Мотиви към Решение №114/27.07.2020г. по АНД № 188/2020г. на
РС-Царево
Производството по делото е образувано по внесено
постановление от Териториално отделение – Царево при Районна прокуратура –
Бургас, с предложение за освобождаване на К.М.Д. - ЕГН **********от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание „глоба” за извършено от
него престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК.
В
с.з. наблюдаващият прокурор поддържа направеното предложение, като пледира, че
са налице предпоставките за приложението на института по чл.78а от НК.
В съдебно заседание обвиняемият Д., редовно призован, не се
явява.
Защитникът на обвиняемия – адв.Д., счита направеното от
прокурора предложение за освобождаване на подзащитния й от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за
основателно, като моли административното
наказание глоба да бъде определено от съда в минималния размер, посочен от закона.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното :
Обв.
К.М.Д. с ЕГН **********, е
В първите
часове на 21.06.2020г. обв.Д. се намирал в гр.Китен. Той вървял сам по
ул.“Атлиман“. В себе си обвиняемият държал високорискови наркотични вещества -
коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 5,860 грама със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 15,40%
на стойност 35,16 лева /условно обозначен в експертизата като обект №1/.
По същото
време, със служебен автомобил, обход в посочения район извършвали свидетелите А.
Б., Д. П. и П. Й. - и тримата полицейски служители в РУ - Приморско при ОД МВР
- Бургас. Те изпълнявали служебните си задължения съгласно утвърден график за
времето от 20:00 часа на 20.06.2020г. до 08:00 часа на 21.06.2020г. Щом
забелязали обвиняемия, който бил за тях непознато лице от мъжки пол,
полицейските служители решили да упражнят законоустановените си правомощия и да
го проверят. След като спрели с автомобила до обв.Д. и след като се
легитимирали, полицейските служители изискали от него да им представи за проверка документите си за самоличност, от
които установили, че проверяваното лице е било обв. К.Д.. Полицейските служители
запитали обв. Д. дали носи в себе си забранени вещества и предмети. Тогава той
отговорил положително, като признал, че държи известно количество марихуана.
Оказвайки съдействие на органите на реда той изразил готовност да предаде
доброволно наркотика за нуждите на разследването. Така обвиняемият предал
1/един/ брой цветна полиетиленова опаковка във форма на топче, съдържаща
опаковка от сребристо алуминиево фолио, в която се съдържал описания по-горе по
вид и количество високорисков наркотик. За това обстоятелство бил съставен
надлежен протокол. Във връзка с констатираното по време на проверката, обв. Д.
бил задържан за срок до 24 часа и отведен в сградата на РУ-Приморско при ОД МВР
- Бургас.
Разпитан в
качеството му на обвиняем, К.Д. е заявил, че разбира обвинението и се признава
за виновен, като изразява съжаление за стореното от него.
От
справката за съдимост се установя, че обв.Д. до настоящия момент същият не е
осъждан. Обвиняемият е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а, ал.6 от НК - е решение влязло в
законна сила на 02.01.2019г. по НАХД 266/2018г. му е наложено наказание
„обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез прочитане на съдебното
решение пред класа на обвиняемия.
От постъпилата
по делото справка, изискана от директора на ПГИТМТ - гр.Панагюрище по реда на
чл.159, ал.1 от НПК е видно, че наказанието е изтърпяно на 17.01.2019г. В
случая от изтърпяване на наложеното административното наказанието е изтекъл
период по-дълъг от една година, поради което визираното в разпоредбата на
чл.78, ал.1, б.“б“ отрицателно условие за повторно приложение на този ред за
реализиране на отговорността е отпаднало. В този смисъл е задължителната
съдебна практика, обективирана в Постановление № 7 от 4.XI. 1985 г. по н. д. № 4/85 г.,
Пленум на ВС.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото устни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: устните доказателства -обясненията
на обвиняемия, показанията на свидетелите А. Б., Д. П. и П. Й.; писмените
доказателствени средства - протокол за оглед на веществени доказателства;
писмените доказателства - протокол за доброволно предаване; физикохимична
експертиза; справка за съдимост и др.
Съдът
кредитира събраните по делото устни и писмени доказателствени средства, тъй
като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на
фактическата обстановка и разкриване на обективната истина. Всички те
приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената
фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития
съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко
установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните признаци на
процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с авторството на
деянието.
Съдът
кредитира и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
експертиза, като компетентно изготвена, с необходимите професионални познания и
опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания
по делото доказателствен материал.
С оглед
така възприетата фактическа обстановка, от правна страна се налага изводът, че
с деянието си обв. К.М.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, т.1, предл. първо от НК.
От
обективна страна, предвид приобщените доказателствени материали се установява
по безспорен и категоричен начин, че обв.Д. на 21.06.2020 г„ в гр.Китен, област
Бургас на ул.“Атлиман“ в себе си обвиняемият е държал високорисково наркотично
вещество - коноп /канабис, марихуана/, чието нетно тегло е било 5,860 грама със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 15,40%
на стойност 35,16 лева. По този начин е реализирал една от формите на
изпълнителното деяние на престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност, а именно „държане“ на високорискови наркотични вещества.
Безпротиворечиво в теорията и практиката на ВКС се възприема, че „държането”,
като форма на изпълнителното деяние се изразява в осъществяване на фактическа
власт върху даден предмет /в случая наркотик/, като няма изискване деецът да се
намира в непрекъснат физически с предмета на престъплението (вж. Решение № 110
по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.). Освен това обвиняемият е държал
забраненото високорисковото наркотично вещество в нарушение на закона, тъй като
не е притежавал надлежно разрешение за това.
Паричната
равностойност на държаното от обвиняемия наркотично вещество е определена в
съответствие с Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. след
просто математическо изчисление, съобразно зададени в същото цени за
веществата.
Държаното
от обв. Д. наркотично вещество – коноп /канабис, марихуана/ представлява
високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр.
Приложение №1, Списък № I “Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3, т.1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
От
обективна страна деянието е извършено чрез действие - държане на наркотично
вещество - коноп, което е поставено под забранителен режим, съобразно Единната
Конвенция на ООН от 1961 г.,
ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ бр. 87/1996 г. и е
включен в Списък № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата
като наркотични - растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от употребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина към чл.З, ал. 2 от ЗКНВП. Д. е държал
наркотичното вещество без надлежно разрешение, съгласно ЗКНВП и чл. 1 и
следващите от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейности по чл.
73, ал. 1 във връзка с чл. 30 от ЗКНВП. Съгласно трайната практика на ВКС,
държането означава упражняване на фактическа власт върху предмета на
престъпление от дееца посредством действия, които обективират принадлежността
на вещта към него. В настоящия случай обвиняемият е държал процесния наркотик,
предвид обстоятелството, че същия се е намирал в него. Случаят е маловажен
предвид малкото количество, ниската стойност и оказаното съдействие от Д. на
полицейските служители за установяване на обективнат истина. Съгласно трайната
практика на ВКС преценката за "маловажност" на случая е винаги
конкретна и комплексна, изводима е от установените по делото факти и тяхната
относимост към общите положения, разписани в нормата на чл. 93, т. 9 от НК. От
значение са конкретния механизъм на осъществяване на деянието, вида и
стойността на предмета му, на вредните последици, данните за личността на дееца
и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, като всичко това следва да
сочи на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за
престъпленията от този вид. Несъмнено, количеството и стойността на предмета на
престъплението са от съществено значение, но те не са единствения фактор, при
извършване на дължимата преценка за степента на обществената опасност и
моралната укоримост на извършеното. Така изрично Решение № 201 от 8.06.2015 г.
на ВКС по н. д. № 329/2015 г., I н. о., Решение № 34 от 8.04.2015 г. на ВКС по
н. д. № 1914/2014 г., III н. о, Решение № 19 от 30.01.2008 г. на ВКС по кас. д.
№ 616/2007 г., II н. о, Решение № 362 от 15.07.2011 г. на ВКС по н. д. №
1776/2011 г., III н. о и много други. В конкретния случай се касае за неголямо
количество наркотик - марихуана с общо нетно тегло 5,860 грама със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 15,40%,
на стойност 35.16 лева, която е биаи закупена и държана от обвиняемия за лична
употреба. На следващо място следва да се отбележи, че с изключително ниска
степен на обществена опасност е и личността на дееца - същият е неосъждан, ангажиран с учебна дейност, без данни за каквито
и да било криминални или други противообществени прояви и е съдействал на
органите на реда за разкриване на престъпното деяние. Липсват данни обвиняемият
да приема и системно да злоупотребява с наркотични вещества.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, по
смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК - Д. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване - знаел е, че държи наркотични вещества, забранени от закона
и че прави това без надлежно разрешение.
Престъплението
е формално, на просто извършване, тъй като за съставомерността на деянието
законът не изисква настъпването на други общественоопасни последици извън
самото деяние - държане на високорискови наркотични вещества.
Според съда в
голяма степен обв.Д. е извършил деянието си
и поради проявено свое лекомислие, като не е дооценил
правилно характера, значението и
последиците от извършването му и е
държал в себе си наркотичното вещество с намерение да го употреби лично. Съдът
при изграждането на извода си за малозначителност на деянието взе предвид и
процесуалното поведение на обв.Д. в хода
на досъдебното производство - оказаното
съдействие за разкриването на обективната истина, изразената критичност към
деянието, като обвиняемия оценя инкриминираната си постъпка като грешка, за която искрено съжалява и се разкайва. Тези
обстоятелства, манифестирани след
извършване на деянието, водят до извода за наличието у дееца на ясна самооценка
за стореното и наличието на самосъзнание, макар и впоследствие за укоримостта
на действията му.
Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 354а, ал.5 НК наказание е глоба до 1000лв, обв.Д. е
неосъждан и от деянието не са причинени имуществени вреди.
Обвиняемият е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а, ал.6 от НК - е решение
влязло в законна сила на 02.01.2019г. по НАХД 266/2018г. му е наложено
наказание „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез прочитане на
съдебното решение пред класа на обвиняемия.
От постъпилата по делото справка, изискана от директора на
ПГИТМТ - гр.Панагюрище по реда на чл.159, ал.1 от НПК е видно, че наказанието е
изтърпяно на 17.01.2019г. В случая от изтърпяване на наложеното
административното наказанието е изтекъл период по-дълъг от една година, поради
което визираното в разпоредбата на чл.78, ал.1, б.“б“ отрицателно условие за
повторно приложение на този ред за реализиране на отговорността е отпаднало. В
този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление № 7
от 4.XI. 1985 г.
по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице
условията за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а НК за извършеното от него престъпление по чл. 354а, ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК. Ето защо съдът намери, че в конкретния случай
следва да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК, като обв.Д. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и наложено административно наказание в
размер на 1000 лева, като размера на глобата е съобразен с разпоредбите на чл. 354а, ал.5 НК, която предвижда наказание
глоба до 1000лв., а в същото време при приложение на института на 78а от НК предвижданото
административно наказание глоба е от 1000 до 5000лв., поради което единствения
възможен размер на административното наказание глоба, което може да се наложи в
този случай, е в рамките на минимума
1000лв.
На основание чл.354а, ал.6 от НК, в полза на държавата се
отнемат веществените доказателства КОНОП (канабис, марихуана) с общо нетно
тегло 5,860 грама
със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол
15,40%, с изключение на количеството използвано за анализ, изпратени за
съхранение в ЦМУ гр. София, съгласно писмо рег.№463500-933/23.06.2020 год. по
описа на РУ гр.Приморско, които следва да бъдат унищожени по предвидения от
закона ред, за което препис от решението, след влизането му в сила, да се
изпрати на ЦМУ отдел „МРР-НОП“.
На основание чл.53, ал.1, б.“б“ от НК в полза на държавата
се отнемат веществените доказателства– 1 бр. плик с опаковки, намиращи се на
съхранение в деловодството на съда, които следва да се унищожат като вещи без
стойност, след влизане на делото в архив.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обв.Д. е осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР - Бургас сумата в размер на 62.10 лева,
представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски.
Мотивиран
от гореизложеното съдът постанови решението си.
Председател
: