РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Велико Търново, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
трети състав, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладваното от съдия Банев Адм. д. №
616 по описа за 2022 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона
за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
/ЗУСЕФСУ/.
Образувано е по
жалба, подадена от „Илстрой“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Слънце“ № 5, срещу Решение № РД-02-16-82/
24.08.2022 г. на министъра на иновациите и растежа, в качеството му на
ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020 г. /РУО на ОПИК/. С оспореното решение, на
основание чл. 70, ал. 1, т. 7, чл. 71, чл. 72, чл. 73 и чл. 75,
ал. 1 от ЗУСЕФСУ, вр. с § 70 от ПЗР към ЗИДЗУСЕСИФ /обн. ДВ,
бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г./,§ 12, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 20/
2022 г. и чл. 1, т. 2, чл. 2, ал. 3, чл. 5, ал. 1 и ал. 3, и
т. 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3
от Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, на
„Илстрой“ ООД – гр. Велико Търново, като бенефициер по Административен договор
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /АДПБФП/ № BG16RFOP002-2.077-0299-C01 от 14.01.2021 г., е определена
финансова корекция в размер на 30 000,00 лв., представляваща 20 на сто от
финансовата подкрепа от Европейските фондове за споделено управление,
предоставена по посочения АДПБФП, в общ размер на 150 000,00 лева.
Оспорващото
дружество твърди незаконосъобразност на
решението, поради издаването му при неспазване на установените изисквания за
форма /липса на мотиви/, допуснато съществено нарушение на административно
производствените правила, противоречие
с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи, че в
акта не са изложени фактически основания за определяне на финансовата корекция
и не са обсъдени доводите, наведени в подаденото от бенефициера възражение.
Изтъква, че не е посочен размер на нанесената вреда на ЕСИФ, нито е отразено
някакво частично изпълнение на индикатора, в процентно съотношение към
очаквания резултат, което има значение при определяне размера на корекцията.
Счита, че тези обстоятелства всъщност не са били установени от административния
орган, при което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, с възможно влияние върху крайния постановен от органа резултат.
Развива и доводи за неправилна правна квалификация на нередността, ограничаваща
правото му на защита. Намира, че ако се приеме наличието на нередност,
правилната квалификация би била по чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕФСУ. По същество жалбоподателят не оспорва описаната в мотивите на решението
фактология, но изтъква, че обичайна практика в сферата на строителството е с
част от работниците да се сключват срочни договори до приключването на
конкретен обект, какъвто е и разглежданият случай, с изтичане на срока на
договори в края на месец април 2021 г. /при отчетен период на помощта от ОПИК
до 14.04.2021 година/. Твърди, че останалият персонал от 9 души напълно е
обезпечавал обема на работа на дружеството след 30.04.2021 г., с което са
изпълнени целите на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ, при което счита,
че не е налице соченото от администрацията неизпълнение на одобрен индикатор.
Отделно възразява както срещу възприетия процент на корекцията съобразно
налично частично изпълнение, така и върху основата за изчисляване размера на
същата – цялата стойност на финансовата подкрепа, изплатена по
административния договор, а не само средствата, предоставени като разходи за заплати.
С тези доводи от съда се иска
обжалваното решение за налагане на финансова корекция да бъде отменено, претендира
се присъждане на направените разноски. В съдебно заседание, оспорващото
дружество не изпраща представител. В представени писмени бележки, чрез
пълномощника му по делото *** И.П. от САК, поддържа жалбата по съображенията
изложени в нея и в писмените бележки. Претендира присъждане на направените по
делото разноски, за които представя списък.
Ответникът
– ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“, чрез процесуалния си представител гл. експерт Б.П. –
служител с юридическо образование и правоспособност, в придружителното писмо с
което е изпратена административната преписка и в молба вх. № 5629/ 28.10.2022
г., оспорва жалбата като изцяло неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Между
Министерство на икономиката, в чиято структура е Главна дирекция „Европейски
фондове за конкурентоспособност“, определена за Управляващ орган на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 /ОПИК/, представлявано от
Илияна Илиева – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентоспособност“ в качеството на ръководител на Управляващия орган, и
„Илстрой“ ООД с ЕИК *********, в качеството на бенефициент, на основание чл.
37, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за
предотвратяване на последиците, във връзка с проектно предложение в ИСУН № BG16
RFOP002-2.077-0299 и т. 4 от оценителен доклад по чл. 35 от ЗУСЕСИФ, е сключен
Административен договор № BG16RFOP002-2.077-0299-С01/ 14.01.2021 г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020, процедура за подбор на проекти №
BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на
икономическите последствия от пандемията COVID-19“, Приоритетна ос 2
„Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“, инвестиционен приоритет 2.2.
„Капацитет за растеж на МСП“, за изпълнение на проект с рег. №
BG16RFOP002-2.077-0299-С01 на „Илстрой“ ООД, цел на проекта - осигуряване на
оперативен капитал на българските средни предприяятия за справяне с последиците
от пандемията COVID-19. Съгласно чл. 2, т. 2. 1 от договора, вр. с т. „Бюджет“
от Приложение № I по процедурата за подбор,
Ръководителят на Управляващия орган предоставя на бенефициента
безвъзмездна финансова помощ в размер на 150 000,00 лв. – 100% от
допустимите разходи, от които 127 500,00 лв. – средства от бюджета на ЕС
/ЕФРР/ и 22 500,00 лв. – национално финансиране. Не е предвидено
осигуряването на собствено финансиране от страна на бенефициера. Съобразно
отразеното в договора, /т. 6.I.1 от формуляра за кандидатстване – л. 58 от
делото/, средствата са предвидени за покриване на текущите нужди на кандидатите
и за суровини, материали, горива, труд и други, чиято стойност се калкулира в
стойността на произведената продукция. Съгласно т. 6 от Условията за
кандидатстване /л. 39/, очакваните
резултати от подкрепата по процедурата се изразяват в постигане на положителен
ефект по отношение на средните предприятия за преодоляване на икономическите
последствия от пандемията COVID-19 и стабилност на работни
места, очаква се в резултат от изпълнението на процедурата предприятията, получили подкрепа, да продължат
дейността си поне 3 месеца след приключване на проекта, както и да са запазили
заетостта от равнищата преди получаване на подкрепата. Пак според Условията за
кандидатстване
като индикатор за изпълнение е въведен „Запазване на нивата на заетост в подкрепените
предприятия“, и индикатор за резултат
„Предприятия, които не са в ликвидация за период от 3 месеца след приключване
на проекта“, а отделно /т. 7.4./, като
индивидуален за процедурата индикатор за изпълнение е заложено запазването на
нивата на заетост в подкрепените предприятия, приложим само за предприятия,
които ще предявят разходи за персонал по процедурата. За да се счита същият за
изпълнен, следва броят на заетите лица за месеца на приключване изпълнението на
проекта да бъде минимум равен на броая на заетите лица за месеца, предхождащ
месеца на сключване на административния договор за предоставяне на БФП.
Не се спори и от
наличните в делото доказателства се установява, че одобреният проект и
сключеният между УО на ОПИК и „Илстрой“ ООД договор, са със срок на изпълнение
3 месеца, с дата на стартиране 14.01.2021 г. и дата на приключване 14.04.2012
г. /л. 57, л. 61 от делото/. Предвидено е одобрените средства от БФП да бъдат
разходвани за работни заплати на персонала и за външни услуги –доставки на суровини,
материали и консумативи. Установява се и че на 18.05.2021 г., след предоставен
му по негово искане допълнителен срок, от дружеството е представен финансов
отчет по АДБФП /л. 121 и сл./, с приложена към него документация - технически отчет, 15 броя фактури за
закупуване на материали и услуги, оферти от доставчици и договори, платежни
нареждания, вкл. такива за плащания към бюджета /подоходен данък и осигурителни
вноски/, дневни извлечения от банкови сметки, разходни касови ордери /за
заплати/ и рекапитулации, трудови договори и допълнителни споразумения към
същите, молби и заповеди за разрешаване на платен или неплатен годишен отпуск,
болнични листи за временна неработоспособност, доказателства за информиране на
обществеността относно финансовия принос на ЕС за реализацията на проекта,
декларации и други /л. 80 – л. 153 от делото/. С отчет за изпълнените дейности
от 16.04.2021 г. /л. 90/, от дружеството-бенефициер са отчетени общо допустими
разходи по проекта в размер на 150 000,00 лв., от които за външни услуги
58 795,16 лв. и за възнаграждения /вкл. за здравни и социални осигуровки
за сметка на работодателя/ - 91 204,84 лева. В преписката липсват
безспорни данни за извършени плащания по проекта за финансиране на „Илстрой“
ООД, в отправеното уведомление по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и в
обжалваното решение се твърди, че на 24.08.2021 г. органът е извършил
окончателно плащане към дружеството. Доколкото такова твърдение се навежда и от
бенефициера, съдът приема, че извършването на плащането е установено по
делото.
На 19.01.2022 г.
от ръководителя на УО на ОПИК до изпълнителния директор на Национална агенция
за приходите /НАП/, е било отправено искане за предоставяне не информация за
броя на заетите лица - броят на трудовите договори, сключени от определени
бенефициери към посочени дати, като в отговор е предоставена исканата
информация с писмо изх. номер от 26.01.2022 година. Било е установено, че към
31.12.2020 г. действащите трудови договори, сключени от „Илстрой“ ООД са били
17, а към месеца на приключване на изпълнението по проекта /30.04.2021 г./,
броят на действащите трудови договори, сключени от дружеството е бил. 9. Във
връзка стова до РУО на ОПИК е подаден сигнал за нередност с вх. № 93-00-261/
09.02.2022 г. /регистриран в ИСУН 2020 под номер 684 от същата дата/. След
извършена проверка и констатирана вярност на получените данни за броя на
заетите лица в дружеството през релевантните периоди, управляващият орган е
достигнал до извод, че е налице неизпълнение
на индивидуалния индикатор „Запазване на нивата на заетост в подкрепените
предприятия“, поради което е необходимо да бъдат предприети действия по
определяне на финансова корекция.
С оглед на това,
от ръководителя на УО на ОПИК до „Илстрой“ ООД е отправено писмо с изх. 26-00-599/ 21.06.2022 г., с което дружеството е уведомено за започването на производство
по чл. 73 от ЗУСЕСИФ и за възможността да представи възражение. В уведомлението
са изложени фактите във връзка с предоставената на дружеството БФП и
съображения за наличието на нередност, представляваща основание за налагане на
финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, като от нарушението са
засегнати всички разходи по проекта. Посочено е и че финансовата корекция
следва да бъде определена в размер 20 на сто от финансовата подкрепа,
предоставена с АДБФП № BG16RFOP002-2.077-0299-С01. Уведомителното писмо е
връчено на адресата му на 21.06.2022 г. с кореспонденция BG16RFOP002-2.077-0299-C01-M008-А001 чрез ИСУН 2020. Срещу него е подадено
възражение от 05.07.2022 г., също с кореспонденция чрез ИСУН, в което
бенефициерът, без да отрича фактическите констатации на органа относно броя на
работниците си съм посочените по-горе дати, е изложил съображения за
незаконосъобразност на предприетите от УО на ОПИК действия и за липса на основания
за налагане на финансова корекция, идентични с тези, развити в жалбата пред
съда. Посочил е, че в хода на изпълнение на проекта и одобряване на плащането,
управляващият орган не е индикирал за евентуално наличие на нарушения, а
извършените от него проверки би следвало да са гаранция за законосъобразност и
за спазване на принципа за правна сигурност и оправдани правни очаквания. В
тази връзка бенефициерът е посочил, че при проверката на финалния технически и
финансов отчет, УО не е констатирал наличие на недопустими разходи, не е
установил нередност или съмнение за наличие на такава, при което за дружеството
е възникнало обосновано предположение, че отчетените разходи са извършени
законосъобразно, а последващите действия на органа са неправомерни, в рамките
на оперативната му самостоятелност. Изтъкнал е и че е била изпълнена целта на
проекта – обезпечаване на рабонти заплати а спецификата на дейността му
/строителство/, поначало предполага временен характер на част от трудовите
правоотношения, като касаещи извършването на конкретни СМР в определен обект.
Поради това утвърдената практика е част от трудовите договори да бъдат
сключвани за определен срок, както и в конкретния случай, като срокът на
договорите на определени наети лица е изтекъл в края на месец април 2021 г., а
нивата на заетост са запазени съобразно обективните потребности на строителя.
От бенефициера са развити и пространни доводи за наличието на обективни
причини, обуславящи редуциране на дейността му и за липсата на нередност по
смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г., тъй като не са
засегнати характера и условията за пълнение на проекта, реализиран в
съответствие с одобрената инвестиция и постигнал зададените цели, а и законът
не е въвел изрично като нарушение частично неизпълнение от конкретния вид.
Посочено е и че дружеството счита за неправилна дадената от УО правна
квалификация на нарушението, ако се приеме, че е допуснато такова, като освен
това липсва и нанесена вреда на бюджета на ЕС, а предвиденият в уведомителното
писмо размер на финансовата корекция е прекомерен.
Административната
процедура е приключила с издаването на процесното Решение № РД-02-16-82/
24.08.2022 г. на министъра на иновациите и растежа, в качеството му на
ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“, като възраженията на бенефициера са приети за
неоснователни. С мотиви, съответстващи
на изложените в уведомителното писмо изх. № 26-00-599/ 21.06.2022 г., с цитиране и обсъждане на направените възражения, е прието за
установено нарушено нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ,
квалифицирано като нередност по смисъла
на т. 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
ЗУСЕСИФ, за което на „Илстрой“ ООД е наложена финансова корекция по
пропорционалния метод в размер на 30 000,00 лв. - 20% от
финансовата подкрепа от Европейските фондове за споделено управление,
предоставена по АДПБФП № BG16RFOP002-2.077-0299-C01.
Решението е изпратено на бенефициента чрез системата ИСУН 2020
и получено от същия на 24.08.2022 година. Жалбата срещу него пред АСВТ е
подадена чрез РУО на ОПИК, на дата 07.09.2022 г., видно от входящия номер в
деловодството на ответната администрация.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани
доказателства по същество на спора, извън тези съдържащи се в административната
преписка. От ответника са представени документите от административната
преписка, посочени по-горе, а също доказателства за връчването на обжалвания
акт чрез ИСУН, Решение № 574/ 13.07.2016 г. на Министерски съвет и Заповед №
РД-02-16-209/ 14.10-.2022 г. на министъра на иновациите и растежа.
Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на
страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от лице с правен
интерес – адресат на акта и срещу акт подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл.
73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
При извършената на основание чл. 168 от АПК проверка съдът установи, че
обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата
корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя
на управляващия орган, одобрил проекта. Съобразно чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, органи
за управление и контрол на средствата от ЕФСУ са управляващите органи,
сертифициращите органи и одитните органи. Съгласно ал. 5 управляващите органи
отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата,
както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности,
включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия
орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура
се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на
ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от
овластено от него лице.
Съгласно Решение № 574/ 13.07.2016 г. на Министерски съвет /представено
на л 281 от делото/ и чл. 27, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на
Министерство на иновациите и растежа, Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентоспособност“ изпълнява функциите на управляващ орган. Съгласно чл. 3
от Устройствения правилник на Министерство на иновациите и растежа, вр. с чл.
25, ал. 1 от Закона за администрацията, ръководител на Министерство на
иновациите и растежа е министъра на иновациите и растежа. Следователно
министърът на иновациите и растежа има правомощията на ръководител на УО по
конкретната оперативна програма, вкл. да налага финансови корекции. Законът
/чл. 9, ал. 5, изр. последно от ЗУСЕФСУ/ дава възможност за делегация на тези
правомощия от страна на министъра, като в случая няма данни към датата на
издаване на процесното решение да е било извършено такова делегиране.
Впоследствие делегация на правомощия от министъра на иновациите и растежа към
главния директор на ГД Европейски фондове за конкурентоспособност“, е извършена
Заповед № РД-02-16-209/ 14.10.2022 г. на министъра на иновациите и растежа /л.
300 и л. 318/, осъщетствил представителство по настоящото дело чрез
пълномощник. Оспореното решение е издадено от министъра на иновациите и
растежа, при редовно упражняване на правомощия, нормативно установени с
цитираните по-горе законови разпоредби.
При издаване на оспореното решение са спазени изискванията на чл. 73, ал.
1 и ал. 3 от ЗУСЕФСУ за мотивирана писмена форма с обсъждане на възраженията на
бенефициера. Решението отговоря и на общите изисквания за писмена форма по чл.
59, ал. 2 от АПК - съдържа имената и длъжността на издателя, неговият адресат,
фактически и правни основания за издаване и ясно формирано волеизявление на
органа. Обратно на поддържаното от жалбоподателя, същото е мотивирано, като
органът е посочил приетите за установени факти, относими към процесния проект,
както и мотивите, за да ги приеме като нарушение на конкретни нормативни
разпоредби. Решението съдържа и описание на начина на определяне размера на
финансовата корекция като процентен показател спрямо финансовата подкрепа от
ЕФСУ, предоставена по АДПБФП № BG16RFOP002-2.077-0299-C01,
по пропорционалния метод, съгласно чл.
5 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на ЗУСЕСЕФ /по-нататък Наредбата за посочване на
нередности…/.
Решението е издадено при спазване на
административнопроизводствените правила, вкл. на процедурата по чл. 73, ал. 2 и
ал. 3 от ЗУСЕФСУ. Преди издаването му органът е дал възможност на жалбоподателя
да представи писмени възражения по установените нарушения, както и по
основателността и размера на финансовата корекция. Писмото на органа с №
26-00-599/ 21.06.2022 г. е поставило началото на административното производство
за издаване на оспорения ИАА и в него се съдържат всички обективирани в акта
фактически обстоятелства по преписката. Посочване на конкретен размер на
нанесаната финансова вреда не е задължитетелен елемент от съдържанието на акта
в случаи от вида на разглеждания, доколкото органът претендира нарушение, естеството на което не позволява да се даде реално
количествено изражение на финансовите последици от него. Обратно на поддържаното в жалбата, решението е издадено при изпълнение
на общите правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК, след изясняване на фактите и
обстоятелствата по случая, събиране на относимите доказателства и осигуряване
възможност на засегнатото лице за участие и защита. Последното е реализирано
чрез изпращане на възражения чрез ИСУН на 05.07.2022 година. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че първоначално УО не е констатирал
наличие на недопустими разходи и не е установил нередност или съмнение за
такава, а е предприел настоящата процедура едва след изплащането на финансовата
подкрепа, при наличието в бенефициеара на обосновано предположение, за
законосъобразност на отчетените разходи. Верификацията и финансовата корекция
са два различни способа за гарантиране на законосъобразното разходване на
средствата от ЕСИФ, като по никакъв начин не се преклудира възможността органът
да се произнесе чрез актове, използвайки и двата способа. Определянето на
допустимите разходи и налагането на финансови корекции представляват различни
процедури, които предполагат издаване на различни актове, при спазване на
определени материалноправни и процесуалноправни разпоредби и всеки един от
постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване. Решението за налагане
на финансовата корекция не е издадено в срока по чл. 173, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, но
това нарушение на административно производствените правила не е съществено,
доколкото срокът е инструктивен и неспазването му не се отразява на
материалната законосъобразност на обжалвания акт. Неоснователни са и
възраженията на жалбоподателя за неправилна правна квалификация на
претендираното от административния орган нарушение – такова по чл. 70, ал. 1,
т. 7 от ЗУСЕФСУ. В мотивната част на решението са изложени съображения за
неизпълнение от бенефициера на одобрен индикатор за получаване на финансовата
подкрепа, което нарушение попада в хипотезата на посочената норма. Вярно е, че
в решението е упоменато спазването на принципите на добро финансово управление,
което е отделно основание за налагане на финансова корекция. Това обаче е
извършено единствено във връзка с възраженията на бенефициера за спазване на тези
принципи, без от административния орган да е твърдяно нарушаването им, при
което не въвежда неяснота относно вида на претендираната от органа нередност.
Не се установяват други процесуални нарушения, свързани с администрирането на
нередност и издаване на оспореното решение, които да обуславят неговата
незаконосъобразност.
По отношение материалната законосъобразност на оспорения административен
акт.
Основанията за определяне на финансова корекция са нормативно установени
в чл. 70, ал. 1 от ЗУСФСУ, като в конкретния случай от ръководителя на УО се
сочи наличието на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ – неизпълнение
на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ - индикатор
„Запазване на нивата на заетост в подкрепените предприятия“. Преценено е, че
дружеството не е изпълнило задължението си по т. 7 „Индикатори“ от Условията за
кандидатстване за предоставяне на БФП по процедурата за подбор на проекти
„Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия
от пандемията COVID-19“.
В случая от
страните не се спори по факта, че към месеца предхождащ сключването на АДПБФП №
BG16RFOP002-2.077-0299-C01 /м. декември 2020 г./, в
предприятието на „Илстрой“ ООД са работили по трудово правоотношение 17 души, а
към месеца на приключване на изпълнението по проекта /м. април 2021 г./, броят
на работещите по трудови правоотношения с дружеството е бил 8 души. Тоест
установено е от фактическа страна намаляване на броя на действащите трудови
договори в предприятието на бенефициера, през периода, посочен в т. 7.4. от Условията за кандидатстване, като
индивидуален индикатор за изпълнение /стр. 5 и 6 от Условията, л. 39 от
делото/. Безспорно е и че бенефициерът е бил запознат с условията за
кандидатстване, включително с цитираното по-горе, към момента на кандидатстване
за предоставяне на финансова подкрепа и към този на сключване на
административния договор. В този смисъл е и подадената от него декларация, че е
запознат с условията за кандидатстване и условията за изпълнение. Съответно,
приемайки тези условия чрез представяне на проект в процедурата по
кандидатстване и сключвайки договора с УО на ОПИК, бенефициерът е поел
ангажимент да спази и изискването за запазване ниво на трудова заетост за
посочения от органа времеви период. Това негово задължение се установява и при
прочита на чл. 2.1. и чл. 2.3. на сключения АДПБФП и чл. 1.1. от Общите условия
към финансираните по ОПИК 2014 - 2020 административни договори за предоставяне
на БФП.
В
съдебната практика по казуси от вида на този е възприето становището, че
индикаторът представлява показател, който или чрез който обективно може да бъде
определена степента на осъществяване на съответния финансиран проект. По този
начин се гарантира възможността за проверка на съответствието между очакваните
и постигнатите резултати от реализирането на конкретната дейност по сключения
договор. В конкретния случай, с оглед предмета на делото, такъв показател за
обективно измерване изпълнението на АДПБФП, представлява и запазването на броя
работни места в подпомаганото дружество, за посочения в условията за
кандидатстване времеви период. В този смисъл неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че са постигнати целите на проекта с който е кандидатствал,
доколкото са налице обективни данни за обратното, отчетени чрез коментирания
индивидуален индикатор за изпълнение. От друга срана разпоредбата на чл. 70,
ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ не предвижда кумулативно неизпълнение на одобрените
индикатори, обратно – граматическото тълкуване на текста сочи, че неизпълнението
на всеки от индикаторите по договора за предоставяне на БФП, представлява
самостоятелно основание за определяне на финансова корекция.
Съдът намира за
неоснователни и възраженията, че намаляването на броя на работещите по трудово
правоотношение се дължи на вида на осъществяваната от дружеството дейност –
строителство на жилищни сгради и характерното за тази дейност сключване на
срочни трудови договори. Действително, известна е практиката на работодателите,
упражняващи дейност в посочената сфера, да сключват трудови договори за
определен срок, най-често съобразен с времето, необходимо за изграждането на
конкретен строителен обект. Въпросната специфика обаче е следвало да бъде
съобразена от кандидата за финансова помощ при представянето на проекта му и
сключването на АДПБФП. Прекратяването на част от трудовите правоотношения
поради изтичането на предварително уговорения срок не представлява форсмажорно
или изключително обстоятелство, изключващо отговорността при неспазване на
поетия ангажимент, обратно същото е могло да бъде безпроблемно избегнато, било
чрез продължаване срока на договорите, било чрез сключването на нови такива.
Бенефициерът е бил надлежно запознат с цитираните по-горе условия за
кандидатстване, като преобладаващата част от договорената и изплатена
безвъзмездна помощ е следвало да подсигури финансов ресурс именно за тяхното
изпълнение. Същият се е задължил за това изпълнение чрез сключването на
административния договор и е следвало да съобразява поведението си с това
задължение, ако е необходимо и в отклонение от възприетата практика за
продължителността на трудовите правоотношения с наетия персонал. Налице са
надлежни количествени измерители, показващи неизпълнение на одобрения индикатор
„запазване на нивата на заетост“, същите не се оспорват и обосновават изводите
на РУО за наличието на основание за налагане на финансова корекция. От
жалбоподателя не се твърдят различни релевантни факти, а изявленията му за
постигане на заложените в проекта цели, в тази им част имат изцяло декларативен
и бланкетен характер. Същите правилно не са били възприети от органа като
основателни, като този извод е обоснован със съответните фактически констатации
и правни съображения. В случая релевантният факт е дали при осъществяването на
проекта е изпълнен индикатор, предварително заложен от УО по реда на чл. 37,
ал. 3, т. 2 от ЗЕСЕФСУ, и обратно на доводите в жалбата, неизпълнението на
такъв инидикатор изрично е установено в националния закон като нарушение /чл.
70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ/. Поради това същото попада в хипотезата на чл. 2,
т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17 декември 2013 г., и съответно представлява основание за налагането на
финансова корекция. С оглед
установяванията по делото е безспорно и че нарушението произтича
от действия или бездействие на бенефициера, изразяващи се в прекратяване на трудовите правоотношения с
работници, заети в предприятието му към месеца предхождащ предхождащ сключването на АДПБФП, алтернативно
ненаемането повторно на същите или на еднакъв брой други работници, след
прекратяването на въпросните правоотношения и до края на месеца в който
приключва проектът. При доказаното неизпълнение от жалбоподателя на
индивидуалния индикатор за запазване броя на заетите в предприятието му лица, е
налице претендираното от ответника материалноправно основание за определяне на
финансова корекция.
Неоснователни са и
възраженията на жалбоподателя за липсата на финансов ефект от нарушението. В
случая при изложените по-горе съображения, такъв следва да се счита за наличен,
но конкретното му изражение не може да бъде установено. По тази причина
финансовата корекция правилно е определена от РУО на ОПИК по пропорционалния
метод. В тази връзка трябва да се отчита, че нередност има и тогава, когато е налице
възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се
докаже наличието на точно финансово изражение - чл. 2 (36) от Регламент №
1303/2013. Това е константното становище, възприето в практика на
съдилищата в Република България, вкл. на Върховния административен съд, а също
и в практиката на Съда на Европейския съюз, Когато финансовото изражение на
нередността не може да бъде точно определено, допустимо е прилагането на
пропорционалния метод за определяне на размера на вредата – чл. 5, ал. 1 от
Наредбата за посочване на нередности..., а към момента на издаване на
оспореното решение – и чл. 70, ал. 3 от ЗУСЕФСУ. Това законодателно решение е в
съответствие с чл. 143, § 2, вр. с чл. 144, § 1 от Регламент № 1303/2013,
Насоките на Комисията на Съюза и приетите от нея критерии за вземане на решение
за приложимите ставки за корекции, както и самите ставки.
Законосъобразно е
определен и процентният показател на финансовата корекция – 20 процента върху
допустимите разходи, засегнати от нарушението. Не се спори, че към месец
декември 2020 г. /месецът, предхождащ сключването на АДПБФП/, действащите
трудови договори в предприятието на „Илстрой“ ООД са били 17, а в края на месец
април 2021 г. /месецът на приключване на проекта/, тези договори са били 9 на
брой. Това сочи намаляване нивото на заетост в оспорващото дружество с 47,06 %,
т.е. изпълнението на индивидуалния индикатор за процедурата е 52,94 на сто,
което съгласно т. 6, предл. пето от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от
Наредбата за посочване на нередности..., обуславя прилагането на посочения
по-горе процентен показател.
Нстоящият състав
обаче намира за основатилни възраженията на бенефициера относно основата, върху
която е приложен този процентен показател. Съгласно Условията за кандидатстване
и административния договор, като целени резултати от безвъзмездното финансово
подпомагане по конкретната процедура, са определени освен запазване нивата на
заетост в подкрепените предприятия, също продължаване
дейността на същите поне 3 месеца след приключване на проекта и постигане на положителен ефект по отношение
за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19. Съответно на тези
цели, като допустими за подпомагане с БФП
разходи, от УО са дефинирани и средствата за покриване на текущите нужди на
кандидатите, такива за суровини, материали, горива, труд, и други. В конкретния
случай, чрез представения финансов отчет по АДБФП и приложената към него
документация, „Илстрой“ ООД – гр. Велико Търново е заявило за подпомагане,
както следва: 91 204,84 лв. разходи за трудови възнаграждения и дължими за
сметка на работодателя задължителни осигурителни вноски, и 58 795,16 лв. –
разходи за външни услуги /доставки на стоки и услуги/. Не е налице спор и от
доказателствата по делото се установява, че въпросните разходи, вкл. тези за
външни услуги са били извършени от бенефициера и надлежно отчетени. Същите са
приети от РУО за допустими и съответно изплатени на „Илстрой“ ООД. При
последващо извършената проверка е установено основание за частична отмяна на
финансовата подкрепа, по отношение на разходите за трудови възнаграждения и
свързаните с тях ЗОВ, но не и такива относно разходите за външни услуги,
непосредствено свързани с дейността на дружествато. Въпреки това
административният орган е мотивирал включването на тези разходи в основата за
определяне размера на финансовата корекция, с аргумент, че не е изпълнен
индивидуалният индикатор „запазване на нивата на заетост“, съответно не е
постигната заложената от самия бенефициент цел по проекта. Настоящият състав
намира този извод на администрацията за неправилен, тъй като съобразно
посоченото по-горе, запазването на нивата на заетост е само една от целите на
проекта за безвъзмездното финансово подпомагане. От административния орган не
се твърди непостигане и на останалите посочени в проекта цели – осигуряване
качество на предлаганата от дружеството продукция и спазване на заложените
срокове за реализиране на строителството, нито на тези заложени в Условията за
кандидатстване - продължаване
дейността на оспорващото дружество поне 3 месеца след приключване на проекта
и постигане на положителен ефект по
отношение за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19. Съгласно разпоредбата
на чл. 71, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, финансова
корекция може да се извърши за целия проект или за отделна дейност, отделен
договор с изпълнител или за отделен разход. При коментираната по-горе
фактология, в случая приложение следва да намери последното предложение на
посочената норма, като корекцията следва да касае само финансираните разходи на
оспорващото дружество за работни заплати и осигурителни вноски, в размер общо
91 204,84 лева. Определянето на такава и по отношение на разходите за
външни услуги, без извършването на същите да е засегнато от нарушения представляващи
нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, е в противоречие както с
цитираната по-горе разпоредба на специалния закон, така и с принципа за
съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК, приложим на общо основание и в
производства от вида на настоящото. Като не е съобразил горното,
административният орган е определил завишен размер на наложената на
жалбоподателя финансова корекция в противоречие с материалноправните разпоредби
на закона и решението в тази му част следва да бъде отменено
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че извън определянето на основата
за изчисляване на финансовата корекция, оспореното решение е издадено в
съответствие с целта на закона, доколкото препятства неправомерно изразходване
на средства в изпълнението на помощта от Европейските структурни и
инвестиционни фондове. Чрез налагане на финансова корекция се очаква
жалбоподателят в бъдеще при кандидатстване за финансова подкрепа, да съобразява
поведението си с очакваните резултати по съответние проекти, зададени от РУО
като индикатори за реализирането им.
По
изложените мотиви съдът намира за частично основателна жалбата на „Илстрой“ ООД
– гр. Велико Търново, срещу Решение
№ РД-02-16-82/ 24.08.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 година. Обжалваното решение е незаконосъобразно
в частта му, с която е определена финансова корекция в размер на 11 759,03
лв., представляваща 20% от сумата 58 795,16 лв. - изплатена на дружеството
финасова помощ за разходи за външни услуги, по АДПБФП № BG16RFOP002-2.077-0299-C01. В останалата й част жалбата на „Илстрой“ ООД – гр.
Велико Търново е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора и заявените искания, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и
чл. 7, ал. 2, т.4, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, административният орган следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя разноски, съобразно представените
доказателства за извършването на такива, в размер на 1740,00 лв., от които
240,00 лв. - внесена държавна такса за разглеждане на делото и 1 500,00 лв.,
заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правно съдействие
и осъществяване на процесуално представителство от 05.10.2022 г., фактура № 37/
06.10.2022 г., издадена от Еднолично адвокатско дружество И.П. и платежно
нареждане на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД от 07.10.2022 г. /л. 312 – л. 314 от
делото/, и защитения материален интерес. Или на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 682,02 лева.
Съобразно
отхвърления размер на жалбата и разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл.
144 от АПК, и чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ,
на ответника следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение, в размер общо на 250,00 лева.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
Отменя по
жалба на „Илстрой“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Слънце“ № 5, Решение № РД-02-16-82/ 24.08.2022 г. на
ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020 г., в частта му с която на дружеството е
определена финансова корекция в размер на 11 759,03 лв., представляваща
20% от сумата 58 795,16 лв. - изплатена финасова помощ за разходи за
външни услуги, по АДПБФП № BG16RFOP002-2.077-0299-C01 от 14.01.2021 година.
Отхвърля
жалбата
на „Илстрой“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Слънце“ № 5, срещу Решение № РД-02-16-82/ 24.08.2022 г. на
ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020 г., в останалата му част, с която на
дружеството е определена финансова корекция в размер на 18 240,97 лв.,
представляваща 20% от сумата 91 204,84 лв. - изплатена финасова помощ за
разходи за работни заплати и задължителни осигурителни вноски за сметка на
работодателя, по АДПБФП № BG16RFOP002-2.077-0299-C01 от 14.01.2021 година.
Осъжда Министерство на иновациите и растежа,
да заплати на „Илстрой“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Слънце“ № 5, разноски по делото в размер на 682,02 лв.
/шестстотин осемдесет и два лева и две стотинки/.
Осъжда
„Илстрой“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Слънце“ № 5, да заплати на Министерство на иновациите и растежа - гр. София, разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 250,00 /двеста и петдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: