответника предприел маневра да изпреварва, но в този момент излязъл
автомобил пред тях, И. ударил спирачки и колата се завъртяла , ударила се със задната си
част в насрещния автомобил в предната му дясна част. След удара кола та им се завъртяла и
отишла в посоката в която се движили от страната на пътя в посока Звъничево –Братаница и
от там излязла от пътя, като минала покрай мантинелата и излетели и на 15 метра, докато
колата се спряла в едно дърво. Мантинелата била на километър и нещо до два след моста.
Не се били удряли в мантинелата, а прелетели през нея, тъй като минали покрай края на
мантинелата, където тя била полегата. Когато минавахме мантинелата си била на място но
била полегнала. Още от преди ПТП-то била полегнала тази мантинела, като не е била
успоредна на пътя.Смята, че е така, тъй като ако се били ударим в нея нямало да ни изкарат
оттам. Автомобила който искали да изпреварят бил спрял да им помогне. След удара
автомобила им работел и фаровете светели. Същата вечер дойде с шефа и с тяхната пътна
помощ, качили колата на платформата и си я прибрали. Дошли от КАТ на място и взели
проби за алкохол. Направил се протокол за ПТП. На водача му взели документите и му
дали протокол за ПТП. Не бил разбрал колко протокола са му дали. Не знае ответникът да е
отказвал да получи протокола за ПТП. Съставен му бил и АУАН, но мисля, че си е платил
всичко каквото бил глобен. Водача от другата кола нямал травми. Само колата била
ударена.
По делото е разпитан свидетеля на ответника П.Н. От показанията на този свидетел се
установява следното: Познава И. Танев от десетина години. Знае, че е претърпял ПТП от
него през м.декември 2018 г. Той Тъй като често пътувал за Пазарджик и решил да спре да
види къде се е ударил. Просто огледах мантинелите които били в лошо съС.ие. А за тяхното
съС.ие знаел и от преди защото често спирал там, тъй като пътувал често до Пазарджик,
защото тогава се родила дъщеря му. Като му казал къде се е ударил видял, че тези
мантинелите бяха в доста лошо съС.ие- занемарени, изкривени, но такова им беил съС.ието
и преди това. Просто спрял да види къде се е ударил. Видял мантинелата, че била забучена
към земята. Тя се намирала след моста по пътя Братаница – Звъничево след Надлеза на
Звъничево и по пътя за Братаница. Там пътя бил уширен и с много добра видимост, защо
била права отсечка. .Спрял да види и дървото в което се е ударил, за което знаел по неговите
разкази. Колата била ударена отзад и била сплескана, като ударена в дърво. Като видял това
дърво, то било бреза и било от дясно по посока Пазарджик. Дървото си било там, но
5
мантинели не видял да има при самото дърво. Мантинелата била на около 50-100 метра
след дървото от същата страна и си била в същото положение- забучена на долу към земята,
изкривена и обрасла. Свидетелят твърди, че мантинелата си е била в страни от пътя и бил
виждал мантинелата да си е там още преди ответника да се удари. Това знаел, тъй като бил
спирал съм там където е мантинелата. И от лявата и от дясната страна бил спирал, понеже
там имало има едно уширение и като се му налижело по физиологични нужди спирал.
Заглеждал се бил в мантинелата и съща била изкривена и забучена в земята. Преди
катастрофата била пак в положение- свалена и забучена в земята. Тази мантинела пак си
била там сега, но в момента била успоредно на пътя.
На свидетеля се предяви снимка на лист №22 по делото. Свидетелят тъврид, че е
виждал мантинелата в съС.ието на снимката.. В това съС.ие си е била и през 2018 година. В
това съС.ие я виждал и месец преди катастрофата. Ходил било до Пазарджик заради малката
си дъщеря за изследване през 2018 година, като ходил четири – пет пъти след като се розила
през м.май 2018г. и до края на годината. Спирал бил на същото място и мантинелата си
беше пак в това съС.ие и когато пътувал на първи декември до Пазарджик. Свидетелят
твърди, че преди декември месец мантинелата е виждал, че е така, защото имал и мотор.
Виждал съм я е и друг път в това съС.ие и през септември месец на 2018 година, когато била
в същото съС.ие беше. Заглеждал се в мантинелите защото те били опасни за мотористите.
По делото е разпитан свидетеля на ищеца Л. П. – служител на МВР и съставил
протоколите за ПТП. От показанията му се установява, че: Спомня си ПТП, но точно дата не
може да каже, а знае да е между селата Звъничево и Братаница. Помни това ПТП защото,
настъпило друго ПТП с техен служебен автомобил. На мястото при обезопасяване на ПТП,
друг човек ударил тяхната кола. Като бях там на оглед, установил механизма, който си
личал от спирачния път. Имало две МПС и трета страна в лицето на пътната мантинела.
Единия автомобил виновния - загубил контрол, блъснал се в насрещно движещия се
автомобил и излетял извън пътно платно, а другия автомобил от удара преминал в
насрещното платно и се спрял в пътната мантинела. Удара бил между бус и кола. Този
който се движел напред по пътя – буса - след удара се отклонил в насрещното и се спрял в
пътната мантинела, тоест този който е невинен. А другото МПС - виновното било
изврънкало извън пътното платно. Свидетеля не може да уточни и да прецени дали това
МПС е имало съприкосновение с пътната мантела, но тя била нарушена. Това го
констатирали и за това го описали в протокола за ПТП. Лекия автомобила, когато отишли на
мястото се намирал в стар път, ударен в дърво със задната част. Не помни дали някаква част
от автомобила се е намирала на мантинелата. Не били и двете коли от една и съща страна
на пътят. Тази която идвала от Звъничево към Братаница загубила контрол и от удара
отхвръкнала в дясно или фактически на негово ляво. Там мантинелата била скосена, защото
свършвала и там е края на мантинелата. Дали МПС е ударило мантинелата и тогава се е
прехвърлило на стария път или директно е напуснало пътното платно, това не може да
каже. Зна само, че Буса се отклонил в насрещната лента и се спрял в мантинелата.
Нарушена мантинела имало и от двете страни. И от другата страна имало нарушаване на
6
мантинелата, но не може да прецени дали е от това ПТП или от друго ПТП. Видял да е била
нарушена мантинелата от страната на виновното МПС, но дали е от него или е от друго
пътно транспортно произшествие ,не може да каже. Свидетелят като описал в протокола, че
има нарушена мантинелата, описал и двете мантинели в протокола. Отново твърди, че не
може да каже дали колата на Т. е ударила мантинелата или не, защото като отишъл вече
била ударена в дърво на стария път. По принцип това се извършвало от автоексперт,
който може да каже, но такъв автоексперт не бил идвал, не били идвали специалисти,
защото нямало пострадали.
На свидетеля се предяви снимка на лист 26 и на лист 27 по делото.
Свидетеля П., заявява, че не моге да каже от снимката, която му се показва коя е тази
мантинела, тук е скосена. А щом са скосени, от страната на буса не помни да е била
скосена, но не може да определи. В този вид мантинела я е видял, но няма спомен тази
мантинела от коя страна е - от страната на буса ли е или от другата страна. Не виждал на
снимката буса да спрян в мантинелата както е бил сниман. Но когато бил изтеглен буса не
бил правил оглед и нямал спомен. Не знае къде са другите снимки , но мисли че се
съхраняват до един месец. Вероятно била от буса , защото е по огъната. След като се е
изтеглил буса не бил правил снимки. Не знае дали застрахователя е правил снимки.
Снимките на ПТП, понеже били двама, може и друг да е снимал. Снимали това което
заварили .
На свидетеля се предяви протокол за ПТП. Свидетеля П., твърди следното: При
протокола е по важен механизма на удара и е отбелязано удара на буса. Когато отишли БМВ
било извън пътното платно ударена в дърво. И от двете страни мантинелата била нарушена,
но от едната е сигурен, че е от буса, а за другата страна не може да каже кога и как е
нарушена, тъй като не може да каже на 100 процента дали е нарушена мантинелата току що.
Записали били в протокола и за другата мантинелата коята била също нарушена и за това
сме записали в протокола и за нея. Установили, че е нарушена, но не знае дали е нарушена
от това ПТП, тъй като беше тъмно, в три часа през нощта и участъка бил неосветен.
Отломки имало по целия път и навсякъде имало отломки, но не може да твърди и да
определи на 100 процента дали въпросната мантинела е прясно ударена.
По делото е разпитан свидетеля на ищеца А. П.–пострадал при ПТП-то. От
показанията му се установява, че: Аз съм потърпевш от ПТП- то, това беше декември месец
преди две години не помня точно. Значи вече четири години. Беше декември месец, но поне
две години минаха от тогава. Аз си карах и той си караше и се блъснахме.Той идваше от
среща ми и се блъснахме. Той изведнъж тръгна срещу мен. След като се блъснахме неговата
кола изхвърча от пътя през мантинелата и отиде от страни. Неговата кола отиде там. Моята
отиде в другото платно тя се счупи. По този път свидетелят редовно пътувал, понеже бил от
Варвара и почти всеки ден пътувал. Не бил видял мантинелата дали е била повредена
предните дни, тъй като пътувал по тъмно. Смята, че ако е била повредена, може би е щяло
да му направи впечатление, но не забелязал такова нещо. От ПТП-то свидетелят си взе
своето и приключил.
7
По делото е приета неоспорена от страните САвТЕ изготвена от в.л. Ф., която съдът
кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от заключение по СТЕ се установява
следното: Произшествието се е развило по следния начин (механизъм): При благоприятни
пътно-климатични условия и движение на светлините на фаровете на автомобилите лек
автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № РА 8668 КК управляван от И. Г. Т. се движил в по път II –
84 в посока югозапад от с. Звъничево към с. Братаница. По същото време насрещно в посока
североизток към с. Звъничево в собствената дясна лента се движил и л.а.“Воксхол Виваро“
2700ДИ с рег. № РА 07 45ВМ с водач А. К. П.. В зоната преди км 1 +826м и началото на
наличната крайпътна ограничителна предпазна система (мантинела) водачът И. Т. отклонил
управлявания от него лек автомобил „БМВ 320Д“ наляво към лентата за насрещно движение
и навлязъл в нея, където в този момент в непосредствена близост се движил л.а.“Воксхол
Виваро“ и бил на дистанция около и над 50 метра. Водачът на "Воксхол Виваро“ реагирал
на екстрено спиране, успял да задейства спирачките на автомобила, но въпреки това
протекъл удар в спирачен път с предната дясна част на автомобила в задната дясна част на
насочения под около 40-451 спрямо оста на пътя и в лентата за насрещно движение лек
автомобил „БМВ 320Д". В резултат на реализирания удар между двата автомобила „ кос
страничен“, като за „БМВ“ е заден от дясно, а за „Воксхол Виваро“ челен ексцентричен от
дясно, лекия автомобил „Виваро“ се отклонил наляво и на 17-18 м след мястото на удара с
предната лява ъглова част се ударил в крайпътната ограничителна предпазна система
(мантинела)- дясна, като я деформирал и в зависимост от степента на удара се установил в
непосредствена близост до нея. В същото време лекия автомобил „БМВ 320Д" след удара
изпаднал в безконтролно движение в режим на ротация по часовата стрелка и транслация в
южна посока по пътното платно и прилежащия му сервитут , завъртайки се на 160-170
спрямо момента на удара , без да срещне преграда по пътя си , която би го отхвърлила към
пътното платно, след около 30 метра се удря със задна лява част в ствола на дърво намиращо
се извън пътя. В случай, че по пътя е бил срещнал изправна предпазна ограда, би следвало
при ротацията да последва удар в нея със задната лява ъглова част на автомобила. При този
нереализиран удар би следвало автомобила да се отхвърли от предпазната преграда към
пътното платно и да продължи движението си по пътното платно , като остане върху лявата
лента по посоката си. Предната и странични части на автомобила „БМВ 320Д" няма данни
да са засегнати.
Съгласно установения механизъм на произшествието е настъпило увреждане на
дясната ограничителна предпазна система (мантинела) причинено от удара на л.а.“Воксхол
Виваро“ с рег. № РА 0745ВМ при което са подменени 8 метра стоманен профил и 2 бр.
стълб ( колчета).
Констатираното увреждане на лявата ограничителна предпазна система (мантинела) не
е причинено съгласно установения механизъм т.е. не се дължи на удар, възкачване или
смачкване от лекия автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № РА 8668 КК управляван от ответника И.
Т..Няма причинно-следствена връзка между описания механизъм на произшествието и
8
констатираните и отразени в протокола за ПТП и от АПИ увреждания на ограничителна
предпазна система (мантинела) - лява и дясна.
Размерът на дължимото обезщетение за получените в резултата на ПТП вреди на
крайпътна метална мантинела необходими за пълното възстановяване на 12 метра от
находящата се на мястото на произшествието стоманена предпазна ограда, два броя колчета
и другите детайли, представляващи „пътна принадлежност “ по смисъла на закона, считано
към датата на ПТП, по пазарни цени към датата на ремонтното въздействие на
ограничителната предпазна система 09.08.2019 г. е 1196,76 лв.
От ищеца са представени и писма-уведомления: Според Писмо изх.№ 1100-
29/08.03.2022г. на АПИ-ОПУ-Пазарджик- не се води регистър по дати за съС.ието на
метални предпазни огради (мантенела) на републиканските пътища и поради това не могат
да представят информация за мантинелата на път II-84 при км 1+000 км между с.Звъничево
и с.Братаница. Според Писмо изх.№ 1100-80/17.05.2022г. на АПИ-ОПУ-Пазарджик – на
републикански път II-84 при км 1+000 км не са извършвани ремонтни дейности, тъй като на
това километрично положение няма и никога не е имало монтирана ограничителна систева
за пътища. Видно от Писмо изх.№ 1100-29/08.03.2022г. на АПИ-ОПУ-Пазарджик до
02.12.2018г. ремонтни дейности на път II-84 не са извършвани. Такива са извършени на
09.08.2019г. на път II-84 в участъка от км. 1+850 до км.1+863 е подменена повредена
предпазна еластична ограда 16м. /8 м. в ляво и 8м. в дясно/ и 4,5 м за край/начало на
мантинела в ляво. Към писмота са приложени констативен протокол, заявка за ремонт и
протоколи за ремонта.
От ответника е представена Разписка за е приведена на ГФ по банковата му сметка на
09.11.2011г. сумата от 1638,0лв. на основание: обезщетение по щета № 110757/2018г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си
изводи.
Както вече бе посочено по-горе към момента на настъпване на ПТП-то управлявания
от ответника автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № РА 8668 КК не е имало действаща
застраховка ГО. При което и за Гаранционен фонд е възникнало задължение да обезщети
увредените лица за претърпените имуществени вреди на осн. чл.557, ал.2, б.“а“ от КЗ. А
това е и направено с заплащането на обезщетение съответно: 1638,0лв. -на собственика на
л.а.“Воксхол Виваро“ и на собственика (ОПУ)–Пазарджик на увреденото имущество -
сумата от 2298,03лв. Тоест налице е правен интерес у ищеца да търси връщане на платното
от него от ответника, тъй като едва със заплащане на обезщетението за имуществените
вреди, което е станало съответно на 03.05.2019г. за вреди на МПС и на 01.03.2019г. на
ОПУ, за ищеца „Гаранционен фонд" е възникнала възможност да иска от ответника, като
виновник за ПТП-то и настъпилите от него вреди, заплащане на платеното обезщетение, тъй
като едва с плащането му за него възниква право на регрес.
Основателно съдът намира възражението на ответника за неоснователност на иска за
заплащане на 1638,0лв. – обезщетение заплатено на собственика на л.а.“Воксхол Виваро“,
9
тъй като то е платено. Видно от представената от ответника Разписка /л.41/, сумата от
1638,0лв. – обезщетение по щета № 110757/2018г. е приведена на ГО по банковата му
сметка на 09.11.2011г. Този факт на извършено в този размер плащане се и признава от
ищеца, с което е признал и неизгодни за себе си факти.
Ето защо и искът в частта за заплащане на сумата от 1638,0лв. – обезщетение
заплатено на собственика на л.а.“Воксхол Виваро“ по щета № 110757/2018г. е
неоснователен, поради плащане и като такъв в тази част ще се отхвърли, както и за
съответната му законова лихва, като последица от неоснователност на главния иск..
Що се отнася за иска в останалата част: за заплащане на сумата от 2298.03 лв. за
увреждане на дванадесет метра стоманена предпазна ограда, собственост на ОПУ –
Пазарджик, при същото ПТП, то съдът намира и в тази си част искът за неоснователен
поради следното: Според формираното от ищеца искане в искова молба – ответникът при
ПТП-то е ударил 12 м. предпазна ограда. По делото не се установява ответникът при
настъпване на въпросното ПТП да е ударил металната еластична ограда /мантинела/, а
негова е доказателствената тежест да установи това при пълно и главно доказване. Това в
случая не е направено. Нещо повече, според заключение по САвТЕ при този механизъм на
настъпване на ПТП-то, управлявания от ответника автомобил не се удрял в лявата
мантинела и по колата няма следи от такъв удар. Ако бе имало удар в мантиелата, която да
си е била на мястото, то е нямало да напусне пътното платно. В случая обаче автомобила
управляван от ответника безпрепятствено е напуснал пътното платно и се ударил в дърво
извън него. А и от показанията на свидетелите не се установява ответника да се ударил в
мантинелата. Нещо повече св.Налбантов твърди, че мантинелата е била увредена и е била в
също това съС.ие няколко месеца преди настъпване на въпросното ПТП. А и свидетелят П.
не установява увреждането на мантинелата да е точно от този пътен инцидент.
Не се установява и реално да са били ремонтирани, респективно подменени 12 метра
еластична ограда от лявата страна на път II-84 при км.1+000, а са били ремонтирани само 8
метра такава в участъка от км. 1+850 до км.1+863. Дори и да е мислимо, че като е посочено в
протоколите за ПТП, такова да е настъпило при км.1+000, но да е констатирана увреден на
мантинела отстояща на 850 метра от мястото на ПТП, дори и от показанията на свидетелите
и от САвТЕ да се установява да имало такава мантинела на мястото където е приключило
ПТП-то, то в най добрия случай ще се касае за недостоверност на данни от протоколи за
ПТП относно мястото на настъпването му.
Действително по делото има данни за това при същото ПТП другия участник в него
л.а.“Воксхол Виваро“ да се спрял в насрещната мантинела – дясна такава и по нея да са
нанесени щети. Установява се също на това място да е направен ремонт на други 8 метра от
дясна мантинела. Но ищецът не претендирал вреди в резултат на увреждане на тази
мантинела от удар в нея на л.а.“Воксхол Виваро“. Напълно неясно е по каква причина
ищецът ГФ след като е получил уведомление за щета от ОПУ-Пазарджик, за заплащане на
обезщетение за повредени 12м. предпазна еластична ограда и 2 бр. колчета е по заведената
при него шета № 19110041/25.01.2019г. е изготвил опис по щета, в който е остойностил
10
увреждане на 20 метра пътна мантинела, в това число 16 метра права част и 4,5 метра за
начало/край на пътна ел.ограда. И в резултата на това остойностяване е изплатил
обезщетение от 2298,03лв. на ОПУ-Пазарджик.
Ето защо и като не се установява при настъпило ПТП на 02.12.2018г., около 04:30 ч. по
път II-84, 1+000 км, ответника да се блъснал в предпазна еластична ограда /мантинела/ и по
този начин да увредил 12 метра от нея и две колчета, то искът и в тази си част е
неоснователен и като такъв ще се отхвърли. А като последица от неоснователността му ще
се отхвърли и акцесорната претенция за законовата лихва върху тази сума.
Предвид изхода от спора и доколкото искът в една част и за сумата от 1638,0лв. е бил
основателен при завеждане на искова молба в съда – 18.10.2021г., но се отхвърля поради
плащане, което и плащане е направено от ответника едва на 09.11.2021г. и след като му е
била връчена искова молба на 25.10.2022г.. Тъй като с поведението поведението си
ответника е станал причина за завеждане на делото и респективно ищецът е направил
разноски за това, като е заплатил дължимата държавна така, то и на осн.чл.78, ал.2 по
аргумент на обратното ищецът има право на разноски в настоящото производство. Ищецът
е претендирал разноски и са представени доказателства за направени такива са такива в
размер на общо 407,44лв., в това число 157,44лв. за държ.такса и 250лв. за САвТЕ, които са
направени след неговото признание за получено плащане. Ищеца е представляван от
адвокат, но доказателства за направени разноски за адв.възнаграждение не са представени.
Ето защо и на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 65,52лв. –за държавна такса, по
съразмерност с цената на иска който е бил основателен при завеждането му, която сума ще
се осъди ответникът да му заплати.
Предвид изхода от спора и на осн. чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на разноски,
като е представляван от адвокат и е представил доказателства за направени такива от 400лв.,
съобразно списък по чл.80 ГПК. Ето защо и на осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника ще се
присъдят разноски в размер на 400лв., която сума ще се осъди ищецът да му заплати.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. "Граф Игнатиев”№2, ет.4, срещу И. Г. Т. , ЕГН 9********** от с.Драгиново
общ.Велинград, ул.Пейо Яворов № 4, за осъждането му да заплати сумата в общ размер на 3
936.03 лв. - главница, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение за
вреди от ПТП, настъпило на 02.12.2018г., около 04:30 ч. по път 11-84, 1+000 км, в това
число: 1638,0лв. по щета №110757/21.12.2018г. и 2298,03лв. по щета №
19110041/25.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на искова
молба -18.102021г. до окончателното плащане, като не основателен до размера на
2298,03лв., а за сумата от 1638,0лв., като неоснователен поради плащане.
11
ОСЪЖДА И. Г. Т. , ЕГН 9********** от с.Драгиново общ.Велинград, ул.Пейо
Яворов № 4, на осн. чл.78, ал.2 ГПК, да заплати на "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "Граф Игнатиев”№2, ет.4, СУМАТА от
65,52лв. (шестдесет и пет лева и 32ст.)– разноски за производството за държавна такса по
съразмерност с частта от иска която е била основателна при завеждането му.
ОСЪЖДА "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. "Граф Игнатиев”№2, ет.4, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на И. Г. Т. , ЕГН
9********** от с.Драгиново общ.Велинград, ул.Пейо Яворов № 4, СУМАТА от 400лв.
(четиристотин лева)– разноски за производството за одв.възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
12