О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Габрово,11.03.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на единадесети март през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ:
В. Генжова
Г.
Косева
като разгледа докладваното от съдията Косева в.ч.гр.д. № 49 по
описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по
подадена жалба от заявителя "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК***,
гр. **
срещу Разпореждане № 417 от 22.01.2020г. на РС- Габрово, постановено по гр.
дело № 2313/2019 г.
С обжалваното разпореждане е оставено
без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумите от: 810,91 лева договорно възнаграждение
за периода 10.01.2019г.-27.08.2019г.; 2 986,20 лева възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги; 30 лева такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането за периода 11.01.2019г.- 20.06.2019г.; 141,42 лева лихва за забава
за периода 11.01.2019г.- 20.06.2019г.; 79,37 лева- разликата до
претендираната със заявлението ДТ от
139,37 лева; 85,42 лева- разликата до пълния претендиран със заявлението размер
на юристконсултско възнаграждение от 150 лева, на осн. чл. 411 ал.1 т.2,3 ГПК.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, същата е с правно основание чл. 413, ал.
2 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна по следните съображения:
По оплакването, че районният съд е
превишил правомощията си, предвид едностранния и формален характер на
заповедното производство, както и целта му да осигури бързото и ефективно
събиране на безспорни неизплатени задължения, Окръжният съд намира следното:
Правилно РС- Габрово е приложил
разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 2 и т.3 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да
извърши проверка дали искането: не противоречи на закона и добрите нрави; се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. Съгласно изменението на ГПК /ДВ. бр.
100/2019г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор.
В чл. 411, ал.
2 от ГПК изрично е създадена нова т. 3, която задължава съда да
откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор
с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е
налице обоснована вероятност за това. Нормата има незабавно действие от момента
на влизането й в сила и урежда занапред всички заварени случаи, доколкото
обратното не е предвидено в процесуалния закон. Поради това правилно районният
съд е оставил без движение заявлението за прилагане на договорите, заедно с
всички приложения и общите условия- макар и подадено преди изменението на ГПК
заявлението е било заварено от тези промени преди произнасянето от съда в
първата инстанция.
С оглед на това въззивният съд не
възприема изложените в жалбата доводи, че за заповедния съд не съществува
възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна
клауза, както и че е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил
обстоятелство по същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство.
Цитираната съдебна практика в частната
жалба, включително и тази на ОС- Габрово, касае период преди измененията в ГПК,
обнародвани в бр. 100/2019г. ДВ, които вменяват задължение на съда служебно да
следи искането да не противоречи на закона и на добрите нрави, а съгласно чл.
411 ал.2 т.3 ГПК / нова/ да не го уважи, когато се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това.
В случая, като е установил, че договорната
лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, заповедният съд е приел,
че е налице нарушение на добрите нрави и нищожност на тази клауза. В частната жалба се възразява,
че уговореното между страните договорно
възнаграждение не противоречи на добрите
нрави, предвид рискът, който поема
кредитора, а освен това ГПР не надхвърлял петкратният размер за законната лихва по просрочени вземания.
Въззивният съд счита, че не е налице
обоснована вероятност за неравноправие на тази клауза, както е приел и
заповедният съд, за да отхвърли искането за издаване на заповед за
претендираната по нея сума. В случая се претендира договорната възнаградителна
лихва, при която е подписан договора и същата не е едностранно изменяна от
страната, предоставила кредита. С текста
на чл. 9 от ЗЗД е
уговорена широка договорна свобода на страните, лимитирана единствено от
непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че размера
на ГПР е съобразен с разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК, не може да се направи
извод в едностранното заповедно производство за вероятно противоречие на
клаузата за договорна лихва с добрите нрави.
При предсрочна изискуемост на вземането, която в случая се твърди, че е настъпила на
27.08.2019г. на кредитора
се дължи непогасеният
остатък от главницата и договорната
лихва по действалия до този момент погасителен план, но не й още една лихва за
забава за същия период, както е претендирано в случая- лихва 141,42 лева за
периода 11.01.2019г.- 27.08.2019г. Поради това правилно за тази сума искането в
заявлението е било отхвърлено.
Съставна част в договора е включен и
съответен избран и закупен пакет от допълнителни услуги, за който кредитополучателя
дължи заплащане на възнаграждение, включено в погасителния план. Следователно в
случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит,
доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска
включва и парична сума по този допълнителен пакет услуги. Клаузите за заплащане
на възнаграждение по допълнителния пакет услуги противоречат на добрите нрави и
на нормите на 10а, ал. 2
и ал. 4
ЗПК.
Правилни са изводите на заповедния съд
за противоречие със закона на претендираното вземане за такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането и неяснота как е определено. Съгласно
чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е
претендирана наред с вземането за такса разходи. С уговарянето на таксата на
практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК
и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза
на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК,
тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение
за забава.
На основание гореизложеното въззивният
съд намира, че подадената частна жалба е неоснователна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 417 от 22.01.2020г. по гр. д. № 2313/2019г. по описа на ГРС в
частта, с която е оставено без уважение искането на "Профи Кредит
България" ЕООД- София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Г.Е.Б. ***, за сумата 810,91 лева договорно възнаграждение за периода
10.01.2019г.- 27.08.2019г. вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение в полза на "Профи
Кредит България" ЕООД- София срещу Г.Е.Б.
*** за сумата 810,91 лева договорно
възнаграждение за периода 10.01.2019г.- 27.08.2019г, дължима по силата на договор за потребителски
кредит № ********** от 29.11.2018г., и
допълнително за сумата 34 лева, разноски в заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №№ 417
от 22.01.2020г. по гр. д. № 2313/2019г. по описа на ГРС в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: