РЕШЕНИЕ
№ 5459
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100510808 по описа за 2023 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 12154 от 10.07.2023 г. по гр.д.№ 14909 по описа за 2022 г.
на СРС, 40 състав се: ОТХВЪРЛЯТ предявените от "Топлофикация София“
ЕАД срещу К.А.М., искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца, сумата 1803, 78 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. "*****, аб.№ 341713, за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., с която К.М. неоснователно се
обогатил за сметка на обедняването на "Топлофикация София“, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 26.01.2023 г. до окончателното плащане на сумата;
сумата 243,04 лв.- мораторна лихва върху горната главница, изтекла за
периода от 01.12.2020 г. до 16.01.2023 г.; сумата 12, 58 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
1
30.09.2021 г., с която К.М. неоснователно се обогатил за сметка на
обедняването на "Топлофикация София“ ЕАД, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 26.01.2023 г., до окончателното плащане на сумата и сумата от 2,
30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 16.01.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4000/2023 г.
на СРС, 40-ти състав.
В тежест на ищеца/в полза на ответника са присъдени разноските по
делото.
Подадена е въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, ищец
пред СРС.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за постановяване на решението в противоречие с
материалния и процесуален закон. Неправилно СРС бил приел, че за
уважаване на иска по чл.59 ЗЗД е необходимо ответника фактически да ползва
процесния имот. Това било ирелевантно за изхода за спора, тъй като съгласно
ЗЕ и ОУ на ищцовото дружество отговорността за заплащане на доставената
топлинна енергия била за собственика на имота, какъвто бил ответника.
Неправилно СРС бил приел, че ответника не следва да отговоря по иска, тъй
като имотът се ползвал от трето лице по силата на договор за наем.
Действително, по делото от страна на ответника бил представен договор за
наем от 03.01.2020 г. със срок от 3 години, т.е. за процесния период от
м.07.2020 г. до м.04.2020 г. този договор бил в сила, но липсвал сключен
договор между ищеца и третото за спора лице за доставка и продажба на
топлинна енергия. Твърди, че за този договор ищцовото дружество не било
уведомено. Наемното правоотношение по никакъв начин не засягало
отношенията между ищеца и ответника М.. Позовава се на приетото в ТР №2
от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Счита, че дори наемателят да се намирал
фактически в имота, то той не можел да отговаря за доставената топлинна
енергия, защото той не се бил обогатил. Освен това ползването на имота не
било доказано. Счита, че е доказал реално потребеното количество топлинна
енергия. Събраните по делото доказателства, включително съдебно-
2
техническата експертиза доказвали наличието на предпоставките на чл.59 ЗЗД
за уважаване на претенциите му.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и въззивната
инстанция да постанови ново с което претенциите на ищеца да бъдат уважени
изцяло. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС – К.
А. М., в който се излага становище за неоснователност на същата и
правилност на така постановеното от СРС, решение. Намира, че претенциите
на ищеца не са доказани; същите били неоснователни, тъй като не били
налице предпоставките на чл.59 ЗЗД. Доказателствената тежест била на
ищеца; последният не доказал, че ответника ползва процесния имот.
Претенциите освен по основание, не били доказани и по размер. Следвало да
се вземе предвид, че ищеца претендирал вземанията срещу ответника в
хипотезата на неоснователно обогатяване. Следвало да се вземе предвид, че
по делото било установено, че именно ищеца не е открил партида на името на
наемателя; последният заявил, че е имал такова искане. Тъй като се касаело до
договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, то съгласно
правилото на чл.66 от ОУ ищцовото дружество разполагало с възможност
служебно да открие партида на името на наемателя. Освен това от страна на
ищеца не били направени възражения срещу договора за наем.
Обстоятелството, че процесния имот се ползва от трето за спора лице било
установено по делото и това не било опровергано от страна на ищеца.
Претендират се разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД
не взема становище по въззивната жалба. Не претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 12.07.2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 24.07.2023 г.; следователно същата е в срока
по чл.259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, предявените от ищеца /пред СРС/,
/въззивник пред настоящата инстанция/, искове по чл.422 ГПК вр. с чл.59 ЗЗД,
са отхвърлени, следователно налице е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
3
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, № 416 от 06.02.2023 г.,
издадена по ч.гр.д.№ 4000 по описа за 2023 г. на СРС, 40 състав е била връчена
надлежно на длъжника на 20. 02.2023 г.
Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 04.03.2023 г., т.е. в срок.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на
14.03.2023 г. Исковата молба е предявена на 22.03.2023 г. , т.е. в срока по
чл.415, ал.1 ГПК.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че не са
налице предпоставките на чл.59 ЗЗД за уважаване на ищцовите претенции.
Това било така, защото в хипотезата на неоснователно обогатяване не било
достатъчно, че ответника е собственик на процесния недвижим имот,
представляващ магазин. Необходимо било от страна на ищеца да е доставено
реално количество топлинна енергия до имота, с което ищеца да е обеднял, а
ответника да се е обогатил. В хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД било необходимо
да се установи обогатяването на ответника чрез консумирането на доставената
топлинна енергия и спестяване на разходите за нейното овъзмездяване, което
било обусловено и от установяване на факта на упражняване на фактическата
власт върху имота от ответника през процесния период. Обогатяване можело
да възникне за реалния ползвател на имота. В случая от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установило, че през процесния период
ползвател на имота е едно трето за спора лице, който бил наемател на същия.
По делото бил представен договор за наем от 03.01.2024 г., л.84, който не бил
оспорен от страна на ищеца. Съгласно този договор, ответникът бил
предоставил на наемателя Т.Й. за ползване процесния имот за срок от три
години. Фактът, че за периода от 2020 г.- 2023 г. имотът е бил отдаден по наем
бил доказан по делото, вкл. от разпита на свидетеля Й.. При това положение
не можело да се приеме, че ответника се е обогатил със стойността на
доставената топлинна енергия. Доколкото исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД били
4
акцесорни и при неоснователност на главните, то по арг. от чл.119 ЗЗД, също
следвало да бъдат отхвърлени.
По доводите във въззивната жалба:
Видно от посоченото в заявлението по чл.410 ГПК, т.12 „обстоятелства,
от които произтича вземането“, твърди се, че длъжника се е обогатил без
основание за сметка на дружеството-ищец със стойността на потребената ТЕ
относно процесния топлоснабден имот с аб.№ 341713. Затова следвало да
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Следователно на плоскостта на неоснователното обогатяване, ищецът
претендира за установяване вземанията, за които му е била издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил
до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква,
когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази
законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно
имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в
други текстове на закона.
Съгласно разясненията дадени с постановление № 1/28.05.1979 г. на
Пленума на ВС, обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото
на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на
друго лице.
Действително, ответникът е собственик на процесния недвижим имот –
магазин №2 с адм.адрес: гр.София, ж.к.“**** с оглед представеният с исковата
молба договор за продажба на общински нежилищен имот чрез публичен търг
с явно наддаване, виж л.16 по делото пред СРС.
Не се спори, а и не се установява по делото, че от страна на ответника не
е подадено заявление с което да е изразена воля за сключване на договор с
ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия относно процесния
магазин.
В конкретния случай, обаче, е представен договор за наем от 03.01.2020
г. за отдаване на процесния имот под наем за срок от три години, л.84 по
делото пред СРС.
5
Наемателят Т.Й. е допуснат и разпитан в първото по делото /пред СРС/
публично съдебно заседание. В показанията си същият е заявил, че е бил
наемател на магазина по силата на договора за наем за срок от три години.
Ползвал е магазина за склад. Заедно с ответника са ходили в „Топлофикация“,
за да се открие партида на негово име, но им било отказано, тъй като за имота
имало стари задължения.
При така обсъдените в тяхната съвкупност доказателства и
доказателствени средства, налага се извод, че от страна на ищеца комуто е
доказателствената тежест /правилно разпределена от СРС с доклада по чл.140
ГПК / не се установява ответника да се е обогатил неоснователно, респ. да е
спестил разход за сметка на ищцовота дружество във връзка с доставена и
ползвана топлинна енергия. Точно обратното, липсват доказателства
ответника да е ползвал топлинна енергия за процесния обект. Изложените от
въззивника доводи биха били основателни в хипотезата на предявен иск по
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ, с какъвто иск съдът в случая не е сезиран.
Доколкото съдът прие, че не са налице предпоставките за уважаване на
иска по чл.59 ЗЗД, то не се произнася по възражението за погасяване на
вземанията по давност.
При неоснователно на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните такива по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Обжалваното решение е правилно и като такова ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива й се полагат, но не
са направени и затова не му се присъждат.
В полза на адв. Г. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. се следва
адв.възнаграждение, което съдът с оглед извършените от нея процесуални
действия, определя в размер на 300 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12154 от 10.07.2023 г. по гр.д.№ 14909 по описа
за 2022 г. на СРС, 40 състав, изцяло.
ОСЪЖДА "Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23 Б, да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на адв. К. П. Г., л. № *****,
САК, с адрес на кантората: гр.София, бул.“****“ № ****, кантора 313, сумата
в размер на 300 лв., представляваща адв. възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7