РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1013
Силистра, 29.08.2025 г.
Административният съд - Силистра - I състав, в закрито заседание на двадесет и девети август две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА | |
като разгледа докладваното от съдията Елена Чернева административно дело № 237 по описа за 2025 година на Административен съд - Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното: |
Производството по делото е образувано по жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Баба Тонка“ № 19, представлявано от В. М. М., против Решение от 25. 06. 2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ (ОПОС), за определяне на обща финансова корекция в размер на 25% (20%+5%) върху поисканите за възстановяване разходи по сключените договори № 00513-2020-0007-02 / 08. 10. 2020 г. с изпълнител ДЗЗД „КВ Силистра 2020“ на стойност 18 693 843. 66 лева без ДДС (за обособена позиция № 2) и договор № 00513 – 2020-0007-03 / 08. 10. 2020 г. с изпълнител ДЗЗД „КВ Силистра 2020“ на стойност 17 116 239. 02 лева без ДДС (за обособена позиция № 3), приети за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. и представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ/ЗУСЕФСУ.
Решаващият орган е обосновал решението си въз основа на констатации за две групи извършени нарушения:
- Наличие на нарушения на чл. 107, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) – по обособени позиции № 2 и № 3, квалифицирани като нередности по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредба за посочване на нередности);
- Наличие на нарушения на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП и принципа за добро финансово управление - чл. 4, §8, чл. 7 и чл. 8 от Регламент 1303/2013 и чл. 33, чл. 36, §1 от Регламент 2018/1046 - по обособени позиции № 2 и № 3, представляващи нередности по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности.
Жалбоподателят излага доводи за нищожност, а също и за материална и процесуална незаконосъобразност на оспореното решение и за несъответствието му с целта на закона. По конкретно твърди, че сигналите за нередност № 1175 (за ОП 2) и 1176 (за ОП 3), въз основа на които е започнало производството, не са нови и процедурата по администрирането им е приключила с издаването на Решение от 22.05.2023 г. на ръководител на УО по ОПОС 2014-2020, което е било оспорено пред съда и отменено с решение № 441 от 30.04.2024 г. на АдмС-Силистра, постановено по адм. д. № 126/2023 г., потвърдено от ВАС с решение № 9334 от 05.08.2024 г. по адм. д. № 6261/2024 г. Според жалбоподателя чл. 10 от НАНЕСИФ не предвижда възможност за образуване на ново производство по същите сигнали и допуснатото процесуално нарушение е толкова съществено, че води до нищожност на постановения акт. Освен това акцентира, че оспореното решение е постановено при посочване на същите фактически основания като тези, посочени в РФК от 22.05.2023 г., макар и подведени под хипотезата на чл. 107, т. 1 от ЗОП, като органът ги е квалифицирал отново като нередности по т. 14 от Наредбата за посочване на нередности, аргументирайки се се с изменението ѝ с ПМС № 248 от 05.07.2024 г. Позовавайки се на разпоредбата на §13 от ПЗР на ПМС № 248, жалбоподателят изтъква, че предвидените нови хипотези на нередности се прилагат само за производства, започнали след влизане в сила на ПМС 249 от 05.07.2024 г., респ. не са приложими в случая. Счита, че е налице пълно сходство в предмета, основанието, адресата и издателя между отмененото РФК от 22.05.2023 г. и процесното решение в частта по отношение на констатираното нарушение на чл. 107, т. 1 от ЗОП, което обуславя нищожност на акта в посочената част, съгласно чл. 177, ал. 2 АПК. Развива съображения, че оспореното решение е материално незаконосъобразно, тъй като противоречи на основни принципи на правото на ЕС и по-конкретно на принципа на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания. Излага подробни доводи относно липсата на нередности по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности по всяка от констатациите по отделните обособени позиции.Оспорва наличието на втората група нарушения: на принципа на равнопоставеност и принципа за добро финансово управление. Твърди, че в случая липсва установяване на причинно следствена връзка с нарушение на друга конкретна правна норма на ЗОП, която да обоснове фактическия състав на нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. Счита, че фактическите установявания в решението досежно нарушенията на чл. 107, т. 1 от ЗОП са неотносими към посочените правни основания за определяне на корекция за втората група нарушения. Посочва, че в решението не са изложени мотиви за наличие на реален или потенциален финансов ефект от твърдените нередности и за двете обособени позиции, както и че липсва причинно-следствена връзка между твърдените нарушения и потенциалната или реалната вреда за бюджета на ЕС. Изтъква, че поради липсата на посочено конкретно измерение на финансовото отражение на твърдяното нарушение, което да обуславя определения размер на корекцията, същият се явява прекомерен и в противоречие с чл. 6, ал. 1 от АПК. По изложените съображения моли оспореното решение да бъде обявено за нищожно, а в условията на евентуалност - да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗЕСЕФСУ).
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. Ето защо жалбата се явява процесуално допустима и следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Жалбата е подадена съгласно правилото от чл.152 ал. 1 АПК, като при изпращането ѝ в съда ответният орган е приложил административната преписка на електронен носител – като електронни образи на хартиени документи, заверени от страната с КЕП (чл. 183, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 АПК). По допускането на събраните доказателства съдът ще се произнесе в първото заседание – чл. 171, ал. 5 от АПК.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на посочените в оспорения акт фактически основания, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му.
Жалбоподателят следва да установи в процеса своите твърдения, базирани на факти, от които произтичат за него благоприятни последици, по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, във връзка с чл.144 АПК.
За послужване следва да се приложи приключилото адм. дело № 136 / 2023 г. на съда.
Във връзка с гореизложеното и на осн. чл. 154, ал. 1, 157, ал. 1, чл. 159 и чл. 163 АПК съдът
Р А З П О Р Е Д И :
НАСРОЧВА съдебно заседание за 17 ноември 2025 г. от 14. 00 часа, за която дата да се призоват следните страни:
Жалбоподател: „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Баба Тонка“ № 19, който да се призове чрез адв. Г. С., на посочения електронен адрес в молба с вх. № 1281/31.07.2025 г.;
Ответник по жалбата: Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ .
ПРЕПИСИ от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл.138, вр. с чл.137 АПК, като ответният административен орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните най-късно в насроченото съдебно заседание да посочат и да представят нови доказателства, съобразно указанията по чл. 163, ал. 3 и чл. 170 АПК, съдържащи се в мотивите на настоящото определение.
Указва на жалбоподателя, че когато връчването се извършва по електронен път, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне (чл. 137, ал. 3 АПК).
Да се приложи за послужване адм. дело № 136 / 2023 г. на АдмС-Силистра.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на оспорване.
Съдия: | |