РЕШЕНИЕ
№ 619
гр. Пловдив, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело
№ 20245300500572 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 435 от 26.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1881/2023 г.
по описа на Районен съд – гр. Пловдив, II гр. състав, е признато за
установено, че Г. Е. М. дължи на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД парична сума в
размер на 752,20 лева, представляваща стойността на предоставена
медицинска помощ по време на болничен престой от 04.11.2019 г. до
10.11.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда (02.09.2022 г.) до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 15689/2022 г. на РС – гр.
Пловдив, както и съответно е разпределена отговорността за разноските по
делото.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба от Г. М..
Жалбата е подадена е подадена в срок от легитимирана страна с правен
интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт. Предвид
1
изложеното, жалбата е редовна и допустима.
Жалбоподателката сочи, че районният съд районният съд не обсъдил и
не се произнесъл по всички направени от ответника възражения, което
съставлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не
било съобразено в обжалваното решение, че поради рязкото влошаване на
ответницата тя постъпила по спешност в болничното заведение. От
доказателствата по делото се установявало силно влошеното здравословно
състояние на г-жа М., което следвало да доведе до приложение на чл. 82, ал.
1, т. 1 от ЗЗдр и чл. 52, ал. 2 от ЗЗО. По силата на посочените разпоредби
предоставената на ответницата медицинска помощ при спешно състояние не
следвало да се заплаща от нея. Като постановил решение в различен смисъл,
първоинстанционният съд постановил неправилен съдебен акт.
Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД. Въззиваемият оспорва въззивната
жалба. Моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира
разноски.
Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Районният съд е бил сезиран от УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД с иск с правно
основание чл. 422 от ГПК против Г. Е. М. за признаване за установено, че
последната му дължи парична сума в размер на 752,20 лева за извършени
медицински услуги по време на болничен престой от 04.11.2019 г. до
10.11.2019 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата М. постъпила
на болнично лечение при ищеца по спешност – с диагноза „*****“. По време
на престоя й в лечебното заведение й били предоставени медицински услуги
на търсената стойност. Тя била с прекъснати здравноосигурителни права към
този момент, поради което и следвало да заплати за предоставената й
болнична помощ.
В срока по чл. 131 е постъпил писмен отговор на исковата молба, в
2
който се оспорва предявеният иск. Сочи се, че спешността на състоянието на
ответницата изключвала съществуването на задължение да заплати за
оказаната й лекарска помощ. Оспорва се обстоятелството, че ответницата
била здравно неосигурена в процесния период. Прави се възражение, че
вземането на болницата е погасено по давност.
Районният съд е намерил, че са налице предпоставките по разпоредбата
на чл. 52 от Закона за здравното осигуряване за възникване на задължението
на здравнонеосигурената ответница да заплати лечението си при ищеца. Счел
е, че възражението за погасителна давност е неоснователно. С тези решаващи
мотиви е уважил изцяло претенцията.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се
премине към проверка на правилността на решението.
По делото не се спори, а и документално се установява от лист за
преглед на пациент (л. 4 от първоинстанционното дело) и направление за
хоспитализация (л. 5), че Г. М. е посетила по спешност в УМБАЛ „Св. Г.“
ЕАД на 04.11.2019 г., като при преглед се установило, че диагностиката и
лечението не могат да се извършват в извънболнични условия, поради което
била хоспитализирана в периода до 10.11.2019 г. Не се спори, че в този
период в болницата са били извършени медицински услуги в полза на г-жа
М., а това се установява и от представените епикриза по ИЗ № 70326/4137 и
фишове с резултати. От тези писмени доказалтества е видно, че са
извършвани изследвания на кръв и урина, образна диагностика на коремни
органи, консултации с интернист и ЕКГ, терапия с инфузионни разтвори и
различни лекарствени медикаменти. Страните не спорят и че Г. М. е дала
информираното си съгласие за извършването на медицинските дейности, а
това документално се потвърждава и от представената декларация (л. 6 от
първоинстанционното дело).
Спорно е дали ответницата следва да заплати за лечението като
здравнонеосигурена, както и дали спешното й състояние в случая я
освобождава от това задължение.
По писмени данни на НАП се установява, че Г. М. е била с прекъснати
здравноосигурителни права за периода от 04.11.2019 г. до 10.11.2019 г., като
правата й са били възстановени едва на 02.03.2020 г.
3
От ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Св. Г.“
ЕАД, утвърден със заповед № 89/05.02.2015 г. на изпълнителния директор на
лечебното заведение, се установява, че обявените цени за единично
извършване на предоставените на Г. М. услуги са, както следва: ПКК – 7 лв.,
ДКК – 7 лв., скорост на утаяване на еритроцити – 5,60 лв. , протромбиново
време – 4,30 лв., APTT – 4,30 лв., глюкоза – 4,30 лв., общ билирубин – 4,30
лв., директен билирубин – 4,30 лв., креатинин – 4,30 лв.,урея – 4,30 лв., общ
белтък – 4,30 лв., албумин – 4,30 лв., CRP – 12,10 лв., AST - 4,30 лв., ALT -
4,30 лв., LDH - 4,30 лв., GGT - 4,30 лв., ALP - 4,30 лв., амилаза (серум) - 4,30
лв., амилаза (урина) - 4,30 лв., калий - 4,30 лв., натрий - 4,30 лв., хлор - 4,30
лв., калций – общ – 5,60 лв., рентгенография на корем – 20 лв., кръвна група –
7 лв., урина – глюкоза, pH, белтък, кетотонови тела, билирубин,
уробилиноген, седимент – 6,20 лв., ден на престой в болница – 100 лв.
Ценоразписът представлява публична покана по смисъла на чл. 290 от
ТЗ. В съответствие със задължението по чл. 100, ал. 2 от Закона за здравето,
предложението на ответницата М. за сключване на неформалния договор за
медицинска услуга е било прието от канещия, респ. услугите са били
извършени – факт, който не се оспорва. Следва да се приеме за установено, че
за предоставените услуги се дължи именно посочената цена в ценоразписа
цена, доколкото болницата-канещ е обвързана от съдържанието на поканата
(чл. 290, ал. 2 от ТЗ).
Съдът констатира, че цените по ценоразписа кореспондират с
посоченото сметката на пациента, както и като вид и количество – с
поместената в епикризата информация за извършените манипулации.
Установява се, следователно, че стойността на предоставените на Г. М. от
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД в периода 04.11.2019 г. до 10.11.2019 г. медицински
услуги и медикаменти възлиза на 752,20 лева.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422 от ГПК е
необходимо ищецът да установи, че вземането му, за което му е издадена
заповед за изпълнение, съществува. В процесния случай се касае за вземането
на болницата от здравнонеосигурено лице за стойността на оказаната му
медицинска помощ по време на болничен престой. Съгласно чл. 52, ал. 2 от
ЗЗО неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска
помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на
4
предоставяните им медицински и други услуги по чл. 82 от ЗЗдр.
С оглед гореизложените констатации за фактите, въззвният съд намира,
че са осъществени предпоставките за възникване и съществуване на
вземането на ищеца УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД от ответницата Г. М. за процесната
сума. Съдът споделя мотивите на първата инстанция, като намира за ненужно
да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Защитната теза на ответницата, намерила израз и в оплакванията й пред
въззива, се основава на посоченото в разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗЗдр
изключение – заплащане на оказана на неосигурения медицинска помощ не се
дължи в случаите на спешност (чл. 82, ал. 1, т. 1 от ЗЗдр), понеже в такива
случаи медицинската дейност се финансира от държавата (чл. 99 от ЗЗдр).
Оплакването е неоснователно. Това е така, понеже съгласно чл. 7 от Наредба
№ 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, разходите за
спешна медицинска помощ, които държавата поема, са всички разходи до
момента на хоспитализацията. По делото е безспорно, че хоспитализация е
настъпила на 04.11.2019 г., следователно случаят не попада в изключението
на чл. 52, ал. 2 от ЗЗдр. Заплащане на оказаната медицинска помощ по
определените от лечебното заведение цени се дължи.
Горният извод не се разколебава от съдържанието на разпоредбата на чл.
100, ал. 2 от ЗЗдр, доколкото тя предвижда единствено задължението на
лечебното заведение да направи възможното за намиращо се в спешно
състояние лице, независимо от неговия осигурителен статут. Извън обхвата
на разпоредбата остава въпросът за възнаграждението за извършените
медицински услуги.
Въз основа на всичко гореизложено предявеният установителен иск е
основателен и като такъв следва да се уважи.
Поради съвпадение между крайните изводи на въззивния и
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от делото на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД следва да се
присъдят направените разноски във въззивното производство – 600 лева за
адвокатски хонорар и възнаграждение за особен представител съгласно
5
представения списък.
В тежест на представляваната от особен представител по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК страна Г. М. следва да се възложат и разноските за държавна
такса за въззивното производство в размер на 25 лева (аргумент от т. 7 на
Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 435 от 26.01.2024 г. постановено по гр. д.
№ 1881/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив – II гр. състав.
ОСЪЖДА Г. Е. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по банкова сметка на ОС – гр. Пловдив
парична сума в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна
такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. Е. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, да заплати на
УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр. *****, парична сума в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280,
ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6