РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Смолян , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20215400500170 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 94/02.04.2021 г. по гр.дело № 744/2020 г.
Смолянският районен съд ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична
полиция“-Смолян, на основание чл. 181, ал. 3, изр. първо ЗМВР, да заплати на
Ю.И. Т. сумата от 536,40 лв., представляваща левовата равностойност на
полагаща се безплатна храна за периода 20.06.2017 – 31.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2020 г. – датата на
подаване на исковата молба, до окончателното заплащане на
възнаграждението; сумата от 83,67 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху левовата равностойност на
полагащата се безплатна храна, считано от първо число на месеца, следващ
съответния месец, в който се полага храната, до 21.08.2020 г.; сумата от 90,60
лв., представляваща левовата равностойност на полагащи се ободряващи
напитки за периода 20.06.2017 – 31.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.08.2020 г. – датата на подаване на исковата
1
молба, до окончателното заплащане на възнаграждението; сумата от 14,70
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху левовата равностойност на полагащите се ободряващи напитки,
считано от първо число на месеца, следващ съответния месец, в който се
полага, до 21.08.2020 г.; както и направените по делото разноски в размер
600 лв.
Също така, РДГП е осъдена да плати по сметка на
РС-Смолян 320 лв. разноски, от които 200 лв. държавна такса и 120 лв. за
експертиза.
Срещу това решение е подадена допустима
въззивна жалба от РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“-
гр.Смолян с искане да бъде отменено, а исковете на Юл.Т. - отхвърлени.
Жалбоподателят моли да бъдат присъдени и разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание дирекцията-жалбоподател, редовно
призована, не изпраща представител. Жалбата се поддържа чрез изпратено
писмено становище от юр.Т. Цв. която моли да се присъди
юр.възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
възнаграждението, платено на пълномощника на насрещната страна.
Въззиваемият Ю.И. Т. не е подал отговор на жалбата по
чл.263, ал.1 ГПК.
В съдебно заседание за въззиваемия, редовно призован,се
явява пълномощникът адв.Б. С., оспорва жалбата и представя списък на
разноските, които претендира.
Съдът установява следното:
Решението е правилно.
Въззивният съд споделя изложените от РС-Смолян мотиви,
към които препраща на осн.чл.272 ГПК.
В допълнение, по оплакванията във въззивната жалба,
съобразява следното:
2
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че, без да е
доказано по делото, съдът приема, че служителят е извършвал дейности,
предвидени в чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904/2015 г.; както и че липсвали
установяване от на елемента на фактическия състав на нормата, изискващ
дейностите да са извършвани при средноденонощни температури под +10
градуса по Целзий и над +30 градуса по Целзий по данни от Националния
институт по метеорология и хидрология.
От 28.02.2011 г. Юл. Т. е на длъжност „старши полицай“ в
01 група “Охрана на държавната граница“ в Граничен полицейски участък-
Момчилград към РД“Гранична полиция“-Смолян. Т.е., той е държавен
служител – полицейски орган по смисъла на т.1 от ал.1, на чл.142 ЗМВР и
длъжността му е изпълнителска по см. на чл.143, ал.1, т.6 от същия закон.
Като старши полицай в граничен полицейски участък, Юл. Т. е натоварен да
изпълнява дейности по чл.6, ал.1, т.1-3 и т.6-9 в граничната зона и в зона на
граничен контролно-пропускателен пункт и т.н., по арг. от чл.9, ал.3 от ЗМВР.
Няма данни работата му да е само в кабинет или въобще на такова закрито
място, където е възможно да се регулира температурата на помещението/
пространството, в което работи.
Ал.3 на чл.181 ЗМВР в редакцията и, която важи през исковия период – 20.06.2017 г. – 31.07.2020 г., разпорежда, че з
Същата разпоредба, която е в сила от 01.08.2020 г. предвижда, че н
От 14.08.2015 г. действа Наредба
Чл.2, т.7 от същата наредба, в редакцията и, действаща от 14.08.2015 г. до 04.08.2020 г., предвижда, че за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, се осигурява безплатна храна на служителите на МВР, които работят при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от Научния институт по метеорология и хидрология /към БАН/.
Съгласно чл.3 от наредбата, безплатна храна
се предоставя на служителите на МВР само за дните, през които са извършвали дейностите по чл. 2 с продължителност не по-малка от половината от установеното работно време за деня по чл. 187, ал. 1 от ЗМВР и чл. 136, ал. 3 от КТ, с изключение на дейностите по чл. 2, т. 1, 10 и 11.
През исковия период редакцията на чл.4 от наредбата изисква/ал.1/ служителите, извършващи дейности, свързани със специфичния характер на труда, с право на безплатна храна, да се определят поименно със заповед на ръководителите на структурите по чл. 33, т. 7 и по чл. 37 ЗМВР, както и на директорите на регионални дирекции "Гранична полиция“ и т.н. Според ал.2, заповедите се издават след предварителни консултации с комитетите/групите по условия на труд и след писмено съгласуване със звено "Ведомствена служба по трудова медицина" към дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" – МВР, след представени протоколи от измервания на фактори на работната среда и протоколи от заседания на комитетите/групите по условия на труд.
Според чл.6, в редакцията му от 14.08.2015 г. до 04.08.2020 г., безплатна храна за служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичния характер на труда, се осигурява чрез предоставянето на храни в натура.
Чл.9, ал.1 от наредбата предвижда, че, по време на полагане на нощен труд от 22,00 до 06,00 ч., на служителите на МВР се осигуряват ободряващи напитки – чай, кафе, какао, енергийни и съдържащи кофеин напитки, и други. Съгласно ал.2, ръководителите на структурите по чл. 33, т. 7 и по чл. 37 ЗМВР, директорите на регионални дирекции "Гранична полиция“ и т.н., определят поименно със заповед служителите на МВР, имащи право на ободряващи напитки, по предложение на съответния пряк ръководител.
Издадената от жалбоподателя Служебна бележка изх.№ 4074р-1775/05.02.2020 г. дава уверение, че, съгласно посочената наредба от 2015 г., на въззиваемия се полага безплатна храна в дните, когато е изпълнявал служебни задължения при средноденонощни температури под +10 градуса по Целзий и над +30 градуса по Целзий по данни на НИМХ към БАН.
Не са изискани от жалбоподателя и не са представени протоколи от измервания на фактори на работната среда и протоколи от заседания на комитетите/групите по условия на труд, както и заповедите на съответния ръководител, с която се определят поименно служителите, имащи право на безплатна храна и ободряващи напитки. Обаче вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза дава заключението си и въз основа на извършена от него проверка в счетоводството на РД “Гранична полиция“-Смолян. От таблицата, която е приложение № 1 към заключението на вещото лице Костадин Хараламбов, е видно, че въз основа на документите в счетоводството на ответника, равностойността на безплатната храна е установена за месеците октомври, ноември и декември 2017 г.; януари, февруари и март 2018 г.; ноември и декември 2018 г.; януари, февруари, март и април 2019 г.; октомври, ноември и декември 2019 г.; януари, февруари, март и април 2020 г. Т.е., не е начислявана такава храна за месеците от юни до септември 2017 г. включително, от април до октомври 2018 г. включително, както и от май до септември 2019 г. включително, независимо, че тези периоди са част от исковия. Това обстоятелство, обсъдено заедно с горната служебна бележка, доказва, че ответникът приема, че за месеците, отразени в таблицата към заключението / л.71 то делото на РС/, Юлиян Татаров е полагал труда си при наличие на условията, посочени в т.7 на чл.2 и чл.3 от наредбата. Заключението не е оспорено от ответника, ето защо не е било необходимо ищецът допълнително да търси и да представя доказателства каква е била температурата през всеки един момент от работата му през исковия период, още повече, че, както се посочи, няма твърдения и доказателства той да се труди в помещения/пространства, при които да е възможно контролиране на температурата, така, че да тя да не минава извън посочените в т.7 на чл.2 граници.
Безспорно е, чолагащата се безплатна храна за исковия период не е предоставена на Юлиян Татаров.
Съгласно чл.181, ал.1 ЗВР, още според редакция му при изменението от 2014 г., ДВ бр.14, на служителите на МВР се
осигурява храна или левовата й равностойност. Преди това същата алинея урежда ежемесечното изплащане на порционни пари. Видно е, че систематичното място на ал.3 е като такава от чл.181 ЗМВР, т.е., от норма, касаеща храна и напитки, които се следват на съответните служители.
3
Също така, §3 от посочената по-горе наредба, който не е изменян от влизането и в сила на 14.08.2015 г.,
Наред с това, да се приеме, че, дори да е не осигурена, не се дължи и левовата и равностойност,
Същият извод важи и по отношение на оплакването, че решението противоречало на чл.10 от наредбата, изрично изключваща компенсация в пари на задължението за предоставяне на ободряващи напитки.
Неслучайно цялостното изменение на наредбата, което е в сила от 04.08.2020 г. е в насока да уреди изплащането на левовата равностойност на полагащите се безплатна храна и ободряващи напитки на правоимащите служители. Това показва стремежа на законодателя да направи възможно реализирането на правото на съответния служител да получи такава храна и напитки, като
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от него разноски в размер на 300 лв. за възнаграждение на адвокат във въззивното производство по представен списък и договора за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 94/02.04.2021 г. по гр.дело
№ 744/2020 г. на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“-
гр.Смолян да заплати на Ю.И. Т., ЕГН **********, от с.Ч., общ.К., сумата от
300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението
по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 94/02.04.2021 г. по гр.дело
№ 744/2020 г. на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“-
гр.Смолян да заплати на Ю.И. Т., ЕГН **********, от с.Ч., общ.К., сумата от
300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението
по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4