Определение по дело №1315/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2244
Дата: 17 юни 2019 г.
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20185530101315
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                           Година 17.06.2019                        Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 17.06.                                                                Година две хиляди и деветнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1315 по описа за 2018 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на „ЕКОФАРМ” ЕООД,  гр. София против „УМБАЛ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД, гр.Стара Загора. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, както и да се приложи ч.гр.д.№ 6631/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия на договор за доставка на лекарствени продукти от 05.07.2011г. и приложение към него, споразумение за разсрочване на задължения от 16.04.2015г. и приложение №1 към него, писмо до „УМБАЛ Стара Загора“ ЕАД, фактура №**********/26.09.2012г., фактура №10000018168/01.10.2012г., фактура №**********/01.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/23.10.2012г., фактура №**********/02.11.2012г., фактура №**********/08.11.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/26.09.2012г., фактура №**********/17.09.2012г., фактура №10000017970/10.09.2012г.

            ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№6631/2017 г. по описа на Старозагорски районен съд.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 10.09.2019 г. от 10,50 ч., за която дата да се призоват страните.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „ЕКОФАРМ” ЕООД,  гр. София против „УМБАЛ  ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД, гр.Стара Загора. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 06.12.2017 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за заплащане от страна на ответника на следните суми по следните фактури: по фактура с номер **********/26.09.2012г. с главница /остатъчна стойност/ в размер на 868.48 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 1236.31 лв.; по фактура с номер **********/01.10.2012 г. с главница в размер на 580 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 290.89 лв.; по фактура с номер **********/01.10.2012 г. с главница в размер на 636.36 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 319.17лв.; по фактура с номер **********/ 08.10.2012 г. с главница в размер на 1252.80 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 625.88 лв.; по фактура с номер **********/08.10.2012 г. с главница в размер на 548.40 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 273.98 лв.; по фактура с номер **********/23.10.2012 г. с главница в размер на 2868.48 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 1421.08 лв,; по фактура с номер **********/02.11.2012 г. с главница в размер на 741.60 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 365.33 лв.; по фактура с номер **********/ 08.11.2012 г. с главница в размер на 2617.92 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 1285.27лв,; по фактура с номер **********/ 10.12.2012 г. с главница в размер на 2733.12 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 1317-47 лв.; по фактура с номер **********/10.12.2012 г. с главница в размер на 1190.40 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 573.82 лв.; по фактура с номер **********/10.12.2012 г. с главница в размер на 538 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 259.34 лв.; по фактура с номер **********/26.09.2012г. с главница в размер на 348 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 175.03 лв.; по фактура с номер **********/17.09.2012г. с главница в размер на 370.80 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 187.43 лв., по фактура с номер **********/10.09.2012 г. с главница в размер на 68.68 лв., законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 820.32 лв. Общата стойност на неплатените главници по посочените фактури възлизала на 15363,04 лв., а общата стойност на дължимата законна лихва за забава от падежа по горепосочените фактури до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -06.12.2017г.  била в размер на 9151,32лева. Същите били издадени във връзка с осъществени доставки от ищеца в полза на ответника на основание договор за доставки на лекарства от 05.07.2011 г., сключен на основание проведена процедура на основание Закона за обществените поръчки. Тъй като липсвало плащане от страна на ответника, ищецът инициирал преговори за уреждане на търговските взаимоотношения. В резултат на това били подписани споразумение за разсрочване на задължения от 09.04.2013 г., както и споразумение за разсрочване на задължения от 16.04.2015 г. Всички посочени фактури били признати като дължими и неплатени от ответника в споразумението от 16.04.2015 г., съответно ответникът потвърдил, че Екофарм ЕООД изпълнило изцяло и точно задълженията си по доставка на лекарствените продукти. Ответникът се задължил да заплати фактурите, съгласно споразумението от 16.04.2015 г., както следва: фактура с номер **********/10.09.2012 г. фактура с номер 1000018026/17.09.2012г. в срок до 30.11.2015 г.; фактура с номер **********/26.09.2012г., фактура с номер **********/26.09.2012г., фактура с номер **********/01.10.2012 г., фактура с номер **********/01.10.2012 г., фактура с номер **********/ 08.10.2012 г., фактура с номер **********/08.10.2012 г., фактура с номер **********/10.12.2012 г., фактура с номер **********/10.12.2012 г. в срок до 31.12.2015 г.; фактура с номер **********/23.10.2012 г.„ фактура с номер **********/02.11.2012 г., фактура с номер **********/ 08.11.2012 г., фактура с номер **********/ 10.12.2012 г. в срок до 31.01.2016 г. До настоящия момент никоя от фактурите не била заплатена от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника на основание договор за доставки на лекарства от 05.07.2011 г., споразумение за разсрочване на задължения от 16.04.2015 г., да му заплати обща сума в размер на 24514.36 лева, от които: по фактура с номер **********/26.09.2012г. с главница /остатъчна стойност/ в размер на 868.48 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата (25.12.2012 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 1236.31 лв.; по фактура е номер **********/01.10.2012 г. с главница в размер на 580 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата (30.12.2012) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 290.89 лв.; . по фактура с номер **********/01.10.2012 г. с главница в размер на 636.36 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата (30.12.2012 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 319.17лв.; . по фактура с номер **********/ 08.10.2012 г. с главница в размер на 1252.8 лв и законна лихва за забава от падежа по фактурата (06.01.2013 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 625.88 лв.; . по фактура с номер **********/08.10.2012 г. с главница в размер на 548.4 лв и законна лихва за забава от падежа по фактурата (06.01.2013 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 273.98 лв.; . по фактура с номер **********/23.10.2012 г. с главница в размер на 2868 48 лв и законна лихва за забава от падежа по фактурата (21.01.2013 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 1421.08 лв.; . по фактура с номер **********/02.11.2012 г. с главница в размер на 741.6 лв и законна лихва за забава от падежа по фактурата (31.01.20Ъ г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06 12.2017 г.) в размер на 365.33 лв.; . по фактура с номер **********/ 08.11.2012 г. с главница в размер на 2617 92 лв и законна лихва за забава от падежа по фактурата (06.02.2013 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 1285.27лв.; . по фактура с номер **********/ 10.12.2012 г. с главница в размер на 2733 12 лв и законна лихва за забава от падежа по фактурата (10.03.2013г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 1317.47 лв.; по фактура с номер **********/10.12.2012 г. с главница в размер на 1190.4 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата (10.03.2013 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 573.82 лв.; по фактура с номер **********/10.12.2012 г. с главница в размер на 538 лв и законна лихва за забава от падежа по фактурата (10.03.2013 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 259.34 лв.; по фактура с номер **********/26.09.2012г. с главница в размер на 348 лв. н законна лихва за забава от падежа по фактурата (25.12.2012 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 175.03 лв.; по фактура с номер **********/17.09.2012г. с главница в размер на 370.8 лв и законна лихва за забава от падежа по фактурата (16.12.2012 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 187.43 лв.; по фактура с номер **********/10.09.2012 г. с главница в размер на 68,68 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата (09.12.2012 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 820.32 лв.; както и законната лихва по всяка от горепосочените фактури от деня, следващ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.12.2017 г.) до пълното изплащане на задължението. Претендира за разноските по делото. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който сочи, че искът е неосновтелен. Ищецът продължавал да се позовава на подаденото от него заявление по чл.410 от ГПК и образуваното въз основа на него заповедно производство по ч.гр.д.№ 6631/2017г. по описа на РС-Стара Загора по което била издадена заповед за изпълнение. Безспорно било, че с Определение № 877/29.03.2018г. по същото ч.гр.д.№ 6631/2017г. по описа на РС-Стара Загора, издадената заповед за изпълнение е обезсилена. Към настоящия момент подаденото заявление по чл.410 ГПК не можело да породи правните последици на чл.422, ал.1 от ГПК и нямало как да се приеме, че искът в настоящото производство е предявен към 07.12.2017г. - датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 6631/2017г. по описа на РС-Стара Загора. Заявява, че не дължи заплащане на претендираната сума по посочените процесни фактури. Настоящата искова молба била входирана на 19.03.2018 г. Макар и първоначално предявена като установителен иск по чл.422, във връзка с подадено заявление по чл.410 от ГПК, издадена заповед за плащане и последващо възражение от ответника, то с обезсилването на издадената заповед за плащане, нормата на чл.422, ал.1 от ГПК не била приложима доколкото не е спазен срока по чл.415, ал.4 от ГПК/втората необходима предпоставка/ за да бъде прието, че иска е предявен от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. С обезсилването на издадената заповед за плащане и преминаване към осъдителен иск същият се считал предявен от датата на подаване на исковата молба - 19.03.2018г. От приложените копия на фактури към исковата молба било видно, че в същите е посочен падеж на плащане, както следва: Ф-ра № 18121/26.09.2012г.-падеж 25.12.2012г.; Ф-ра № 18168/01.10.2012г.-падеж 30.12.2012г.; Ф-ра № 18167/01.10.2012г.-падеж 30.12.2012г.; Ф-ра № 18237/08.10.2012г.-падеж 06.01.2013г.; Ф-ра № 18238/08.10.2012г. - падеж 06.01.2013г.; Ф-ра № 18390/23.10.2012г.-падеж 21.01.2013г.; Ф-ра № 18493/02.11.2012г.-падеж 31.01.2013г.; Ф-ра № 18542/08.11.2012г.-падеж 06.02.2013г.; Ф-ра № 18835/10.12.2012г.-падеж 10.03.2013г.; Ф-ра № 18836/10.12.2012г.-падеж 10.03.2013г.; Ф-ра № 18837/10.12.2012г.-падеж 10.03.2013г.; Ф-ра № 18122/26.09.2012г.-падеж 25.12.2012г.; Ф-ра № 18026/17.09.2012г. - падеж 16.12.2012г.; Ф-ра № 17970/10.09.2012г.-падеж 09.12.2012г. Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасявали всички вземания, за които законът не предвиждал друг срок. По отношение на процесните вземания не се предвиждала друга давност освен общата по чл.110 от ЗЗД. От посочените по-горе падежи било видно, че общата пет годишна давност е изтекла по отношение на всички фактури към датата на предявяване на исковата молба - 19.03.2018г. Предвид на това и на основание чл.110 от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца за главница по всичките 14 бр.процесни фактури. Счита, че тъй като главното вземане на ищеца било погасено по давност, то акцесорното такова за мораторна лихва по отношение на главницата по горепосочените фактури не се дължало и поради това претенцията му била неоснователна. Отделно от това и на основание чл.111, б."в" от ЗЗД, алтернативно прави възражение за изтекла погасителна давност за периода преди 19.03.2015г., т.е. над три години преди датата на подаване на исковата молба - 19.03.2018г. Предвид искането на ищеца да му бъде присъдена мораторна лихва до 06.12.2017г., то периодът бил от 19.03.2015г. до 06.12.2017г. Счита, че искането на ищеца да му бъде присъдена законна лихва от деня следващ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /07.12.2017г./ до пълното изплащане на задължението е изцяло неоснователно и недопустимо. С обезсилването на издадената заповед за изпълнение, подаденото заявление не пораждало правните последици, предвидени в чл.422, ал.1 от ГПК и такова искане било недопустимо и по съществото си  неоснователно. Исковата молба се считала за предявена на 19.03.2018г. Недопустимо, а в частност и неоснователно било искането на ищеца за присъждане на законната лихва след предявяване на исковата молба да обхваща период преди нейното предявяване, каквото било искането му за периода от 07.12.2017г. до 19.03.2018г. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага извода, че са предявени искове по чл.327 от ЗЗД – на незаплатена продажна цена по договор за доставка на лекарстевни продукти от 05.07.2011 г. и издане и по него: фактура №**********/26.09.2012г., фактура №10000018168/01.10.2012г., фактура №**********/01.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/23.10.2012г., фактура №**********/02.11.2012г., фактура №**********/08.11.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/26.09.2012г., фактура №**********/17.09.2012г., фактура №10000017970/10.09.2012г., и по чл.86 от ЗЗД – за обезщетение за забавено плащане на продажната цена по същия договор. В това производство ищецът следва да докаже обстоятелствата, от които извежда претендираните материални права – наличието на договор за търговска продажба, изпълнение на задълженията на продавача за прехвърляне на собствеността и предаване на стоките, предмет на договора, както и изпадане в забава на купувача по сделката по отношение на задължението му за заплащане на цената.   Ответникът следва да докаже възражението си за погасяване на вземанията на ищеца по давност.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.

             Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: