№ 6483
гр. София, 16.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110167302 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Ц. И. Станьова е предявил против „Файненшъл България“ ЕООД установителен иск
за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № 4324316 от
25.11.2021 г., както и иск за осъждането на ответника да заплати сумата от 50 лева,
представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за предоставяне на
поръчителство № 4324316, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 09.12.2022 г. до окончателното плащане.
Ищцата Ц. И. Станьова твърди, че е страна по договор за паричен заем № 4324316 от
25.11.2021 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по който следвало да върне сума по
кредита в общ размер от 1280 лева, при получена от нея сума в размер на 1200 лева.
Задължението следвало да бъде погасено с 16 погасителни вноски. Сочи, че във връзка с чл.
4 от договора за паричен заем сключила с ответника - „Файненшъл България“ ЕООД
договор за предоставяне на поръчителство № 4324316, по силата на който следвала да
заплати на дружеството сумата от 496 лева, платими разсрочено, на вноски, всяка от които в
размер на 31 лева. По сключените договор за заем и договор за поръчителство твърди да е
заплатила сумата от 1200 лева главница, 80 лева лихва и сумата от 50 лева възнаграждение
за поръчителство. Счита, че сключеният договор за поръчителство е нищожен. Договорът
бил неравноправен по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП като противоречал на чл. 143, ал. 2, т. 19
ЗЗП. Не се спазвала разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която била заобиколена. Били
накърнени добрите нрави. Намира, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" с
регламентираното възнаграждение за поръчител по процесния договор се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищцата с цел изгода на кредитора. Счита, че неправилно
предвидените суми по договора за поръчителство не са включени в предвидения ГПР. Сочи
и за наличие на свързаност между дружествата „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника
„Файненшъл България“ ЕООД, като печалбата на ответника на ответника се разпределяла в
полза на едноличния собственик на капитала му, а именно - „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
На следващо място твърди, че поради нищожния характер на атакувания договор, ищцата не
е следвало да заплаща възнаграждението за поръчителя. Общо платената сума по този
договор била в размер от 50 лева, за която претендира ответникът да бъде осъден да й
1
заплати, тъй като е получена без правно основание. Претендира разноски по делото.
В подадения в срок отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените
искове. Счита, че ищцата няма правен интерес от предявяване на установителния иск за
прогласяване нищожността на договора. Счита, че процесният договор отговаря на
изискванията на закона, като не води до накърняване на добрите нрави. Излага подробни
съображения. Счита, че договорът за предоставяне на гаранция не се регулира от ЗПК, а от
ТЗ, поради което наведените от ищцовата страна доводи за нищожност поради
противоречието на договора със ЗПК са неотносими. Като неотносими намира и наведените
твърдения за нищожност, свързани с договора за заем, по който ответникът не е страна.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Правна квалификация: предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД –
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 вр. ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и
кумулативно съединен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД;
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
страните са сключили договор за предоставяне на поръчителство/гаранция № 4324316 от
25.11.2021 г.
По исковете за нищожност: В тежест на ищеца е да докаже сключването договор за
предоставяне на поръчителство/гаранция № 4324316 от 25.11.2021 г. с посоченото в
исковата молба съдържание, в който е уговорено да бъде заплатено възнаграждение за
поръчителя в твърдения размер, както и, че договорът противоречи на императивна
законова разпоредба или заобикаля закона, или противоречи на добрите нрави /на
основанията, посочени в исковата молба/.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По осъдителния иск: В тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
извършена в полза на ответника престация на парична сума в размер на 50 лв. – платено
възнаграждение по договора за поръчителство; както и получаване на сумата от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума /за което не сочи
доказателства/, респ. да докаже връщане на сумата.
По искането по чл. 213 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 213 ГПК, за да се съединят, делата следва да имат
връзка помежду си. Служебно извършена справка по електронната папка на другото дело
установи, че се касае за правоотношение между страните възникнало от друг договор, с
оглед което не са налице основанията по чл. 213 ГПК. Делата не са и на един и същ етап,
доколкото по другото производство вече е постановено определение по реда на чл. 140 ГПК.
Освен това искането следва да бъде отправено към съда разглеждащ по-рано образуваното
дело. Оттук и искането за присъединяване на настоящото дело към гр. д. № 20097/2022 г. на
СРС ще се остави без уважение.
Представените от ищеца документи ще се приемат като писмени доказателства. Ще
се уважи доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника да представи
справки за платени суми по договора.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и
на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК.
УКАЗВА на ищцата в срок до откритото по делото съдебно заседание, с писмена
молба с препис за ответника, да посочи банкова сметка или друг начин за плащане.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи, като писмени доказателства
по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „Файненшъл България“ ЕООД на основание чл. 190, ал. 1
ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи
справка от счетоводството си за всички извършени плащания по договор за
предоставяне на гаранция/поръчителство № 4324316 от 25.11.2021 г., като му УКАЗВА, че
непредставянето на документа може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161
ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат
да вземат становище по изготвения проекто–доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 21.03.2023 г. от 14:40 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните. На ищеца да се изпрати и препис
от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3