Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 02.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публичното съдебно
заседание на двадесет и трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина
Велева, като разгледа докладваното съдията гр.
дело №1470/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Г.Т.Й.
срещу ПГ „Васил Левски“, гр. Ихтиман, кумулативно обективно съединени искове
както следва: 1) иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 1940,68 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 28 работни дни за 2015г.; 2) иск с правно основание чл. 215 КТ за заплащане на сумата от 75 лв. за дължимо обезщетение за пътни, дневни и
разноски; 3) искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 583,37лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.01.2016г. до
20.12.2018г. по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ , както и на сумата
от 23,33лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.11.2015г. до
20.12.2018г. по иска с равно основание чл. 215 КТ.
Ищецът твърди,
че е полагал труд при ответника на длъжността „директор“. Поддържа, че ТПО е
прекратено на през 2016г., като до този момент е имал неизползван платен
годишен отпуск за 2015г. от 28 работни дни, както и че му се дължат суми за две
командировки по един ден на 27.10.2015г. и 27.11.2015г.
С уточнителна
молба от 24.04.2019г. уточнява периодите на претенциите си и прави изменение на
иска по чл. 224, ал. 1 КТ касателно размера.
Ответникът е
подал в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените кумулативно обективно съединени искове. Твърди, че ищцата е
уволнена дисциплинарно на 19.11.2015г.. Поддържа, че обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за 2015г. е начислено с фиш за ТВ от месец
януари 2016г. и е в размер на 1562,40лв., като на ищеца са начислени удръжки за
дължими от ищцата суми в размер на 1769,67лв. и част от тях са прихванати от
дължащото се обезщетение по чл. 224 КТ. Твърди, че искът с правно основание чл.
215 КТ е погасен по давност. Претендират се разноски.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По исковете с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да възникне
парично вземане за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да са проявени в обективната действителност
две материални предпоставки – 1. да е прекратено трудовото правоотношение и 2.
работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск
за календарната година на прекратяването или за предходни години. Фактът, че е
прекратено трудовото правоотношение и че му са се полагали твърдения брой
работни дни платен годишен отпуск, следва да бъде установен от ищеца, а задължението
за установяване на обстоятелството, че той е ползвал полагащия му се отпуск,
респ. че дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск е заплатено
принадлежи на ответника.
Не се спори
между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че ищецът е
полагал труд при ответника по ТПО, като със Заповед №РД12-405/19.11.2015г. на
Министъра на образованието и науката същото е прекратено. С Решение от
29.05.2017г. по гр.д. №252/2017г. по описа на Софийски окръжен съд, недопуснато
до касационно обжалване с Определение №292/27.03.2018г. по гр.д. №3157/2017г.
на ВКС, са отхвърлени предявените от ищеца искова за признаване на извършеното
със Заповед №РД12-405/19.11.2015г. на Министъра на образованието и науката
уволнение за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност.
От Заповед
№12-1/04.01.2016г. на Министъра на образованието и науката се установява, че е
наредено изплащането на ищцата на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 28 работни дни за 2015г. Това представлява признание
от работодателя, че ищцата не е ползвала платен годишен отпуск в този размер за
2015г.
От Заявление от
ищцата до ответника с вх. №2628/06.08.2018г. се установява, че същата заявява
желанието си да ѝ бъдат изплатени обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ във
връзка с горепосочената заповед, законната лихва върху него, командировъчни
пари и законната лихва върху тях. Изпълнението на главното задължение по чл.
224, ал. 1 КТ не е обвързано със срок, а длъжникът изпада в забава от деня на
поканата – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следователно ищецът установи, че е отправил
до работодателя покана за заплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ,
поради което съдът счита, че ответникът е изпаднал в забава.
От заключението
на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза и изслушването му в съдебно
заседание се установява, че дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск е за 28 работни дни за 2015г. и е в размер на 1535,52лв., както и че
размерът на мораторната лихва за периода от 04.01.2016г. до 20.12.2018г. по
този иск е 450,05лв.
В отговора на
исковата молба се твърди, че между дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ и
начислени удръжки в размер на 1769,67лв. е направено прихващане от
работодателя. Това се установява и от фиш за месец 01.2016г. (л. 61 от делото).
Като специален закон КТ урежда изцяло правоотношенията между работодател и работник,
както и произтичащите от тях възможности за двете страни. Изрично в този
нормативен акт е уредено правото на удръжки от страна на работодателя от
трудово възнаграждение без съгласие на работника и това е законовата разпоредба
на чл. 272 КТ. Същата е неприложима в настоящия
случай, доколкото не се касае за трудово възнаграждение, а за обезщетение по
чл. 224, ал. 1 КТ. Не е уредена законова възможност, нито законова процедура,
според която други дължими от работодателя плащания, освен трудовото
възнаграждение, да бъдат удържани. Това обаче не води до извода, че в този
случай могат да бъдат приложени общите правила за прихващането по ЗЗД, тъй като
КТ не препраща към тях. Освен това голяма част от разпоредбите в КТ са закрилни
по характер и са създадени с цел установяване на правна сигурност в отношенията
работник-работодател. Неуреждането на процедура за удръжка от обезщетение по
чл. 224, ал. 1 КТ също е закрилен похват от страна на законодателя (В този
смисъл Решение № 98 от 16.02.2016 г. на ОС - София по в. гр. д. № 937/2015 г.,
което касае удръжка на командировъчните пари, като изводите от същото съдът
намира за приложими и по отношение на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ).
Ето защо искът
по чл. 224, ал. 1 КТ се явява основателен за сумата 1535,52лв. и следва да бъде
отхвърлен за разликата до претендирания размер, а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява основателен за сумата от 450,05 лв. и следва да бъде отхвърлен за
разликата до претендирания размер.
По исковете с
правно основание чл. 215 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съобразно чл. 215 КТ при командироване работникът или
служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и
пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от
Министерски съвет. Според чл. 8, ал. 1
от Наредба за командировките в страната, командировките се извършват въз основа
на предварително издадена писмена заповед, а според чл. 10 от същата заповедта
за командировка се издава от работодателя или от упълномощено от него
длъжностно лице, като се заверява и датира от упълномощено служебно лице и се
подпечатва с печата на предприятието, в което е командировано лицето. Съгласно
чл. 29 от Наредбата командированият е длъжен в 3-дневен срок след завръщането
си от командировка да даде отчет за извършената работа.
За да възникне
субективното притезателно право на работника или служителя по чл. 215 КТ за
командировъчни пари следва в обективната действителност да са проявени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. ищецът да е полагал труд при
ответника по трудово правоотношение; 2. компетентен орган на ответното
дружество да го е командировал за изпълнение на неговите трудови задължения в
друго населено място, различно от това, в което той изпълнява длъжността и 3.
командированият работник фактически, ефективно да е извършвал работа в друго населено
място, определено от работодателя. Тези обстоятелства следва да бъдат установени
от ищеца.
Както вече беше
посочено, не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се
установява, че ищецът е полагал труд при ответника по ТПО, като със Заповед
№РД12-405/19.11.2015г. на Министъра на образованието и науката същото е прекратено.
С Решение от 29.05.2017г. по гр.д. №252/2017г. по описа на Софийски окръжен
съд, не-допуснато до касационно обжалване с Определение №292/27.03.2018г. по
гр.д. №3157/2017г. на ВКС, са отхвърлени предявените от ищеца искова за
признаване на извършеното със Заповед №РД12-405/19.11.2015г. на Министъра на
образованието и науката уволнение за незаконно и неговата отмяна, както и за
възстановяване на зае-маната преди уволнението длъжност.
От Заповед
№РД10-575/27.10.2015г. на РИО, София- регион, се установява, че ищецът е бил
командирован за 2 дни- 27.10.2015г. и 27.11.2015г., в друго населено място-
Елин Пелин, респ. София, като общият размер на пътните, дневни и квартирни пари
е 75лв., като на гърба на заповедта е изготвен и доклад за извършената работа.
От писмен отчет
от 27.11.2015г. се установява, че работникът отчита пред работодателя разходите
във връзка с горепосочените дни, в които е бил командирован. В писмения отчет
изрично е посочено, че се прилагат 2 бр. разходооправдателни документи (билети,
фактури). Писменият отчет е утвърден от началника на РИО, София- регион.
Както вече беше
посочено, от Заявление от ищцата до ответника с вх. №2628/06.08.2018г. се
установява, че същата заявява желанието си да ѝ бъдат изплатени
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ във връзка с горепосочената заповед, законната
лихва върху него, командировъчни пари и законната лихва върху тях.
В заключението
на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза се посочва, че при ответника
липсват документ, удостоверяващи изплащане на командировъчните пари по писмения
отчет, че е регистрирано заявлението на ищцата от 06.08.2018г. с приложени
копия разходооправдателни документи, като вещото лице изразява становище, че е
недопустимо плащане въз основа на копия от документи. Следва да бъде посочено,
че по делото липсва възражение в този смисъл от ответника.
От изслушването
на вещото лице в съдебно заседание на 23.07.2019г. се установява, че размерът
сумите за обезщетение за пътни, дневни и разноски е общо 75лв., а размерът на
мораторната лихва е 23,33лв. за периода от 27.11.2015г. до 20.12.2018г.
В отговора на
исковата молба по отношение на този иск е направено възражение за погасителна
давност, което съдът намира за основателно. В КТ и в Наредба за командировките
в страната не е предвиден срок за заплащане на дължимите командировъчни пари от
страна на работодателя. При липса на предвиден срок за изискуемост на
вземането, същото може да се претендира от момента на възникването му и от този
момент е началото на погасителната давност за това вземане. С оглед компенсаторния
характер на задължението на работодателя за заплащане на командировъчни пари и
предвид предвиденото в чл. 29, ал. 1 вр. чл. 32, т. 2 от горецитираната Наредба
изискване командированото лице да представи в 3- дневен срок отчет за
извършената работа, а ръководителят в 5- дневен срок да вземе становище, следва
да се приеме, че погасителната давност за вземането по чл. 215 от КТ започва да
тече най- късно с изтичане на 8 дни от завръщането от командировката. В
настоящия случай командировките са на 27.10.2015г. и 27.11.2015г., поради което
давността е започнала да тече на 05.11.2015г., респ. на 06.12.2015г.. С оглед
разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ давностният срок е тригодишен, поради
което давността е изтекла на 05.11.2018г., респ. на 06.12.2018г.. Исковете са
предявени на 20.12.2018г., т.е. извън тригодишния давностен срок.
Не са налице
установени по делото обстоятелства, които да съставляват основания за спиране
или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД. В този
смисъл неоснователно е възражението на ищцата, че подаването до ответника на
Заявлението от 06.08.2018г., с което заявява желание да ѝ бъдат изплатени
и командировъчните пари заедно с дължимата лихва, е довело до прекъсване на
давността. Съгласно изчерпателното изброяване в чл. 116 ЗЗД давността се
прекъсва с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или
възражение или на искане за почване на помирително производство; с предприемане
на действия за принудително изпълнение. Подаването на горепосоченото заявление
не попада в нито една от тези хипотези.
Следователно
възражението на ответника за погасителна давност е основателно и искът с правно
основание чл. 215 КТ следва да бъдат отхвърлен.
Липсата на
главен дълг води до неоснователност и на акцесорната претенция за заплащане на
мораторна лихва. По изложените съображения предявеният иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Законодателят
е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, от
заплащането на дължимите държавни такси и разноски за съдебното производство,
независимо от изхода на делото. Работниците обаче не са освободени от
репариране разноските на ответника, при отхвърляне на исковете.
С
оглед изхода на спора и уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в
размер на общо 616,30 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
Съобразно
уважената част от исковете при този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 84,
т. 1 ГПК да заплати дължимите държавни такси в размер на 79,42 лв. и съдебни
разноски в размер на 115,56 лв., представляващи заплатено възнаграждение за
изготвяне и изслушване на ССЕ.
Съобразно
отхвърлената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответника трябва да бъдат присъдени и сторените от него съдебни разноски в
размер на 110,22 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ ПГ „…………. с адрес гр. Ихтиман, ул. „….“
№.., представлявана от директора Д. Б., да
заплати на Г.Т.Й., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 1535,52 лв., представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 28 работни дни за 2015г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
1535,52 лв. до пълния предявен размер от 1940,68 лв..
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
224, ал. 1 КТ ПГ „Васил Левски“, с адрес гр. Ихтиман, ул. „……….. №…,
представлявана от директора Д.Б.., да заплати
на Г.Т.Й., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 450,05 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.01.2016г.
до 20.12.2018г. по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
450,05 лв. до пълния предявен размер от 583,37лв..
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ предявените от Г.Т.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу ПГ „……..“, с адрес гр. Ихтиман, ул. „…“ №.., представлявана
от директора Д. Б., искове с правно основание чл. 215 КТ за заплащане на сумата
от 75 лв., представляваща дължимо обезщетение за пътни, дневни и разноски, и с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 23,33лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 27.11.2015г. до 20.12.2018г. по иска с равно основание чл. 215 КТ,
като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ПГ „Васил Левски“, с адрес гр. Ихтиман, ул. „Цар
Освободител“ №.., представлявана от директора Д. Б., да заплати на Г.Т.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, сума в размер на 616,30 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 6, във вр. с 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 84, т. 1 ГПК ПГ
„……“, с адрес гр. Ихтиман, ул. „……. №., представлявана от директора Д. Б., да заплати по
сметка на РС- Ихтиман дължимите държавни такси в размер на 79,42 лв. и
съдебни разноски в размер на 115,56 лв., представляващи заплатено
възнаграждение за изготвяне и изслушване на ССЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 ГПК Г.Т.Й., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на ПГ „……“, с адрес гр. Ихтиман, ул. „……“ №..,
представлявана от директора Д. Б., сума в размер на 110,22
лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок, считано от 02.08.2019 г..
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: