Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 29.10.2020
г.
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети
състав,
в открито заседание на 12.10.2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при
участието на секретаря Надя Борисова като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
318 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Г.Х.Д. против Наказателно постановление № 6807/29.06.2020 г. на началника
на отдел „Контрол по Републиканската пътна мрежа (РПМ)“, дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на
основание чл. 53, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗП на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 2 000 лв.
В
жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно
изложени съображения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срок,
срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, от процесуално легитимирано лице, поради
което е редовна и допустима.
По основателноста на жалбата:
Разгледана
по същество е основателна, но не по изложените съображения:
От фактическа страна:
На 02.06.2020
г. в 13.58 часа на автомагистрала „Тракия“, км. 23+600, на 100 метра преди
разклона за с. Вакарел с на движение Пазарджик-София, жалбоподателят Г.Х.Д., управлявал
моторно превозно средство с четири оси, с две управляеми оси, марка „Мерцедес“,
модел „Актрос“ с рег. № СВ2884РВ. Спрян е за проверка от свид. А.А. – инспектор
и свид. М.К. – главен инспектор в отдел „Контрол по Републиканската пътна мрежа
(РПМ)“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна
инфраструктура“. В хода на проверката с електронна везна Captels Ora 10 № 784 при измерено с ролетка № 1302/18
(5м) разстояние между осите 1.32 м., е установена сума от натоварването на
двойната задвижваща ос на МПС 26.300 т., при максимално допустимо натоварване,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС 18 тона, като водачът не е
представил на длъжностното лице на АПИ квитанция за платени пътни такси за
движение на тежко пътно превозно средство по чл. 3, т. 2 от Наредбата.
За
горната констатация свид. А., в качеството си на инспектор и свид. М.К. – главен
инспектор в отдел „Контрол по Републиканската пътна мрежа (РПМ)“, дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“,
съставил срещу жалбоподателя Д. Акт за установяване на административно
нарушение № 0007676/02.06.2020 г.
Въз
основа на акта е издадено обжалваното Наказателно постановление № 6807/29.06.2020
г. на началника на отдел „Контрол по Републиканската пътна мрежа (РПМ)“,
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона
за пътищата вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС за това, че водачът не е представил
на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство на
основание чл. 53, ал. 2 вр. 1, т. 2 от ЗП на Г.Х.Д. е наложено наказание глоба
в размер на 2 000 лв.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото
гласни доказателства и писмени доказателства, които са непротиворечиви, взаимно
допълващи се, поради което е безпредметно да бъдат подробно анализирани.
От правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените
АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е
съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните
признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП,
противно на твърденията на защитата. При съставянето на АУАН са спазени
изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52,
ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и
споделят от настоящия състав. Възраженията, че наказателното постановление е
издадено от некомпетентен орган не може да бъде споделено, тъй като
компетентността на АНО се установява от приложената Заповед №
РД-11-1266/17.10.2019 г. на председателя на УС на АПИ, с която Виолета Асенова
– в качеството на началник на отдел „Контрол по Републиканската пътна мрежа
(РПМ)“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна
инфраструктура“ на основание чл. 21г, т. 8 ЗП е оправомощена да издава
наказателни постановления. Съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел
не представлява съществено процесуално нарушение, на който извод сочи
разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, съгласно която съставянето на АУАН е
възможно и в случаите, когато липсват свидетели на нарушението.
Съдът
не споделя правните изводи на АНО.
Поведението
на жалбоподателя е несъставомерно по посочения текст. Нарушението е
квалифицирано по чл. 53, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗП. В съдържанието на чл. 53,
ал. 1 е изброена хипотезата на нарушение на чл. 26, ал. 2, за която
санкционната норма предвижда съответно наказание, а самото нарушение на чл. 26,
ал. 2, т. 1, буква „а“ е словесно формулирано както в АУАН, така и в НП и
съставлява едно от изрично изброените в чл. 53 нарушения на разпоредби от ЗП.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП за дейности от специалното ползване
на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства. Разрешителният режим за движение на тези ППС е уреден
в чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, като съгласно ал. 1 и 2 на тази разпоредба движението
на извънгабаритни пътни превозни средства се осъществява в рамките на специалното
ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат
да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на
пътищата. Извънгабаритните превозни средства могат да се движат с разрешително,
издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната
служба за контрол при МВР. Съгласно ал. 3 на разпоредбата разрешителното се
издава след заплащане на пътни такси при условията и реда на чл. 18, ал. 3 от
ЗП. В ал. 5 на чл. 8 от наредбата е уредено изключение от изискването за
издаване на разрешение по отношение на извънгабаритните и/или тежки пътни
превозни средства в хипотезите по чл. 14, ал. 3 от наредбата, по отношение на
които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ. В чл. 14, ал. 3 от
наредбата са определение онези извънгабаритни и/или тежки ППС, за които се
разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса. Видно е, че
процесното ППС по отношение е тежко на основание чл. 3, т. 2 вр. чл. 7, ал. 1,
т. 3, б. „б“ Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, тъй като при измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата
от претоварването на двойната задвижваща ос на МПС е 26.300 тона, при
максимално допустимо натоварване 18 тона. При тази установена по несъмнен начин
фактическа обстановка и съобразно цитираните приложими разпоредби, следва, че
за движение на процесното ППС е необходимо и достатъчно заплащане на
съответните такси, като в тази хипотеза движението е разрешено по силата на
закона /цитираната правна уредба/.
В настоящата
хипотеза разрешаване движението на ППС в рамките на специалното ползване на
пътищата следва от закона при наличие на предвидените в него предпоставки –
изпълнение на задължението за заплащане на съответните пътни такси. Или, иначе
казано, не се разрешава чрез издаване на съответно разрешително от
администрацията, управляваща пътя. При действие на анализираната правна уредба
и при установените факти по делото, следва, че не са осъществени елементите от
състава на релевираното нарушение по чл. 53, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗП, а
именно – движение на извънгабаритни и тежки превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Движението на
ППС с посочените в случая характеристики е разрешено по силата на закона при
изпълнение на изискването за заплащане на пътна такса и за него не се изисква
издаване на разрешително. Съответно това движение, макар и при незаплатени
пътни такси, не може да осъществи състава на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2
от ЗП, чийто елемент от обективна страна е именно – липсата на такова
разрешително, издадено от собственика на пътя или администрацията, която го управлява.
В този смисъл е и трайната практика на касационната инстанция (вж. Решение № 338 от 14.04.2020 г.
на АдмС – София-област по к.а.х.д. № 46/2020 г., ., Решение № 1251 от
23.10.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1208/2019 г., Решение №
1025 от 24.07.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 649/2019 г., Решение
№ 896 от 3.07.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 680/2019 г, Решение
№ 925 от 28.09.2018 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 618/2018 г., Решение
№ 817 от 20.07.2018 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 450/2018 г. и Решение
№ 215 от 10.03.2016 г. на АдмС - София-област по к. а. н. д. № 109/2016 г.).
Следва
да се посочи още, че в АУАН и НП деянието е квалифицирано като извършено
повторно. Липсва обаче посочване с кое влязло в сила наказателно постановление
нарушителят е санкциониран преди извършване на процесното деяние. По този начин
същият не може да упражни правото си на защита по отношение на квалифициращият
елемент повторност, а съдът е в невъзможност да провери правилността на правния
извод.
Само
за пълнота следва да се посочи още, че описаното поведение е следвало да бъде
квалифицирано и наказано разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за
движението по пътищата, съставът по която е изпълнен с всичките му елементи от
обективна и субективна страна. Това обаче не е направено и е невъзможно да бъде
сторено за първи път пред въззивната инстанция. Не могат да се споделят
аргументите в обратен смисъл, развити в депозираните в съдебно заседание от
процесуалния представител на АНО писмени бележки, тъй като същите са
несъответни на правните съображения, развити по-горе, които пък са изцяло
основани на практиката на касационната инстанция, която настоящият състав
следва да съобразява.
Изводът
за неправилна правна квалификация на нарушението сочи незаконосъобразност по
същество на издаденото наказателно постановление.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6807/29.06.2020 г. на
началника на отдел „Контрол по Републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: