Определение по дело №226/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 747
Дата: 4 август 2020 г. (в сила от 18 август 2020 г.)
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20207130700226
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 май 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

     

          гр.Ловеч, 04.08.2020 год.

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА

 

 

при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на

прокурора ……………………...………………  като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 226 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от л.св. В.С.А., ЕГН: **********,*** срещу неконкретизиран административен акт/актове, като жалбата е постъпила директно в съда, а не чрез ответния административен орган, като отделно към жалбата не е приложено копие на обжалван административен акт, поради което липсва административна преписка, както и доказателства за допустимост на оспорването.

С разпореждане от з.с.з. на 18.05.2020 г. съдът е изискал незабавно в 1-дн. срок справка от Началника на Затвора Ловеч дали жалбоподателят В.С.А. се намира в някое от поделенията на Затвора ***, като е указал справката да съдържа писмена информация от коя дата и при какъв повод л.св. В.С.А. се намира при тях и в кой затвор на Р България и по коя присъда или МН изтърпява наказание, респ. задържане под стража. Със същото разпореждане е изпратен препис от жалбата на Началника на Затвора Ловеч.

С писмо вх. № 1746/21.05.2020 г. на Началника на Затвора Ловеч е посочено, че л.св. В.С.А., ЕГН: **********, изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 1 година в Затвора ***, с начало на изтърпяване на наказание 03.10.2019 г. при строг режим.

С разпореждане от з.с.з. на 14.07.2020 г. съдът повторно е изпратил  препис от жалбата на Началника на Затвора Ловеч, като е изискал от Началника на Затвора Ловеч заверено копие на административна преписка, която да съдържа и съобщение по чл. 61 от АПК. Със същото разпореждане съдът е изискал от Началника на Затвора Ловеч изрично писмено становище за допустимост на жалбата по чл. 159 от АПК.

С разпореждане от з.с.з. на 15.07.2020 г. съдът е оставил жалбата без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7, чл. и чл. 151, т. 3 и т. 4 и чл. 159, т. 4 и т. 5 от АПК, като е указал на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението: 1. да посочи кой административен акт обжалва /с номер, дата и издател на акта/; 2. да посочи дали обжалва няколко административни акта; 3. да конкретизира в какво се състои незаконосъоразността на обжалвания акт/актове; 4. да конкретизира искането до съда /петитум на жалбата/; 5. да представи документ за платена държавна такса от по 10 лв. по сметка на съда за всеки обжалван акт; 6. да представи 1 бр. препис от жалбата и уточняващата молба; 7. да представи доказателства за спазването на преклузивния срок за обжалване с оглед характера а обжалвания акт; 8. да представи доказателства за правен интерес да обжалва всеки административен акт, като е указано на жалбоподателя, че при неизпълнение жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

С писмо вх. № 2709/15.07.2020 г. на Началника на Затвора Ловеч са представени административни преписки по повод два акта – Заповед № Л-493/28.04.2020 г. на Началника на Затвора Ловеч и Заповед № Л-494/28.04.2020 г. на Началника на Затвора Ловеч. Сочи се, че и двете заповеди са съобщени на жалбоподателя на 05.05.2020 г.

В същото писмо се сочи, че жалбата срещу Заповед № Л-493/28.04.2020 г. на Началника на Затвора Ловеч е недопустима, т.к. заповедите, с които на лишените от свобода се налага наказание „лишаване от хранителна пратка“ подлежат на обжалване само по административен ред, но не и пред съда съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС.

В същото писмо се сочи, че жалбата срещу Заповед № Л-494/28.04.2020 г. на Началника на Затвора Ловеч е недопустима, като просрочена – подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 111 от ЗИНЗС.

Видно от съобщение на л. 48-49 от делото, съобщението за оставяне на жалбата без движение е съобщено на жалбоподателя на 21.07.2020 г., като 7-дн. срок за отстраняване нередовностите на оспорването е изтекъл на 28.07.2020 г. – присъствен ден, като нито до 28.07.2020 г., нито до момента от жалбаподателя са отстранени указаните подробно нередовности на оспорването с разпореждането на съда от з.с.з. на 15.07.2020 г.

Ето защо жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено на основание чл. 158, ал. 3, във вр. с  чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7, чл. и чл. 151, т. 3 и т. 4 и чл. 159, т. 4 и т. 5 от АПК.

Допълнително оспорването е недопустимо и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК по отношение на Заповед № Л-493/28.04.2020 г. на Началника на Затвора Ловеч, т.к. заповедите, с които на лишените от свобода се налага наказание „лишаване от хранителна пратка“ подлежат на обжалване само по административен ред, но не и пред съда съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС.

В същия смисъл е и константната практика на ВАС. Така определение № 8098 от 30.05.2019 г. по адм.д. № 4213/2019 г. на ВАС:

„С разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗИНЗС са предвидени възможностите за атакуване на заповедите на налагане на дисциплинарни наказания, като са разграничени съобразно наложеното наказание. В чл. 110 от ЗИНЗС е посочено, че заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически общежития (каквато е процесната) и на поправителни домове, да се обжалват пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а в случаите по чл. 104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта. Правомощието на компетентния орган е да се произнесе по жалбата с мотивирано решение, с което да отмени заповедта, да отхвърли жалбата и потвърди оспорената заповед или да отмени заповедта и върне преписката на органа, издал заповедта, с допълнителни указания.
От своя страна нормата на чл. 111 от ЗИНЗС изрично отграничава реда за обжалване на заповедите за наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" от останалите такива, като е посочено, че заповедта за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването й. В предвидения съдебен контрол са посочени и възможностите на съда при произнасяне, които не се отличават от тези на административния орган постановяващ решение - да потвърди заповедта, да отмени заповедта или да отмени заповедта и да върне преписката на органа, издал заповедта, със задължителни указания относно прилагането на закона.
Именно последните възможности (еднакви при двата вида контрол - административен и съдебен) и двете последователни разпоредби на чл. 110 и чл. 111 от ЗИНЗС, водят на извода за отлика на съдебния от административния контрол единствено за заповеди касаещи дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия. Настоящият състав намира, че това е и смисъла на ЗИНЗС, да направи изключение за съдебен контрол само за най-тежкото от възможните дисциплинарни наказания предвидени в чл. 101 от ЗИНЗС, но не и за останалите.
Неоснователно е позоваването на Конституцията на Република България, тъй като съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. С така посочената норма възможността за изключване на съдебния контрол върху административните актове е предоставена на законодателя. В практиката си Конституционният съд нееднократно се е произнасял относно границите, в които може да бъде прилагано изключението, предвидено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията. В Решение № 5 на Конституционния съд от 1997 г. по конституционно дело № 25 за 1996 г. е посочено, че "...законодателят може да установява изключения от съдебния ред за обжалване на административните актове само тогава, когато това изключение не накърнява конституционно признати основни права и свободи на гражданите, или когато друга, по-висша, но изрично конституционно прогласена ценност трябва да бъде приоритетно защитена (такава е например сферата на националната сигурност)".
Предвид изложеното и при съобразяване предвидената в нормата на чл.111 от ЗИНЗС възможност за оспорване пред съд е само на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, а по отношение на останалите дисциплинарни наказания е предвидено административно обжалване на заповедите, но не и за съдебно обжалване.

Предвид гореизложеното - липсата на годен за обжалване административен акт на основание чл. 159, т.  1 от АПК /по отношение на Заповед № Л-493/28.04.2020 г. на Началника на Затвора Ловеч/, както и на основание чл. 158, ал. 3, във вр. с  чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7, чл. и чл. 151, т. 3 и т. 4 и чл. 159, т. 4 и т. 5 от АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на л.св. В.С.А., ЕГН: **********,*** срещу неконкретизиран административен акт/актове.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото адм.д. № 226/2020 г. на Административен съд - Ловеч.

Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до жалбоподателя пред ВАС на Р България.

Да се изпрати препис от същото на жалбоподателя и ответника.

 

 

                                                                             АДМ. СЪДИЯ: