Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 23.04.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тридесети ноември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Росен
Димитров
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 2167 по описа
за 2016 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 79,ал.1 във
вр. с чл.258 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът “С.П.“ АД ***
твърди, че ответника С.О.му дължи заплащане на сумата от 447 795.82 лв.-общо главница и лихва за забава, по силата на договор BG161PO001/1.4-09/2012/0034-S-1 (с регистрационен индекс и дата
СО-РД-55-348 г. от 02.07.2014 г. с предмет строително-монтажни дейности по
възстановяване и обновяване на парковото пространство на Национален дворец на
културата по част „Паркове и тротоарни настилки с велотрасета, улично и парково
осветление“.
Твърди,че в последния ден на срока за изпълненвие на СМР-
29.11.2015 г. е съставен протокол от извършена проверка за
установяване състоянието на извършените дейности, в който възложителя и изпълнителя са констатирали
надлежното изпълнение на договорните задължения на „С.П.“ АД. Направените забележки са незначителни на фона на обема на цялата работа, която
е следвало да се извърши и е била извършена, а и изрично е посочено,че хоризонталната
и вертикалната маркировка на велоалеята ще бъде изпълнена след получаване на
съгласуваните проекти от ОПП при СДВР,като последното
е било задължение на възложителя.
Едва
на 11.12.2015 г. С.О.е предала на „С.П.“ АД одобрения проект за
изпълнение на вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на строежа,като още на същия дел маркировката е изпълнена.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
осъди С.О.да му заплати на „СК- 13 П.“ АД неплатения
остатък от главница по фактура № **********/22.12.2015 г., от
444 210.30 с ДДС
и мораторна лихва върху главното вземане с
правно основание чл. 86, изр. 1 от ЗЗД в размер на 3585.52 лева за времето от 19.01.2016 г. до 16.02.2016 г., както и
законна лихва върху горните суми от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Претендира разноски по делото.
Ответникът С.О., ЕИК *******,чрез чрез
пълномощниците адв. Д.П. и адв.
А.В.оспорва исковете, като твърди, че фактът на забавата от
страна на ищцовото дружество е безспорно установен,тъй като протокола за
установяване годността на ползване на строежа е подписан на 17.12.2015 г., а срока за това е бил до 29.11.2015 год.т.е. налице е забава с 19 дни. Окончателното подписване на протокола е забавено,тъй като
при проверки на изпълнението от изпълнителя СМР са констатирани недостатъци /които не са били оспорвани от изпълнителя/, за които
възложителят му е давал допълнителен срок за
изпълнение. Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни и
претендира разноски.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и прецени доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установено е и няма спор, че на 02.07.2014
г. между страните по делото е подписан договор
договор BG161PO001/1.4-09/2012/0034-S-1 с предмет строително-монтажни дейности
по възстановяване и обновяване на парковото пространство на Национален дворец
на културата по част „Паркове и тротоарни настилки с велотрасета, улично и
парково осветление“ между страните, по силата на който ответникът в
качеството на „възложител” е възложил на ищеца в качеството на „изпълнител”
извършването на строително монтажни работи посочени в инвестиционните проекти
на обектите и офертата на изпълнетиля,неразделна част от договора.
Цената на договора с ДДС е 5 611 077.42 лв. и тази сума е
начислена на изпълнителя по фактури с номера №
**********/01.10.2014- 1
122 215,48 лева, № **********/25.08.2015 - 929 338,79
лева, № **********/ 20.10.2015- 865 419.88
лева, № **********/22.12.2015 - 2 633 198.54
лева и Ф-ра № **********/22.12.2015 -10 860,62 лева.
Факт е и няма спор,че при плащането по фактура №
**********/22.12.2015 - 2 633 198.54
лева възложителят е приспаднал сумата от 444
210.30 лева с основание прихващане на вземане за неустойка и реално
с тази фактура са преведени на ищеца 2 188 988.24
лева.
Срока на договора е фиксиран на 170 дни от датата на
откриване на строителната площадка,което е станало на 12.05.2015 год. Шест дни
преди изтичането на горния срок СМР са спрени за един месец с нарочен протокол
подписан от страните,и на 23.11.2015 год. дейностите са били възстановени. Отчитайки
прекъсването крайния срок на договора е станал 29.11.2015 год.
На 29.11.2015 год. страните са подписали без възражения Констативен
протокол от извършена проверка на местостроежа, за установяване състоянието и
готовността му за въвеждане в експлоатация,в който са
записали,че изпълнените СМР на обекта са завършени в срок и с добро
качество,като по тротоарните настилки са посочени забележки от типа на счупени
павета,неподмазани фуги и други, имало е и забележки по гранитните и мраморните
настилки,по червения паваж,а също и по алейното осветление. Констатирана е
липса на маркировка на велоалеята,но е записано,че подлежи на изпълнение след
представяне на съответни проекти от ОПП на СДВР.Срока за отстраняването им е
бил до 04.12.2015 год.
Видно от констативния протокол от 05.12.2015 год. горните
недостатъци са били отстранени от изпълнителя,но са констатирани нововъзникнали
дефекти по червения паваж от транспортен достъп върху него. Даден е срок за
отстраняването на този недостатък до 12.12.2015 год. Последните също са били
отстранени в срок-протокол от 10.12.2015 год.,но са констатирани нови,които са
отстранени още на следващия ден и тогава е посочено,че е налице съгласуван от
11.12.2015 год. проект от ОПП на СДВР за изпълнение на хоризонталната
маркировка и вертикална сигнализация,която изпълнителя е изпълнил още на същия
ден.
На 17.12.2015 год. с
протокол на Държавната приемателна комисия обр. Акт 16 строежът „Парково
пространстро на НДК-възстановяване и
обновяване“ вкл. в себе си и част от третия етап изпълнен от ищцовото
дружество-
„Паркове и тротоарни настилки с велотрасета, улично и парково осветление“ е приет.
От приетото по делото заключение на ССЕ се установява факта на описаните
по-горе плащания от страна на възложителя към изпълнителя с посоченото
прихващане по фактура №
**********/22.12.2015 год. в размер на 444 210,30 лева,като в счетоводството на ищеца сумата е отнесена в сметка съдебни спорове.
Мораторната лихва върху сума в размер на 444 210,30
лева, за период от 19.01.2016 г.
до 16.02.2016 г. е
29 дни е в
размер на 3 585.52 лева.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Страните са подписали договор за изработка, съгласно
който изпълнителят-ищец се е задължил срещу заплащане да извърши по поръчка на
възложителя-ответник, СМР по ремонт и възстановяване на тротоарни
настилки с велотрасета, улично и парково осветление в парковото пространство пред НДК за сумата от 5 611 077.42 лв., която
сума е платена на изпълнителя /настоящ ищец/ с изключение на исковата такава от
444
210,30 лева,която е прихваната от размера на предпоследното
фактурирано плащане,заради неустойка за забава на изпълнителя.
В договора е залегнало предложението на изпълнителя,че ще
изпълни СМР за 170 календарни,като в това предложение е посочено,че това е срок
за изпълнение на СМР без забележки.
Крайния срок за изпълнение на уговорените СМР е изтекъл
на 29.11.2015 год.,като е взето предвид спирането на срока за един месец,по
независещи от страните причини-местни избори и референдум. На горната дата не е
съставен акт.обр.16 по няколко причини: първо-възложителя е направил множество,макар
и дребни забележки по изпълнението на СМР,второ-не е била изпълнена изцяло
хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на велоалеята.
Според съда неизпълнената маркировка на велоалеята не
може да се вмени във вина на изпълнителя,тъй като видно от доказателствата по
делото,изпълнението е забавено единствено поради това,че възложителя със
закъснение е представил на изпълнителя одобрения проект за тази маркировка.
Относно другите забележки на възложителя в протоколите от 29.11.2015 год.,05.12.2015
год. и 07.12.2015 год. Факт е,че изпълнителя не е възразил срещу вписването на
тези забележки в протоколите,поради което съдът ги приема за установени.
Очевидно е,че забележките касаят дребни недостатъци-около
стотина счупени ,но неподменени павета,нефугирани бордюри,недобра нивелация на
няколко шахти,малки площи некачествени гранитни и мраморни настилки, неотвесирани
осветителни стълбове и други дребни забележки,които на 05.12.2015 год. са били
отстранени. Въпреки привидно дребните недостатъци,съдът намира,че правилно
възложителя ги е констатирал и поради това е отложил приемането на строежа с
акт обр.16. Това е така,тъй като ангажимента на изпълнителя е бил на 29.11.2015
год. най-късно да завърши СМР-тата без забележки, а наличието на такива,макар и
сравнително малки означава,че изпълнителя не е изпълнил горното си задължение и
при наличие на забава след срока дължи на възложителя неустойка за всеки ден
просрочие в размер на 0.5% от сумата от 5 611 077.42 лв. или по 23 379.49 лв.
на ден.
Закъснението в срока по вина на изпълнителя според съда е
9 дни, от 29.11.2015 год. до 07.12.2015 год. , когато е констатирано,че са
отстранени всички забележки по дейностите на изпълнителя.
Въпреки гореизложеното съдът намира,че искът с основание
чл. 79,ал.1 във вр. с чл.258 и сл. ЗЗД е основателен в пълния му размер, доколкото
е установено по безспорен начин,че по въпросната фактура№
**********/22.12.2015 год. ответникът е следвало да заплати на ищеца сумата
от 2
633 198.54 лева,а е
заплатил само 2
188 988.24 лева,т.е. с 444 210.30
лв.
Според настоящия състав удържането на горната сума е било
незаконосъобразно,тъй като не са били налице предпоставките на чл.103 и сл. ЗЗД
за извършване на извънсъдебно прихващане-вземането на възложителя не е било
нито ликвидно/очевидно е,че вземането за
неустойката е спорно/,нито изискуемо, а е липсвало и нарочно изявление по
чл.104,ал.1 ЗЗД за прихващане до изпълнителя, доколкото фактурата според съда
не може да играе ролята на такова.
В настоящия процес ответникът е направил възражение за
съдебно прихващане със сумата от 444 210.30
лв. , дължима от ищеца като неустойка за 19 дни забава. Съдът
не дължи произнасяне по това възражение, доколкото същото е заявено след срока
по чл.133 ГПК и не е станало предмет на делото.
Ето защо ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 444 210.30
лв. –неизплатен остатък по цитирания по-горе договор.
При това положение акцесорния иск за присъждане на
мораторна лихва върху главницата е основателен и следва да се уважи в
претендирания размер от 3585.52 лв.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 17911.84 лв.
и за адвокатско възнаграждение в размер на 16800 лв.,както и 800 лв. за експертизата.
Водим от гореизложеното съдът
:
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ******* чрез адв. Д.П. и адв.
А.В.,съдебен адрес:*** да заплати на „С.П.“ АД, ***
с ЕИК ******* чрез адв. Я.А. ***, офис 3 на основание чл.79,ал.1 във вр. с чл.258 и сл. ЗЗД сумата от 444 210.30
лв. дължима по договор
BG161PO001/1.4-09/2012/0034-S-1 (с регистрационен индекс и дата
СО-РД-55-348 г. от 02.07.2014 г. Ведно със
законната лихва върху тази сумат от датата на исковата молба 19.02.2016 год. до
окончателното й изплащане,на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 3585.52
лв. –мораторна лихва върху главницата за периода от 19.01.2016
г. до 16.02.2016 г. и разноски в общ размер от 35 511.84 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: