Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28.05.2021г. гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският
Районен Съд в публичното заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря Валентина Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №97 по описа
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – М. В.Щ. (MIHAITA-VALERIU STEFAN), роден на ***г. в
Румъния, с румънско СУМПС № В02080764, е депозирал жалба против Наказателно
Постановление № 21-0254-000059/11.02.2021г. на Началник РУ към ОД-МВР-Хасково,
РУ-Димитровград, с което за това, че на 10.02.2021г. в 17:00 часа, в община
Димитровград на път I-5 Е-85 км. 271+000м. на влизане в с.Радиево от посока гр.Димитровград,
управлява товарен автомобил (влекач) "Волво"
с рег.№ B-79-KRA с прикачено към него полуремарке с рег.№
IF79KRA, като нарушава пътен знак "В-18" при въведена временна
забрана за движение на МПС с товароносимост над 3.5т.,
като временната забрана е регламентирана със заповед РД-11-776/13.08.2020г. на
АПИ, с което за виновното нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.7 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 300 (триста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
(един) месец.
Изложените в жалбата доводи могат да се определят като такива за незаконосъобразност,
необоснованост на НП, както и допуснати съществени процесуални нарушения,
произтичащи от протекло адм.-наказателно производство
без преводач. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят- редовно
призован, не се явява, а упълномощеният от него процесуален представител
поддържа жалбата, представя писмено становище, заявява, че жалбоподателят не
владее български език, иска отмяна на наказателното постановление.
АДМ.-НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН-
РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпраща представител и не взема
становище по депозираната жалба.
Районна
Прокуратура- Хасково, ТО- Димитровград- редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 10.02.2021г. свидетелите Д.С. и Р.Р.-***, изпълнявали своите служебни задължения, като осъществявали
контрол над движението на МПС в района на с.Радиево. За целта били установени в
началото на селото по пътя от гр.Димитровград, която пътна отсечка-
гр.Димитровград- гр.Стара Загора се ремонтирала- поставяне на отводнителни
канали, пътна настилка, с наличие на множество работници на обекта. Била
въведена временна забрана за движение на МПС с товароносимост
над 3.5т., като временната забрана била регламентирана със Заповед
РД-11-776/13.08.2020г. на Агенция „Пътна Инфраструктура“. Движението по
ремонтирания участък от пътя било забранено за автомобили над 3,5 тона, с
поставени съответни табели. На около 5-6 км. преди с.Радиево, на изхода на
гр.Димитровград бил поставен пътен знак "В-18" и посочен обходен маршрут
през Симеоновград. На около 2 км. преди с.Радиево също имало поставен пътен
знак за временната забрана- с посочен обходен маршрут през гр.Меричлери.
Въпреки поставените пътни знаци- указващи забрана
за движение на товарни автомобили над 3,5 тона, около 17,00ч. полицейските
служители видели движещ се по този участък от пътя товарен автомобил (ТИР) с
румънска регистрация, движещ се по пътя гр.Димитровград –гр.Стара Загора.
Водачът на автомобила бил спрян в началото на с.Радиево за проверка. При
извършената такава полицейските служители установили, че проверяван е товарен
автомобил (влекач) "Волво" с рег.№ B-79-KRA
с прикачено към него полуремарке с рег.№ IF-79-KRA, а
водач е румънския гражданин М. В.Щ.. При извършваната проверка контролните
органи въвели установените имена на водача в служебната система за проверка, като
при проверката установили, че водачът Щ. владее в известна степен български
език.
Проверката продължила около половин час поради
затруднения с въвеждането на имената чужд гражданин в системата. Междувременно
водачът на недобър български език се поинтересувал за нарушението, за което е
спрян и обяснил, че навигационната система му е посочила този маршрут. На
въпроса на полицейските служители защо не е спазил указанията на пътни знаци с
въведена забрана за пътуване на товарни автомобили над 3,5 тона по този
маршрут, отговорил, че в Румъния било по-различно. В хода на проверката водачът
Щ. предложил на полицейските служители подкуп от 10 евро, за което било
образувано и наказателно производство.
Св.Д.С. съставил на водача акт за установяване на
административно нарушение №328783/10.02.2021г., в който описал като нарушение
навлизане на МПС след знак забраняващ влизането на ППС при въведена временна забрана
за движение без да описва цифрово нарушената разпоредба от ЗДвП. Водача Щ.
подписал връченият му акт без да посочва възражения.
Въз основа на така съставения акт било издадено и
предметното на делото наказателно постановление № 21-0254-000059/11.02.2021г.
на Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.7 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 300лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец.
Постановлението било
връчено на жалбоподателя на 11.02.2021г.- видно от неразделна разписка към него,
а жалбата против постановлението е получено в съда на 18.02.2021г. – видно от
поставения входящ номер - т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се
установяват от акт за установяване на административно нарушение №328783/10.02.2021г.,
НП № 21-0254-000059/11.02.2021г. на Началник РУ към ОД-МВР-Хасково,
РУ-Димитровград, показанията на актосъставителя Д.С. и
на свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта Р.Р., от Заповед РД-11-776/13.08.2020г. на Агенция „Пътна
Инфраструктура“, както и от останалите документи- приети като доказателства по
делото, които са еднопосочни и взаимно допълващи се относно главния за
доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН
е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, против
издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това
съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока,
предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт
за установяване на административно нарушение
№328783/10.02.2021г. като цяло са
спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Съществено в случая е да
се отбележи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение
са описано правилно извършеното от водача Щ. нарушение. Действително, не е
описано цифрово нарушената законова разпоредба, но това обстоятелство не се
отразява съществено върху правото на защита на нарушителя, доколкото съобразно
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, Наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
случая безспорно е установен нарушител, описано е правилно текстово извършеното
административно нарушение, установена е и вина на нарушителя. В тази връзка не
са допуснати нарушения, съществено нарушаващи правото на защита на
жалбоподателя.
Описанието на допуснатото
нарушение е конкретизирано по време, място и начин на извършване, като същото е
достатъчно ясно и разбираемо, без да съществува вероятност от неразбиране или
превратно тълкуване от страна на нарушителя.
Съобразно цитираната Заповед
РД-11-776/13.08.2020г. на Агенция „Пътна Инфраструктура“, в т.1 е обявено
организиране на движението по републикански път І-5 „Стара
Загора-Димитровград“, като движението на тежкотоварни автомобили над 3,5 тона е
чрез посочени обходни маршрути, невключващи преминаване през с.Радиево.
Видно от показанията на
разпитаните свидетели Д.С. и Р.Р.,***, има поставени
поне два пътни знака, указващи забрана за движение на МПС над 3,5 тона, които
знаци „В-18“ представлявали кръгли, на бял фон с червен кант описано „3,5 t“- които знаци били по международно утвърдени
стандарти и били разбираеми за всички водачи на МПС, независимо от каква
националност са.
Ето защо, правилно
контролните органи са пристъпили към съставянето на АУАН.
При издаването на
обжалваното наказателно постановление също са спазени процесуалните правила,
като правилно е приложен и материалния закон, при установена фактическа
обстановка. В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява
законосъобразно и обосновано.
По отношение възраженията
на жалбоподателя, Съдът намира следното: - на първо място, нарушението е
безспорно установено и доказано, а именно, че на въпросната дата настоящият
жалбоподател е управлявал МПС след като е преминал след забранителен знак
„В-18“, указващ забрана за движение на МПС над 3,5 тона, с МПС, значително
превишаващо указаната тежест.
По отношение на
възражението за това, че водачът Щ. не владее български език, съдът намира
същото за неоснователно. Видно от показанията на разпитаните свидетели С. и Р.,
същите са разговаряли в немалка степен с водача- румънски гражданин, на
български език. Пак от показанията на разпитаните свидетели е видно, че при
съмнения за неразбиране на български език, полицейските служители назначават
преводач. В случая обаче и двамата полицейски служители са категорични, че не е
имало неразбиране или проблем в комуникацията си с водача Щ., а още повече,
заявяват, че Щ. е споделил за наличието на роднини в района на гр.Казанлък, а
след като му е било съобщено, че ще му бъде съставен АУАН, е предложил подкуп
на полицейските служители, заради което имало образувано наказателно
производство. Т.е. полицейските служители не са пристъпили към назначаване на
преводач, след като са се уверили, че водачът Щ. адекватно отговаря на
въпросите им и то на български език, макар и не добър. Още повече, при
неразбиране от страна на водача на казаното му от полицейските служители,
надали би им предложил подкуп, доколкото би могло да е единствено рутинна
проверка без установено нарушение.
Следва обаче да се
отбележи също така, че съдебната практика е еднопосочна в тази насока, като има
множество решения на Върховния касационен съд, в които се сочи, че владеенето
на български език в степен, достатъчна за пълноценно участие в процеса се
установява чрез словесен контакт, а не се извежда от факта, дали обвиняемото
лице е български гражданин или не (Решение № 79 по н. д. № 230/96г., I н.о.).
В конкретния случай са
били налице убедителни данни, че водачът Щ. владее български език в степен-
позволяваща му да разбира казаното му от полицейските органи.
Като отделен етап в
процеса по издаване на АУАН – съставяне и връчване на същия на нарушителя, също
не може да се направи извод, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, след като не е бил осигурен преводач на нарушителя. При
неразбиране на това какво му се връчва и какво е описано в него, не може да се
очаква, че водачът Щ. ще положи подписа си. Най-малкото би описал на родния си
език, че не разбира описаното. Това обаче не е сторено- АУАН е връчен и
подписан от Щ. без възражения.
Задължението за
назначаване на преводач не е безусловно и както бе отбелязано по-горе, се
пристъпва към назначаване единствено след като съответните органи се убедят, че
това лице не владее български език, а не автоматично да бъде назначаван
преводач единствено поради факта, че лицето е чужд гражданин.
В случая полицейските
служители са извършили необходимото, за да се убедят, че водачът Щ. разбира в
достатъчна степен казаното от тях.
За да е съществено едно
допуснато процесуално нарушение, същото следва да влияе в степен- засягаща
съществено правата на нарушителя. В случая обаче не се установиха кои права
по-конкретно са били нарушени- водачът е изпълнявал инструкциите на
полицейските органи, обяснявал е за свои роднини- които при обяснения на
румънски език няма как да бъдат разбрани от българските контролни органи. Дори е
предложил подкуп, а при евентуални затруднения, същият не би предложил подкуп, нито
би подписал съставеният му АУАН без да посочва възражения. Ето защо, съдът
намира, че по отношение назначаването или неназначаването на преводач, в случая
контролните органи и адм.-наказващият такъв не са
допуснали процесуални нарушения и то съществени такива, които да засягат в
значителна степен правата на водача Щ..
Не се установиха
нарушения и във връзка със спазването на процесуалните срокове за издаване на
АУАН и НП.
Съобразно разпоредбата
на чл.44, ал.4 от ЗАНН, Когато нарушителят няма постоянен адрес в Република
България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган. Към акта
се прилагат писмени обяснения или възражения на водача. А съобразно
разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗАНН, .. В случаите по чл.44, ал.4 наказващият
орган се произнася в деня на получаване на административно-наказателната
преписка.
В случая е установено и
доказано, че водачът не е български гражданин и съответно спрямо не се прилага
разпоредбата, предвиждаща предоставяне на 3-дневен срок за възражения по АУАН,
а следва издаването на НП в същия ден. В тази връзка не се констатират
допуснати процесуални нарушения, а цитираните в жалбата срокове не важат за нарушители,
които няма постоянен адрес в Република България, още повече, цитираните
изменения на закона влизат в законна сила от 23 декември 2021г., но не и към
датата на извършване на констатираното нарушение.
Описанието на
конкретното нарушение е достатъчно ясно, конкретно и разбираемо, без да състава
предпоставки за неправилното му разбиране или нужда от тълкуване.
Налице е относимост на описаната нарушена материална норма към
санкционната такава, доколкото разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП въвежда задължението:
“Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.“. В случая водачът Щ. не е съобразил своето поведение с пътен знак
„В-18“, забраняващ движението на МПС над 3,5 тона.
Разпоредбата на
санкционната норма на чл.183, ал.7 от ЗДвП повелява: „Наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от
300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното
пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.“.
Съответствието между
установена фактическа обстановка, описването й текстово като нарушение в АУАН и
НП, отнасянето на това адм.нарушение към разпоредбата
на санкционната норма е правилно и липсват каквито и да било обстоятелства,
водещи до неразбиране или несъответствия.
По отношение определяне
размера на наказанията, същите са били определени от адм.-наказващия
орган в конкретно предвидения размер и в тази връзка не съществува възможност
за изменението им.
Като цяло
може да се подчертае, че описаните в жалбата възражения и наведени такива, не
оборват констатациите в акта, нито внасят съмнения в проведената
административно-наказателна процедура. При тези констатации и липса на
съществени нарушения на материалния и процесуален закон при провеждането на адм.-наказателното производство, следва издаденото
наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
21-0254-000059/11.02.2021г. на Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград,
с което на М. В.Щ. (MIHAITA-VALERIU STEFAN), роден на ***г. в Румъния, с
румънско СУМПС № В02080764, за това, че на 10.02.2021г. в 17:00 часа, в община
Димитровград на път I-5 Е-85 км. 271+000м. на влизане в с.Радиево от посока
гр.Димитровград, управлява товарен автомобил (влекач) "Волво"
с рег.№ B-79-KRA с прикачено към него полуремарке с
рег.№ IF79KRA, като нарушава пътен знак "В-18" при въведена временна
забрана за движение на МПС с товароносимост над
3.5т., като временната забрана е регламентирана със заповед
РД-11-776/13.08.2020г. на АПИ, с което за виновното нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.7 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец - като законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Ив.Маринов)