№ 332
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Д. Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20251800500142 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ответникa в първоинстанционното
производство Р. Б. П. срещу Решение № 109 от 08.07.2024 г., постановено по
гр.д. № 1109/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което съдът е изменил
определените със съдебна спогодба мерки спрямо детето Б. П., като е
предоставил упражняването на родителските права спрямо детето на майката
– Ж. Е. П. и е определил местоживеенето му при нея, определил е режим на
лични отношения на бащата с детето и е осъдил бащата да заплаща месечна
издръжка на малолетния си син в размер на 300 лв. Със същото решение съдът
е отхвърлил предявения от Р. Б. П. иск за изменение на определените със
съдебна спогодба мерки спрямо детето В. Р.ова П.а в частта относно
упражняването на родителките права, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката.
От Р. Б. П. е подадена и въззивна жалба срещу Решение № 2 от 13.01.2025
г. по същото дело, с което на основание чл. 250 ГПК е допълнено Решение №
109 от 08.07.2024 г., като съдът е определил режим на лични отношения на
бащата с детето В. Р.ова П.а и го е осъдил да заплаща на В. Р.ова П.а, чрез
неговата майка и законен представител Ж. Е. П., месечна издръжка в размер
на 300 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано
от подаване на исковата молба в съда до настъпване на основания за
изменение или прекратяване.
Във въззивните жалби се твърди неправилност на решението, поради
1
постановяването му в противоречие със събраните по делото доказателства и
се моли същото да бъде отменено, а предявеният от жалбоподателя иск да
бъде уважен изцяло.
От насрещната страна Ж. П. са подадени отговори на въззивните жалби, с
които същите се оспорват.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивните жалби пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са
допустими. С тях се обжалва валидно и допустимо решение на
първоинстанционен съд.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е
правилно. То е постановено в съответствие с релевантните за спора факти,
като интересът на непълнолетните деца е отчетен в максимална степен. Ето
защо на основание чл. 272 ГПК Софийският окръжен съд препраща към
мотивите на районния съд както относно установената по делото фактическа
обстановка, така и относно направените въз основа на нея правни изводи.
Съгласно твърденията в исковата молба съставът на РС – Елин Пелин е
разгледал искове с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК, която квалификация
се споделя и от въззивния състав.
По делото се установява, че жалбоподателят Р. Б. П. е баща на Б. Р.ов П. с
ЕГН ********** и В. Р.ова П.а с ЕГН **********, а въззиваемата Ж. Е. П. – е
тяхна майка.
С влязло в сила определение за одобряване на споразумение по гр.д. №
796/2018 г. на РС – Елин Пелин съдът е предоставил родителските права по
отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете В. Р.ова
П.а на майката Ж. Е. С. и е определил местоживеенето му да е при нея, като
на бащата Р. Б. П. е определен режим на лични отношения с детето В. Р.ова
П.а. Съответно родителските права по отношение на детето Б. Р.ов П. са
предоставени на бащата Р. Б. П., а на майката Ж. Е. С. е определен режим на
лични отношения с детето Б. Р.ов П.. Със споразумението е прието, че всеки
един от родителите се задължава за своя сметка да осигурява издръжката на
детето, по отношение на което са му предоставени родителските права.
Спогодбата е влязла в сила на 02.11.2018 г.
Съгласно чл. 59, ал. 9 СК съдът може да измени постановените по-рано
мерки и да определи нови при изменение на обстоятелствата. Според
изложеното в исковата молба на Ж. Е. П., промяната на обстоятелствата, на
която се позовава същата е, че детето Б. трайно се е установило да живее при
нея и не желае да живее със своя баща и новото му семейство, а промяната на
обстоятелствата, на които се позовава бащата е, че майката, която до момента
е упражнявала родителските права по отношение на В. вече не притежава
необходимите възпитателски качества и родителски капацитет, като
полаганите до момента грижи за детето се твърди, че не са адекватни.
За доказване на посочените обстоятелства е изготвен социален доклад и
2
са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели – Ц. Е. К. и
М.В.М., и са изслушани децата.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по
категоричен начин, че още през 2023 г. Б. доброволно отишъл да живее при
майка си за известно време, както и че в началото на тази година също
доброволно окончателно се преместил да живее в дома на майка си, въпреки
наличието на съдебно решение, съгласно което родителските права следва да
се упражняват от бащата. За тези обстоятелства разказват и двете свидетелки
К. и М.. Установява се също, че бащата на Б. не се е противопоставил на
желанието на детето да отиде да живее при своята майка, но след този момент
връзката между бащата и детето Б. била прекъсната, тъй като Б. отказвал да се
среща с баща си, като според показанията на свидетелката К., причината била,
че се чувствал неспокоен и тормозен от баща си. От друга страна свидетелката
М. твърди, че причината Б. да иска да живее с майка си е по-строгия контрол,
който баща му осъществява, докато при майка си детето нямало никакъв
контрол и оценките му били много слаби. И свидетелката М. потвърждава, че
след като преди около месец и половина Б. отишъл да живее при майка си, от
този момент отказвал да се вижда с баща си Р., като бащата го потърсил
веднъж да се видят, но Б. отказал и от този момент връзката им била
прекъсната.
Представеният по делото социален доклад изготвен от Дирекция
социално подпомагане Елин Пелин сочи, че и двамата родители разполагат с
добри материални условия за отглеждане на двете си деца, както и с
необходимите качества за възпитанието им, но при постановяване на съдебния
акт с оглед осъзнатостта на двете деца и потенциала им добре да представят
интересите си, се счита, че същите следва да бъдат изслушани от съда.
Изслушан пред първоинстанционния съд Б. категорично заявява
желанието си да живее със своята майка и сестра си В., като казва
„Категорично не искам да живея при баща ми. Аз съм скаран с жена му М. от
2 години и нещо“. Казаното от детето Б. пред съдебния състав се потвърждава
и от заявеното при изслушването на неговата сестра В., която също
потвърждава, че както тя, така и брат й се чувстват много по комфортно и по-
добре при майка им. В. потвърждава също, че от месец и половина Б. живее с
нея и майка й, като спрял да ходи при баща си, защото нямал желание. Детето
В. подчертава също, че когато тя ходи при баща си, брат й ходи при майка им и
така се разминават.
Заявеното от двете деца Б. и В. е идентично и със заявено пред
социалните работници при извършеното проучване на случая, доколкото и в
социалния доклад е отразено, че Б. при проведената беседа спонтанно споделя
„Искам да живея при мама, там се чувствам подобре“, а В. споделя, че няма
много желание да ходи в жилището на баща си.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира
от правна страна следното:
По делото са предявени искове с правно основание чл.59, ал.9 СК. При
разглеждане на предявената претенция, съдът следва да се основава на
3
интереса на децата, като се преценят следните обстоятелства – родителски
качества, полагани грижи и умения за възпитание, подпомагане за
придобиване на знания, трудови навици и др., морални качества на родителя,
социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата,
привързаност между деца и родители, помощ от трети лица.
Съгласно приетото в Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. №
3/1974г. на Пленума на ВС (което не е загубило своето значение) и наложилата
се трайна съдебна практика, взетите мерки относно упражняването на
родителксите права могат да бъдат изменени, ако обстоятелствата се изменят
съществено, като от значение са както измененията, засягащи
обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и
измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на
практика мерки по упражняване на родителските права. Тези нови
обстоятелства могат да имат различна проявна форма /родителските,
възпитателските или моралните качества, социалната среда, в която живеят
децата, жилищните или битовите условия и др./, но те следва да се отразяват
на положението на децата и на ефикасността на мерките. Към промените,
засягащи положението на децата, спадат: влошаване условията при родителя,
на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при
другия родител; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да
упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от
свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната без разрешение и
други такива; загубване на родителския авторитет или фактическа
невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият
родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов
брак на единия от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи
мерките и тяхната ефективност, спадат: невъзможност да се изпълни
решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в
течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето;
болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките и други подобни
случаи. Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са
свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод
задължителното спазване на мерките като: отчуждаване на детето по вина на
отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на
родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с
другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните
отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение
родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на
детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н.;
неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на
детето.
В конкретния случай е налице настъпила промяна в обстоятелствата, при
които са постановени първоначалните мерки по отношение на детето Б.,
доколкото категорично се установява, че с израстването си детето Б. по
собствено желание се е преместило да живее при своята майка и категорично
заявява нежелание да живее със своя баща и съжителстващата с него жена, с
4
която не се разбира. Непоколебимото желание на детето да живее занапред
със своята майка и сестра си и страха да се върне отново в семейството на
баща му могат да се приемат за новонастъпили обстоятелства по смисъла на
чл. 59, ал. 9 СК, тъй като настъпилото ново фактическо положение свързано с
израстването и възможността да изрази предпочитанията на непълнолетното
дете са от съществено значение при преценка на извода кой от родителите
следва да упражнява родителските права спрямо Б.. Установява се, че новото
семейство на баща му не се харесва на детето и то не се разбира, както и сам
заяви с новата му жена.
Правилно първоинстанционния съд е взел предвид и обстоятелството, че
постановеният със съдебния акт, чиято промяна се иска режим на лични
контакти на Б. и сестра му В. прави невъзможно двете деца да бъдат заедно по
едно и също време, което прави постановеният режим нерационален, като
това е отбелязано и от самата В. при изслушването й в съдебно заседание. Ето
защо, ако въпреки нежеланието на детето Б. родителските права спрямо него
бъдат предоставени отново на бащата, то това несъмнено би се отразило
изключително негативно на цялостния му начин на живот, на все още крехката
му психика и емоционална нестабилност, тъй като взаимоотношенията с баща
му и съжителстващата с него жена биха се задълбочили още повече в
негативна посока. Това би задълбочило още повече и конфликта родител-дете
и не би допринесло в никакъв случай за правилното физическо, психическо и
интелектуално съзряване на Б..
По отношение на детето В. настоящата съдебна инстанция също счита, че
от ангажираните по делото доказателства не се установява такава промяна в
обстоятелствата, настъпила след определяне на първоначалните мерки по
упражняване на родителските права, която да обуслови основателност на
молбата на жалбоподателя. В този смисъл по делото не се установява майката
да не е в състояние да изпълнява по най-добрия начин своите родителски
задължения, не се установява и липса на контрол спрямо децата. Напротив, от
представения по делото социален доклад и свидетелските показания на Ц. К.
се установява, че както В., така и брат й Б. имат създадени добри битови
условия за отглеждането им в дома на майката и там се чувстват добре и
обгрижвани. Това потвърждават при изслушването от съда и самите деца.
Установено е, че детето В., винаги е била добра ученичка и никога не е
създавала проблеми, което ясно показва, че очевидно през годините, в които В.
е отглеждана и възпитавана от своята майка, последната е изпълнявала
съвестно своите родителски ангажименти.
Категоричното желание на детето да продължи да живее с майка си в
познатата семейна среда е недвусмислено изразено и видно както от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, така и при
изслушването му от съда и следва да бъде отчетено при преценка в
съвкупност на всички условия, обуславящи защитаване на интереса на детето.
Желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските
права и мерките за лични отношения с другия родител се сочи изрично като
обстоятелство, което следва да се съобрази при твърдяно изменение, в
решение № 65/28.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 4202/2013 г., ІV г.о. и др.
5
Проявата на това желание от страна на детето следва да се отчете във
взаимовръзка с факта, че в дома на майката детето се чувства спокойно и
обгрижено. По изложените съображения съдът намира, че молбата за
изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на
детето В. и предоставянето им на бащата е неоснователна и правилно е била
оставена от първоинстанцинния съд без уважение.
Предостявяването на родителските права и задължения по отношение на
детето Б. на неговата майка, предпоставя, от една страна, определяне на режим
на лични отношения на бащата с детето Б. и осъждането на жалбоподателя да
заплаща издръжка на сина си, а от друга определянето на режим на лични
отношения на бащата с детето В. и осъждането му да й заплаща издръжка, тъй
като родителските права и задължения по отношение и на двете деца вече ще
се осъществяват само от тяхната майка.
Мерките относно личните отношения между детето и родителя, на когото
не е предоставено упражняването на родителските права, следва да се
определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на
отношенията между деца и родители, като тези мерки не трябва да стават
допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите
/ППВС № 1 от 12.11.1974 г., т.4/. Принципно положение е, че тези мерки
трябва да бъдат преди всичко в интерес на детето. Чрез постановените мерки
трябва да се осигури възможност на детето да общува максимално
пълноценно и с двамата родители, а желанието на родителите да разполагат с
достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост, трябва да бъде
преценявано отново с оглед интересите на детето. Запазването на добрите
отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат,
включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката
и бащата.
Настоящата съдебна инстанция приема, че определените от РС – Елин
Пелон режими на лични контакти на бащата с малолетните деца, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09,00 часа
в събота до 20,00 часа в неделя с право на преспиване и 25 /двадесет и пет/
дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск,
както и 7 /седем/ дни през месеците декември-януари, както и по всяко друго
време по взаимно съгласие между двамата родители, са подходящи и във
висша степен съответен на интересите на Б. и В., като по този начин децата
няма да бъдат разделяни и ще се запази и задълбочи близостта между децата
и баща им, тъй като независимо на кого е предоставено упражняването на
родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от
тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на
децата.
По въпроса за дължимата издръжка:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Основен критерий за определяне на справедливото количествено
6
измерение на задължението за издръжка е закрепен в разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 СК, съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на
ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата. С
Постановление № 359 на МС от 23.10.2024 г. за определяне размера на
минималната работна заплата за страната (обн., ДВ, бр. 90 от 25.10.2024 г., в
сила от 01.01.2025 г.), този размер е определен на 1 077 лв., считано от
01.01.2025 г. Съответно, минималният размер на месечната издръжка е 269,25
лв. и не може да бъде определен под тази граница. При преценка на
справедливия баланс и съразмерност между нуждите на детето и
възможностите на родителя, съдът намира, че размерът на издръжката, (който
при това надхвърля с около 10% - минималния такъв съгласно чл. 142, ал. 2
СК) е определен правилно от районния съд.
Тъй като решаващите изводите на въззивния съд съвпадат с тези на
районния в обжалваното решение, последното като правилно следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора в настоящата инстанция и с оглед постановките
на задължителното за съдилищата Тълкувателно Решение № 3 от 27.06.2024 г.
по тълк.д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, въззивникът следа да бъде осъден да
заплати сторените от насрещната страна разноски в производството пред
настоящата инстанция. Въззиваемата страна представя договор за правна
защита и съдействие от 22.08.2024 г., съгласно който заплатеният в брой
хонорар е в размер на 500 лева, поради което въззивникът следа да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 500 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 109 от 08.07.2024 г., допълнено с Решение
№ 2 от 13.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1109/2023 г. по описа на РС –
Елин Пелин.
ОСЪЖДА Р. Б. П. с ЕГН ********** да заплати на Ж. Е. П. с ЕГН
********** сумата в размер на 500 лв., представляваща разноски за
адовокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8