№ 1850
гр. Варна, 17.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501001 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от АС. СЮЛ. С., чрез процесуален представител
адв. И.И., въззивна жалба срещу Решение № 260148/09.03.2022 г., постановено по гр. дело
№ 13184/2020 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че въззивникът дължи на „Електроразпределение Север” АД сума в общ размер
2255.23 лева, представляваща цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с
абонатен №**********, находящ се в гр.Варна, ул.**********, с клиентски № **********,
за която са издадени следните фактури: фактура № ФМ0105924913/09.07.2019г. на стойност
783.41 лв., фактура № ФМ**********/24.07.2019г. на стойност 131.78 лв., фактура №
ФМ0105982041/19.09.2019г. на стойност 410.74 лв., фактура № ФМ0106010375/01.11.2019г.
на стойност 280.94 лв., фактура № ФМ0106038196/25.11.2019г. на стойност 194.48 лв.,
фактура № ФМ**********/30.01.2020г. на стойност 453.88 лв.; сумата в общ размер 80.14
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от деня, следващ падежа на всяка
фактура, първата с падеж 19.07.2019г. до 14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 11.03.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.3386/2020г. на ВРС.
Жалбоподателят обосновава становище за неправилност, поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, и
необоснованост на обжалваното решение, по съображения, че първоинстанционният съд не
се е произнесъл по възражението за липса на материалноправна легитимация на
въззиваемото дружество. Сочи, че последното притежава единствено лицензия за
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, издадена от КЕВР на
1
основание чл.39, ал,1, т.З от ЗЕ. Дружеството не може и не следва да претендира от
потребители заплащането на чужда движима вещ - ел.енергия, която е собственост на
крайния снабдител „Енерго- Про Продажби" АД и се доставя от него на потребителите.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от ЗЕ съдържала императивната забрана на лицата, на които е
издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, да се издават такива за други
дейности, подлежащи на лицензиране по този закон, каквито са „търговия с ел.енергия" и
„снабдяване с ел. енергия". Сочи, че легалната дефиниция на понятието „разпределение" е
дадена в §1, т.49 от ДР на ЗЕ като: «транспортиране на електрическа енергия... през
разпределителните мрежи» и съответства на тази по чл. 2, т.5 от Директива 2009/72/EO на
Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. В последната изрично от дейността
по разпределението на електрическа енергия била изключена доставката на такава. Въз
основа на гореизложеното излага твърдения, че „Електроразпределение Север“ АД има
правомощията само да транспортира ел.енергия, но не и да препродава същата или да търси
директно компенсиране на технологичните си загуби от крайните потребители. Тези
действия на въззиваемия изискват правомощия, който следва да се осъществяват само в
хипотезата на лицензионната дейност по чл. 39 ал. 1 т, 5 от ЗЕ.
На следващо място счита, че разпоредбите на чл. 50 и чл. 56 от ПИКЕЕ, даващи право
на мрежовия оператор да извършва едностранна корекция на сметката за вече доставена
ел.енергия на крайните потребители от крайния снабдител, да начислява допълнителни
количества ел.енергия и да претендира заплащането й, категорично противоречат на
разпоредбите на чл. 2, т.5 и т.19 от Директива 2009/72/ЕО; чл. 2, ал.2 от ЗЕ; чл. 44, ал.З ЗЕ;
чл. 94а, ал.,1 от ЗЕ; чл. 95а, ал.1 от ЗЕ;чл. 96, ал.1 от ЗЕ; чл. 98а, ал.2, т.б, както и на чл.
104а, ал.2, т.5, от ЗЕ.
В допълнение въззивникът излага становище, че отговорността на потребителя е
виновна, тъй като ЗЕ няма специална норма, дерогираща общото правило на чл. 82 от ЗЗД.
Напротив, чл.98а ал. 2 т. 6 б. „А" от ЗЕ изрично боравил с термините "неправомерно
присъединяване", „неправомерно въздействие" и „промяна в схемата на свързане", от което
следвало, че за да бъде ангажирана отговорността на потребителя чрез корекция на сметката
му, трябва да са доказани виновни действия, доказателства, за каквито не били събрани в
производството. В заключение, сочи че първоинстанционния съд не е обсъдил направените
възражения, относно вписаните свидетели в представените протоколи за проверка и по
конкрентно КП № 1400976/22.07.2019 г., в който е записан като свидетел ASAN
VALENTINOV ASENOV. По изложените съображения моли за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете с присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение Север“
АД, чрез адв. Х.И., с който изразява становище, че обжалваното решение е законосъобразно,
обосновано и постановено в съответствие с процесуалният и материалният закон. Излага
твърдения, че основанието за извършване на корекционните процедури е доказано, поради
което поражда претендираните от него вземания. В заключение сочи, че когато ел. енергията
е вече отчетена като технологичен разход на мрежовия оператор и е заплатена по такава
стойност се дължи от абоната именно на "Електроразпределение Север" АД, което е
2
извършило разходите за нея. Така мотивирана въззивамета страна отправя искане за съда за
потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и съдържа изискуемите
по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК. Не са направени
доказателствени искания.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба подадена от АС. СЮЛ. С., чрез
процесуален представител адв. И.И., срещу Решение № 260148/09.03.2022 г., постановено
по гр. дело № 13184/2020 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията
между страните, че въззивникът дължи на „Електроразпределение Север” АД сума в общ
размер 2255.23 лева, представляваща цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект
с абонатен №**********, находящ се в гр.Варна, ул.**********, с клиентски № **********,
за която са издадени следните фактури: фактура № ФМ0105924913/09.07.2019г. на стойност
783.41 лв., фактура № ФМ**********/24.07.2019г. на стойност 131.78 лв., фактура №
ФМ0105982041/19.09.2019г. на стойност 410.74 лв., фактура № ФМ0106010375/01.11.2019г.
на стойност 280.94 лв., фактура № ФМ0106038196/25.11.2019г. на стойност 194.48 лв.,
фактура № ФМ**********/30.01.2020г. на стойност 453.88 лв.; сумата в общ размер 80.14
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от деня, следващ падежа на всяка
фактура, първата с падеж 19.07.2019г. до 14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 11.03.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.3386/2020г. на ВРС.
НАСРОЧВА производството по гр. дело № 1001/2022г. на 14.06.2022 г. от 09:30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
3
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4