Р
Е Ш Е Н И Е №260033/28.1.2021 г.
гр.Ямбол, 28.01.2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Ямболски районен съд, VІІІ - ми наказателен състав в публичното
заседание на тринадесети януари
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Р.РАДИЕВ
при секретаря Я. С.,
като разгледа докладваното от Р.РАДИЕВ
АНД № 1080 по описа за 2020
год.
Производството
по делото е образувано по жалба на С.Г.Я. ***, ЕГН ********** срещу електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, серия К № *** издаден от ОД на МВР гр. Сливен, с който за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 400 лева.
С
жалбата се излагат аргументи за
незаконосъобразност на ел.фиш, поради недоказаност на нарушението и иска неговата отмяна.
В
с.з. процесуалния представител на жалбоподателя навежда доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на ел.фиш,
изразяващи се в това, че посочените координати не са ясно уточнени, на снимката няма посочен толеранс на
измерването и че техническото средство е било поставено в храсти при което
движението на храстите се е отразило на измерването на скоростта.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител. В депозирано писмено становище оспорва жалбата и се иска
потвърждаване на издедения ел.фиш, както и присъждане на направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 09.06.2018 г. в 10:37 часа, автоматизирано
техническо средство с № *** заснело лек автомобил марка „ Ауди
А6” с рег. № ***, движещ се по път I-6
до бистро Катина в посока към гр. Сливен с превишена скорост – 87 км/ч при
максимално разрешена за движение в населено място – 50 км/ч., въведено с пътен знак № Д-11
Въз
основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил,
впоследствие бил издаден от ОД на МВР- Сливен и обжалваният понастоящем
електронен фиш серия К № ***, който е връчен на жалбоподателя на 09.09.2019
год.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок на чл. 59 ал.2 ЗАНН от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество се преценя като неоснователна
поради следните съображения:
Съгласно
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
В
случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S 1“,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената
роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията
за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с
което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. Видно от приложения по делото протокол от проверка № ***
год. техническото средство съответства
на одобрения тип средства за измерване, поради което съдът не споделя доводите
на процесуалния представител, че движението на храстите се е отразило на
измерването на скоростта на жалбоподателя. GPS координатите на мястото на
нарушението са точно посочени в приложената по делото снимка № ***
Видно
от справка на Община Сливен с № *** год. бистро „Катина“ попада в регулационните
граници на с.Трапоколово.
От
справка на ОПУ – Сливен се установява, че републикански път I-6 в участъка на с. Трапоколово е
обозначен с пътни знаци Д-11“начало на населено място“ и Д-12 „Край на населено
място“
От приложения по делото Протокол за използване
на АТСС е видно, че това техническото средство на 09.06.2018 год. е било
използвано на път I-6 в с.Трапоколово, до бистро
„Катина“ за времето от 09:00 часа до 12:00 часа.
Неоснователно
е и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че приложения
по делото протокол № *** от 11.12.2017 год. не съвпадал с техническото
средство. По делото няма протокол с такъв номер. Приложен е протокол от
проверка № *** год. на техническото
средство, че съответства на одобрения тип средства за измерване.
Правилно контролният и наказващият
орган са посочили нарушената от жалбоподателя материална разпоредба от ЗДвП.
Правилно и законосьобразно наказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на дееца по чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП, където
е предвидена глоба в размер на 400 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място от 31км/ч до 40 km/h, тъй като жалбоподателят е превишил допустимата скорост с 37 км/ч., след
приспаднат толеранс в негова полза на 3 км/ч, допустимата грешка при
измерването. Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя и не може да
бъде намаляван от съда.
Сьдьт счита, че НП е законосьобразно и
следва да бьде потвьрдено, като с така определеното наказание ще се постигнат
целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед на изложеното и на основание чл.63,
ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на
представителя на въззиваемата страна за присъждане на юристконсулско
възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на
жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия ***, издаден от ОД на МВР гр. Сливен , с който на С.Г.Я.
***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400,00 /четиристотин/
лева.
ОСЪЖДА
С.Г.Я. ***, ЕГН ********** *** направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: