Р Е Ш Е Н И Е
Номер
128 07.04.2017 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански състав
На двадесет и трети март две
хиляди и седемнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
Председател:
Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Ц.А.
Прокурор: -
като разгледа докладваното от
съдия Новаков
търговско дело номер 387 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 647, ал. 1, т. 6 и т. 3 от
Търговския закон.
Образувано е по иск, предявен от Д.К.С. със съдебен
адрес в гр. София, ул. „Кузман Шапкарев“ № 4, в
качеството му на синдик на
„Маринер“ ООД - в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Булаир“ № 9 за обявяване за недействителен по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор, сключен с нотариална
заверка на подписите от 30.01.2014 г., по силата на който ответникът „Маринер“
ООД е прехвърлил на ответницата С.Г.Г. (с предишно име С.Г.Т.), с ЕГН **********, с адрес: ***, 2000 дружествени
дяла от „Интерконсултинг“ ЕООД с ЕИК *********, всеки с номинал от по 100 лева,
срещу общата цена от 200000 лева.
Сделката е извършена след обявената от съда по
несъстоятелността (съгл. решение № 399 от 25.09.2015 г. по д.н. № 322/2015 г.
на БОС) дата на неплатежоспособност – 06.12.2012 г. Тя попада и в рамките на двугодишния срок по чл. 647,
ал. 1, т. 6 от ТЗ, предхождащ молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на „Маринер“ ООД, подадена на 24.06.2015 г.
Синдикът моли сделката да бъде прогласена за
недействителна като увреждаща кредиторите и извършена между свързани лица – на
основание чл.647, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Уговорената цена за прехвърлените
дружествени дялове в „Интерконсултинг“ ЕООД, освен че не била платена, била
значително под реалната им стойност. Тя била съобразена единствено с
номиналното изражение на дяловете от 200000 лева, при все че чистият актив на
„Интерконсултинг“ ЕООД според годишния финансов отчет за 2013 г. възлизал на
421000 лева.
Страните по сделката били свързани лица, понеже управителят
на дружеството-прехвърлител Д.Г.Т. бил свекър на приобретателката С.Г.Г..
При условията на евентуалност синдикът претендира сделката
да бъде обявена за недействителна на основание чл. 647, ал.1 т. 3 от ТЗ, тъй
като даденото по нея значително надхвърляло по стойност полученото.
Исковете са предявени на 16.09.2016 г. в едногодишния
срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ от датата на откриването на производство по
несъстоятелност по отношение на ответника „Маринер“ ООД – 25.09.2015г.
Ответниците са оспорили исковете с представени в срок
писмени отговори. Изразили са становища, че поради извършено последващо
разпореждане с дружествените дялове в полза на трето лице – „Фар“ АД, ЕИК
********* предявяването на настоящите искове било безсмислено. Договорът, на
който се позовават, е нотариално заверен на 14.09.2016 г. (два дни преди
завеждането на делото), но не е вписан в търговския регистър.
Към момента на вписването на атакувания договор в
търговския регистър - 13.08.2014 г.
ответницата вече не била снаха на управителя на дружеството - прехвърлител, тъй
като бракът й със сина му бил прекратен на 12.02.2014 г.
От друга страна договорената между страните цена на
прехвърлените дружествени дялове в „Интерконсултинг“ ЕООД била справедлива и
съответствала на действителното икономическо състояние на това дружество. Освен
това атакуваният договор бил сключен в изпълнение на предварително споразумение
от 30.09.2011 г.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С приложения исковата молба (л. 17-18 от делото) договор, сключен с
нотариална заверка на подписите от 30.01.2014 г., ответникът „Маринер“ ООД
прехвърлил на ответницата С.Г.Г. (с предишно име С.Г.Т.) 2000 дружествени дяла от „Интерконсултинг“ ЕООД с
ЕИК *********, всеки с номинал от по 100 лева, срещу общата цена от 200000
лева.
В чл. 4 от договора страните са декларирали, че цената е платена
изцяло.
Видно от изразените писмени становища по иска, ответниците не оспорват,
че реално плащане на цялата цена всъщност не е било извършено. Бил заплатен
аванс от 6921,06 лева. Част от остатъка, възлизаща на 79660,67 лева, била
„прихваната“ съгласно тристранен протокол от 20.01.2014 г. (л. 61 и 62), но не
с насрещно вземане на ответницата С.Г. към „Маринер“ ООД, а с вземането й по
договор за счетоводно обслужване към „Интерконсултинг“ ЕООД, което от своя
страна било длъжник на „Маринер“
ООД по договор за заем.
Протоколът е оспорен своевременно от другата страна. Същият ще бъде
коментиран по-нататък.
Съдът намира, че страни по атакуваната сделка са свързани лица.
На датата на извършването й – 30.01.2014 г. й управител на
прехвърлителя „Маринер“ ООД е бил Д.Г.Т. с ЕГН **********, баща на Г.Д.Т. с ЕГН **********. Последният по това време е бил в
брак с ответницата С.Г., който е бил прекратен с развод по взаимно съгласие
едва на 12.02.2014 г. с решение по гр. дело № 19792/2013 г. на СРС (л. 71 от
делото). Налице е връзка по сватовство от първа степен (между свекър и снаха). Свързаността
се преценява именно към датата на сделката, защото тогава е постигнато съгласие
с условията й. Последващото вписване в търговския регистър е от значение само
за момента на възникване на правните й последици.
Сделката определено уврежда кредиторите по несъстоятелността, тъй като
с нея длъжникът „Маринер“ ООД се е разпоредил с притежавани от него финансови
активи - дружествени дялове в „Интерконсултинг“
ЕООД срещу занижена цена, която освен това не и реално заплатена в по-голямата
си част.
Съдът отбелязва, че прехвърлените дялове са изразител на стойността на
цялото имущество на „Интерконсултинг“ ЕООД, която по счетоводен баланс към
31.12.2013 г. (броени дни преди сделката) възлиза на 421000 лева – виж
приложения на л. 19-23 от делото Годишен финансов отчет за 2013 г. и записаната
в него текуща печалба.
Съдът не кредитира представеното споразумение от 30.09.2011 г. (л. 57),
с което се вменява задължение на „Маринер“ ООД да прехвърли на ответницата
същите дялове. Споразумението е без достоверна дата и е непротивопоставимо на ищеца,
който своевременно го е оспорил. Освен това то представлява своеобразна
уговорка за обратно изкупуване на същите тези дялове, които „Маринер“ ООД е
придобил по силата на сключен с ответницата договор за покупко-продажба от
18.08.2010 г. (л. 56). Тази уговорка би
компрометирала придобивния титул на „Маринер“ ООД като фидуциарна сделка,
забранена от закона – чл. 209 от ЗЗД. Доводи в тази насока не са наведени в
настоящия процес. Уговорената в споразумението неустойка за неизпълнение е
прекомерна и сама по себе си свидетелства за свързаност между страните, чиито
съвместни действия са насочени против интересите на действителните кредитори на
несъстоятелния длъжник.
Съдът не дава вяра и на
тристранния протокол от 20.01.2014 г. (л. 61 и 62), с който три свързани лица -
„Маринер“ ООД, представляван от управителя Д.Т., ответницата С.Г. и „Интерконсултинг“ ЕООД,
представляван отново от ответницата като управител, са се опитали да уредят чрез прихващания имуществените
си отношения по повод сключени от всеки двама от тях договори, включително и процесния.
Протоколът предшества с десет дни атакуваната сделка, която е била сключена
в необходимата форма на 30.01.2014 г. Затова той няма как да урежда
изпълнението й. Липсва и насрещност на вземанията, обект на прихващане, тъй
като те не са били предварително прехвърлени с надлежни цесии. Отделен е
въпросът, че договорите, посочени като източник на вземанията, не са надлежно
описани.
Предвид изложеното съдът намира, че атакуваният договор от 30.01.2014
г., с който ответникът „Маринер“ ООД е прехвърлил на ответницата С.Г.Г. 2000
дружествени дяла от „Интерконсултинг“ ЕООД, следва да бъде обявен за
недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността – на основание
чл. 647, ал. 1, т. 6 от Търговския закон – като сделка между свързани лица,
насочена против интересите на тези кредитори.
Последващото разпореждане с дружествените дялове, извършено от
ответницата С.Г. в полза на „Фар“ АД, ЕИК ********* съгласно договор от 14.09.2016
г. (л. 55), не е противопоставимо на ищеца, понеже не е вписано в търговския
регистър. Договорът е сключен само два дни
преди завеждането на делото. Приобретателят „Фар“ АД е бил свързан и с
прехвърлителката, която е бивш член на съвета на директорите му и с
несъстоятелния длъжник – „Маринер“ ООД, който е притежавал 20 % от акциите му,
видно от справка от Информационна програма „Апис Регистър“ към 08.12.2013 г.
(т. 20 - л. 104 от делото).
С оглед уважаването на главния иск съдът не се произнася по
евентуалния.
По дължимите такси и разноски:
Цената по иска се равнява на стойността на атакуваната сделка – 200000
лева. В изпълнение на разпоредбата на чл. 620, ал. 5 от ТЗ държимата 4-процентна
държавна такса (8000 лева) не е събрана предварително. На основание чл. 649,
ал. 6 от ТЗ тя следва да бъде възложена в тежест на ответницата.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на кредиторите
по дело по несъстоятелност № 322/2015г. на ОС – Бургас ДОГОВОР, сключен с
нотариална заверка на подписите от 30.01.2014 г., по силата на който ответникът
„Маринер“ ООД - в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Булаир“ № 9 е прехвърлил на ответницата С.Г.Г. (с
предишно име С.Г.Т.), с ЕГН **********, с адрес: ***,
2000 дружествени дяла от „Интерконсултинг“ ЕООД с ЕИК *********, всеки с
номинал от по 100 лева, срещу общата цена от 200000 лева.
ОСЪЖДА С.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на 8000
(осем хиляди) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: