Решение по дело №37/2021 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260001
Дата: 29 март 2022 г.
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20211820200037
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Елин Пелин, 29.03.2022 година.

 

В        И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на девети март две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТКО Г.

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Г. АНД № 37 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на П.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 42-0002035/ 16.10.2020 г. на директор на регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. София, с което: на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 3б, пар. 1, т. i от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

            В жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление. Жалбподателят твърди, че са нарушени чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като липсва описание на нарушението. Сочи се, че държавите-членки не налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство (чл. 34, т. 3, изр. посл. от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.). Твърди се, че жалбоподателят е назначен на трудов договор от 01.10.2020 г., от което следва, че не може да представи тахографски листи за предходните 28 дни.

В съдебното заседание жалбоподателят не се представлява.

В съдебното заседание въззиваемата страна не изпраща представител.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 01.10.2020 г. свидетелите А.Г.Г. и Д.Г.Ц., инспектори в регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. София, спрели за проверка товарен автомобил на път I-6, управляван от жалбоподателя П.Н.П..

На жалбоподателя П.Н.П. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А-2020 № 279486/ 01.10.2020 г., от А.Г.Г. – инспектор в регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. София, за това, че на път I-6, на около 3 километра от разклона за пътя за с. Мусачево, като водач на съчленено превозно средство в състав от товарен автомобил - седлови влекач СКАНИЯ Р 144.460 с рег. № СО3439СХ, собственост на П.Н.П. с ЕГН **********, с адрес *** и прикачено полуремарке КРОНЕ СДП 77 с рег. № СО0778ЕМ, собственост на ЕТ „А. Г. Христофорос -2010“ с Булстат *********, с адрес с. Врачански, ул. „Хан Аспарух“ №1, извършва обществен превоз на товари от гр. Пирдоп до гр. София, видно от пътен лист № 735250 от 01.10.2020 г. и товарителница № 401519 от 01.10.2020 г., без: 1. При управление на превозно средство с монтиран аналогов тахограф, водачът да е състояние да представи тахографските листове, използвани през предходните 28 дни или удостоверение за дейности; 2. В момента на проверката водача да носи свидетелство за управление на МПС, с което е нарушил разпоредбите на чл. 3б, пар. 1, т. i от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя А.Г.Г., свидетеля при установяване на нарушението  Д.Г.Ц. и от жалбоподателя П.Н.П., като на последния е бил връчен препис от него и същият посочил „нямам“. В срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 42-0002035/ 16.10.2020 г. на директор на регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. София, с което: на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 3б, пар. 1, т. i от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за това, че на път 1-6, на около 3 километра от разклона за пътя за с. Мусачево, като водач на съчленено превозно средство в състав от товарен автомобил - седлови влекач СКАНИЯ Р 144.460 с рег. № С03439СХ, собственост на П.Н.П. с ЕГН **********, с адрес *** и прикачено полуремарке КРОНЕ СДП 77 с рег. № СО0778ЕМ, собственост на ЕТ „А. Г. Христофорос -2010“ с Булстат *********, с адрес с. Врачански, ул. „Хан Аспарух“ №1, извършва обществен превоз на товари от гр. Пирдоп до гр. София, видно от пътен лист № 735250 от 01.10.2020г. и товарителница № 401519 от 01.10.2020 г., без: 1. При управление на превозно средство с монтиран аналогов тахограф, водачът да е състояние да представи тахографските листове, използвани през предходните 28 дни или удостоверение за дейности; 2. В момента на проверката водача да носи свидетелство за управление на МПС. Посочено е, че не е приложим чл. 28 ЗАНН предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл. 12 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 29.10.2020 г., видно от отбелязването върху него.

Със заповед № РД-08-30/ 24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията са определени компетентните длъжностни лица, които могат  да издават наказателни постановления за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАПр, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, като в т. 6 са посочен - директор на регионален отдел „Автомобилна администрация”. Представена е заповед № 589/03.10.2020 г. за преназначаване на Чавдар Асенов Караджов на длъжност директор на регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. София.

По делото е приложена товарителница за обществен превоз в страната серия М № 401519/ 01.10.2020 г. с посочен товар катоди мед с тегло 23507 от гр. Пирдоп до гр. София.

Представен е трудов договор 007/01.10.2020 г., сключен между „Транспорт А. Д.“ ЕООД и  Никола П. Радев(?), с който последният приема да изпълнява длъжността – шофьор, товарен автомобил (международни превози).

Видно е от служебно изисканата справка от НОИ от 17.02.2022 г. за жалбоподателя П.Н.П., че е отбелязан трудов договор с „Картекс Транс Пирдоп“, ЕИК *********, с дата на сключване 23.04.2019 г. и дата на прекратяване 01.10.2020 г., а след тази дата не са посочени други трудови договори.

Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите А.Г.Г. и Д.Г.Ц., възприемайки ги като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 29.10.2020 г. и е обжалвано на 04.11.2020 г.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на административно-наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Действително актът за установяване на административно нарушение е следвало да бъде съставен в присъствието на свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Съставянето на акта в присъствието само на един свидетел невинаги води до опорочаване на процедурата. Актът трябва да бъде съставен в присъствието на свидетели и подписан от поне един от тях. Възможно е едно и също лице да се явява едновременно свидетел при извършване на нарушението, при установяването му и при съставянето на акта, а това са случаите, в които актосъставителят установява нарушението непосредствено при извършването му и на място съставя акт. Съставянето на акта с участието на свидетели от всяка предходна категория би следвало да бъде предпочетено и да изключи участието на свидетели от последваща категория. Противното обаче не следва да се приравнява на абсолютно нарушение на процесуалните правила, а единствено да обуслови полагането на по сериозни процесуални усилия в процеса на доказване чрез допускане и събиране на по-голям обем гласни доказателствени средства в съдебната фаза на производството.  В случая показанията на свидетеля Д.Г.Ц. кореспондират с показанията на актосъставителя А.Г.Г., като няма доказателства в друг смисъл.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по чл. 92, ал. 2 ЗАвтП. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление. Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени законните разпоредби, които са нарушени.

Относно нарушението по т. 1:

Съгласно разпоредбата на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., когато водач управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, той следва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни.

От показанията на разпитаните свидетелите и приложените писмени доказателства безспорно се установява, че на посочените дата и място жалбоподателят е управлявал превозно средство с монтиран аналогов тахограф, извършвайки обществен превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент (EО) № 165/2014 г. Безспорно е установено, че нарушението по чл. 3б, пар. 1, т. i от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. е извършено от жалбоподателя П.Н.П., като последният не е представил тахографски листа за предходните 28 дни преди 01.10.2020 г. или удостоверение за дейности, издадено от фирмата превозвач.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя П.Н.П., че бил назначен на 01.10.2020 г. и затова нямал тахографски листа. Според служебно изисканата справка от НОИ от 17.02.2022 г. за жалбоподателя П.Н.П., че е отбелязан трудов договор с „Картекс Транс Пирдоп“, ЕИК *********, с дата на сключване 23.04.2019 г. и дата на прекратяване 01.10.2020 г., а след тази дата не са посочени други трудови договори.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че държавите-членки не налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство (чл. 34, т. 3, изр. посл. от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.). Регламентът цели водачите да имат достатъчно време за почивка, но на същите не тежи задължение да доказват какво са правили във времето, когато не са били в превозното средство, т.е. не е необходимо да представят документи как са почивали, като сочената разпоредба е неотносима към делото. Задължение на водача е преди потегляне на автомобила да се снабди и да носи със себе си изискуемите документи. В бланката на удостоверението за дейности се вписва, че същото се попълва на машина и се подписва преди пътуване, прилага се към оригиналните тахографски листове, когато тяхното запазване е задължително.

С оглед това правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 ЗАвПр. Глобата за това нарушение е във фиксиран абсолютен размер от 1500 лв., какъвто е и размерът на глобата, посочен в издаденото наказателно постановление, предвид на което правилно е определена по вид и размер наложената от административно наказващия орган административна санкция.

Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 93, т. 9 НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, е дадено определение на понятието „маловажен случай”. Такъв е налице когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Съгласно задължителните за всички съдилища указания, дадени с ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Касае за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, различен от общия ред. Тази преценка на наказващият орган подлежи на съдебен контрол, но само когато съдът констатира, че са били налице предпоставките за приложение на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, но наказващият орган не ги е приложил. За обществената опасност на нарушението говори значимостта на охраняваните отношения, както и размера на предвидената санкция. Самото нарушение по своя характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Отчетната информация, която дават тези тахографски листи и удостоверения е за начина, продължителността на работата водача на превозното средство и на самото МПС. Не спазването на изискването на чл. 3б, пар. 1, т. i от Регламент 165/2014 г. е пречка за отчитане на продължителността на времето на почивка, което може да доведе до сериозни последици. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, съдът счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Относно нарушението по т. 2:

Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него (чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП). За неизпълнение на това задължение е предвидена глоба от 10 лева по чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Нарушението е установено по несъмнен начин от доказателствата по делото. Наложеното наказание е определено правилно от административно-наказващия орган в размера, предвиден в закона.

Съдът счита, че издаденото наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0002035/ 16.10.2020 г. на директор на регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. София.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.

 

                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: