Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 08.12.2017
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
осми ноември две
хиляди и седемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1184 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл.
233, ал.1 от ЗЗД и чл. 232, ал.2 вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „В.М.З.“ ЕАД, чрез процесуалния си
представител твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68080.501.1631.1.12 (шестдесет и осем хиляди и
осемдесет точка петстотин и едно точка хиляда шестстотин тридесет и едно точка
едно точка дванадесет), находящ се в гр.С. по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-8/11.03.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма; с адрес
на имота: гр. С., п.к. *** ул. „И. В.“ № 30 *****, находящ се в сграда № 1
(едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 68080.501.1631 (шестдесет и
осем хиляди и осемдесет точка петстотин и едно точка хиляда шестстотин тридесет
и едно) с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с площ от
83.64 (осемдесет и три цяло шестдесет и четиристотни) кв.м. и прилежащи части
към него: избено помещение с площ от 4.09 (четири цяло и девет стотни) кв.м и
2.19% (две цяло и деветнадесет стотни процента) идеални части от общите части
на сградата, нИ.:1 (едно), със съседи: на същия етаж: 68080.501.1631.1.13; под
обекта: 68080.501.1631.1.8; над обекта: 68080.501.1631.1.15; стар идентификатор
– няма. Собствеността се установявала от Акт № 2865/16.11.1999г. за държавна
собственост. Със Заповед № 542/29.06.1999 г. и договор за наем от 01.07.1999г.
на Д.И.Д. бил отдаден под наем процесния имот, съставляващ апартамент, находящ
се в гр.С. представляващ апартамент с площ от 83.64 кв.м, състоящ се от кухня,
хол, тераса, две спални, антре, баня и избено помещение с площ от 4.09 кв.м.
Наемната цена за имота била в размер на
72.80 лева месечно. Към настоящия момент ответникът владеел гореописания
имот без каквото и да било правно основание. Съгласно т.3 от раздел I от
договора за наем от 01.07.1999 г. страните уговорили наемна цена в размер на
72.80 лева месечно, платима до 20-то число на съответния календарен месец. В
изпълнение на Решение № 19 от 27.01.2017 г.на Съвета на директорите на „***“
ЕАД към ответника била отправена покана за доброволно изплащане на дължимия
наем, освобождаване и предаване на ключовете на процесното жилище с писмо изх.
№ 002130 от 31.03.2017 г., като ответникът изрично бил уведомен, че съгласно
чл. 238 от ЗЗД, писмото се счита като едномесечно предизвестие за прекратяване
на договора за наем и освобождаване на жилището. Във „***“ ЕАД се върнало
известие за доставяне с баркод ИД PS *** 001IWX 3, от което било видно, че уведомлението
е получено от ответника на 26.04.2017 г., като крайният срок за освобождаване
на жилището бил на 26.05.2017 г., но до този момент имотът не бил освободен и
предаден. В тази връзка била издадена Заповед № АВ-17-495 от 14.07.2017 г. на
изпълнителния директор на „***“ ЕАД, която отменяла настанителна Заповед № 542
от 29.06.1999 г. и прекратявала наемния договор между страните считано от
27.05.2017г. Със същата заповед ответникът бил отново уведомен, че е длъжен да
плати дължимия наем, да освободи имота и да предаде ключовете от него.
Заповедта била изпратена и получена от ответника на 20.07.2017 г. видно от
обратна разписка с баркод ИД PS *** 001MN4 5. Дължима сума от ответника при
месечен наем от 72.80 лева, платим на 20-то число на месеца за месец юни 2017
г. и месец юли 2017 г. включително се равнявала на два месечни наема, като
общата дължима сума била в размер на 145.60 лева.
Съгласно чл.233 ал.1 от ЗЗД предаването на
вещта на наемодателя било фактическо действие, което следвало да се извърши от
наемателя по начин, по който несъмнено да означава, че наемателят повече няма
да упражнява фактическа власт върху наетия имот. Жилището не било предадено от
наемателя по предвидения от закона ред, поради което ответникът следвало да
заплаща уговорената наемна цена до освобождаване на имота.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
осъди Д.И.Д.:
- да освободи и предаде на „***“ ЕАД, гр. С.
владението на следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68080.501.1631.1.12 (шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка
петстотин и едно точка хиляда шестстотин тридесет и едно точка едно точка
дванадесет), находящ се в гр.С. по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед РД-18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма; с адрес на имота: гр. С., п.к. *** ул. „И.
В.“ № 30 *****, находящ се в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с
идентификатор 68080.501.1631 (шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка
петстотин и едно точка хиляда шестстотин тридесет и едно) с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент с площ от 83.64 (осемдесет и три цяло
шестдесет и четиристотни) кв.м. и прилежащи части към него: избено помещение с
площ от 4.09 (четири цяло и девет стотни) кв.м и 2.19% (две цяло и деветнадесет
стотни процента) идеални части от общите части на сградата, нИ.:1 (едно), със
съседи: на същия етаж: 68080.501.1631.1.13; под обекта: 68080.501.1631.1.8; над
обекта: 68080.501.1631.1.15; стар идентификатор – няма.
- за заплати сумата от 145.60 (сто
четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща дължима наемна
вноска за месеците юни и юли 2017г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 09.08.2017 г. до окончателното плащане.
Ответникът Д.И.Д. с ЕГН ********** *** оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че описаните в исковата молба обстоятелства не отговаряли
на действителното положение между страните. Признава факта, че ищецът е
собственик на процесния имот, че между страните е сключен от договор за наем от
01.07.1999 г. и ответникът живее в този имот със семейството си. Твърди, че
поради сериозни здравословни проблеми напуснал работа по взаимно съгласие, тъй
като не бил в състояние да изпълнява задълженията си, като понастоящем в
жилището живеел със съпругата си и сина си И.Д. Д., който работел от две години
в ищцовото дружество и въпреки неудобството съжителствали, като в определени
моменти се налагало ответникът да
отсъства за по-голям период от време. Редовно плащал и наемната цена, въпреки
че бил безработен и в определени моменти трудно намирал средства. От момента
когато започнали да набират работници, подал до ищеца молба за работа като
електротехник, по която специалност имал най-високата степен, но до момента
нямал никакъв отговор, въпреки че били назначени десетки работници със същата
специалност. Тъй като синът му работел при ищеца, отправили молба до ръководството
жилището да бъде отдадено под наем на него, но до момента нямало никакво
становище по така подадената от сина му молба. В исковата молба се цитирали
писма, с които бил предупреден да освободи имота, но по делото не били приложени
копия от същите и ответникът не бил в състояние да отговори на твърденето дали
е получил лично, както решенията, така и заповедите, за евентуално възразяване,
като страна по наемния договор. Твърди, че не е получил лично Заповед АВ-17-495
от 14.07.2017 г., с която е прекратен едностранно наемния му договор, за да
предприеме мерки за освобождаването му. Считал, че житейски погледнато не било
нормално в този период непосредствено преди зимата да бъде принуждаван, той и
семейството му, да напуснат наетото жилище, тъй като не разполагали с друго и
в крайна сметка щели да останат на улицата, независимо че здравословните
проблеми получил докато работил в ищцовото дружество. Необяснимо за него било
обстоятелството, защо ръководството на ищцовото дружество не му дало в срок
отговор относно искането му за назначаване на работа и искането на сина му,
който бил техен работник, да бъде отдадено на него процесното жилище, в което
живеел от дете и понастоящем в него живеел и той със съпругата си. С оглед
гореизложеното и поради обстоятелството, че до момента нямал изрично отправено
предизвестие или нотариална покана за прекратяване на безсрочния наемен
договор, и конкретно на какво основание, моли съда да отхвърли иска като
неоснователен.
В първото по делото заседание искът за заплащане на неизплатена наемни
вноски е оттеглен и производството е прекратено на основание чл. 232 от ГПК.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори и се установява от представения Акт за частна държавна
собственост № 2865/16.11.1999 г. и приложение № 1 към същия, че процесния
апартамент държавна собственост, включен в капитала на ищцовото дружество.
Със Заповед № 542/29.06.1999 г. ищецът е настанен в жилището, като на
01.07.1999 г. страните са сключили договор за наем, по силата на който ищецът е
отдал под наем процесния апартамент на ответника за срок от една година,
считано от подписване на договора, а ответникът се е задължил да плаща месечен
наем в размер на 22 480 неденоминирани лева. Впоследствие е отразена цена
в размер на 72.80 лева.
С Протокол № 91/27.01.2017г. от заседание на Съвета на директорите на „***“
ЕАД град С. е взето Решение № 19/27.01.2017 г., с което е одобрено направеното
предложение и е възложено на изпълнителните директори да прекратят договорите
за наем с наематели, които към настоящия момент не са работници и служители на
„***“ ЕАД град С..
В изпълнение на взетото решение от Съвета на директорите на „***” ЕАД,
изпълнителния директор на ищцовото дружество е изпратило до ответника писмо с
изх.№ 002130/31.03.2017г., с което го известява, че на основание чл. 238 от ЗЗД
отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем, сключен
на 01.07.1999 г. В дадения срок, наемателят следва да плати дължимия наем и
освободи имота. Писмото е изпратено с известие за доставяне с бар код ИД PS ***
001IWX 3, ответникът е получил цитираното писмо на 06.04.2017 г., като не е оспорил подписа си под известието за доставяне,
представено по негово искане и в оригинал в първото по делото заседание.
Със Заповед № АВ-17-495/14.07.2017г. на Изпълнителния директор на „***“
ЕАД е отменена Заповед № 542/29.06.1999 г. за настаняване на Д.И.Д. във
ведомствен апартамент, находящ се в град С., ул. „И. В.“ № 30, вх. В, ет. 3,
ап. 12, както и е прекратен наемен договор от 01.07.1999 г. за отдаване под
наем на жилищен имот между „***“ ЕАД и Д.И.Д., считано от 27.05.2017г. Видно от
известие за доставяне с бар код ИД PS *** 001MN4 5,
ответникът е получил цитираната заповед на 20.07.2017г.,
като писмото е прието от И. Д. – син.
Към настоящия момент, видно от представената Схема № 15-174776-13.06.2017г.
издадена от АГКК, СГКК – град Пловдив, процесния имот представлява САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68080.501.1631.1.12 (шестдесет и осем хиляди и
осемдесет точка петстотин и едно точка хиляда шестстотин тридесет и едно точка
едно точка дванадесет), находящ се в гр.С. по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-8/11.03.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма; с адрес
на имота: гр. С., п.к. *** ул. „И. В.“ № 30 *****, находящ се в сграда № 1
(едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 68080.501.1631 (шестдесет и
осем хиляди и осемдесет точка петстотин и едно точка хиляда шестстотин тридесет
и едно) с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с площ от
83.64 (осемдесет и три цяло шестдесет и четиристотни) кв.м. и прилежащи части
към него: избено помещение с площ от 4.09 (четири цяло и девет стотни) кв.м и
2.19% (две цяло и деветнадесет стотни процента) идеални части от общите части
на сградата, нИ.:1 (едно), със съседи: на същия етаж: 68080.501.1631.1.13; под
обекта: 68080.501.1631.1.8; над обекта: 68080.501.1631.1.15; стар идентификатор
– няма.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът,
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Не се спори и се установява от писмените доказателства, че страните са
били в облигационно правоотношение възникнало на основание сключения между тях
писмен договор за наем от 01.07.1999 г. и настанителна заповед. Валидното
сключване на договора, породил обвързващо правно действие за страните относно
изпълнението на поетите задължения, неговото влизане в сила, предаването
държането върху наетото жилище, както и неговото ползване не се оспорват от
ответника. Не се оспорва и правото на собственост на ищеца. В изпълнение на
поетите задължения, ищцовото дружество е предоставило на ответника за временно,
възмездно ползване процесното жилище срещу задължението за плащане на определен
месечен наем и за определен срок – от една година, изтекъл на 01.07.2000 г. не
се спори, че след изтичане на срока на договора, ответникът е продължил да
ползва имота, т.е. договорът се е превърнал в безсрочен на основание чл. 236,
ал.1 от ЗЗД. Прекратяването на договорите е настъпило, съобразно изискванията
та чл. 238, ал.1 от ЗЗД наемодателят е отправил месечно предизвестие до
наемателя по безсрочен договор. От формална страна, наемодателят, чрез законния
си представител, е отправил писмено изявление, във форма на уведомление, с което
се слага край на правоотношението, изрично заявявайки волята си за
прекратяването му след изтичане на едномесечен срок. Съдът приема, че това
писмено известие - уведомление е получено от наемателя, който не оспори подписа
си под известието за доставяне на писмото. Валидното сключване на договора,
породил обвързващо правно действие за страните относно изпълнението на поетите
задължения, неговото влизане в сила, предаването държането върху наетите
помещения, както и тяхното ползване не се оспорват от ответника. Възражението
на ответника, че е отправил искане да закупи процесния имот, че синът му работи
в същото дружество се явява ирелевантно за процесното наемно правоотношение. С
изтичането на 1 месец от получаване на писменото уведомление, т.е. от 27.05.2017
г., наемателят вече няма основание да ползва имота, поради което, съгласно чл.
233, ал. 1 от ЗЗД, е длъжен да го върне на наемодателя. Съгласно чл.233 от ЗЗД
задължение на ответника, в качеството му на наемател е след прекратяване на
наемното правоотношение да върне на наемодателя вещта. В негова тежест е да
установи факта на изпълнение на това свое задължение, за което не се ангажираха
доказателства в настоящото производство и съдът приема, че е налице
неизпълнение. Предвид изложеното, съдът приема, че искът е основателен и следва
да бъде уважен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ по делото.
Ищецът претендира разноски и такива му се следват на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК съразмерно с уважената част от иска.
При образуване на производството ищецът е внесъл държавна такса в общ
размер от 653.96 лева. От тази такса, сума в размер на 50 лева се явява
дължимата държавна такса по иска, с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД по
отношение на който производството по делото е прекратено на основание чл. 232
от ГПК поради оттегляне на иска. Дължимата държавна такса по прекратеното
производство не следва да се възлага в тежест на ответника.
От останалата сума – 603.96 лева, дължимата държавна такса по иска с
правно основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 238 от ЗЗД се явява в
размер на 162.04 лева, представляваща 4% върху ¼ от данъчната оценка на
процесния имот, съобразно правилата, уредени в чл. 71, ал.2 във вр. с чл. 69,
ал.1, т. 4 вр. с т.2 от ГПК. Ето защо следва да се осъди ответника да заплати
на ищеца реализирани разноски за държавна такса по уважение иск в размер на
162.04 лева. Разликата от 441.92 лева се явява недължимо платена от ищцовото
дружество и подлежи на връщане при поискване.
На ищцовото дружество следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт
на основание чл. 78, а.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.1 от
наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 300 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание член 233, ал.1 вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД Д.И.Д. с
ЕГН ********** *** ДА ПРЕДАДЕ на В.М.З.“ ЕАД, ЕИК *****със седалище и адрес на
управление ***, п.к. ***, ул. „И. В.“ № 1 ДЪРЖАНЕТО на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68080.501.1631.1.12 (шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка
петстотин и едно точка хиляда шестстотин тридесет и едно точка едно точка
дванадесет), находящ се в гр.С. по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед РД-18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма; с адрес на имота: гр. С., п.к. *** ул. „И.
В.“ № 30 *****, находящ се в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с
идентификатор 68080.501.1631 (шестдесет и осем хиляди и осемдесет точка
петстотин и едно точка хиляда шестстотин тридесет и едно) с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент с площ от 83.64 (осемдесет и три цяло
шестдесет и четиристотни) кв.м. и прилежащи части към него: избено помещение с
площ от 4.09 (четири цяло и девет стотни) кв.м и 2.19% (две цяло и деветнадесет
стотни процента) идеални части от общите части на сградата, нИ.:1 (едно), със
съседи: на същия етаж: 68080.501.1631.1.13; под обекта: 68080.501.1631.1.8; над
обекта: 68080.501.1631.1.15; стар идентификатор – няма, предмет на прекратен
договор за наем от 01.07.1999 г.
ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на В.М.З.“ ЕАД, ЕИК *****със
седалище и адрес на управление ***, п.к. ***, ул. „И. В.“ № 1 направените по
делото разноски в размер на 462.04 лева (четиристотин шестдесет и два лева и
четири стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.