РЕШЕНИЕ
№500
05.10.2021 г.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на седми септември две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Й. Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 239 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Предмет на разглеждане по делото
е оспорването на Д.Н.Д. *** против Акт
за установяване на публично държавно вземане № 26/112/06044/3/01/04/01 от
23.04.2020г. издаден от Директора на
Областна Дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“, гр. Хасково.
Първоначално депозираната
в съда жалба, по повод на която е образувано настоящото производство е била
насочена против мълчалив отказ на Директора на Областна Дирекция на Държавен
фонд“Земеделие“ –Хасково да изплати
сумата по втора заявка за плащане по договор № 26/112/06044/15.02.2010г.
Впоследствие по
жалба на оспорващия против Акт за установяване на публично държавно вземане №
26/112/06044/3/01/04/01 от 23.04.2020г.
издаден от Директора на Областна Дирекция на Държавен фонд „Земеделие“,
гр. Хасково в АдмС-Хасково е образувано адм.дело № 418/2020г. по описа на съда.
С Определение от 28.05.2020г. производството по
адм. дело № 418/2020г. е било
присъединено към производството по адм.
дело № 239/2020г., за разглеждане в общо
производство.
С определение от
24.06.2020г. по адм.дело № 239/2020г. на съда, е прието, че след депозиране жалбата срещу мълчаливият
отказ, е последвал изричен отказ на Директора на ОД на ДФ“Земеделие“ -
Хасково да изплати на жалбоподателя
сумата по подадената от същия втора заявка за плащане с № 26/112/06044/3/1 от 15.03.2013г.,
материализиран в АУПДВ № 26/112/06044/3/01/04/01 от 23.04.2020г., поради което и по аргумент от предвиденото в чл. 58, ал.3 от АПК и това в т.8 от Постановление №
4/22.09.1976г. по гр.д. № 3/1976г. на Пленума на ВС, за предмет на оспорването е приет именно процесният
АУПДВ.
В жалбата против обжалваният акт се
излага фактическа обстановка по случая. Сочи се, че между оспорващия и
ответника е сключен договор № 26/112/06044/15.02.2010г. по силата на който на
последния била предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на
48 892 лева за изпълнение на всички инвестиции, основни цели и дейности,
заложени в бизнес - плана по проект 26/112/06044 и включени в Приложение №1 към
договора. Твърди се, че жалбоподателят е изпълнил всички свои задължения по този договор, като
първото заплащане в размер на
24 446 лева е било осъществено надлежно. В определения в споразумението
към договора срок - на 15.03.2013г., жалбоподателят
направил заявка за второ плащане
в размер на 24 446 лева, но
ответникът не се произнесъл по нея. Атакуваният
АУПДВ № 26/112/06044/3/01/04/01 от 23.04.2020г. бил издаден след като с влязло
в сила Решение по адм.дело № 363/2016г. на АдмС - Хасково административният орган бил задължен да се произнесе по втората заявка
за плащане, и след последваща кореспонденция между страните .
Жалбоподателят твърди, че е
направил в срок изискуемата по договора и споразумението инвестиция, като са
налице документи - фактури, доказващи направените плащания - в размера
определен по договора и споразумението по него. Същевременно, според
оспорващия, ответникът не изпълнил задълженията си произтичащи от нормата
на чл.26, ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери“ по ПРСР за периода
2007-2013г.,като дори извършил незаконосъобразно проверка по т. 2 на чл.26,
ал.1 от Наредба № 9/2008г. повече от година след подаване на втората заявка по
договора. Междувременно стопанството на жалбоподателя останало без каквото и да
било финансиране, при положение, че същото следвало да бъде извършено в
четиримесечен срок от подаване на втората заявка за плащане. Според оспорващия
това нарушение от страна на ДФ“Земеделие“ не следвало да води до понасяне от негова
страна на неблагоприятни правни последици.
Сочи се, че в случая следвало да бъде взето предвид обстоятелството,
че към датата на подаване на втората заявка за плащане - 15.03.2013г. всички
изисквания по този договор са били изпълнени, тъй като съгласно представеният
бизнесплан размерът на стопанството при кандидатстване следвало да бъде 2 ИЕ –
т.е. 0.07ха и да бъде увеличен с 5 ИЕ – 0.175 ха, като стане 7 ИЕ – т.е. 0.245 ха. Съгласно заявката
за второ плащане подадена в Областна дирекция Хасково на ДФ“Земеделие“ – РА, в
договорно и установеният срок с вх. № 02-260-6500/1483 от 15.03.2013г.(обстоятелство потвърдено с решение №
7596/21.05.2019г. на Върховен административен съд),
размерът на увеличението бил 0.189 ха, съответно размерът на стопанството към датата на кандидатстване за второ плащане бил 0.259 ха – т.е. с 0.014 ха повече от необходимото. Този факт
бил отразен и в подаваните в Общинска служба Земеделие, с. Стамболово анкетни
карти, като били представени и документи
за закупени разсади и колове за ограждения.
Неправилно
според оспорващия с уведомително писмо № 01-260-6500/964 от 13.12.2019г. на
ДФ“Земеделие“, ответникът изисквал отново да представи същите документи, които
вече били представени при подаване на втората заявка през 2013г. Договор № 26/112/06044 от
15.02.2010г. бил изтекъл на 15.02.2015г., след която дата не можело повече да
се изискват каквито и да било документи и да се правят проверки.
Твърди се също,
че изграждането на разсадника за който жалбоподателя бил кандидатствал, се
третирал от Наредба № 80/22.06.2006г. за производство и търговия на размножителен материал от декоративни
растения, извършвана между държавите членки на Европейският съюз, а не от
общите разпоредби на Закона за посевния и посадъчния материал и изискванията,
на които трябвало да отговарят производителите на размножителен материал от декоративни
растения, били посочени в глава 3 - та на Наредба № 80, а не в цитираната в писмото на ответника Наредба № 9.
Излагат се и
доводи, че с атакуваният акт ответникът се позовавал на споразумение от 06.11.2014г. към договора с
ДФ“Земеделие“, като в същото време нелогично се посочвало, че проверката била
осъществена на 25.03.2014г., т.е. повече от 8 месеца преди сключване на
споразумението към договора. Неправилни в тази връзка били и изводите на ответника сторени на стр.2, абзац 9 и 10.
По изложените в жалбата
съображения се моли съдът да отмени оспорения акт. Претендира се присъждане на
разноски.
Ответникът - Директор
на Областна Дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“, гр. Хасково, чрез процесуален представител, заема становище за
неоснователност на жалбата, поради което се моли за отхвърлянето й. Претендира
се присъждането на направените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение,
в минимален размер. При условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от жалбоподателя.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.06.2009г. Д.Д.
подал в ДФ“Земеделие“ заявление за подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ с
обща обработваема площ на стопанството 5.501 дка, находящо се в имот № 273001,
с. Царева поляна, общ Стамболово, от които 4.801 дка угар и 0.700 дка разсадник
трайни насаждения. Съгласно приложеният към същото бизнесплан, стопанството било
предвидено за създаване на разсадник с
декоративна растителност на арендовани земи за 6г. в землището на с. Царева
поляна, обл. Хасково, като началният икономически размер на
стопанството в икономически единици бил 2.17 ИЕ, а към периода на проверка
изпълнението на бизнес плана както и към
петата година посочена в същия е
заложено да бъде увеличено с 5ИЕ - 7.61ИЕ.
На 15.02.2010 г. между Държавен фонд „Земеделие“
гр.София и Д.Н.Д. като „ползвател“, бил
сключен Договор №26/112/06044/15.02.2010 г. за отпускане на финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР), подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Договорът бил
сключен на основание чл.21, ал.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярката. В т.1.1 от
Договора е предвидено, че Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна
финансова помощ в размер на 48 892 лева за изпълнение на всички
инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект
№26/112/06044 и включени в Приложение №1. В т.2.2 от Договора е предвидено
помощта да се изплаща на два етапа, като второто плащане (т.2.4), в размер на
24 446 лева – при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5
икономически единици. Според т.4.4 от Договора, Фондът отказва да извърши
второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо
плащане заедно със законната лихва към него, в изброени случаи, включително
когато:б.“а“- ползвателят не е изпълнил
всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнени в
бизнесплана в срока по т.3.1, или ги е изпълнил неточно и/или изискуемите
документи за доказване на извършените такива не са представени и б.“б“ - когато ползвателят когато икономическият
размер на земеделското стопанство не се
е увеличил най-малко с три икономически
единици към периода на проверка за изпълнението на бизнесплана. Според т.4.13,
Фондът се задължава да изплати на ползвателя, предвидената в т.2.4 от този
договор финансова помощ в срок от четири месеца от постъпване на заявката за
второ плащане, заедно с всички необходими документи. В т.3.1 от Договора е
предвидено, че ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни
дейности и цели, предвидени в бизнес плана в срок до 15.02.2013г., а в т.5.1 –
че заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава от
ползвателя не по - късно от един месец след изтичане на срока по т.3.1.
Първото плащане по договора е оторизирано с писмо РОТ
№26/112/06044 от 22.03.2010г. на ДФ“З“ и видно от уведомително писмо изх.№
01-6500/9394 от 15.04.2010г. сумата в размер на 24 446 лева е изплатена на
31.03.2010г. По делото са представени и документи за извършено на 31.03.2010 г.
първо плащане по договора в размер на 24 446 лева.
Под вх.№02-260-6500/1483 от 15.03.2013 г. в Държавен
фонд „Земеделие“ ОД – Хасково е регистрирано с поставен щемпел, подписаното от Д.Н.Д.
Придружително писмо към Заявка за плащане по Мярка „Създаване стопанства на
млади фермери“ УРН 440538 и Договор 26/112/06044, ведно с изброените в писмото
документи. На
02.04.2013г. под вх. № 02-260-6500/1483#1 жалбоподателя е депозирал в
ДФ“Земеделие“ заявление, с които поискал да му бъдат предоставени причините,
поради която не е приложена разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба № 9 по
отношение подадената от него заявка за второ плащане.
С Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/1483 от
16.04.2013г. на Заместник изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие“, Д.Д. е бил уведомен, че проектът му е недопустим за
разглеждане и сключеният договор № 26/112/06044 от 15.02.2009г. е обявен за
нищожен, за което вече е бил уведомен с цитирани номера на писма. Посочено е,
че поради тези съображения същия няма
право да подава заявка за второ плащане и не могат да бъдат прилагани
разпоредбите на глава Четвърта раздел I, вкл.
чл.25, ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008г. на МЗХ
По жалба на Д.Н.Д. против мълчалив отказ на Директор
на ДФ „Земеделие“ към Разплащателна агенция гр.София, чрез Областна дирекция
град Хасково по Заявка за второ плащане по мярка „Създаване стопанства на млади
фермери“ УРН 440538 и Договор 26/112/06044 от 15.02.2010 г., подадена с
вх.№02-260-6500/1483 от 15.03.2013 г., е било образувано адм.дело №237/2013 г.
по описа на АС – Хасково, изпратено с Определение от 05.11.2013 г. по
подсъдност на Административен съд – София-град.
В АССГ делото е образувано под номер 10825 по описа за
2013 г. и по него е постановено Определение №902/19.02.2014г. След уточнение от
жалбоподателя, че се оспорва Уведомително писмо с изх.№02-260-6500/1483 от
16.04.2013г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ –
Разплащателна агенция, съдът е разгледал жалбата в производство по реда на
чл.197-202 от АПК, като насочена срещу този акт, приемайки, че същият е изричен
отказ за разглеждане по същество на заявката за второ плащане. С окончателното
Определение №902/19.02.2014 г. АССГ е прогласил нищожността на отказ,
обективиран в писмо изх.№02-260-6500/1483 от 16.04.2013 г. на Зам.изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ и е изпратил преписката на Изпълнителния директор на
ДФЗ за произнасяне по същество по заявката за второ плащане по договор
№26/112/06044 от 15.02.2010 г., в 3-месечен срок от връщане на преписката.
Определението на АССГ е изпратено на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ с придружително писмо от 20.02.2014 г. без данни за
датата на получаването му.
Със Заповед № 258600/17.03.2014г. на Началника на РТИ
– Хасково е разпоредено осъществяване на проверка на стопанството на
жалбоподателя, която да бъде извършена в периода 07.03.2014г.-24.03.2014г.
Резултатите от проверката, която е била извършена на
място в периода 19.03.2014г.-25.03.2014г. са били обективирани в контролен лист
от 25.03.2014г.
От Директора на ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“ до Д.Н.Д.
е изпратено писмо изх.№01-26-6500/397/25.07.2014 г., с което му се изпраща образец
на Искане на споразумение, за попълване и подписване, във връзка с това, че
били изтекли сроковете за подаване на заявка за второ плащане по Договор
№26/112/06044 от 15.02.2010 г. и за проверка на изпълнението на одобрения
бизнес план към проект №26/112/06044. В писмото е посочено, че в случай, че в
определения срок не бъде представено попълненото с актуална информация и
подписано от адресата искане за споразумение, ДФ „Земеделие“ ще счита Договор
№26/112/06044 от 15.02.2010 г. за действащ в неговата цялост, от което следва,
че за да бъде извършено второ плащане трябва получателят да е изпълнил в срока
по договора всички инвестиции, дейности и цели, залегнали в одобрения бизнес
план, както и да е изпълнил всички други условия по него, включително и да е
подадена заявка за второ плащане в нормативно определения срок.
Попълненото и подписано от Д.Н.Д. Искане за сключване
на споразумение по договора, адресирано до Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, е регистрирано под вх.№01-260-6500/397#1/18.08.2014 г. в ОД – Хасково, от където с придружително писмо
изх.№01-260-6500/397#2/18.08.2014 г. е изпратено до Директора на Дирекция
„Договориране по ПМРСР“ на ДФ „Земеделие“.
В Искането за сключване на споразумение заявителят е
предложил условията, които да включва споразумението между него и ДФ
„Земеделие“ във връзка с изпълнението на проекта, като в т.1 е посочил, че в
срок до 20.07.2014 г. ще извърши всички инвестиции, основни дейности и цели,
заложени в бизнес плана, а в т.2 – че
в срок не по-късно от два месеца, считано от датата по т.1 ще подаде в РРА –
гр.Хасково заявка за второ плащане по Договор №********** от 15.02.2010 г.,
окомплектована с всички изискуеми документи, описани в Приложение №4 към
Наредба №9/03.04.2008 г. на Министъра на земеделието и храните.
С подадена до Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
Молба вх.№01-260-6500/397 от 23.09.2014 г. Д.Н.Д. уведомява, че във връзка с
подаденото искане за сключване на споразумение с
вх.№01-260-6500/397#1/18.08.2014 г., е допуснал техническа грешка в упоменатия
срок, до който ще извърши всички инвестиции и моли вместо дата 20.07.2014 г.
„да се чете дата 20.08.2014 г.“
Между Държавен фонд „Земеделие“ и Д.Н.Д. е сключено
Споразумение от 06.11.2014 г. към Договор №26/112/06044 от 15.02.2010 г.,
според което се изменя срокът по т.3.1 от Договора и ползвателят се задължава
да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес
плана и в Таблици за инвестиции в дълготрайни материални активи и основни
дейности и цели (Приложение 1) към споразумението, в срок до 28.08.2014г.
Според §2 от Споразумението, в Раздел IV Права и задължения на страните, т.
4.4., б.“а“ се изменя по следния начин: „ Ползвателят не е изпълнил всички
инвестиции, основните дейности и цели
предвидени за изпълнение в бизнесплана и в Таблицата за инвестиции в
дълготрайни активи и основни дейности и цели(Приложение 1) към настоящото споразумение в срока
по т.3.1, или ги е изпълнил неточно, и/или изискуемите документи за доказване
на извършените такива не са представени.“ Съобразно Приложение № 1 към
споразумението представляващо Таблица за инвестиции и активи и таблица за
основните дейности и цели, заменящи Приложение № 1 към договора, инвестициите
включват резници за лигуструм 3030бр. и дървени колове за ограда 648 бр., а
основните дейности и цели – увеличаване икономическият размер на
стопанството минимум с 3 ИЕ и завършване
на курс, вкл. обучение по основни проблеми по опазване компонентите на околната
среда в земеделският сектор или участие в информационна дейност относно тези
проблеми.
Със Заповед №03-260-РД/154 от 12.06.2015 г. издадена
на основание чл.20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители и чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства
на млади фермери“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., Директорът на Областна
дирекция – Хасково на ДФ „Земеделие“ e отказл изплащането на финансовата
помощ, представляваща второ плащане по Договор №26/112/06044 от 15.02.2010 г. и
Споразумение от 06.11.2014 г. на ползвателя Д.Н.Д.. В заповедта е изложено, че към дата 28.10.2014г. ползвателят не е
изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено съгласно т.5.1 от
Договор № 26/112/06044 от 15.02.2010г. вр. с пар.3, т.1 от Споразумение от
06.11.2014г. към Договор № 26/112/06044 и чл. 24, ал.2 от Наредба №9 от
03.04.2008г. на МЗХ изразяващо се в
неподаване на заявка за второ плащане от ползвателя в договорно и
законоустановеният срок, окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно
Приложение № 4 към Наредба № 9 от 03.04.2008г. Посочено, че на основание т.4.4,
б.„е“, т.4.7 и т.4.8, б.„а“ от Договор №26/112/06044 от 15.02.2010 г., във
връзка с §1 и §2 от Споразумение от 06.11.2014 г. към Договора, чл.8, ал.1, т.6
и чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008 г., ползвателят дължи връщане на
полученото първо плащане по Договора в размер на 24 446.00 лева, ведно със
законната лихва.
Заповедта е била оспорена от Д. Н.Д. и по оспорването е било образувано адм.
дело № 363/2016г. по описа на съда.
С Решение № 304 от 23.04.2018г. по
адм. дело № 363/2016г., съдът е отменил обжалваната заповед № 03-260-РД/154 от
12.06.2015г. на Директора на Областна дирекция – Хасково на Държавен фонд“Земеделие“,
като е приел, че не са налице посочените в обжалваната заповед предпоставки
да бъде отказано второто плащане по
договора, тъй като подадената от Д.Д. заявка от 15.03.2013г. изпълнява изискванията на нормативната уредба за
подаване на заявка за второ плащане. Съгласно възприетото от съда, преписката е
върната на административният орган за ново произнасяне по същество по
подадената в срок заявка за второ плащане. Така постановеното решение в посочената
му по – горе част е влязло в законна сила на 21.05.2019г., след потвърждаването
му с Решение № 7596 от 21.05.2019г. постановено по адм. дело № 7134/2018г. на ВАС.
След връщане на преписката при
административният орган, от страна на Директора на Областна дирекция на
Държавен фонд“Земеделие“, гр.Хасково до Д.Д. е изпратено уведомително писмо изх.
№01-260-6500/734 от 19.07.2019г., с което е поискано от същия да представи
допълнителни документи в срок от 10дни от получаване на писмото. Със същото,
оспорващия е предупреден, че при непредставяне на изисканите документи в срок,
обработката на административната му преписка ще бъде осъществена на база на наличната
документация.
В указаният му срок, с писмо вх. №
01-260-6500/734#1/08.08.2019г.Д.Д. представил документи.
Със Заповед № 391647 от 27.08.2019г.
на Началника на РТИ е наредено извършване
на проверка на място на стопанството на жалбоподателя, която да бъде
осъществена в периода 27.08.2019г.- 13.09.2019г.
Резултатите от осъществената
проверка на място били обективирани в
контролен лист от 05.09.2019г. Жалбоподателят е отказал да подпише
контролният лист, като в подписано от него изявление, приложение към КЛ, е
посочил, че проверката е незаконна.
С уведомително писмо за отстраняване
на нередовности изх. № 01-260-6500/964
от 13.12.2019г. Д.Д. е уведомен, че следва в 7 – дневен срок от
получаването му да представи посочените
в т.1 на същото документи, с които да се удостовери, че подготвената за
засаждане площ към 25.03.2014г. е била засадена и за спазване на договорните
задължения в мониторинговия период. Писмото е връчено на адресата си на
23.12.2019г. с известие за доставяне.
С писмо вх. № 01-260-6500/964#1 от
18.12.2019г. жалбоподателят е представил в ОД на ДФ“Земеделие“, гр. Хасково
документите, с които разполага.
С писмо изх. № 01-260-6500/95 от
06.01.2020г. на Директора на ОД-Хасково на ДФ“Земеделие“ и на основание чл. 26, ал.1, вр. с чл.34,
ал.3 от АПК, Д.Д. е бил уведомен, че спрямо него се открива производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно задължение. Писмото е
връчено на адресата си на 10.01.2020г. с известие за доставяне.
Срещу писмото е било подадено
възражение с вх. № 01-20-6500/95#1 от 20.01.2020г.
С оспорения в настоящото
производство Акт за установяване на публично държавно вземане №
26/112/06044/3/01/04/01 от 23.04.2020г. издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. Хасково(изх. №
01-260-6500/95#7), на
основание чл.27, ал.3 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, на жалбоподателя е
отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 446.00 лева,
представляваща второ плащане по договор № 26/112/06044 от 15.02.2010г. и е прекратен
същия, като е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 446.00 лева, ведно
със законната лихва считано от
25.03.2014г. За да постанови този резултат органът е приел, че е налице
неизпълнение на договорни и нормативни задължения. Посочено е, че в имот № 237001 с площ от
5.501 дка са установени трайни насаждения в размер на 0.780 дка лигуструм и
2.010 дка – угар. От заявените в
заявката за второ плащане 648 бр. кола
са намерени 130 бр. кола, а за останалите е представено обяснение и декларация,
че се намират на склад при доставчика, което е счетено, че е в противоречие
с т.4.4 б.“а“ и б.“б“ , т.4.7 от договор № 26/112/06044 от 15.02.2010г.
и чл.8, ал.1, т.1 и т.2 и чл.33, ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008г. Посочено е
също, че в резултат от данните за площа на трайните насаждения от извършената
проверка на място от отдел РТИ
гр.Хасково, е направено изчисление на ИР на стопанството на Д.Н.Д., при което е
призната за засадена площа установена и измерена при проверката на място в
размер на 0.780 дка – лигуструм и 2.010 дка угар, при което нарастването на
икономическият размер на стопанството спрямо първоначалният размер е 0.25 дка
ИЕ, вместо изискуемите минимум по договор от 3 ИЕ.
Актът е съобщен на жалбоподателя с
известие за доставяне на 30.04.2020г. Жалбата
срещу същия е подадена чрез
административният орган и заведена с вх. № 01-260-6500-95#10 от 11.05.2020г.
С Решение изх. № 01-260-6500/95#8 от 07.05.2020г. на Директора на Областна дирекция
на ДФ“З“, гр.Хасково е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в АУПДВ
с изх. № 01-260-6500/95#7 от 23.04.2020г. издаден от
Директора на ОД – Хасково на ДФ“Земеделие – РА, като текстът в акта на стр.4, абз. „лихва се
начислява от датата , следваща датата на изтичане на посочения по-горе срок за
доброволно възстановяване“ е заличен. Актът за поправка няма самостоятелно
правно значение, като от датата на издаването му е неразделна част от първоначално издаденият
акт, който се поправя и двата заедно представляват единно цяло.
По делото е допусната и изслушана и съдебно-икономическа експертиза.
Видно от
заключението, прието без оспорване от страните по делото, Съгласно договор 26/112/06044/15.02.2010г.
жалбоподателят е трябвало да изпълни
всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнесплана в срок до
15.02.2013г. В бизнесплана, който е приложен към договора е заложена обща
обработваема площ 5.501 дка, начален
икономически размер на стопанството 2.17 икономически единици, икономически
размер на стопанството към периода на проверка
изпълнението на бизнесплана 7.61 ИЕ. В стратегията на бизнесплана е заложено
създаване на 1.75 дка трайни насаждения „лигуструм“ през втората година от
бизнесплана . Увеличаването е предвидено
да става на арендована земя с 1.75 дка насаждения лигустлрум, като остатъка от
3.051 дка да се оставя в угар. В инвестицията е предвидено създаване на ограждение на имота и в бизнесплана е предвидено увеличение
с 5 ИЕ на размера на стопанството
към датата на проверката – третата година след одобрението. Във втората заявка за
плащане жалбоподателят е заявил площ на
имота 5.501 дка, обработваема площ 2.590
дка. НА експертизата са били представени
договор за покупко-продажба на Ligustrum Ovalifolium,
приемо предавателен протокол и фактура от 12.02.2013г., с която са закупени
3030 бр. растения за залесяване
на стойност 1515лв. без начисления ДДС и платежно нареждане за плащане на цялата сума по фактурата
с дата на плащане 12.022013г.,
както и договор за покупко –продажба,
приемо-предавателен протоко и фактура от
15.02.2013г. с доставчик Нео ден ООД, гр. Хасково за закупуване на 648 бр. дървени колове на
стойност 2331.67 лева без ДДС, както и платежно нареждане за плащане на цялата сума по фактурата. НА
база представените му документи, административната преписка и
счетоводните справки, вещото лице е изградило извод, че инвестициите са били
коректно изпълнени към датата на
подаване на втората заявка за плащане.и Според експерта от контролният лист за проверка на място на
25.03.2014г. е видно, че на имот 273001
има засети растения от културата
лигуструм върху площ от 0.78 дка, както и е извършена подготовка на лехи за разсаждане
на растения в същия имот – 2.01 дка и ограждането на имота е започнало. Според вещото лице, към тази дата жалбоподателят е изпълнявал коректно договора , тъй като няма житейска и
икономическа логика да е започната подготовка
за разсаждане, да се извършват
съответните разходи и дейности по
подготовка, ако лицето няма намерение да изпълнява договора. Експерта е отчел и факта, че тази проверка е
направена много след 4 месечният срок по
Наредба № 9 от 03.04.2008г. . Към 28.08.2014г.
не е установила данни към 28.08.2014г. поради липса на
проверка/контролен лист/ към тази дата,.
Към 29.08.2019г. стопанството е о дка- 0 ИЕ. В отговора си по задача 3 вещото
лице е посочило, че към датата на подаване на втората заявка за
плащане икономическият размер на стопанството възлиза на 8.04 ИЕ, което
е нарастване на ИР спрямо първоначалното
състояние н с 5.87 ИЕ, което е достатъчно да се извърши второ плащане. В заключението
си вещото лице е посочило, че при положение че не се включи площа на
извършената подготовка на лехи, а само реално засадената площ от 0.78 дка, по таблицата за изчисляване на икономическият размер на стопанството, , то възлиза на 2.42 ИЕ, което е недостатъчно, за да бъде
извършено второ плащане .
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспорения акт е
издаден от Директора на Областна
Дирекция на Държавен фонд „Земеделие“, гр. Хасково. Процесният АУПДВ има за
предмет по т.1 отказ за изплащане на финансова
помощ по сключен между ДФ“Земеделие“ в размер на 24 446.00 лева
представляващо второ плащане по сключеният между ответника и жалбоподателя договор от 15.02.2010г. и
прекратяване на същия, а по т.2 установяване на
вземане, произтичащо от задължението на оспорващия за
възстановяване на получена финансова помощ поради неизпълнени договорни и нормативни задължения. Това вземане по своя характер е публично държавно,
съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП и в съответствие на чл. 162, ал. 2,
т. 8 от ДОПК, според който текст публични са вземанията за недължимо платени и
надплатени суми, вкл. по финансирания от европейските земеделски фондове, както
и свързаното с тях национално съфинансиране. Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от
ЗПЗП гласи, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
ЕС, а съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Изпълнителният
директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция (чл. 20а,
ал. 1 от ЗПЗП). Горецитираната
норма на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП препраща към реда по ДОПК за събиране на
държавните вземания от вида на процесното. На това основание е приложим чл.
166, ал. 2 от ДОПК, според който, ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публично държавно вземане, то се установява по основание и
размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт,
предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органа за издаване на
акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация (чл. 166,
ал. 2, предл. 2 от ДОПК).
С разпоредбата на чл.20а, ал.4 ЗПЗП
(Нова – ДВ, бр. 12 от 2015 г.), на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е
предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от
правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, на директорите на областните дирекции на
фонда. С
изменението в ДВ бр. 51/2019 г. в специалния закон - ЗПЗП - се създават
новите алинеи
5 и 6
на чл. 20а, според които изпълнителният директор на Фонда, който е и
изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1/, издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове. Той може да делегира със заповед
правомощията си по ал. 5 на заместник-изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на Фонда. С приложените по делото
основана на чл. 20а, ал.2 , 4 и 6
от ЗПЗП, вр. с ал.5 ,вр. с чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП и чл. 10, т.13 от
Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ е делегирал на директорите на ОД „Земеделие“, съобразно териториалната
им компетентност, правомощията по издаване на АУПДВ, във връзка с установени
неспазвания на нормативни и/или
договорни задължения вкл. и по мярка
112“Създаване на стопанства на млади фермери“. Следователно, оспореният АУПДВ,
издаден от директора на ОД „Земеделие“ - Хасково е постановен от компетентен
орган, съобразно териториалната му компетентност и надлежно делегирани
правомощия.
На следващо
място, предвид изложените по - горе фактически установявания по делото, съдът
намира, че административният орган е спазил разпоредбата на чл.
26, ал. 1 от АПК, като е уведомил адресата на бъдещия акт за започналото
производство по издаването му, какви са констатираните обстоятелствата и какъв
е характера на това производство, както и намира, че е спазена и разпоредбата
на чл.
34 от АПК, като е предоставена възможност на земеделския производител да
депозира възражения и допълнителни доказателства, от която възможност
последният се е възползвал, като е депозирал такова възражение с приложени
обяснения и писмени доказателства към него, обсъдени по-горе в настоящото
изложение.
Обжалваният АУПДВ
е издаден на основание чл. 8, ал.1, т.1 и т.2 и чл.33, ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. издадена от
Министъра на Земеделието и храните, която определя правилата, т. е. условията и
реда, за прилагане на предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване
на стопанства
на млади
фермери" по Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г.,
и чл.4.4, б.“а“ и б.“б“ от и чл. 4.7 от
Договор № 26/112/06044 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен
между жалбоподателя и Държавен фонд „Земеделие“ .
Цитираните норми от чл. 8, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. регламентират задължението на ползвателя на помощта да възстанови цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и да не получава плащането по чл. 6, т. 2 (второ плащане)в случаите, когато: 1. всички инвестиции, основните дейности и цели не са изпълнени до включения в договора по чл. 21, ал. 2 срок и 2. икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4,5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана. Съответно в чл. 33, ал.1 от Наредбата е предвидено, че случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.
Съгласно чл. 4.4, б. „а“ и б.“б“ от договора фондът отказва
да извърши второто плащане и изисква да
се възстанови цялата сума на полученото
първо плащане заедно със законната лихва
върху него, в случаите когато ползвателят
не е изпълнил всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени
за изпълнение в бизнестплана в срока по т.3.1или ги е изпълнил неточно,
и/или изискуемите документи за доказване на такива не се представят -
б.“а“; Икономическият размер на земеделското
стопанство не се е увеличил
най-малко с 3 икономически единици към периода на проверка на изпълнение
на бизнес плана - б.“б“.
Въпросът дали жалбоподателят е подал заявката
за второ плащане по сключеният между
него и ДФ“Земеделие“ договор № 26/112/06044
от 15.02.2010г. надлежно и в срок е разрешен със сила на присъдено нещо
с влязлото в сила, след потвърждаването му от ВАС, Решение № 304 от
23.04.2018г. по адм. дело 363/2016г. на АдмС-Хасково. Спорните в настоящото
производство между страните въпроси предвид изложените в обжалваният акт
фактически съображения за издаването му са : Дали оспорващия е извършил всички инвестиции, дейности и цели
заложени в проекта му и съответно дали е постигнал увеличение на икономическия размер на
стопанството спрямо първоначалния му размер с най-малко 3 ИЕ в съответният
срок.
Първоначално установеният в т.3.1 от сключеният
между страните договор краен срок за извършване на инвестициите, дейностите и
целите е 15.02.2013г. Съгласно сключеното между страните споразумение от
06.11.2014г. към договора, този срок е променен, като е удължен до 28.08.2014г.
В контекста на
изложеното по – горе, за да се изясни
дали жалбоподателят е нарушил
договорните си задължения по т.4.4, б.“а“ и б.“б“ от договора и аналогичните им норми на чл. 8,
ал.1, т.1 и т.2 и чл. 33, ал.1 от приложимата Наредба № 9/03.04.2008г. е
необходимо да се установи дали именно към договореният от страните краен срок - 28.08.2014г. оспорващия е извършил всички инвестиции,
дейности и цели съобразно Приложение № 1 към Споразумението от 06.11.2014г.,
обективиращо Таблицата за инвестиции и Таблицата за основни дейности и цели,
съответно и дали е постигнал увеличение на икономическия размер на стопанството
спрямо първоначалния му размер с най-малко 3 ИЕ, което е предвидено като основна дейност и цел
съобразно бизнесплана и приложение № 1 към споразумението.
Видно от
приложение № 1 към Споразумението,
инвестициите в дълготрайни
материални активи, които жалбоподателят е задължен да извърши са: закупуване на
резници от лигуструм в размер на 3030 бр. и закупуване на дървени колове за
ограда в размер на 648 бр., а основните
дейности и цели са: увеличаване икономическият размер на стопанството с минимум
3 ИЕ и завършване на курс, включващ обучение по основни проблеми по опазване на
компонентите на околната среда в
земеделският сектор или участие в информационна дейност относно тези проблеми.
От изготвеното
по делото заключение по допуснатата съдебно - техническа експертиза, което
съдът в тази му част кредитира и от приетите като част от административната
преписка договори за продажба сключени със СД „Интродукция – Г. и Сие“ и „Нео
ден“ ООД, гр. Хасково, фактури за закупуване от същите юридически лица, ведно с
приемо - предавателни протоколи и платежни нареждания към тях и доказателства
за движения по сметка се установява, че заложените инвестиции в дълготрайни
материални активи за закупуване на резници от лигуструм в размер на 3030 бр. са
осъществени на 12.02.2013г., а на дървени колове за ограда от 648 бр.
на 15.02.2013г. Следователно инвестициите са били коректно осъществени не
само в уговорения между страните срок –
28.08.2014г., но и преди подаване на заявката за второ плащане, като документите за осъществените инвестиции са
представени на органа с представянето на заявката от 15.03.2013г. Доколкото
извършването на инвестициите е свързано със закупуване на посочените резници от
лигуструм и дървени колове, то къде се
съхраняват последните до поставянето им за ограждане в имота на жалбоподателя
не е релевантно обстоятелство. Освен това задължение същите да се съхраняват
само в стопанството на жалбоподателя до изграждане на съответното ограждение
липсва обективирано, както в договора и в представляващото неразделна част от
него споразумение, така и в приложимата Наредба № 9. Отделно от това по силата
на т.4.27 от договора ползвателят е длъжен да съхранява всички документи
свързани с изпълнението на бизнесплана
за срок от 5 години след сключване на договора. Този срок е изтекъл на
15.02.2015г., т.е. след изтичането му оспорващият не е длъжен да пази и
съхранява такива, поради което и непредставяне на дневник на дейностите в
стопанството или други относими към реализирането на продукция документи
изискани след тази дата от ответника, също не може да бъде използвано като
основание да се откаже изплащане на
финансовата помощ.
За да приеме,че
жалбоподателят е увеличил стопанството си само с 0.25 ИЕ и съответно че не е
изпълнил основните дейности по проекта свързани с заложено нарастване на
стопанството му с 3 ИЕ, органът се е позовал на данните за площа на трайните
насаждения от извършената проверка на
място от отдел РТИ –Хасково, при което е
приета за засадена площа установена и измерена на място, а именно в размер на 0.780 дка и – лигуструм и 2.010
дка угар.
Действително към
административната преписка е приложен контролен лист от 25.03.2014г.
обективиращ резултатите от извършената на жалбоподателя проверка на място към
тази дата. От обективираното в контролният лист
е видно, че върху имота ползван от жалбоподателя – имот с № 273001
има засети растения от културата лигуструм върху площ от 0.780 дка, извършена е
подготовка на лехи за разсаждане на растения в същия имот – 2.01
дка и ограждането на имота е започнало. Органът обаче не е отчел
обстоятелството, че към датата на извършване на проверката на място -
25.03.2014г. все още не е бил изтекъл уговореният между страните срок за
извършване на инвестициите и изпълнение на дейностите и целите на проекта –
28.08.2014г. На практика и съобразно уговореният срок в т.3.1 по сключеният
между страните договор, в редакцията му изменена със споразумението от
06.11.2014г., осъществяването на тази проверка се явява преждевременно, тъй
като е осъществена пет месеца преди изтичане на
срока в който жалбоподателят е имал
предоставена по силата на нормативната уредба и сключеният между
страните договор, в редакцията му след сключване на споразумението, възможност
да стори това. Следователно, не се доказва по делото по несъмнен начин, че
установената реално засадена площ от културата лигуструм е била в установения
размер от 0.78 дка и към дата 28.08.2014г. Такъв извод не може да бъде направен най – малкото поради факта, че безспорно е
установено от същата проверка че в процесният имот има и реално подготвена площ
от 2.01 дка за засаждане на лехи, а се доказа по делото и че културата, която
следва да бъде засята в изискуемият размер от 3030 бр. е действително закупена.
Поради което и резултатите от проверката на място от 25.03.2014г. няма как
надлежно да докажат твърденията за неизпълнение на посочените в обжалваният акт
договорни и нормативни задължения на жалбоподателя касателно неизпълнение
основните дейности и цели в уговореният между страните срок. По тези
съображения съдът намира, че не следва
да кредитира заключението на вещото лице, в частта на даденият от него втори
вариант на отговора на въпрос 3 от заключението, при който за изчисление
увеличението на икономическият размер на стопанството е взета предвид само
установената към 25.03.2014г. реално засадена площ от 0.78 дка лигуструм. Обратно, съдът намира, че не може да бъде игнорирана площа от имота по
отношение на която при проверката на място от 25.03.2014г. е установена реална
подготовка за засаждане на лехи от 2.01дка, като в този случай видно е от изготвената
по делото експертиза при приемане на същата площ, като част от стопанството на
жалбоподателя към този момент, която е и поддържаната теза от вещото лице, то
икономическият размер на стопанството би възлязъл на 8.04 икономически единици,
което е нарастване спрямо първоначалният размер с 5.87 ИЕ, и би било налице основанието за извършване на второто
плащане.
Резултатите от
проверката на място извършена в стопанството на жалбоподателя на 29.08.2019г. не следва да бъде взета
предвид, тъй като тя не може да отрази състоянието на стопанството нито към
момента на подаване на заявката за второ плащане, нито към 28.08.2014г., която
дата е крайният срок за изпълнение на инвестициите, дейностите и целите на
проекта съобразно чл. 3.1 и вр. с чл.
4.4, б.“а“ и б.“б“ от договора, съобразно измененията му с процесното
споразумение. Този въпрос не е спорен между страните, като обстоятелството, че
резултатите от проверката от 29.08.2019г. не следва да бъде съобразявано в
случая правилно е възприето и в подготвителните документи по издаване на
обжалваният акт и конкретно в Докладна записка изх. № 05-2-260/480#2 от 11.12.2019г. на Дирекция“Правна“ при
ДФ“Земеделие“.
Реализирането на
продукция от така засадената в имота култура не е сред елементите даващи
основание за заплащане на финансовата помощ на жалбоподателя, според
съдържанието на договор № 26/112/06044
от 15.02.2010г. Такива както се посочи, са само инвестициите за закупуването на
посочените дълготрайни активи и
изпълнението на основните дейности свързани с увеличаването на икономическия
размер на стопанството, поради което липсата на представени доказателства в
тази насока не може да бъде основание за издаване на АУПДВ.
По мнение на
съда преди издаване на акта си органът е следвало да изследва въпроса за
изпълнение задълженията на жалбоподателя касателно осъществяването на
инвестициите, дейностите и целите по договора и бизнес плана към 28.08.2014г.
Такава проверка обаче в случая не е осъществена. По делото доказателства
релевантни към тази дата не са представени от ответника, вкл. и като част от
административната преписка. Не се и твърди, че такива са събирани или са били
предмет на анализ от страна на издателя на обжалваният акт. Този извод на съда
се потвърждава и от изготвеното заключение по допуснатата съдебно - техническа
експертиза, видно от която не може да се даде категоричен извод на въпроса нараснал ли е икономическият размер
на стопанството на жалбоподателя към 28.08.2014г. поради липса на данни в тази
насока. В процесния АУПДВ липсват и изложени съображения относно приемането/неприемането
на площа от имота по отношение на която при проверката на място от 25.03.2014г.
е установена реална подготовка за засаждане на лехи от 2.01дка като част от
стопанството на жалбоподателя. Този въпрос обаче в случая е съществен,
доколкото положителната преценка на органа би довела до друго решение на
поставения пред него въпрос. Ето защо и
анализа на тези обстоятелства, респ. и излагането на съображения в тази насока
е било от значение както за правилното изясняване на делото от фактическа страна,
така и от значение за правото на защита на адресата на акта да разбере по какви
причини спрямо него са въведени неблагоприятните последици на акта. Като
не е извършил необходимата преценка и не
е изложил в акта си относими съображения относно този релевантен момент,
органът е допуснал съществено нарушение на административно - производствените
правила и е издал акта си при липса на надлежна мотивировка - представляващи
основания за отмяна по чл. 146, т.2 и т.3 от АПК.
Доколкото естеството на акта не позволява
решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде върната на
компетентния административен орган за извършване преценка за изпълнение изискванията
за изплащане на финансова помощ, по
подадената заявка за второ плащане, към
28.08.2014г. - като съобрази указанията по тълкуването и прилагането на закона
дадени по - горе в мотивите на решението.
Предвид
изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а оспореният акт като
постановен в при наличие на
отменителните основания по чл. 146, т.2 и т.3 от АПК, подлежи на отмяна.
С оглед изхода
на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски и такива следва да му бъдат присъдени
в размер от 2310.00 лева, от
които 10.00 лева действително внесена ДТ, 300 лева внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице и 2000 лева действително заплатен адвокатски
хонорар за един адвокат, съобразно представените по делото договори за правна
защита и съдействие от 20.02.2020г. и от 04.05.2020г.
Възражението за
прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар сторено от ответната
страна е своевременно заявено, но с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото се явява неоснователно.
Водим от горното
и на основание чл.
172, ал.2 от АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично
държавно вземане № 26/112/06044/3/01/04/01 от 23.04.2020г. издаден от Директора на Областна
Дирекция на Държавен фонд „Земеделие“,
гр. Хасково, поправен с Решение
за поправка на очевидна фактическа грешка изх. № 01-260-6500/95#8 от 07.05.2020г. на Директора на
Областна дирекция на ДФ“Земеделие“,гр.Хасково.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Д.Н.Д., с ЕГН **********,***
разноски по делото в общ размер на 2310.00(две
хиляди триста и десет) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му
пред Върховният административен съд .
Съдия: