Определение по в. ч. гр. дело №550/2021 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№260775

 

гр. Пловдив, 24.03.2021г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, XIV състав в закрито заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                    ИВАН АНАСТАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз.ч.гр.д. № 550 по описа за 2021година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Теленор България“ЕАД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 157/11.01.2021г. по ч.гр.д.№ 152/2021г. на ПдРС, ХІV гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против К.В.И. по отношение на сумата от 67,47лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 26.11.2018г., както и за разноските над уважените размери до пълните претендирани. В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел клаузата за неустойка в договора за неравноправна, тъй като разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП била неприложима спрямо тази клауза. Претендираните неустойки били до размер на три стандартни месечни абонаментни вноски и този техен размер не накърнявал добрите нрави.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 3527/2020г. на ПдРС, ІV гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Теленор България“ЕАД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 441,09 лева, дължима по горепосочения договор за мобилни услуги, включително и за сумата от 67,47 лева- неустойка, видно от съдържанието на т.12 от заявлението.

Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Трайно в съдебната практика на ВКС е възприето принципното положение, че клаузата за неустойка по договор за наем, предвиждаща при предсрочно прекратяване на договора заплащане от наемателя на наема за пълния срок на договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Аналогично при договорите за мобилни услуги неустойката в размер на абонаментните такси за пълния срок на договора се явява в противоречие с добрите нрави. Заплащането на такава една неустойка би довело до получаване от доставчика на съответните услуги на имотна облага без да престира нищо срещу плащането. Неустойката по сключения между страните договор излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като това в особена степен важи по отношение на обезщетителната функция.  

Ето защо обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид гореизложеното, съдът 

 

 

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 157/11.01.2021г. по ч.гр.д.№ 152/2021г. на ПдРС, ХІV гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против К.В.И. по отношение на сумата от 67,47лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 26.11.2018г., както и за разноските над уважените размери до пълните претендирани.                                                                                                                                                                                                                                                                                                       

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: