Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер      346                                   18.12.2017г.                                        град Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският Районен съд                                                                       наказателен състав

На тридесети ноември                                     през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                              Председател: Мартин Кючуков             

Секретар Велислава Ангелова

Прокурор

като разгледа докладваното от Съдията

а.н. дело 1317 по описа за 2017 година

                        Производството е по чл.59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №289136-F294100/27.09.2017г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което за нарушение по чл.180 ал.2 от ЗДДС на „Йоланта – Й.Г.“*** на осн.чл.180 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя ЕООД, поради което го обжалва в срок. НП било незаконосъобразно и неправилно. Били допуснати съществени процесуални нарушения. Цитира се чл.180 ал.2 от ЗДДС. В атакуваното НП било посочено, че съгласно Ревизионен акт №Р-16002617000989-091-001/08.08.2017г. на осн.чл.104 ал.2 от ЗДДС бил определен окончателен размер на ДДС за внасяне от 52,83 лв., тъй като било установено, че за посочения период дружеството извършило облагаеми доставки в размер на 264,17 лв. Като основа за определяне на имуществената санкция по чл.180 ал.1 от ЗДДС послужил издадения Ревизионен акт, който обаче не бил влязъл в сила, тъй като се обжалвал от дружеството.

Освен това не следвало да се смесват като последици ревизионното производство по ДОПК, което завършвало с индивидуален административен акт /Ревизионен акт/ и административно-наказателното производство по ЗАНН, което завършвало с властнически акт – Наказателно постановление, с което се налагало наказание за установено административно нарушение. Цитира се чл.102 ал.4 от ДОПК. В НП липсвало описание на методиката, по която бил определен размера на ДДС по приетите доставки в общ размер от 264,17 лв. Твърди се, че не бил правилно определен размера на дължимата имуществена санкция, като липсвал въобще начин на нейното определяне. Така се накърнявало правото на защита на жалбоподателя. Преписването на на Ревизионния акт досежно размера на дължимото ДДС за посочения период и превръщането му в дължима имуществена санкция, без посочване на методика било незаконосъобразно. АНО не можел да приема за установени обстоятелства на базата на невлязъл в сила Ревизионен акт. Така бил нарушен чл.42 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН, което било съществено нарушение и НП следвало да бъде отменено.

Искат от съда да отмени НП.

Ответникът по жалбата – ТД на НАП-Пловдив оспорват жалбата.

Атакуваното НП било правилно и законосъобразно. Същото следвало да се потвърди. В случая се обжалвало НП, а не Ревизионният акт. Действително в разпоредбата на чл.102 ал.4 от ЗДДС предвиждала задълженията да се определят с Ревизионен акт. Но нямало изискване същият да е влязъл в сила. В случая ревизионното производство не било приключило, но нямало как административно-наказателното производство по ЗАНН да изчака влизането в сила на Ревизионният акт, което отнемало продължително време, в предвид сроковете по ЗАНН за издаване на АУАН и НП.

Касаело се за отделни производства. Атакуваното НП било правилно и законосъобразно и като такова следвало да се потвърди.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.01.2017г. в ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково св.Д.Ж.Г. – старши инспектор по приходите извършила проверка на „Йоланта – Й.Г.“*** за установяване на факти и обстоятелства за наличие на основание за регистрация по ЗДДС. При проверката св.Д.Г. изискала информация от куриерска фирма „Еконт Експрес“ и също прегледала счетоводните документи на дружеството.

Така установила, че за периода от 01.04.2014г. – до 31.03.2015г. дружеството реализирало облагаем оборот в размер на 50 731,40 лв. / т.е над 50 000 лв./ формиран от продажба на стоки.

ЕООД не подало заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.04.2015г. включително.

В същото време ЕООД извършило облагаеми доставки в периода от 01.04.2015г. – до 30.04.2015г. и съгласно чл.102 ал.3 т.2 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приемало, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя - за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

Бил е издаден Протокол за проверка №П-16002616080677-073-001/23.01.2017г., в който са отразени цитираните обстоятелства. 

Резултатът от проверката послужил като основание за възлагане на финансова ревизия на  „Йоланта – Й.Г.“***. Същата приключила с Ревизионен акт №Р-16002617000989-091-001/08.08.2017г., с който е бил определен на осн.чл.102 ал.4 от ЗДДС окончателен размер на ДДС за внасяне за данъчен период от 01.04.2015г. – до 30.04.2015г. в размер на 52,83 лв.

Този Ревизионен акт е бил обжалван от ЕООД пред по-горестоящия орган по реда на чл.152 ал.1 и сл. от ДОПК.

Видно от Решение №629/25.10.2017г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ ревизионният акт е бил отменен изцяло, а преписката върната на органа по приходите, който го е издал с указание за извършване на нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт с цел правилното определяне на данъчните задължения на дружеството.

Също така е посочено, че следва ясно да се прецезира налице ли са обстоятелства за задължителна регистрация по ЗДДС и към кой момент.

Ревизионното производство продължава и към момента на постановяване на съдебното решение.

Междувременно, по административно-наказателното производство по ЗАНН, което също е продължавало развитието си, съответно АНО е достигнал до извод за извършено от ЕООД административно нарушение по чл.180 ал.1 от ЗДДС, тъй като за периода от 01.04.2015г. – до 30.04.2015г. ЕООД извършило облагаеми доставки на стойност от 264,17 лв. и не начислило ДДС в размер на  52,83 лв.

Бил е издаден АУАН №F294100/07.04.2017г. в отсъствие на нарушителя, който след покана не се е явил за съставяне на акта, в последствие връчен на упълномощен представител на ЕООД.

Въз основа на АУАН е било издадено и атакуваното НП.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Съгл.чл.96 ал.1 от ЗДДС /стар/ всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

Св.Д.Г. извършвайки проверка на ЕООД, на 23.01.2017г. констатирала, че за периода от 01.04.2014г. – до 31.03.2015г. дружеството реализирало облагаем оборот в размер на 50 731,40 лв. / т.е над 50 000 лв./ формиран от продажба на стоки. ЕООД обаче не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.04.2015г. включително.

Разпоредбата на чл.102 ал.4 от ЗДДС, предвижда, че за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96 ал.1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени през този период.

На основание този текст на закона, св.Г. е определила ДДС за внасяне в размер на 263,67 лв. за данъчен период от 01.04.2015г. – 30.04.2015г., като размерът на данъка е бил определен по формулата на чл.53 ал.2 от ППЗДДС.

Направен е извод за нарушение на чл.180 ал.2 от ЗДДС и съставен АУАН – в последствие и НП.

Съдът намира, че по наличните доказателства, не може да се направи категоричен извод колко са данъчните задължения на дружеството. Също така съдът намира, че по наличните доказателства не е напълно ясно налице ли е основание за задължителна регистрация и точно към кой момент. От това пък зависи при изчисляването по чл.53 ал.2 от ППЗДДС колко точно ще бъде размера на ДДС за внасяне от лицето.

Това пък определя размера на санкцията по чл.180 ал.2 от ЗДДС, която е в размер на дължимия невнесен данък, но не по-малко от 500 лв.

И доколкото в конкретния случай не е ясно със сигурност дали данъчното задължение е в размер на 52,83 лв., съдът не може да прецени и дали административното наказание е правилно определено като размер.

                    Тези обстоятелства също така накърняват правото на защита на жалбоподателката, което е основание за отмяна на атакуваното НП.

          Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №289136-F294100/27.09.2017г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което за нарушение по чл.180 ал.2 от ЗДДС на „Йоланта – Й.Г.“*** на осн.чл.180 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                    Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.