Р Е Ш Е Н И Е
№ 800 21.06.2019г.
град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесет и девети май година 2019
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: Мариана
Колева
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 1405 по
описа на съда за 2019 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред БРС е по реда
на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на К.Ж.С.,
ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 103/16.01.2019г. на Зам. Кмета на Община Бургас,
упълномощен със Заповед N 416/26.02.2008 г. на Кмета на Община Бургас, с което НП, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 12, вр. чл.
183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба»,
в размер на 50 лв.
Недоволен от Наказателното
постановление, жалбоподателят го обжалва изцяло, като моли за отмяна на
наказателното постановление.
В открито съдебно заседание, за жалбоподателя
се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли
НП да бъде отменено.
За административнонаказващия
орган – Община Бургас, се явява надлежно упълномощен представител. Оспорват
жалбата, не сочат доказателства. Молят наказателното постановление да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като обсъди събраните
доказателства, намира жалбата за допустима, като подадена от легитимно да
обжалва лице и депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен срок, а по
основателността й след преценка на събраните по делото доказателства, като взе
предвид възраженията и доводите на страните и съобрази закона, приема от
фактическа страна следното:
На 11.01.2019 г., на
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че на същата дата – 11.01.2019 г. в 10.13 часа в гр. Бургас, като водач
на МПС, с рег. № СВ****НВ, марка «Хонда Сивик», цвят черен, собственост на „A.“
ООД, с Булстат: ***** и на ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД с Булстат: *****, паркирал управляваното от него
превозно средство върху пешеходна пътека, находяща се в к-с «Славейков», срещу
бл. 159, в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствие
на жалбоподателя и подписан от същия с възражение, че написаното е невярно.
Административнонаказващият орган
е приел, че нарушението е безспорно установено и издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 12, вр. чл. 183, ал. 4,
т. 8 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в
размер на 50 лв.
Съдът, при проверката на
процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при
издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат
до опорочаване на административно - наказателното производство срещу нарушителя
и нарушаване на правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН,
възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени
съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН. НП е издадено в съответствие с всички законови
изисквания от компетентен орган, като възраженията в този смисъл, Съдът
възприема като защитна теза, с цел избягване на административнонаказателна
отговорност.
Показанията на разпитания по
делото актосъставител и свидетел са в съответствие със събрания по делото
писмен доказателствен материал и потвърждават констатациите, обективирани в
АУАН. Ето защо, съдът намира, че нарушението е безспорно извършено.
Съгласно императивната норма на
чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на пешеходни
или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП дефинира, че пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване
на товарно - разтоварни работи в присъствието на водача, а според ал. 2 на
същата норма - паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата,
които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата,
свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в
движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата
за движение. От разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП следва, че паркирането,
представлява спиране на превозното средство извън обстоятелствата на ал. 1. От
събраните по делото доказателства, безспорно се установява авторството на
извършеното нарушение, тъй като самият жалбоподател не оспорва факта, че той е
паркирал автомобила. Безспорно се установява, че жалбоподателят, на посочените
в акта място, дата и час е паркирал в зоната на пешеходна пътека в гр. Бургас,
в нарушение разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, поради което правилно
е ангажирана неговата отговорност. Направените в тази насока възражения и с
оглед липсата на доказателства в този смисъл, Съдът възприема като защитна
теза, с цел избягване на административнонаказателна отговорност.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 4,
т. 8 от ЗДвП, санкционира с глоба от 50 лева водач, който неправилно престоява
или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници
или кръстовище. Издаденото постановление е законосъобразно и обосновано и
следва да се потвърди от съда.
В конкретния случай, не е налице
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен
случай“ се съдържа в чл. 93, т.9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на административни
наказания по въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма, „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид, в случая на административно нарушение
от съответния вид. Преценката за маловажност следва да се прави на базата на
фактически данни за всеки конкретен случай. Настоящият състав приема, че в
конкретно извършеното деяние, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не е маловажен
случай. Нарушението е формално и с факта на неговото установяване, законът
свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици, поради
което и административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на закона,
като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът
намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 103/16.01.2019г. на
Зам. Кмета на Община Бургас, упълномощен със Заповед N 416/26.02.2008 г. на
Кмета на Община Бургас против К.Ж.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което
НП, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 12, вр. чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 50 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.