№ 28
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно
гражданско дело № 20235000500040 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподател Община С.З., редовно призовани не изпращат
представител.
Ответник по жалбата В. С. Д., редовно призована, за нея се явява
адвокат Е. Б. Б..
Постъпила е молба вх. № 827/02.02.2023 г. от Община С.З., с която
заявяват, че нямат доказателствени искания; оспорват подадените отговори на
въззивни жалби; поддържат въззивните жалби, правят възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на В. Д..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба с вх. №12040/09.11.2022 г. от Община С.З.
против Решение № 293/24.10.2022 г. по гр. дело № 20215500101848 г.
1
Окръжен съд - Стара Загора е осъдил Община С.З. да заплати на ищцата В. С.
Д.: - сумата 27 241,56 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди за времето от 24.01.2020 г, до 18.01.2021 г., /11 месеца по
2 308, 63 лева на месец и 24 дни/ представляващи пропуснати ползи на база
средно месечно възнаграждение в размер на 2 308, 63 лева за последните 3
години -2017 г., 2018 г. и 2019 г., в резултат на невъзможността да полага
труд, вследствие травматично увреждане, получено на 24.01.2020 г. при
падане на ищцата на пътното платно. - сумата 50 000 лв., представляваща
допълнително обезщетение за настъпили вследствие влошаване в
здравословното състояние — ексцес неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на травматично увреждане, получено на 24.01.2020 г.
при падане на пътното платно, изразяващи се в ново и необратимо състояние,
отклоняващо се съществено от прогнозата при определяне на първоначално
определеното обезщетение, търпени от нея вреди след влизане в сила на
решението по гр. д. № 1062/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
29,12.2021 г. до окончателното и изплащане. - сумата 6578,00 лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
възнаграждение за вещи лица и държавна такса. В жалбата се изразява
становище, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
за което са изложени конкретни съображения. Оспорва се като невярно
твърдението на ищцата В. С. Д., че вследствие инцидента от 24.01.2020 г. се
наложило да преустанови работата си като нотариус и била поставена в пълна
невъзможност да полага труд. Поддържа се, че Законът за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и
по - точно разпоредбата на чл.5, ал.4 (предишна ал.З - ДВ, бр.34 от 2020 г., в
сила от 09.04.2020 г., изм. в бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.):
предвижда изрично: „До отмяна на извънредното положение се ограничават
нотариалните производства до неотложни такива при спазване на здравно -
хигиенните изисквания. Нотариалната камара осигурява дежурни нотариуси
при съотношение най - малко един нотариус на 50 000 жители за съответния
район“. Твърди, че след извършена справка на сайта на Нотариалната камара
на Република България се установило, че е публикуван Списък на дежурните
нотариуси от всички съдебни райони, в който фигурира като дежурен
2
нотариус В. С. Д., per. № 402, с район на действие Районен съд - Стара Загора,
като нотариалната кантора работи със стандартно работно време. По делото
също така е приета като доказателство разпечатка от публикувания на сайта
на Нотариалната камара на Република България Списък на дежурните
нотариуси от всички съдебни райони. Счита се, че от изложеното е видно, че
В. Д. е извършвала нотариална дейност по собствено желание към месец март
2020 г. и не е преустановявала работата си. Поддържа се, че претенцията на
ищцата за обезщетение на база средномесечното й възнаграждение в размер
на 2 308,63 лв. за последните три години -2017 г., 2018 г. и 2019 г. се явява
неоснователна и по друга причина. Разпоредбите на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение предвиждат, във връзка с
епидемиологичната обстановка в страната, ограничаване на нотариалните
производства до неотложни такива, при спазване на здравно- хигиенни
изисквания. В обстановка на пандемия, законовото ограничение за
извършване само на неотложни нотариални производства, води до спад в
извършената работа и оттам и спад на печалбата. Това се потвърждава и от
показанията на св. нотариус В., която в съдебно заседание заяви: „по- малко
хора имаше“. Предвид епидемиологичната обстановка в страната и
ограничаването на нотариалните производства, се изразява становище, че В.
Д. неоснователно иска обезщетение, което да се равнява на 27 241,56 лв., за
времето от 24.01.2020 г. до 18.01.2021 г., /11 месеца по 2 308,83 лв. на месец и
24 дни/, представляваща пропуснати ползи на база средномесечно
възнаграждение в размер на 2 308,63 лв. за последните три години -2017 г.,
2018 г. и 2019 г. В жалбата се посочва, че е недоказано твърдението, че
ищцата не е могла да извършва дейност като нотариус поради инцидента, тъй
като в периода, посочен в исковата молба, по нейно желание, ищцата е била
преместена в Г. на мястото на нотариус К.В., което показва готовност и
възможност да извършва нотариална дейност. По делото били приети като
доказателства два броя удостоверения за промени на постоянен и настоящ
адрес на ищцата Д., от които е видно, че от 10.01.2006 г., до настоящия
момент, същата има постоянен адрес: гр. С.З., ул. „Ц.И.Ш.“ №41, вх. А, ет.2,
ап.4, а настоящият й адрес от 06.01.2006 г. до настоящият момент е същия.
Първоинстанционният съд неправилно кредитирал по делото показанията на
св. нотариус Б., тъй като в съдебно заседание същата заявила, че е майка на
нотариус К.В., който благодарение на ищцата се премества да работи като
3
нотариус в гр. С.З., което сочи, че същата се явява заинтересувана от изхода
на делото. Посочва се също, че от допълнителната съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 193- А/2020 г. на 21.09.2020 г. по гр. дело №
1062/2020 г. на Районен съд - Стара Загора е видно, че е извършен преглед на
В. С. Д. от вещите лица д-р П. и д-р Б.. Според вещите лица, при направения
преглед са установили ограничени движения в областта на раменната става на
десния горен крайник. Според тях: „Възстановяването трае около 3-4 месеца.
Наличието на метални елементи ограничава движението на раменната става,
които са чужди за организма тела и наличието им нарушава нормалната
биомеханика на ставата. Възстановяването целостта на раменната кост, както
и на основната функция на ръката - хващането - е приключило.
Възстановяването на движенията на дясната раменна става в пълен обем ще
настъпи след отстраняване на металните елементи.“ Наред с това, вещото
лице д-р С. в експертизата си твърди, че ищцата би могла да пише ръкописно,
но помагайки си с другата ръка. Направеното функционално изследване ЕМГ
е доказало и увреда на н. радиалис и н. мускуло кутанеус, които отговарят за
движенията, контролиращи писането на ръка. Тяхната увреда не е тежка и при
активна рехабилитация и медикаментозно лечение може/ би могла да даде
положителен ефект. В заключение, жалбоподателят иска обжалваното
решение да се отмени изцяло и вместо това да се отхвърли изцяло предявения
иск или евенутално да се измени решението относно размера на
претендираното от ищцата обезщетение за пропуснати ползи и
неимуществени вреди, както и относно размера на присъдените на ищците
разноски по делото. С нея не са направени доказателствени искания.
От въззиваемата страна В. Д. в срок е подаден писмен отговор вх.
№13252/06.12.2022г. на жалбата, с който се оспорват изцяло наведените в
същата доводи и възражения, за което са изложени подробни съображения.
Иска се въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно. С отговора не са направени
доказателствени искания.
От Община С.З. е постъпила и втора въззивна жалба с вх.
№13555/12.12.2022г., подадена срещу Решение № 353/22.11.2022 г. по гр.
дело № 20215500101848 г. Окръжен съд - Стара Загора, с което Окръжен съд
- Стара Загора е допълнил диспозитива на основното Решение №
4
293/24.10.2022 г. по същото дело, като е осъдил, на основание чл.86. ал,1 от
ЗЗД, Община С.З. да заплати на В. С. Д. законна лихва върху сумата от 27
241,56 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
за времето от 24.01.2020 г. до 18.01.2021 г. - пропуснати ползи, в резултат на
невъзможност за полагане на труд, вследствие на травматично увреждане
получено на 24.01.2020 г., считано от датата на подаване на исковата молба -
29.12.2021 г. до окончателното и изплащане. В жалбата се поддържа, че
допълнителното решение, постановено по реда на чл.250 ГПК, е неправилно и
незаконосъобразно. Посочва се, че в случая, окръжният съд се произнесъл по
въпрос, за който не е сезиран. Според съда, поставянето на запетайка след
искането за присъждане на обезщетение за причинените й пропуснати ползи
в размер на 27 241,56 лева, показвало, че искането за присъждане на законна
лихва се отнася, както за иска в размер на 27 241,56 лева, така и за другия иск,
който е предявен - за обезщетение за сумата от 20 000 лева, представляваща
допълнително обезщетение за допълнителни неимуществени вреди - болки и
страдания. Жалбоподателят оспорва този извод по съображения, че ако в
исковата молба е било формулирано искане за лихва върху сумата от 27
241,56 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
за времето от 24.01.2020 г. до 18.01.2021 г., е щяло изрично да се изпише след
запетайката: „ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й заплащане“. Вместо това, в исковата
молба, двете искания са формулирани на два различни реда - в отделни
абзаци, между редовете има оставен голям интервал, което още повече
доказва според жалбоподателя, че за сумата от 27 241,56 лева не е поискано
присъждане на законна лихва. Предвид гореизложеното, моли да бъде
отменено Решение № 353/22.11.2022 г., по гр. дело № 20215500101848 г. на
Окръжен съд - Стара Загора. С жалбата не са направени доказателствени
искания.
По втората жалба също е подаден в срок отговор вх.№216/09.01.2023г.
от въззиваемата В. Д., с който се оспорват доводите на въззивника, за което са
изложени конкретни съображения. Доказателствени искания не са направени.
Адв. Б.: Жалбите ги считам за неоснователни и ги оспорвам, в който
смисъл поддържам и подадените отговори. Нямам доказателствени искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
5
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
жалбата на Община С.З. против решението по първоинстанционното решение
и допълнителното решение, като моля да потвърдите изцяло посочените
решения.
Моля да ми бъдат присъдени направените разноски пред настоящата
инстанция. Представям списък.
Пред ОС Стара Загора се събраха многобройни доказателства в
подкрепа настъпилите вреди и пропуснатите ползи. Безспорно се установи по
делото, че е настъпил екцес, т.е. влошаване здравословното състояние, което
е необратимо и се установи, че същата не е могла да упражнява професията
си като нотариус. Подробни съображения съм изложила в двата отговора.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 10.03.2023 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6