№ 191
гр. Враца, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420104410 по описа за 2021 година
Предявен е иск от М. Д. Р. и Д. Д. Р., двете от гр.Враца против П. В. Р. от гр.Враца
за делба на съсобствени недвижими имоти, представляващи:
ПИ с идентификатор 12259.1006.276 в гр.Враца по КККР с адрес на имота: гр.Враца,
***** целия с площ 729 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план 229,
квартал 36, парцел 13, при съседи на целия имот: № 12259.1006.275, 12259.1006.271,
12259.1006.278, 12259.1006.277 и 12259.1006.350, ведно с находящите се в имота
Сграда с идентификатор 12259.1006.2, цялата със застроена площ 34 кв.м. на един
етаж с предназначение хангар, депо, гараж; сграда с идентификатор 12259.1006.3,
цялата с площ 39 кв.м. на един етаж с предназначение хангар, депо, гараж; сграда с
идентификатор 12259.1006.4, цялата с площ 26 кв.м. на един етаж с предназначение
постройка за допълващо застрояване и от всички подобрения в имота;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1006.276.1.2, с адрес гр.Враца,
***** ет.2, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 12259.1006.276 с предназначение: жилище, апартамент, целия с
площ 68.66 кв.м. на едно ниво, заедно със същата ид.част от прилежащите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж няма, под
обекта: 12259.1006.276.1.1, над обекта няма, със съответните ид.части от общите части
на сградата и от правото на стоеж върху мястото, както и
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1006.276.1.1, с адрес гр.Враца,
***** ет.1 който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен
1
имот с идентификатор 12259.1006.276 с предназначение: жилище, апартамент, целия с
площ 68.66 кв.м. на едно ниво, заедно със същата ид.част от прилежащите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж няма, под
обекта: няма, над обекта: 12259.1006.276.1.2, със съответните ид.части от общите
части на сградата и от правото на стоеж върху мястото.
Ищците твърдят, че притежават 1/4 ид.част от ПИ с идентификатор 12259.1006.276 и
¼ ид.ч. от находящите се в същия сгради, както и ½ ид.част от самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 12259.1006.276.1.1, а останалите ид.части принадлежат на ответника. В
исковата молба се поддържа, че страните не могат да поделят имотите доброволно, поради
което желаят това да бъде осъществено по съдебен ред при права съобразно ЗН и ЗС.
Искът е с правно основание чл.69 ЗН и е процесуално допустим.
В писмен отговор в срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва иска за
делба. Заявява, че процесните имоти и сгради са изключителна негова собственост. Твърди,
че той и неговия брат, наследодател на ищците се договорили процесните имоти да останат
за ответника, който да поеме изцяло финансовата и физическа грижа за всички текущи и
бъдещи ремонти и грижи за майка им. Развива доводи, че от 1998г. до настоящия момент
заедно със семейството си живее и ползва имотите, упражнява фактическа власт, владее,
поддържа и ремонтира същите, заплаща данъци и такси. След смъртта на брат му за периода
от 2006г. до м.декември 2021г. ищците изобщо не са търсили и не са се интересували от
наследство на починалия, именно поради постигната между братята уговорка. През 2026г.
майката продава на ответника притежаваните от нея ид.части от имотите, а през 2018г.
ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на основание давностно владение
върх, останалите ¼ ид.ч. от процесния имот и сгради и ½ ид.ч. от първия етаж на жилищната
сграда. Счита предявения иск за делба за неоснователен и моли за отхвърлянето му.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Съдът като взе предвид доводите
и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
съгласно правилото на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Васил Димитров Р., поч. на 05.05.1998г. и Елена Иванова Р. са родители на ответника
и неговият брат ***** Р., поч. 2006г. Ищците са законни наследници на б.ж. ***** Р. и имат
качеството М.Р. - преживяла съпруга и Д.Р. - дъщеря. На 11.06.1968т. с нот.акт № 42, т.5,
н.д. № 1610/1968г. на Врачански народен съдия Васил Димитров Р. и Елена Иванова Р. са
придобили чрез покупко-продажба недвижим имот: парцел 13, кв.36, дв.пл.№229 по плана
на с.Бистрец, Врачанско, което е с площ 732 кв.м. С нот.акт № 172, т.4, н.дело № 1623/1975г.
на Врачански районен съдия родителите дарили на синовете си П.Р. и Димитър Р. при равни
права недвижим имот: първи етаж от къщата на ул.“Чудна“ №11, кв.Бистрец на гр.Враца, в
парцел 13, кв.36, дв. пл.№ 229, който етаж се състои от две стаи, кухня, баня и коридор.
Гражданският брак на Васил Димитров Р. и Елена Иванова Р. е прекратен с решение
от 16.05.1989г. постановено по гр.дело № 325/1989г. на РС Враца
С нот.акт № 170, рег.№ 2033, дело № 128/2016г. на нотариус Рейна С. с район на
2
действие РС Враца Елена Р. продала на сина си ответника П.Р. следните ид.части от
недвижим имот, от самостоятелен обект и от сгради, а именно:
1/2 ид.част от ПИ с идентификатор 12259.1006.276 в гр.Враца по КККР с адрес на
имота: гр.Враца, ***** целия с площ 729 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен
план 229, квартал 36, парцел 13, при съседи на целия имот: № 12259.1006.275,
12259.1006.271, 12259.1006.278, 12259.1006.277 и 12259.1006.350, заедно с ½ ид.част от
находящите се в имота:
- от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1006.276.1.2, с адрес
гр.Враца, ***** ет.2, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 12259.1006.276 с предназначение: жилище, апартамент,
целия с площ 68.66 кв.м. на едно ниво, заедно със същата ид.част от прилежащите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж няма, под
обекта: 12259.1006.276.1.1, над обекта няма, със съответните ид.части от общите части на
сградата и от правото на стоеж върху мястото.
От Сграда с идентификатор 12259.1006.2, цялата със застроена площ 34 кв.м. на един
етаж с предназначение хангар, депо, гараж;
От сграда с идентификатор 12259.1006.3, цялата с площ 39 кв.м. на един етаж с
предназначение хангар, депо, гараж;
от сграда с идентификатор 12259.1006.4, цялата с площ 26 кв.м. на един етаж с
предназначение постройка за допълващо застрояване и от всички подобрения в имота;
С нот.акт №121, т.2, рег.№ 2781, нот.дело № 250 на нотариус Пл.Цветков ответникът
П.Р. е признат за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот:
1/4 ид.част от ПИ с идентификатор 12259.1006.276 в гр.Враца по КККР с адрес на
имота: гр.Враца, ***** целия с площ 729 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен
план 229, квартал 36, парцел 13, при съседи на целия имот: № 12259.1006.275,
12259.1006.271, 12259.1006.278, 12259.1006.277 и 12259.1006.350, ведно с ¼ ид.част от
находящите се в имота сгради:
От Сграда с идентификатор 12259.1006.2, цялата със застроена площ 34 кв.м. на един
етаж с предназначение хангар, депо, гараж;
От сграда с идентификатор 12259.1006.3, цялата с площ 39 кв.м. на един етаж с
предназначение хангар, депо, гараж;
от сграда с идентификатор 12259.1006.4, цялата с площ 26 кв.м. на един етаж с
предназначение постройка за допълващо застрояване и от всички подобрения в имота;
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1006.276.1.2, с адрес
гр.Враца, ***** ет.2, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 12259.1006.276 с предназначение: жилище, апартамент,
целия с площ 68.66 кв.м. на едно ниво, заедно със същата ид.част от прилежащите части на
3
сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж няма, под
обекта: 12259.1006.276.1.1, над обекта няма, със съответните ид.части от общите части на
сградата и от правото на стоеж върху мястото, както и 1/2 ид.част от находящия се в имота
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1006.276.1.1 с адрес гр.Враца,
кв.Бистрец, ул.“Чудна“ № 11, ет.1, който самостоятелен обект се намира в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1006.276 с предназначение: жилище,
апартамент, целия с площ 68.66 кв.м. на едно ниво, при съседи: на същия етаж няма, под
обекта: няма, над обекта 12259.1006.276.1.2, със съответните ид.части от общите части на
сградата и от правото на стоеж върху мястото.
Страните не спорят, че ответникът е вписан като абонат и потребител на услуги,
предоставяни от „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ВиК“ ООД, гр.Враца за процесния имот на
ул.Чудна“ №11, в която насока са и представените фактури и приходни квитанции..
Представена е скица на ПИ с идентификатор 12259.1006.276 в гр.Враца по КККР с
адрес на имота: гр.Враца, ***** както и удостоверение за данъчна оценка от 02.12.2021г. на
Община Враца.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Димо Игнатов и
Валентин Филипов. И двамата са съседи на процесния имот и от показанията им се
установява, че в него от 2005г. живее ответника, заедно със семейството си и своята майка.
Св. Игнатов разказва за случай през 2005г., когато ответникът правил ремонт на покрива на
къщата и водел разговор с брат си Димитър, който му казал, че пари за покрива няма да
дава, защото не живее в този дом. Димитър казал също на брат си, че работи в Чехия и
незнае кога ще се върне и дали няма да вземе жена си и детето си при него в чужбина, и
затова брат му да се грижи за майка им и имота. Според този свидетел след смъртта на
Димитър съпругата и дъщеря му не са идвали в кв.Бистрец в имота, не са имали ключ от
него. Св. Филипов твърди, че наследодателят на ищците Димитър Р. след като се оженил
живял малко със съпругата си в кв.Бистрец и се преместил в кв.Медковец в дома на жена
си. Според него повече от 20 години съпругата и дъщерята на Димитър не са идвали в
кв.Бистрец и не му е известно да са предявявали претенции за имотите. И двамата свидетели
твърдят, че Пеньо през годините е правил множество ремонти – на къщата и на гаражите.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
В производството по допускане на делбата съдът изследва съществуването на
няколко предпоставки: наличието на съсобственост между съделителите върху имотите,
предмет на делбата, основанието на което е възникнала и следва да се произнесе с
решението по въпросите между кои лица, за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква
е частта на всеки съделител.
В настоящия случай, ответникът се летимира за собственик на процесния имот по
силата на прехвърлителни сделки, сключени с родителите му – първоначално дарение на ½
ид.част от етаж на къщата, а впоследствие и покупко-продажба на притежаваните от майка
му Елена Р. права върху имотите, както и нотариален акт по обстоятелствена проверка от
4
2018г. Ответниците оспорват само констативния нотариален акт, в частност неговия
легитимиращ ефект.
Съгласно задължителната за съдилищата практика, обективирана в ТР
№11/21.03.2013г. по т.дело № 11/2012Г. на ВКС, ОСГК нотариалното производство, имащо
за цел да удостовери правото на собственост върху недвижим имот на лица, които не
притежават документ за правото си, е уредено в чл. 587 ГПК и касае охранително
производство, посочено в чл. 569, т. 2 ГПК, различно от производството по извършване на
правни сделки с нотариални актове - чл. 569, т. 1 ГПК и по удостоверяване на други факти,
посочени в чл. 569, т. 2 ГПК. Законът предвижда две хипотези за издаване на нотариален акт
по този ред: нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени
доказателства - чл. 587, ал. 1 ГПК и нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по
давност въз основа на обстоятелствена проверка - чл. 587, ал. 2 ГПК. В рамките на това
производство нотариусът извършва действия по събиране на доказателства - изслушва
свидетели, приема писмени документи, преценява ги по свое убеждение и се произнася с
мотивирано постановление, с което признава или не признава молителя за собственик. Въз
основа на това постановление, ако собствеността е призната, нотариусът издава нотариален
акт - чл. 587, ал. 3 ГПК.
Нотариалният акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, представлява официален
документ - съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на
предоставената му компетентност и по установен в закона ред. Той се ползва с
доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК досежно извършените от нотариуса
действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са
представени описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за
признаване на собствеността. Тази материална доказателствена сила важи спрямо всички и
може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на нотариалния акт като писмено
доказателство, т. е. по реда на чл. 193 ГПК.
Целта на производството по чл. 587 ГПК е да снабди молителя с документ,
служещ за доказване на правото на собственост. Дейността на нотариуса в това
производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а
решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по
съществуването на едно право. Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587 ГПК
констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно
право, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това
е извън доказателствената сила на документа нотариален акт, определена по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК. Горното не означава, че тази констатация е лишена от доказателствено
значение.
Издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от
проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и
при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва
въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т. нар. обстоятелствена
5
проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/. След преценка на тези
доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на
собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава
собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от
закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да
приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.
В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила
решение. Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена
претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана
неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.
За оборването на обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт досежно
удостовереното право на собственост е необходимо пълно обратно доказване.
Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор,
то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на
собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на
свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото
право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за
да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е
бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл.
193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на
удостовереното с него право.
В настоящия случай легитимиращия ефект на констативния нотариален акт не е
оборен от ищците, чиято е тежестта да оспорят констатациите му, а не на ответника да
доказва владението си. Ищците не са ангажирали никакви доказателства в тази насока, а от
друга страна са събрани доказателства, че ответникът е придобил по давност собствеността
върху претежаваните от наследодателя на ищците б.ж. Димитър Р. собственически права.
Както се приема в цитиранато ТР №11/2013г. на ОСГК на ВКС, когато и двете
страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху
имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на
доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.
1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
В случая е противопоставено от съделителя ответник възражение за придобивна
6
давност по отношение на наследствения имот, предмет на делбата, поради което съдът
изследва наличието на предпоставките за придобиване на имота при условията на давностно
владение.
В тази връзка с ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че независимо от
какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне
с едностранни действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението
да владее техните части за себе си. Прието е и това, че в отношенията между
съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена,
ако основанието, на което фактическата власт е установена първоначално, признава такава и
на останалите съсобственици. Затова съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец
на своите части и държател на частите на другите съсобственици, и трябва да докаже, че е
престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги придобие по давност. Действията, доказващи такова намерение, трябва да
показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите
съсобственици, да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. Следва да се
посочи също така, че действията, с които съсобственикът може да превърне държането на
чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни, поради което и не
може да се даде общ отговор, валиден за всички случаи, какви конкретни факти и с какви
конкретни доказателства той следва да установи това. Във всеки отделен случай обаче,
обстоятелствата, установяващи превръщане на владението, следва да бъдат доказани
конкретно.
Приетото с ТР № 1/2012 г. следва да намери приложение и в настоящия случай.
Данните по делото са, че основанието за възникване на съсобственост е наследяване като
общо правоприемство и прехвърлителни сделки, а след 2005г. фактическа власт върху
имотите е упражнявал ответника със семейството си, който се е снабдил и с констативен
нотариален акт на основание давностно владение.
В съответствие с основанието, на което е придобита фактическата власт в настоящия
случай, презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена. В тежест на сънаследника,
който твърди придобиване на имота по давност бе да установи, че е превърнал държането на
частите на другите съделители във владение за себе си и че ги е придобил по давност. С
оглед на представените по делото доказателства и изяснените обстоятелства в отношенията
между страните следва да се приеме, че твърдението на ответника, че е придобил процесния
имот по давност е доказано. Това е така, тъй като видно от показанията на разпитаните по
делото свидетели от 2005г., когато е започнал ремонт на покрива на къщата и след смъртта
на своя брат Димитър през 2006г. само ответникът и семейството му са упражнявали
фактическа власт върху имота, а чрез действията, които са извършвали - постоянно
обитаване на имота, извършването на ремонти, са манифестирали намерението си за своене
и придобиване на частите на другите съделители. В този смисъл по идентичен случай по
реда на чл.290 ГПК е постановено решение №484/2012 г. по гр.д. №740/2011 г. на ВКС по
7
въпроса за приложението на чл.69 ЗС в отношението между сънаследниците на един имот.
Освен това извършването на тези действия е последващо на установената от ответника
фактическа власт върху имота и грижи за бабата Елена Р., като в отношенията между
ответника и неговата майка Елена Р. от една страна и в отношенията между тях двамата и
останалите страни по делбеното дело е било установено по волята на двамата братя Пеньо и
Димитър Р., че процесният имот ще остане за Пеньо, който ще се грижи за имота и за майка
им Елена Р.. Тази предварителна уговорка се установи безпротиворечиво от показанията на
свидетелите по делото. При това положение П.Р. е упражнявал фактическа власт върху
имота със съзнанието, че същият ще остане негова собственост. Ето защо и цялостното му
поведение не се приравнява на обикновено ползване, което всеки от съсобствениците може
да осъществява върху имота съгласно чл.31, ал.1 ЗС, а манифестира намерение, че този
съделител владее за себе си имота и това владение противопоставя на правото на другите.
Безспорно се установи по делото, че ищците съделители не са се интересували от
имота и не са го посещавали през този дълъг период от повече от 15 години, след смъртта на
Димитър Р. и не са предявявали никакви претенции. Ответникът заедно със семейството си
ползва и живее в процесния имот, упражнява фактическа власт, владее, поддържа и
ремонтира сградите, заплаща консумативи, които действия несъмнено демонстрират
намерение за своене и установяване на владение в полза на ответника.
Фактическият състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС включва
непрекъснато упражняване на владение върху недвижим имот в продължение на 10 години,
в който смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК
на ВКС. Владението има два компонента: фактическа власт върху вещта и намерението,
желанието на субекта да упражнява тази власт за себе си, да държи вещта като своя. С
действията си по отношение на процесния имот ответникът е манифестирал воля, че
упражнява фактическа власт върху имота с намерение за своене, а не като владелец на
своята част и държател за частите на останалите наследници.
От 2005г., от когато ответникът е владял непрекъснато и самостоятелно имота до
момента на подаване на исковата молба в съда – 13.12.2021г. са изминали повече от 15
години. През този период той е извършвал действия в имота, с които е манифестирал волята
си, че го владее за себе си, като свой. От една страна, е видно наличие на обективно
установена фактическа власт върху имота, а от друга, същият е демонстрирал намерение да
го владее като свой, без претенции и противопоставяне на това намерение от ищците по
делото. В периода от 2005 г. до настоящия момент владението на ответника П.Р. не е било
смущавано, обезпокоявано или прекъсвано от действията на ищците, нито същите са заявили
противопоставяне на установената от него самостоятелна фактическа власт. При това
положение следва да се приеме, че правото на собственост върху припадащите се идеални
части на останалите сънаследници са придобити по давност от ответника чрез упражнявана
лично от него самостоятелна фактическа власт. От страна на останалите сънаследници не са
извършвали действия, с които да отстранят владеещият ответник от имота или да предявят
претенции за получаване на граждански плодове. Предвид изложеното П.Р. се легитимира
8
като собственик на процесния имот на основание упражнявано давностно владение в
хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗС, за което му е издаден и констативен нотариален акт,
признаващ тези му права, а искът за делбата се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Следва да се отбележи, че във всички случаи, този който твърди, че владее един имот
следва да докаже и двата елемента на владението - упражняване на фактическа власт и
намерението за своене, а нормата на чл.69 от ЗС осигурява законовото предположение, че
установеното владение е за владелеца, а не за другиго, до установяване на противното.
Оборване на това предположение не се доказа от ищците. Напротив установи се, че
ответникът самостоятелно, несмущавано, трайно и постоянно е владеел имота като свой.
На осн. чл.9 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на
ГПК, при отхвърляне на молба за делба, съдът следва да събере държавна такса до 100 лв.,
но не по-малко от 25,00 лв. В конкретния случай, с оглед предмета на делото и разгледаното
и уважено от съда възражение за придобивна давност, съдът счита, че следва да осъди
ищците да заплатят по сметка на РС – Враца държавна такса от по 50.00 лв. всяка.
С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да се присъдят сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 830.00лв., заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. Р., ЕГН ********** и Д. Д. Р., ЕГН **********,
двете от гр.Враца против П. В. Р., ЕГН ********** от гр.Враца иск за делба на съсобствени
недвижими имоти, представляващи:
ПИ с идентификатор 12259.1006.276 в гр.Враца по КККР с адрес на имота: гр.Враца,
***** целия с площ 729 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план 229,
квартал 36, парцел 13, при съседи на целия имот: № 12259.1006.275, 12259.1006.271,
12259.1006.278, 12259.1006.277 и 12259.1006.350, ведно с находящите се в имота
Сграда с идентификатор 12259.1006.2, цялата със застроена площ 34 кв.м. на един
етаж с предназначение хангар, депо, гараж; сграда с идентификатор 12259.1006.3,
цялата с площ 39 кв.м. на един етаж с предназначение хангар, депо, гараж; сграда с
идентификатор 12259.1006.4, цялата с площ 26 кв.м. на един етаж с предназначение
постройка за допълващо застрояване и от всички подобрения в имота;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1006.276.1.2, с адрес гр.Враца,
***** ет.2, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 12259.1006.276 с предназначение: жилище, апартамент, целия с
9
площ 68.66 кв.м. на едно ниво, заедно със същата ид.част от прилежащите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж няма, под
обекта: 12259.1006.276.1.1, над обекта няма, със съответните ид.части от общите части
на сградата и от правото на стоеж върху мястото, както и
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1006.276.1.1, с адрес гр.Враца,
***** ет.1 който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 12259.1006.276 с предназначение: жилище, апартамент, целия с
площ 68.66 кв.м. на едно ниво, заедно със същата ид.част от прилежащите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж няма, под
обекта: няма, над обекта: 12259.1006.276.1.2, със съответните ид.части от общите
части на сградата и от правото на стоеж върху мястото.
ОСЪЖДА М. Д. Р., ЕГН ********** и Д. Д. Р., ЕГН **********, двете от гр.Враца,
ул."***** в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Врачански районен съд,
държавна такса по иска за делба в размер на 50.00 лв. всяка.
ОСЪЖДА М. Д. Р., ЕГН ********** и Д. Д. Р., ЕГН **********, двете от гр.Враца,
ул."***** на П. В. Р., ЕГН ********** от гр.Враца направените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 830.00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10