Р Е Ш Е Н И Е
№….........../03.02.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 18813 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени
от Ж.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Г. фонд с адрес: ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
557, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. - частичен иск от
сума в общ размер на 50 000 лв. (след допуснато изменение на иска чрез
увеличаване на неговия размер), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от реализирано на 01.02.2019 г. в гр. Варна пътнотранспортно
произшествие от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието
и не е било установено, както и сумата
от 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в заплатени разходи за проведена психологическа терапия, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 15.11.2019 г., до окончателното изплащане на обезщетенията.
По твърдения в
исковата молба, на 01.02.2019 г. било реализирано ПТП при следния
механизъм: М.Д.С., управлявайки собствения му лек автомобил марка „Роувър“, модел „214si“, с peг. № ***се
движел в лявата лента по бул. „Х. ***, като на задната седалка зад шофьора била
ищцата, а до нея (на задната седалка вдясно) – нейната малка дъщеря. В района
на автобусна спирка „КЗ“ автомобилът настигнал бавно движещ се в дясната лента
в посока гр. Бургас тъмно син автомобил „Ситроен Ксара
Пикасо“ и когато превозните средства се изравнили, водачът на л.а. „Ситроен“
рязко навлязъл в лявата лента и ударил движещия се там л.а. „Роувър“ с peг. № В ***, който се
отклонил на ляво и се ударил в бордюра. След удара виновният водач продължил
движението си без да спре, като регистрационният номер на автомобила му не
могъл да бъде възприет от пътниците в увреденото превозно средство. За
настъпилото произшествие били уведомени контролните органи, които пристигнали
на място и съставили протокол за ПТП с пострадали лица, в който било отразено,
че причина за същото било поведението на участник 1 – неизвестен, който
допуснал ПТП с л.а. марка „Роувър“, модел „214si“, с peг. № В ***, след което напуснал. Във връзка с ПТП било
образувано ДП № 42/2019 г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР - гр.Варна,
което било спряно, тъй като извършителят на престъплението не е открит.
Непосредствено след удара ищцата изпитала силна болка в
областта на лявата ръка с невъзможност за движение на лявата мишница. Била
откарана в спешния център на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където след преглед
и рентгеново изследване били установени следните травматични увреждания -
счупване на лява раменна кост и лакетна става,
фрактура на ляв хумерус в проксимална трета с
ангажиране на главата и шийката, наложили извършването на гипсова имобилизация
за 35 - 45 дни. Впоследствие ищцата посетила и други лекари, които потвърдили
получените увреждания и й назначили медикаментозна терапия.
След инцидента същата изпитвала силни болки по цялото
тяло и се чувствала много зле, притеснявала се и за дъщеря й, която била на 6
месеца и се нуждаела от постоянни грижи, като от преживения стрес кърмата на
ищцата спряла. Детето преминало на изкуствено хранене, което първите дни не
искало да приема и повръщало, непрекъснато плачело. Майката била силно
разтревожена и не била в състояние да се грижи за детето както преди, тъй като
изпитвала силни болки в дясната ръка. Освен това не можела да обслужва и себе
си самостоятелно, а разчитала на помощ от близките, което я карало да се
чувства безсилна и безполезна. Станала нервна, раздразнителна и неспокойна,
имала проблеми и със съня. Инцидентът се отразил и на психиката на ищцата –
изпитвала силен страх да се вози в автомобил, получавала депресивни кризи,
имала натрапчиви мисли, нарушения на съня, сънувала кошмари, често плачела без
причина, изпитвала силно чувство за вина, имала силно главоболие и изгубила
апетит. Във връзка с това й състояние потърсила помощ от психолог и провела
шестмесечен терапевтичен курс, за който заплатила сумата от 600 лв. След
терапията имала значително подобрение, но все още сънувала кошмари. Освен това
продължавала да изпитва болки и затруднения в движението на лявата ръката,
която била с ограничен обем на движение.
За настъпилото ПТП уведомила ответника Г. фонд, при който
била образувана щета № 19-210093/18.02.2019 г. Във връзка с предявената
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение получила уведомление, с
което й било отказано изплащане на обезщетение.
По изложените съображения счита, че има правен интерес от
предявяване на претенцията по съдебен ред, като моли за осъждане на ответника
да й заплати обезщетение за претърпените от ПТП имуществени и неимуществени
вреди. Претендира и сторените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния му представител адв. Й.А., поддържа
исковата молба и предприема изменение на иска за неимуществени вреди чрез
увеличаване на неговия размер до сумата от 20000 лв. Моли за уважаване на претенциите
и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за недопустимост на предявените искове, тъй като проведената задължителна
извънсъдебна процедура пред Г. фонд се изчерпвала с бланкетно подаване на молби
от пострадалите лица, по които не били представени доказателствата, необходими
на Фонда да извърши обективна преценка по претенциите, което обусловило и
постановения отказ. Отделно поддържа, че в процедурата ищцата била претендирала
само обезщетение за неимуществени вреди, но не и имуществени такива, респ.
искът за обезщетение за последните бил недопустим и на това основание. Намира
исковете и за основателни. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП,
както и причинната връзка между инцидента и претърпените увреждания. Оспорва
също размера на претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
като завишен. Релевира евентуално възражение за съпричиняване с твърдения, че
ищцата била допринесла за вредоносния резултат, тъй като е пътувала на задната
лява седалка в лекия автомобил без поставен задължителен обезопасителен
колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП.
По изложените
съображения моли за прекратяване на производството по делото, евентуално – за
отхвърляне на предявените искове или присъждане на обезщетения в намален
размер.
В открито съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния му представител адв. Л.В., поддържа
депозирания отговор и направеното искане по същество. Претендира и сторените по
делото разноски. В представена писмена
защита излага правни аргументи. Счита, че събраните по делото доказателства
съдържат информация, дадена от самата ищца и бащата на нейното дете, поради
което същата не е обективна и достоверна, респ. исковите претенции не са
доказани пълно и главно.
След като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
В приложения констативен протокол за ПТП от 01.02.2019 г. (л. 5), съставен
от мл. автоконтрольор Г.Г.–
служител при ПП, ОД на МВР – гр. Варна, е отразено, че на 01.02.2019 г. е
настъпило пътнотранспортно произшествие между неизвестно ППС и лек автомобил „Роувър 214“ с peг. № ***,
управляван от М.Д.С., при което са пострадали пътниците в лекия автомобил Ж.С.Г.
(с фрактура на лява ръка) и П.М.С.(с множество контузии по цялото тяло). В
протокола и обективираната в него схема е отразено,
че ПТП е настъпило в района на „Аспарухов мост“ в гр. Варна, спирка „ККЗ“ на
бул. „Х. Ботев“ поради поведението на неизвестния участник, който се движел в
дясна пътна лента и ударил движещия се в лявата лента лек автомобил, при което
последният се блъснал в бордюра от лявата част на пътното платно. Отразено е
още, че неизвестният участник е допуснал ПТП, след което е напуснал мястото.
От материалите по приобщеното ДП № 42/2019 г. по описа на СПП, ОД на
МВР-Варна (протокол за оглед от 01.02.2019 г. и снимков материал) се
потвърждава посочения в протокола механизъм на ПТП. Видни са на изготвения
снимков материал следите от синя боя по лявата част на пострадалия автомобил,
както и счупени части от друго превозно средство.
От приложените медицински документи - лист за преглед на пациент, издаден
от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД (л. 7), допълнителен лист към него (л. 8), искане
за рентгеново изследване (л. 9), амбулаторни листове и етапна епикриза (л.
12-15) се изяснява, че на 01.02.2019 г. ищцата Ж.Г. е посетила Спешното
отделение в посоченото лечебно заведение, където е установено счупване на
шийката на лявата раменна кост, горният ляв крайник е имобилизиран
чрез поставена мека превръзка за 35-45 дни и е изписана медикаментозна терапия.
Приобщено е и медицинско удостоверение № 113/2019 г. (л. 10-11), с което е
дадено заключение за счупване на лявата раменна кост в областта на шийката и
големия туберкул, кръвонасядания
в областта на дясната мишница и дясното бедро, травматичен оток по предната
повърхност на дясната подберица.
От ищцата е ангажирана и фактура № 8/19.09.2019 г., издадена от „Психо консулт Варна“ ЕООД за психологическо консултиране
при ПТП на стойност 600 лв. (80 часа по 20 лв.), както и фискален бон от същата
дата за сумата от 600 лв. (л. 20).
От приобщената преписка по образуваната при ответника щета №
19210093/18.02.2019 г. (л. 54 – 68) се установява, че ищцата е предявила претенцията си за изплащане
на застрахователно обезщетение пред ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ на 11.02.2019 г. В заявлението
не е отразен нито видът на вредите (имуществени и/или неимуществени), нито
размерът на претендираното обезщетение. Представени са към заявлението
медицински документи, удостоверяващи травматичните увреждания на ищцата.
Застрахователят е предал на
Гаранционния фонд документацията и при същия е образувана процесната щета.
Изискани са документи от увреденото лице (л. 56) и същите не са представени,
поради което с решение от 13.05.2019 г. Фондът е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (л. 54).
От заключението на приетото
и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-психиатрична
експертиза (л. 106) се установява, че внезапната физическа травма на ищцата и острия психичен стрес, особено
притесненията, свързани със здравето на детето й, са довели до развитие у
пострадалата на остра реакция на стрес, след няколко дни преминала в разстройство
в адаптацията с водеща тревожно - фобийна
симптоматика. Тежестта на оплакванията са отзвучали около половин година и
остатъчните симптоми към момента на изследването се определят като изолирана
фобия с тенденция за преодоляване на страховете. Според заключението наблюдаваната симптоматика и негативни преживявания
биха могли да настъпят в резултат от ПТП. Експертът счита, че провеждането на психотерапия би
помогнало за по-бързото възстановяване на ищцата, но не е задължително. Намира
още, че няма данни и признаци на депресивно състояние у ищцата месеците след
ПТП-то и към момента, няма данни и за хронично нейно безсъние. При изслушването
на вещото лице в открито съдебно заседание д-р Т.А. пояснява, че изолираната
фобия с тенденция за преодоляване на страховете представлява страх, свързан с
конкретен обект или ситуация, каквато ситуация в случая е шофирането на
превозно средство.
От приетото заключение на допуснатата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (л. 110-119) се установява, че процесното
ПТП е настъпило при следния механизъм: на
01.02.2019 г., около 11:05 часа в гр. Варна, на бул. „Х. Ботев“, в платното за
движение в посока от Север към Юг (към кв. Аспарухово), в крайна лява лента се
движел лек автомобил „Роувър 214si" с peг. N: *** с водач М.Д.С., като в автомобила на задната
седалка се возели пътниците Ж.С.Г. (вляво) и П.М.С.(вдясно). В района на спирка
ККЗ, движещият се в същата посока, в съседна дясна лента, лек автомобила
„Ситроен Ксара“, син на цвят, с неизвестен
регистрационен номер и неизвестен водач, предприел преминаване в крайна лява
лента за движение и в момента, в който частично навлязъл, ударил движещия се там
лек автомобил „Роувър“ в страничната му предна дясна
част. При удара водачът на лек автомобил „Роувър“
предприел аварийно спиране и отклонил автомобила наляво по посока на движението
му и същият продължил движението си до достигането на бордюр, отделящ тревна
площ от платното за движение, в който се удрарил с
предната си част и се установил в покой. Лекият автомобил „Ситроен Ксара" продължил движението си, като напуснал
местопроизшествието. Според заключението пътното платно в участъка на ПТП се
състои от три ленти за движение - лява лента за движение направо с ширина 3.70
м, средна лента за движение направо с ширина 3.50 м и дясна BUS лента с ширина
3.60 м, като лявата и средната ленти са разделени от прекъсната ясно видима
бяла маркировъчна линия, а средната и дясната са разделени от непрекъсната
линия. Пътна настилка е асфалтова, без неравности и без наклон. Към момента на
произшествието времето било слънчево и ясно, настилката суха и видимостта –
отлична. Експертът изчислява скоростта на
движение на лек автомобил „Роувър 214si" с per. N: *** преди произшествието като 49,72 км/ч. Определя мястото на удара за автомобила в
зоната, непосредствено пред предно дясно колело, като ударът е с приплъзване по следните детайли: калник преден десен, броня
предна, капак преден, джанта предна дясна. По същите са констатирани
наранявания на лаковото покритие, деформации и отлагане на синя боя,
принадлежаща на друго превозно средство. Съгласно заключението причината за
настъпване на ПТП е навлизането на неизвестния автомобил в траекторията на
движение на процесния. Експертът пояснява, че последният е оборудван с
инерционни триточкови предпазни колани за водача и четирите места за пътници.
Според медицинската част на заключението при ПТП ищцата е
получила счупване на лявата раменна кост в областта на шийката и големия туберкул с кръвонасядания в
областта на счупването, кръвонасядане в областта на дясното бедро и травматичен оток по предната повърхност на
дясната подбедрица, като описаните травматични
увреждания са резултат на удар/удари с или върху твърди тъпи предмети (детайли
от вътрешната част на купето на автомобила) и същите биха могли да бъдат
получени при установения механизъм на произшествието. По повод на получените
травми ищцата е била в спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна-Варна“, където са
проведени прегледи и изследвания, като е поставена и гипсова имобилизационна превръзка на лявата й ръка. Според вещото
лице счупването на лявата раменна кост е обусловило трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за период от 3 - 4 месеца, като няма
медицински данни за възникнали усложнения в оздравителния процес, който е
приключил напълно. Налице са известни ограничения на движението на ръката и
периодично изпитване на болки в мястото на счупването особено при промяна на
времето, като тези болки е възможно да съпътстват пострадалата продължителен
период от време. При изслушването на вещите лица по реда на чл. 200 ГПК д-р Вилиам Д. пояснява, че болките вероятно се дължат на
притискането на образувания костен калус на мястото
на счупването с околните тъкани, а ограниченото движение нагоре – на изтъняване
или намаляване на мускулите в резултат от продължителното обездвижване, както и
че възстановяването е доста трудно, свързано с провеждане на физиотерапия и
ежедневна упорита гимнастика, съпроводена с известна болка.
Поради предприето от ответника оспорване на експертното
заключение по делото е допуснато провеждането на повторна комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (л.
144-155). От приетото заключение на вещите лица инж. Х.К. и д-р Д.Д. се потвърждава първоначалното заключение относно
механизма на ПТП, конфигурацията на пътното платно, скоростта на движение,
мястото на удара и възможните причини за произшествието, както и
причинно-следствената му връзка с претърпените травматични увреждания на
ищцата. Според повторното заключение типичните увреждания от предпазния колан
са кръвонасядания в областта на гръдния кош и корема,
но предвид механизма на ПТП, такива е възможно да не се проявят, вкл. и с поставен
колан. При изслушването в открито заседание д-р Д.Д.
пояснява още, че коланът ограничава движението на тялото напред, а не встрани,
респ. уврежданията, засягащи лявата раменна става на ищцата, биха могли да се
получат и без поставен предпазен колан, вследствие на движението на тялото на
ляво и ударът му с вътрешните детайли на превозното средство. Експертът е
категоричен, че е налице ограничение в движението на крайника в резултат от
травмата, които ще останат завинаги.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита
на ангажирания от ищеца свидетел М.Д.С. – във фактическо съпружеско съжителство
с ищцата (л. 129). От свидетелските му показания се изяснява, че той е управлявал
автомобила при ПТП, като ищцата е седяла зад него вдясно, а детето им – в
детска седалка от ляво на нея. Свидетелят излага, че внезапно излязъл от
езерния път друг автомобил, който навлязъл в пътното платно от дясната му
страна, внезапно завил в неговата (лява) лента за движение и последвал удар между
двете МПС, макар той да натиснал спирачка в опит да избегне сблъсъка, след
което автомобилът му се изместил на ляво извън пътя и се ударил в отсрещния
бордюр. Пояснява, че за неговия автомобил ударът бил в дясната част, като увредени
били десен фар, калник, рог, а след удара в бордюра цялата предница била
повредена. Излага, че за другия автомобил ударът бил между предната и задната
врата, като водачът не спрял, а само се огледал и продължил по пътя. Разказва,
че ищцата била уплашена за детето, което тогава било на шест месеца. Отделно тя
била пострадала, като уврежданията й били в лявото рамо, десния крак и дясна
ръка, имала и синини по цялото тяло. Твърди, че ищцата била с предпазен колан.
Излага, че след катастрофата спряла кърмата на ищцата и започнали да хранят
детето със сухо мляко, което не му понасяло и имало колики. Ищцата изпитвала
силен страх и около 7-8 месеца не искала да се качи в никакво превозно
средство. В началото била много раздразнителна, затворила се в себе си, вкл. не
се виждала с приятели известно време и не искала да излиза, сънувала кошмари и
често плачела без причина. Грижите на нея и детето били поети изцяло от него,
поради което бил принуден да напусне работа и това от своя страна довело до
влошаване финансовото състояние на семейството. Според свидетеля понастоящем
ищцата имала ограничен обем в движението на лявата ръка, като не може да я
вдигне отвесно нагоре поради усещане за схващане и билка. По негови данни
ищцата посещавала психолог около месец-два, като първият път той я закарал до
кабинета му в близост до стадион „Черно море“, а след това психологът посещавал
дома им, като за услугите му лично той заплатил 600 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.
Посочената разпоредба предвижда, че Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно
превозно средство).
Допустимостта на претенцията
пред съда е обусловена от предварително проведена
извънсъдебна процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия и Гаранционния фонд по реда на чл. 380 КЗ, при която фондът
не е платил в тримесечния срок по чл. 496 КЗ,
отказал е да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение – арг. от чл. 558, ал. 5 КЗ.
Нормативната уредба е императивна и за спазването й съдът следи служебно.
В разглеждания случай няма данни ищцата
да е предявила пред Гаранционния фонд претенция за имуществени вреди, нито да е
представила доказателства за техния размер, което е необходимо за произнасянето
на фонда по чл. 496, ал. 2 от КЗ. В подаденото заявление ищцата не е посочила
изрично какви вреди претендира да бъдат репарирани, нито какъв е размерът на
търсеното обезщетение, но последващата кореспонденция
между страните и постановеният отказ касаят само обезщетението за неимуществени
вреди, не и за имуществени такива. Отделно от това, към заявлението не са
представени никакви документи, установяващи извършени разходи, чието
възстановяване да се претендира. Изводът, че претенцията за обезщетение за
имуществени вреди не е предявена предварително пред Гаранционния фонд, следва
още и от обстоятелството, че за доказване на тези вреди, изразяващи се в
разходи за заплатени психологични консултации в размер на 600 лв., по делото са
представени фактура и касов бон от 19.09.2019 г., а извънсъдебната претенция е
заведена на 11.02.2019 г., респ. към момента на предявяването й все още не са
били сторени въпросните разходи.
При така установените факти и доколкото
по делото не е доказано отправянето на извънсъдебна претенция пред Гаранционния
фонд за имуществени вреди, съответно изтичането на рекламационния
срок по чл. 498, ал. 3 КЗ, то е налице недопустимост
на предявения иск за тези вреди в размер на 600 лв., ведно със законна лихва,
поради което производството в тази му част следва да бъде прекратено.
В останалата част относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди
съдът намира производството за допустимо, предвид представените доказателства за предварително
проведена извънсъдебна процедура по чл. 558, ал. 5 КЗ и постановен отказ на
Гаранционния фонд.
Основателността на претенцията е обусловена от
наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: реализирано
на територията на Република България ПТП от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено, както и причинени телесни
увреждания и претърпени неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка
с произшествието. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти. В нейна тежест е да установи също и размера на
претендираното застрахователно обезщетение. С оглед предприетата от ответника
защита срещу предявения иск, той носи тежестта да установи фактите, на които
основава релевираното възражение за съпричиняване, а именно, че ищцата е допринесла за
настъпването на вредите, като е пътувала в лекия автомобил без поставен
предпазен колан.
От събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства се установява настъпило ПТП
в гр. Варна по вина на водача на неизвестно МПС (син „Ситроен Ксара“), който е напуснал местопроизшествието. В тази
насока е съставения по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, протокола за оглед на местопроизшествие,
изготвен от разследващ полицай при ОД на МВР-Варна в присъствието на две поемни лица и специалист – технически помощник, както и
свидетелските показания по делото. Последните съдът кредитира като достоверни,
доколкото са дадени от очевидец на събитието и са ясни, последователни, логични
и съответни на останалия доказателствен материал. Механизмът на произшествието
е потвърден още и от двете експертни заключения по проведената първоначална и
повторна комплекса съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, които са дали еднозначен и категоричен извод за причината за пътния
инцидент и участието на неизвестно МПС в него. Това обстоятелство се доказва
още и от изготвения снимков материал, приложен в кориците на приобщеното
досъдебно производство, от който ясно се виждат следи от друг автомобил върху
увредения такъв, както и части от него, останали на пътното платно след удара.
От представените медицински документи, заключенията на комплексните съдебно-медицински
и автотехнически експертизи и заключението на съдебно-психиатричната
експертиза, както и свидетелските показания по делото, се доказват също и
претърпените от ищцата телесни
увреждания и съпътстващите ги болки и страдания, отражението на инцидентна
в психичното здраве на пострадалата и в нейния начин на живот. От същите
доказателствени средства се установява и пряката причинно-следствената връзка между поведението на водача на неизвестния
лек автомобил, довело до реализацията на пътнотранспортното произшествие, и
претърпените от ищцата, като пътник в другия автомобил – участник в
произшествието, неимуществени вреди.
С оглед наличието на всички елементи от
правопораждащия процесното вземане фактически състав, предявеният иск е
доказан по основание и за Гаранционния фонд е възникнало задължение да
заплати на пострадалата обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
За да определи размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази следното:
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението -
ППВС № 4/1968 г.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая справедлив еквивалент на
претърпените от ищцата неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е сумата от 15 000 лв. Същата определя,
съобразявайки установените по делото обективни факти, а именно: характера на
травматичните увреждания (счупване на лявата раменна кост
в областта на шийката и големия туберкул с кръвонасядания в областта на счупването, кръвонасядане в областта на дясното бедро и травматичен оток по
предната повърхност на дясната подбедрица, обусловили
в съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота), причинените болки и страдания в резултат на уврежданията непосредствено
след ПТП и след това, вкл. тяхната продължителност и интензитет; неудобствата,
притесненията и негативните емоции, свързани с проведеното лечение, неговия
период и съпътстващите го ограничения и дискомфорт
(имобилизация на горния ляв крайник за 35-45 дни и затруднени движения на същия
за 3 месеца и понастоящем), възрастта на пострадалата (31 г. към датата на ПТП)
и нарушения неин житейски ритъм, вкл. свързан със собственото й обслужване и
грижите за малкото й дете (на 6 месеца). Съдът отчита още психическото
отражение на злополуката в съзнанието на пострадалата (първоначална остра стресова реакция,
преминала впоследствие в разстройство в адаптацията и специфична фобия от ПТП), обусловено от самия инцидент, и отделно притесненията за детето поради
спрялата й кърма и трудната адаптация на бебето към изкуственото мляко.
Съобразява също и продължителността на оздравителния процес (около три месеца
за консолидиране на счупената кост), както и обстоятелството, че и понастоящем
ищцата изпитва болки в левия горен крайник и има ограничен обем на движенията
му, които според повторната
експертиза ще останат завинаги.
При определяне на посочения размер на обезщетението, по-нисък от
претендирания такъв, съдът отчита, че ищцата не е претърпяла оперативно лечение
и не е била хоспитализирана, че счупената кост е заздравяла напълно, както и че
е възстановена от психичната травма, а специфичната фобия е преодолима, дори
без намесата на специализирана психотерапевтична помощ. Взема предвид още, че
ищцата се е завърнала към управлението на автомобил, респ. към обичайния й
ритъм на живот.
Посочената сума от 15 000 лв. съдът счита, че обезщетява в пълна степен
ищцата за вредоносните последици от инцидента, съобразно посочените по-горе
обективни критерии.
На основание чл. чл. 51, ал. 2 ЗЗД размерът на така
определеното обезщетение за неимуществени вреди може да бъде намален, в случай
че пострадалата е допринесла за настъпването на вредите, каквото възражение за съпричиняване е
релевирано своевременно от ответника в отговора на исковата молба.
Според
съдебната практика не всяко поведение на пострадалия (действие или
бездействие), дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди (така - решение № 169/28.02.2012 г.
на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 г. и цитираните в него решения). Освен това
въпросният принос на пострадалия за настъпване на вредоносните последици следва
да бъде установен по категоричен начин, при условията на пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест се носи от ответника.
В
случая възражението е обосновано с твърдения, че ищцата е пътувала в автомобила
без поставен задължителен предпазен колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП. На
първо място, това обстоятелство не е установено по делото. Напротив – същото се
опровергава от свидетелските показания на св. М. Стоянов, който изрично заявява,
че ищцата е била с поставен предпазен колан.
Отделно от това, и двете заключения на допуснатите първоначална и
повторна съдебно-медицинска и автотехническа
експертизи са категорични, че травматичните увреждания на пострадалата биха
настъпили, независимо от ползването на колан в автомобила. При това положение не е доказана пряката
причинно-следствена връзка между евентуалното неправомерно поведение на
пострадалата и претърпените от нея вреди, поради което възражението за
съпричиняване е неоснователно и не е налице основание за редуциране на
дължимото обезщетение.
С оглед на гореизложеното, предявеният иск за
неимуществени вреди следва да бъде частично уважен, като ответникът бъде осъден
да заплати на ищцата обезщетение от 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 15.11.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението. За разликата
над посочената сума до пълния предявен размер на иска от 20 000 лв. същият
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство. Такива се претендират за
внесени държавни такси от 850 лв. (л. 28 и 157), депозити за вещи лица от 600
лв. (л. 44) и адвокатско възнаграждение от 1520 лв. с ДДС, доказателства за
заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 08.01.2021 г. (л. 160), съдържащ отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой, както и доказателства за регистрацията по ЗДДС на
процесуалния представител адв. Й.А. (л. 159). От тези
суми, съразмерно с уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 2156,80 лв., от които 1106,80 лв. за
адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно с уважената претенция от 15 000
лв. върху целия материален интерес от 20 600 лв., и 1050 лв. за останалите
разноски за внесена държавна такса по иска за неимуществени вреди (800 лв.) и
депозити за вещи лица (600 лв.), изчислени съразмерно с уважената претенция от
15 000 лв. върху материалния интерес на разгледания иск от 20 000 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК и при направеното
за това искане, на ответника също се следват разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете и прекратената част от производството, като в тежест на ищеца следва
да бъде възложена сумата от 326,21 лв.
от претендираните общо 1200 лв. за заплатени депозити за вещи лица (л. 52, 53 и
136).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 18813/2019 г. по описа на Районен съд – Варна,
51-ви състав, В ЧАСТТА по предявения от Ж.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Г. фонд с адрес:
***, осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от
600 лв. (шестстотин лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени разходи за проведена психологическа терапия, за които
е издадена фактура № 8/19.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба - 15.11.2019
г., до окончателното изплащане на
обезщетението, като недопустимо.
ОСЪЖДА
Г. фонд с адрес: ***, да заплати на Ж.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
реализирано на 01.02.2019 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие от
моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба -
15.11.2019 г., до окончателното
изплащане на обезщетението, на основание
чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди
лева) до пълния предявен размер от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева).
ОСЪЖДА
Г. фонд с адрес: ***, да заплати на Ж.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от сумата от 2156,80 лв. (две хиляди сто
петдесет и шест лева и осемдесет стотинки) за сторените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Ж.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г. фонд с адрес: ***, сумата от 326,21 лв. (триста двадесет и шест лева и двадесет и една стотинки)
за сторените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковата
претенция и прекратената част от производството, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат
заплатени по посочената в исковата молба банкова сметка *** ***.
Решението в прекратителната му част, имащо характер на определение, подлежи
на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от
връчването му на страните. В останалата
част решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: