Разпореждане по дело №177/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по глава двадесета ГПК.С решение №2931/ 11.04.2011г. по гр.д.№2684/ 2010г. по описа на РС-Б. е отхвърлен иска предявен на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД -за сумата от 387.82 лева, от Г. Б. срещу ОД на М. гр.Б., представляваща лихва за забава за забавено изплащане на обезщетението по чл.252, ал.1 от ЗМВР. Въззивната жалба е насочена срещу отхвърлителната част на решението. Чрез пълномощника си в процеса въззивника поддържа, че в отхвърлителната част решението е неправилно. Сумите по чл. 252 ЗМВР се дължат с факта на пенсиониране , по силата на закона . При неизпълнение на това задължение органа изпада в забава и се дължи обезщетение . Моли съда да отмени решението на РС в обжалваната час и бъде уважен иска по чл.86 ЗЗД в пълен размер. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

По реда на чл.263 ГПК въззиваемата страна е подала отговор по въззивната жалба. Изложени са съображения сочещи на нейната неоснователност. В съдебно заседание отговора се поддържа, като се иска потвърждаване на решението на РС в атакуваната му част.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок за обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК. Въззивника има правен интерес да обжалва решението в отхвърлителната му част.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция.

Безспорно е по делото , че със Заповед №2134/ 15.06.2010г. на ВНД Директора на ... е прекратено служебното правоотношение на държавен служител от М. на основание чл.245, ал.1, т.13 от ЗМВР- ищеца Г. Б..

На основание чл.252, ал.1 М., ОД на М. дължи обезщетение в размер на 20 месечни брутни възнаграждения. В посочената норма не се съдържа разпоредба за срока, в който трябва да се изплати това обезщетение. По правилата на ЗНА цитираната норма е специална по отношение на общите разпоредби на ЗЗД . Съгласно чл.11, ал.2 ЗНА “когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него”.В случая щом законодателят не е счел, че е необходимо да приеме срок за изплащане на 20 заплати, то следва да намери приложение общата уредба по чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно последната, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, т.е. когато вземането не е срочно, то е изискуемо веднага с оглед на чл.69, ал.1 от ЗЗД, но длъжникът изпада в забава след поканата за изпълнението му.

Няма спор между страните, че въззиваемият не е поканил въззивника да му изплати обезщетението по чл.252, ал.1 от ЗМВР преди датата на исковата молба-02.09.2010г.В този случай тя служи като покана и поставя в забава длъжника от деня на подаването й в съда-02.09.2010г.. Така че преди 02.09.2010 г. ответника не е бил в забава.

От горното съдът, намира че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част. Тъй като изцяло се споделят мотивите на първостепенния съд поради ненужно преповтаряне на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

С оглед на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2931/11.04.11г., постановено от районен съд - гр. Б. по гр. д. № 2684/10г. по описа на същия съд в обжалваната му част.

Решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове: