№ 125
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Иваничка Д. Славкова
П. Митев
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора Д. Р. Н.
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600455 по описа за 2022 година
дело № 455 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивна проверка е присъда № 78 от 07.04.2022г. по НОХД
№ 1441 по описа на ВРС, двадесет и девети наказателен състав за 2021г.
Жаленият съдебен акт е осъдителен за подс. Т. Д. ИГН., като същият е
признат за виновен в това, че в периода от 11.09.2018г. до 25.09.2018г. в гр.
Варна, в условията на продължавано престъпление на два пъти
противозаконно присвоил движими вещи на обща стойност 16652 лв., които
владеел и обременени със залог, като се разпоредил с тях без да запази
правата на заложния кредитор, както следва:
- на 11.09.2018г. в гр. Варна, действащ като пълномощник на
управителя на „Транскар България" ЕООД, противозаконно присвоил
движима вещ, която владеел – полуремарке „Юнайтед Трейлърс 601746" с
номер на рама *** и рег.№ В *** ЕК на стойност 9 459 лв. собственост на
„Транскар България" ЕООД, върху която е учреден особен залог, с договор за
особен залог на движими вещи № ДЗ-479-001576-53/08.01.2018г. в полза на
заложния кредитор „Интернешенъл Асет Банк" АД, като го продал на Й.М.М.
от гр. Добрич
1
- на 25.09.2018г. в гр. Варна, действащ като пълномощник на
управителя на „Транскар България" ЕООД, противозаконно присвоил
движима вещ, която владеел – полуремарке „СДЦ ТП 35 БЗ" с номер на рама
*** и per. № В *** ЕК на стойност 7193 лева, собственост на „Транскар
България" ЕООД, върху което е учреден особен залог с договор за особен
залог на движими вещи № ДЗ-479-001576-53/08.01.2018г. в полза на заложния
кредитор „Интернешенъл Асет Банк" АД, като го продал на Р.М.В. от гр.
София, в качеството си на пълномощник на „Мега Флорс" ЕООД,
На основание чл. 206, ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54, ал.1
от НК, му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е
отложено с изпитателен срок от ТРИ години
С присъдата съдът се е произнесъл и по разноските като на основание
чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 220,00/двеста и двадесет/ лева в полза на бюджета на ОД
на МВР – Варна
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия,
подадена чрез защитника Д.Г. от АК Варна, с която се претендира, че
присъдата е незаконосъобразна и се иска оправдаване по възведеното
обвинение.
В подкрепа на искането се развиват доводи в следните насоки:
Мотивите, довели до осъдителния диапозитив на съда не намират
законова подкрепа, нито са съобразени със събрания по делото
доказателствен материал. Маркирани са безспорно установените
обстоятелства, които са следните:
-подсъдимия Т.И. е пълномощник на управителя на „Транскар
България" ЕООД, предвид на което е държал двете движими вещи на правно
основание.
-върху продадените движими вещи е бил учреден залог;
-същите са продадени преди да бъдат предмет на принудително
изпълнение ,като сумите от продажбите са постъпили по банкова сметка из
дружество „Транскар България" ЕООД в банката на заложни кредитор и със
същите са погасявани суми по кредитите;
2
-банката кредитор е получила сумите от двете продажби като вноски по
кредитите
-банката кредитор а получила от И.М. сума от повторна продажба на
полуремарке с рег.№В *** ЕК в р-р на 5000лв,
-вноските по кредитите към заложния кредитор са плащани до началото
на м.12.2018г., а не както е записано е мотивите на съда до м.10.18r.
За да е осъществен състава на соченото престъпление по чл. 206, ал.З,
вр. с ал.2, пр.1 и вр. сал.1. вр. счл.26, ал.1 отНК, от обективна страна следва
да са налице следните признаци : неправомерно разпореждане със собствени
вещи, обременени със залог, без да са запазени правата на заложния кредитор.
Според защитата съпоставйки обективните признаци на деянието в
своята конкретика независимо, че подсъдимия е търговски пълномощник и се
явява собственик на инкриминираните вещи, обременени със залог надлежно
вписан стореното с тях разпореждане не се явява „неправомерно". Твърди се,
че с учредяването на заложното право залогодателят не е лишен както от
фактическата власт върху заложеното имущество, така и от възможността да
извършва действия на разпореждане, вкл. отчуждаване по силата на чл. 8,
ал.2, т.2 от 303 /Закона за особените залози/ Възможността на залогодателя да
се разпорежда с обремените със залог вещи законът ограничава с
получаването на съобщение по чл. 33, ал.1 от 303 за пристъпване към
изпълнение. В конкретния случай, разпоредителните сделки с вещите,
предмет на обвинението, са реализиране съответно на 11.09.2018г. и на
25.09.2018г. г. Съобщение по чл. 33, ал.1 от 303 е изпратено на залогодателя
И. И.а и получено от нея на 30.05.2019г. Извършването на разпоредителните
сделки преди тази дата не може да обективира съставомерно поведение на
подсъдимия.
Отделно от горното, защитата счита, че не е налице и друг обективен
критерий предвиден в нормата на чл. 206, ал.2 от НК - незапазване правата на
заложния кредитор. Това се извежда според жалбата от обстоятелството, че
договорът за особен залог, сключен между „Транскар България"ЕООД гр.
Варна и „Интернешънъл Асет Банк" обезпечава изпълнението на вземане по
договори за заем в размер на 95 000 лева , между същите страни .Видно от
списъка на заложените с договора за особен залог движими вещи,
изпълнението на задължението в размер на 95 000 лева е обезпечено с 11
3
превозни средства, като стойността им е над 300000лв. Безспорно стойността
на заложените вещи надвишава многократно размера на обезпеченото
задължение. В този смисъл, дори разпоредителните сделки , които
подсъдимият е извършил като пълномощник на управител на дружеството-
залогодател да са били неправомерни , то по никакъв начин не може да се
приеме, че не са запазени правата на заложния кредитор. В тази връзка от
представената към жалбата фактура **********/ 11.09.2018г. и банкови
извлечения е, видно че през м. септември 2018г, когато св. И.М. е закупил
полуремарке „Юнайтед. Трейлърс“ с per. № В *** ЕК за сумата от 6000лв.,/
от които 1000лв. ДДС/, която подсъдимия И. е внесъл от името на купувача по
банковата сметка на дружеството на 13.09 2018г в същата е била използвана
за издължаване на кредит №7858 на 13.09.2018г когато като вноска по кредита
е изплатена сума в р-р на 14999лв. Прави се извод, че с това се опровергават
показанията на свидетеля М., че бил платил сумата от 15 000 лв. за покупката.
Сходно е ситуацията и по отношение на продажбата на полуремарке „СДЦ
ТП" с per. № ***. За извършената сделка бил съставен договор за покупко -
продажба с нотариална заверка на подписите за сумата от 1000лв. Издадена е
фактура **********/25.09.2018г. Сумата е преведена по банкова сметка на
„Транскар България" ООД от Т.И. в банката на заложния кредитор на 28.09
18г. и тъй като дружеството не е имало налични средства подсъдимия И. е
внесъл и лични средства в р-р на 5000лв. на 01 10.2018г. и на същата дата са
платени две вноски по кредитите в размер на 3166лв.и 5078,23лв. Според
жалбата с тези факти се опровергава извода на съда и твърденията на
прокуратурата,че подсъдимия И. е получил на ръка сумите от продажбата,че
целта му е била облагодетелстване и, че не запазил правата на кредитора. Все
в тази връзка се навеждат доводи, че от представените извлечения от
банковите сметки на дружеството е видно, че Т.И. е внасял лични средства и
на 28.12.2018г. по банковата сметка в ДСК е постъпила сумата от 2000лв. за
подпомагане дейността на дружеството, която е предмет на взет заем.
Оспорва се и възприетото от съда, че И. е спрял разплащанията по кредита,
след продажбата на двете ППС. В подкрепа на твърдението, че правата на
заложния кредитор в случая са запазени е и това , че за него стои
възможността да се удовлетвори и от новите приобретатели на процесиите
заложени вещи. Охранителното производство по вписването на ЦРОЗ не е
елемент от фактическия състав на договора за особен залог От него обаче
4
произтича възможността за противопоставяне на правото на заложния
кредитор срещу трети лица и съответно правото на предпочтително
удовлетворяване пред другите кредитори ЦРОЗ е публичен, така че
вписването се смята за известно на трети заинтересувани лица и кредиторите
Отделно, всяко лице на което залогът може да бъде противопоставен, каквито
в случая са новите приобретатели - „Мега Флорс" ЕООД ЕИК*** и И.М.М.
ЕГН:********** придобива правата върху заложената вещ обременена със
залога, и има положението на залогодател. Следва да се цени и
обстоятелството, че заложния кредитор е сключил нов договор за продажба
на процесното ПС със свидетеля И.М., като и се е удовлетворил със сумата от
на 5000лв
В съдебно заседание защитника поддържа изцяло въззивната жалба по
наведените в нея обстоятелства.
Представителят на ВОП изказва становище, че постановената присъда е
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият в последната си дума моли иска да бъде оправдан.
Съобразявайки посоченото по-горе и доказателствата по делото
настоящият състав на окръжния съд намира въззивната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по
внесен обвинителен акт срещу подсъдимия за престъпление по чл.206,ал.2 вр
ал.1 вр с чл.26,ал.1 НК .
Наведените фактически обвинения са били подложени на проверка в
първоинстанционното съдебно следствие. Настоящия състав на ВОС
безспорно приема за установена, следната фактическа обстановка:
Свидетелката И. И.а била едноличен собственик и управител на
търговското дружество „Транскар България" ЕООД. Управлението на
дружеството се осъществявало от сина на И.а - подсъдимия Т.И.. За целта на
02.06.2016г. И. И.а била изготвила нотариално заверено пълномощно, с което
предоставяла широк кръг права на сина си да я представлява и управлява
дружеството, в т.ч. и да придобива, закупува и/или продава всякакви
.моторни превозни средства, да я представлява пред банкови институции,
включително и, „Интернешънъл Асет Банк". Търговското дружество
„Транскар България" ЕООД, ЕИК: ********* било със седалище и адрес на
5
управление гр. Белослав, обл. Варна, ул. „Паисий Хилендарски" №7а. На този
адрес живеела свидетелката С.К.. Тя не познавала нито И.а, нито сина й, само
знаела, че те били приятели на нейния син. Самото дружество имало предмет
на дейност предоставяне на транспортни услуги. В тази връзка „Транскар
България" ЕООД разполагало с товарни автомобили, влекачи, ремаркета и
полуремаркета.
Свидетелят А.К. работил в банка „Интернешънъл Асет Банк" АД, клон
Варна на длъжност „кредитен инспектор. Той познавал свидетелката И. И.а
поради предходни взаимоотношения с нея. В края на 2017г. И. И.а, в
качеството си на управител на търговското дружество „Транскар България"
ЕООД решила да изтегли кредит от „Интернешънъл Асет Банк" АД. Тя
водила преговори със свидетеля Костов. Било постигнато разбирателство
банката да отпусне на управляваното от И.а дружество сумата от 95 000 лв., а
като обезпечение на отпуснатия кредит да бъде учреден особен залог върху
движими вещи на дружеството, а именно 11 броя превозни средства. След
постигнатото съгласие относно размера на кредита и неговото обезпечение,
от банката поискали документите на 11-те превозни средства. Същите, както
и други изисквани от банката Документи, относно отпускането на кредита и
учредяването на особен залог, били носени лично от подсъдимия Т.И..
На 31.10.2017г. свидетелят Д.Д. получил имейл от свидетеля А.К. с
възлагателно писмо да извърши оценка на следните ППС - влекач „Ивеко"
Магирус с per. № В 0374 РХ; влекат „Ивеко" Магирус с per. № В 5106 PC;
влекач „Ивеко" Магирус с per. № В 5103 PC; влекач „Скания" Р480 с per. № В
3088 ВТ; товарен автомобил „МАН" е per. №В 6040 КХ; товарен автомобил
„ДАФ" с per. № В 5243 ВС; товарен автомобил „АСТРА" ХД с per. № В 1425
ВА; полуремарке „Шварцмюлер" с per. № В 0439 ЕВ; полуремарке „Юнайтед
Трейлърс" с per. № В *** ЕК; полуремарке „СДЦ ТП" с per. № В 7441" ЕК и
полуремарке „СДЦ ТП" с per. № ***, като му бил предоставен и телефон за
контакт с лице от „Транскар България" ЕООД, а именно подсъдимия Т.И..
Свидетелят Д. се свързал с подсъдимия И. и му обяснил, че за изготвяне на
оценката следва да огледа лично всяко от превозните средства. И. му
отвърнал, че камионите и ремаркетата са на път и това няма как да стане. Д.
се съгласил да извърши оценка по снимки, и пожелал да му се изпратят
актуални снимки на всяко от превозните средства. По – късно Д. получил
имейл с прикачени снимкови файлове на превозните средства. През м.
6
ноември 2017г. Д.Д. изпълнил възложената му задача от „Интернешънъл
Асет Банк" АД, като предоставил пазарна оценка на всяко едно от 11-те
превозни средства, както и общата им пазарна стойност към този момент.
След като били изготвени всички необходими документи за
отпускането на кредита и учредяването на особен залог над 11-те пътно
превозно средства, на 08.01.2018г. бил подписан договор за кредит № ДК-
479-001576-52 по силата на който „Интернешънъл Асет, Банк" АД отпуснали
заем в размер на 95 000 лв. на „Транскар България" ЕООД. Договорът бил
подписан от свидетеля Д. от страна на банката кредитор и И.а от страна на
кредитополучател. Според договорът средствата били отпуснати на два
транша. Първия в периода 08.01.2018г. - 19.01.2018г. в размер на 45 000 лв., а
втория в периода 20.01.2018г. - 28.02.2018г. в размер на 50 000 лв. по сметка
на „Транскар България" ЕООД открита в банката кредитор. Също според
договора за кредит, като обезпечение на отпуснатия кредит се предвиждало
учредяването на залог по смисъла на Закона за особените залози на следните
движими вещи: ***. На 08.01.2018г. бил подписан и договор за особен залог
на движими вещи № ДЗ-479-001576-53. За заложния кредитор
„Интернешенъл Асет Банк" АД договорът бил подписан от свидетеля Д., а за
залогодателя „Транскар България" ЕООД от свидетеля И.а. Този договор бил
сключен за обезпечаване вземането на заложния кредитор по договора ва заем
в размер на 95 000 лв. и с него се учредявал залог по реда на Закона за
особените заложи върху гореописаните 11 пътно превозни средства. На
09.01.2018г. свидетелката И. И.а подала нотариално заверено заявление за
вписване на учредения особен залог, ведно с декларация по чл.27, ал.2,т. 4
ЗОЗ, в Централен регистър на особените залози към Министерство на
правосъдието.
През м. септември 2018г. свидетелят И.М. попаднал на обява в интернет
за продажба на полуремарке „Юнайтед Трейлърс". Той се свързал с подателя
на обявата и провел разговор с подс. Т.И. и И. И.а. На М. му било обяснено
къде се намира ремаркето - на паркинг по пътя за с. Тополи. И.М. посетил
мястото, огледал ремаркето и решил да го закупи. Покупко - продажбата била
уговорена между М. и подсъдимият Т.И. за сумата от 15 000 лв. При
преговорите Т.И. не споменал на И.М., че ремаркето е предмет на особен
залог и служи за обезпечение на парично вземане. На 11.09.2018г. бил
сключен писмен договор, с нотариална заверка на подписите, за покупко -
7
продажба на полуремарке „Юнайтед. Трейлърс" с per. № В *** ЕК. Като
продавач в договора бил вписан Т.И., в качеството си на пълномощник на
„Транскар България" ЕООД. След придобиване на
полуремаркето, М. го пререгистрирал на свое име в КАТ Добрич и му бил
сменен регистрационния номер от В *** ЕК на ТХ *** ЕХ. Също през м.
септември 2018г. свидетелят Р.В. попаднал на обява в интернет за продажба
на полуремарке „СДЦ ТП". В. провел телефонен разговор с мъж, който се
представил като Т.И.. В хода на разговора се постигнала уговорка, В. да дойде
до гр. Варна, за да види ремаркето. На 25.09.2018г. била проведена лично
среща между В. и И. в гр. Варна. В. видял ремаркето и решил да го закупи.
Била уговорена цена от 1 000 лв., която В. предал лично на И., последният му
предоставил владението над полуремарке „СДЦ ТП" с per. № ***. За
извършената сделка бил съставен договор за покупко - праодажба с
нотариална заверка на подписите. Като продавач в договора бил вписан Т.И.,
в качеството си на пълномощник на „Транскар България" ЕООД. При
преговорите за продажба на въпросното полуремарке, И. не споменал нищо
на В. относно учредения залог върху вещта.
След сключването на договора за учредяване на особен залог над
превозните средства периодично от заложния кредитор извършвали проверки
на заложеното имущество. По делото са предоставени протоколи от
извършени проверка на превозните средства от дата 04.07.2018г., от дата
05.10.2018г. и от дата 04.01.2019г. Поради заявеното от подсъдимия, че
превозните средства били на път в различни дестинации, проверката била
формална и само по данните на длъжника. В подписаните от Т.И. протоколи е
посочено местонахождението на всяко едно от 11-те превозни средства,
включително и на полуремарке „Юнайтед Трейлърс" с per. № В *** ЕК и
полуремарке „СДЦ ТП" с per. № ***, за които подсъдимият посочвал, че се
намират в Каолиново, въпреки че към датите на проверките от 05.10.2018г. и
04.01.2019г. те вече са били продадени от него.
В първите шест месеца от отпускането на кредита се изплащали само
лихви, без главница, от страна на кредитополучателя „Транскар България"
ЕООД, като вноските се правили редовно. След м. октомври 2018г. от
„Транскар България" ЕООД имали затруднения и забавяли плащанията към
банката, както на лихви, така и на главница. Парите получени от продажбата
8
подсъдимия използвал за покриване на кредита. На 06.03.2019г между
страните бил сключен анекс, поради нередовното внасяне на сумите по
кредита, който имал за цел да удължи срока на връщане на сумата. В него
подсъдимия бил вписан като солидарен длъжник. През м. май 2019г. от
„Интернешънъл Асен Банк" АД изпратили няколко уведомителни писма до И.
И.а, с които я уведомявали, че поради неизпълнение на договорните си
задължения, кредитите й са предсрочно изискуеми и ако не внесе дължимите
суми, ще се пристъпи към принудителното им събиране. На гърба на
уведомителните писма фигурират ръкописен текст и подписи на И. И.а и Т.И..
И. лично е получил уведомителни писма и за двата предсрочно изискуеми
кредита на 20.05.2019г.
На 01.10.2019г. свидетелят Д., заедно с частен съдебен изпълнител
отишли до седалището на „Транскар България" в гр. Белослав, с цел да
извършат опис на заложените превозни средства. При отиването си на адреса
установили свидетелката С.К. и нито едно от заложените превозни средства.
В хода на делото е назначена съдебно автотехническа оценителна
експертиза, която да определи пазарната стойност на 11-те превозни средства
към дата 01.10.2019г. Според заключението на вещото лице средната пазарна
стойност на полуремарке „Юнайтед Трейлърс 601746" с номер на рама *** и
per. №В *** ЕК била опредена на 9 459 лв., а полуремарке „СДЦ
ТП 35 Б3"с номер на рама *** и peг. №*** 7 193 лв.
Горните обстоятелства обстоятелства се установяват от показанията на
на свидетелите П. Д., А.К., С.К., И.М., Д.Д. дадени в хода на съдебното
следствие, както и от приобщените по реда на чл.281 от НПК и показания на
свид. И.М., И. И.а, В.Р. и Р.В., справка за съдимост, експертно заключение и
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК и приетите
от въззивния съд.
Установявайки сходна фактическа обстановка правилно ВРС е
кредитирал гласните показания, тъй като същите са непротиворечиви,
взаимно допълващи и в по –голямата си част произтичат от лица
незаинтересовани от изхода на делото. Същите се подкрепят и от писмените
доказателства по делото.
Всички посочени доказателства в своята съвкупност установяват по
категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на
9
престъплението , както и авторството на деянието в лицето на подсъдимия .
Показанията на всички свидетели и
Правилно ВРС е кредитирал и заключението на СОЕ, тъй като същото е
компетентно дадено, пълно по съдържание и няма съмнения за неговата
правилност.
С нужното внимание са ценени и обясненията на подсъдимия. Правилно
ВРС е отхвърлил като недостоверни твърденията на И., че не е знаел кои
активи на дружеството са обременени с особен залог. Същите
законосъобразно са оставени без кредит на доверие и са намерени единствено
на защитна теза. Същата обаче се опровергава както от обстоятелството, че
фактически подсъдимия е управлявал дружеството, така и от създадените
писмени доказателства с невярно съдържание, че продадените транспортни
средства са били налични към момента на извършваните проверки от страна
на кредитора.
Въз основа на така посочената фактическа обстановка, верен е извода на
съда относно материално правната оценка на деянието, че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 206, ал.2, вр с ал.1, вр с чл.26,ал.1 НК.
ВРС е изложил подробни мотиви за обективната и субективна страна на
деянието, които ВОС намира за правилни, солидаризира се с тях и не е нужно
да ги преповтаря, в цялост.
Съдът коректно и изрично е изложил в правния си анализ, че
същността на залога е да обезпечи дадено вземане с движима вещ така, че
заложният кредитор да има право да се удовлетвори при нейната продажба
свое обезпечено вземане с
предпочитание пред останалите кредитори на същия длъжник. Чрез залога,
до продажбата на заложената вещ не се променя
собствеността върху последната, т.е. разпореждането с такъв предмет не може
да засегне нито самото право на собственост, нито условията за неговото
нормално упражняване. В случая обезпечителният договор е бил надлежно
вписан в Централния регистър на особените залози. Заложените вещи,
собственост на кредитополучателя са оставени на отговорно пазене при
последния, като същия е бил длъжен да ги съхранява с грижа на добър
търговец. В договорът /както и в закона/ е предвидена възможност за
10
залогодателя, който запазва държането на заложеното имущество да
извършва сделки на разпореждане със същото имущество, но само с
предварителното съгласие на
залогоприемателя, в случая "Интернешънъл Асет Банк" АД. Подсъдимият не
изпълнил изискванията на закона и договора, и без да търси съгласие от
залогоприемателя съвсем целенасочено се е разпоредил със заложените стоки,
като по този е лишил кредитора да се удовлетвори вземането си.
При определянето на наказанието ВРС е взел предвид чистото съдебно
минало на подсъдимото лице като смекчаващо вината обстоятелство, а
отегчаващи не е отчел. При констатирания превес на смекчаващите вината
обстоятелства, допълвайки ги с изминалото време от деянието до
постановяването на съдебния акт, както и инцидентността на проявата,
отчитайки обществената опасност на деянието и дееца ВРС е ситуирал
наказанието „лишаване от свобода“ при условията на чл.54 НК на минимума
предвиден в закона от едно година. Наказанието се явява справедливо, поради
отсъствието на протест в тази насока, с оглед неустановеното от ВРС
отегчаващо вината обстоятелство, че подсъдимия е извършил и друго
престъпление за да прикрие това за което е предаден на съд.
По отношение на твърденията във въззивната жалба:
По горе бяха обобщени възраженията във възззивната жалба ,поради
което не е нужно те да се повтарят детайлно, но същите следва да получат
отговор в настоящото решение.
На първо място се оспорва, че разпореждането на подсъдимия с
обременените със залог вещи не се явява „неправомерно". Твърди се, че с
учредяването на заложното право залогодателят не е лишен както от
фактическата власт върху заложеното имущество, така и от възможността да
извършва действия на разпореждане, вкл. отчуждаване по силата на чл. 8,
ал.2, т.2 от 303 /Закона за особените залози/ Според защитата възможността
на залогодателя да се разпорежда с обремените със залог вещи законът
ограничава с получаването на съобщение по чл. 33, ал.1 от 303 за
пристъпване към изпълнение, а в конкретния случай, разпоредителните
сделки с вещите, предмет на обвинението, са реализирани преди тази дата, в
случая на 30.05.2019г. Възражението е несъстоятелно, тъй като същото не
държи сметка, че както в чл.8,ал.2 от ЗОЗ е предвидена, възможност за сделки
11
на разпореждане, то така и че тази възможност е ограничена със „необходимо
изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в Централния регистър
на особените залози и в съответния друг регистър“, съгласно чл.8,ал.3 ЗОЗ.
Това е било вписано и в обезпечителния договор. Тази хипотеза на ЗОЗ на
практика осигурява информация и преценка на кредитора дали
осъществяваната сделка няма да накърни възможността за удовлетворяване,
тъй като ноторно, е че вещите при своята обичайна експлоатация губят
постепенно стойността си. Не случайно в чл.9 от ЗОЗ са предвидени редица
задължения на залогодателят, сред които и писмено да уведоми заложния
кредитор за всички правни и фактически действия, водещи до прехвърляне
или възникване на права на трети лица върху заложеното имущество или до
промяна в неговата идентичност, и го снабдява с копия от документите,
установяващи прехвърлянето или учредяването на правата, както и да
уведомява третите лица, придобили права върху заложеното имущество, за
правата на заложния кредитор. Първото от посочените обстоятелства
подлежи на вписване съгласно чл.9,ал.3 ЗОЗ. И ако разглежданата хипотеза
може да бъде наречена условна възможност на залогодателя да се разпорежда
с обременената вещ, то тази на която се опира защитата е абсолютната
забрана това да се случва, което е упоменато още в чл.9,ал.4 ЗОЗ. Тук е
мястото да се отбележи, че подсъдимия е съзнавал неправомерните си
действия и преследвайки цел да връща заема за да може да го погаси
своевременно , е продал вещите, а с парите е погасявал вече просрочени
вноски. Пак по същата причина е прикрил продажбите, подписвайки
протоколи, че пътните средства са налични и към момента се експлоатират в
различни дестинации.
Както бе посочено, защитата счита, че не е налице и друг обективен
критерий предвиден в нормата на чл. 206, ал.2 от НК - незапазване правата на
заложния кредитор. Това се според жалбата се извежда от обстоятелството,
че договорът за особен залог, сключен между „Транскар България"ЕООД гр.
Варна и „Интернешънъл Асет Банк" обезпечава изпълнението на вземане по
договори за заем в размер на 95 000 лева , обезпечено с 11 превозни средства,
като стойността им надвишава 300000лв.
И това възражение е несъстоятелно. Безспорно стойността на
заложените вещи надвишава многократно размера на обезпеченото
задължение, но това е обичайна практика при този вид отношения, с оглед
12
риска който поема заложния кредитор. Престъплението по чл.206,ал.2 НК е
на просто извършване. Следва да се държи сметка, че законодателят
криминализирал увредата на правата на заложния кредитор, а не
посегателството над имуществото, което изцяло е чуждо по чл.206, ал. НК и
частично такова по първата хипотеза на чл.206, ал.2 НК . И още веднъж
следва да се подчертае, че правата на кредитора се считат за охранени, само
при условията посочени по горе – да даде съгласие за разпоредителната
сделка на залогодателят и това обстоятелство отново да бъде вписано.
При служебната проверка не се установиха, процесуални нарушения
при провеждане на първоинстанционното производство, които да
обосновават отмяна или корекция на съдебния акт.
По изложените съображения първоинстанционната присъда следва да
се потвърди изцяло, поради което на основание чл.338 от НПК настоящият
състав на окръжния съд
***
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 78 от 07.04.2022г. по НОХД №
1441 по описа на ВРС, двадесет и девети наказателен състав за 2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13