О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
1428 Година 16.04.2019 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ХII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети
април Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1906 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на
А., с
която са предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване
за установено по отношение на ответницата А.С.Т., че дължи на ищеца сумата от 5454.53
лева за главница от невърнат кредит по договор за потребителски кредит №
PLUS–14946947/13.06.2017 г., с 1858.72 лева възнаградителна лихва от 20.04.2018
г. до 20.06.2021 г., с 557.71 лева обезщетение за забава от 21.05.2018 г. до подаване
на заявлението му в съда, и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението му в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5534 по описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд, обективно евентуално съединени с осъдителни искове,
с които се иска, в случай на отхвърляне на първоначалните, да се осъди
ответницата да заплати на ищеца сумата от 5454.53 лева за
главница от неплатени от 20.04.2018 г. до 20.06.2021 г. месечни вноски по
договор за потребителски кредит № PLUS–14946947/13.06.2017 г., с 1858.72 лева
възнаградителна лихва от 20.04.2018 г. до 20.06.2021 г., с 557.71 лева
обезщетение за забава от 21.05.2018 г. до подаване на исковата молба в съда, и
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда до
изплащането й, както и сторените по делото и в заповедното производство
разноски.
След като се запозна с исковата молба, съдът
намери, че предявеният от ищеца иск за съществуване на вземането
за възнаградителна лихва, както и евентуалните осъдителни искове, са
недопустими, а мотивите за този правен извод са следните:
Процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.
422 ГПК, не са налице в случаите, когато за предявеното с него вземане не е
издадена заповед за изпълнение или е отхвърлено искането за издаването й. В
този смисъл са изричните разпоредби на чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ГПК, обуславящи
допустимостта на такъв иск от издадена за вземането заповед за изпълнение. А
случаят не е такъв. При него, на съдът е служебно известно, че с постановеното
в заповедното производство по ч.гр.д. № 5534/2018 г. на Старозагорския районен
съд разпореждане № 8930/5.11.2018 г. е отхвърлено заявлението на ищеца в
останалата му част, с която е искано издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ответницата и за 1858.72 лева възнаградителна лихва от 20.04.2018
г. до 20.06.2021 г. При това положение, ищецът няма правен интерес от
предявения по делото иск за съществуване на това вземане, което обуславя
недопустимостта му (чл. 415 ГПК). Поради това производството
по делото в тази му част, по отношение на този иск, следва да се прекрати на
това основание (чл. 130 ГПК).
От
друга страна са недопустими и предявените от ищеца евентуално съединени
осъдителни искове, защото с тях са предявени за защита неизискуеми към момента
на предявяването им вземания по договора за кредит, по отношение на които
ищецът сам заявява с исковата си молба, че иска с връчването й да обяви на
ответника предсрочната им изискуемост (л. 5).
Трайна е обаче практиката на ВКС, че правен интерес от осъдителен иск за
неизискуемо вземане е недопустим, в който смисъл е и нормата на чл. 124, ал. 2 ГПК (Р
103-2014-I т.о., Р 516-2011-III г.о. и Р 145а-2010-II т.о.). Поради
това производството по делото и в тази му част, по отношение на тези искове,
следва да се прекрати на това основание (чл. 130 ГПК). По аргумент от чл. 130,
изр. 2 ГПК, в тази му прекратителна част, настоящото определение може да бъде
обжалвано само от ищеца, на който поради това следва и да се съобщи.
В останалата му част, по останалите предявени от ищеца искове
по чл. 422 ГПК за съществуване на вземанията за главница и лихви за забава, делото
не следва да се прекратява, защото те са допустими. Исковата молба обаче, с
която са предявени, не отговаря на изискването на чл. 128, т. 2 ГПК. Поради
това на ищеца следва да се даде срок по чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняването на
тази й нередовност.
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото гражданско дело № 1906 по описа за
2019 г. на Старозагорския районен съд В
ЧАСТТА МУ, по предявените от А., против А.С.Т., иск по чл. 422 ГПК за съществуване
на вземането за 1858.72 лева възнаградителна лихва от 20.04.2018 г. до
20.06.2021 г., и евентуални искове, за осъждането на същата ответница, в случай
на отхвърляне на първоначалните искове, да му заплати сумата от 5454.53 лева за
главница от неплатени от 20.04.2018 г. до 20.06.2021 г. месечни вноски по договор
за потребителски кредит № PLUS–14946947/13.06.2017 г., с 1858.72 лева
възнаградителна лихва от 20.04.2018 г. до 20.06.2021 г., с 557.71 лева
обезщетение за забава от 21.05.2018 г. до подаване на исковата молба в съда, и
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда до
изплащането й, поради недопустимост на тези искове.
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в останалата й част.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ чрез пълномощника му съобщение на ищеца А., в едноседмичен срок от
получаването му, да представи по делото документ за внесена по сметка на
Старозагорския районен съд държавна такса за исковата си молба в размер на
120.24 лева, защото такава такса се дължи за същата, а документ за внасянето й
не е представен с нея (чл. 128, т. 2 ГПК).
УКАЗВА
на ищеца, че ако в дадения срок не отстрани посочената нередовност на исковата
си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата ще му бъде върната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано от ищеца само в частта му, с която частично се прекратява
производството, с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му на същия, а в останалата му част, не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: