Р Е Ш Е Н И Е
№546
гр. Габрово 16.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при
секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ гр. д. № 1849 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от Р.П.М., с пълномощник адвокат Р.Б., против М.С.М..
Предявен е
иск за развод по чл. 49 ал. 1 СК, с който са съединени и искове за
местоживеенето, упражняване на родителските права и определяне на издръжка по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца на страните по чл. 59 ал. 2 от СК,
както и за
възстановяване на предбрачното фамилно име от съпругата, с правно основание чл.
53 СК.
В исковата молба се
твърди, че страните
са сключили граждански брак на 27.07.2002 г. в гр. Габрово. От брака си имат две
ненавършили пълнолетие деца - М. М.М. и Г. М.М.. С времето ищцата се отчуждила
със съпруга си, като изключително трудно можела да постигне консенсус с него по
важни за семейството въпроси. С всеки изминал ден все по-трудно можело да се
постигне разбирателство, като ответникът станал избухлив, повишавал й тон, като
обиди по нейн адрес се отправяли и пред децата им. В крайна сметка поведението
му станало нетърпимо и след като успяла да ремонтира почти целия апартамент, в
който живее в момента с двете деца, ищцата напуснала ответника. В момента грижи
за децата полага тя.
Ищцата се опитала
доброволно да уреди въпроса с прекратяване на брака, но ответникът не склонил
същият да бъде прекратен по взаимно съгласие. Тъй като счита, че бракът между
страните е изпразнен от съдържание, ищцата моли съда да постанови решение, с
което да прекрати бракът между съпрузите като дълбоко и непоправимо разстроен,
без да се произнася по въпроса на вината. Прави искане след прекратяване на
брака местоживеенето на децата да бъде определено при нея, като й се предостави
упражняването на родителските права, а на бащата се определи следния режим на
лични контакти: да взема двете деца всяка пълна първа и трета седмица от месеца
– за времето от 18 ч. в петък до 17 ч. в неделя, с приспиване, както и да ги
взема при себе си за двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск; да взема децата при себе си по време на Коледните празници на
четна година, а на Великденските празници – на нечетна година. Прави се искане
бащата да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка за родените от брака деца
– 200 лв. за детето Г. М.М. и 180 лв. за детето М. М.М., която издръжка да се
изплаща до десето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на
подаване на исковата молба до настъпване на предвидените в закона основания за
изменението или прекратяването, ведно със законната лихва при просрочие за
всяка дължима месечна вноска.
Ищцата моли с решението
си съдът да постанови след развода тя да носи предбрачното си фамилно име П..
В съдебно заседание
ищцата се явява лично и с адвокат Б., който поддържа предявените искове и
излага съображения за уважаването им. Ищцата заяви, че след като разговаряла с
дъщеря си, смята, че следва да бъде уважено нейното желание да живее при баща
си.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не е представил писмен отговор. В съдебно заседание се явява лично.
Заявява, че създалата се ситуация му е крайно
неприятна и не счита бракът за изпразнен от съдържание. Счита, че пред
родителите стоят въпроси за решаване относно бъдещето на децата. Заяви, че
според него децата трябва да живеят заедно, като изяви желание те да останат да
живеят при него и на него да се присъди упражняването на родителските права.
ДСП Габрово
е изготвила и представила социален доклад, като за изслушване на децата в с.з.
се явява социален работник К.К..
По искане
на ищцата, с протоколно определение от 14.10.2019 г. съдът определи привременни мерки, като постанови децата Г.
и М. да живеят при своята майка, на която предостави упражняването на
родителските права, до приключване на производството по делото с влязло в сила
решение, а на бащата определи режим на лични отношения с децата. Съдът определи
бащата да заплаща на децата издръжка, както следва: на детето Г. - 200 лв., а
на детето М. – 180 лв., считано от датата на постановяване на определението за
привременни мерки до влизане в сила на съдебното решение за определяне на
издръжката.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните, прие за установено следното:
От
представеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че
страните по делото са сключили граждански брак на 27.07.2002 г. в гр. Габрово,
за което е съставен акт за граждански брак № 0112 от 27.07.2002 г. на община
Габрово. При сключване на брака ищцата е приела фамилното име съпруга си.
Видно от
представените удостоверения за раждане, от брака си страните имат две
ненавършили пълнолетие деца: Г. М.М., родена на *** г., понастоящем на 16 г. и М.
М.М., роден на *** г., понастоящем на 11 г.
Представено е писмо, изпратено по телепоща с изх.№2/10.09.2019 г. от ищцата
до ответника, с което тя го приканва да прекратят брака си по взаимно съгласие
и уредят свързаните с това въпроси.
От представения
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №44, том I, рег.№485,
дело №55 от 2000 г. от 18.05.2000 г. на нотариус с район на действие Районен
съд - Габрово Иван Колев, се установява, че ищцата е собственик на апартамент №
5, находящ се в гр. Габрово, ул. «*******» № 14, ет. 3.
От представените
служебна бележка от 09.09.2019 г. и удостоверение изх.№07/90-00-17/09.09.2019
г., издадени от РЗОК – Габрово е видно, че ищцата Р.М. работи като старши
счетоводител в РЗОК гр. Габрово, а полученият от нея нетен месечен доход за
периода м. септември 2018 г. – м. август 2019 г. възлиза на 10076,12 лв. или
средно 839,68 лв. месечно.
От представената служебна бележка изх.№УЧ-06-299/09.09.2019 г., изд. от ОУ
"Ран Босилек" – Габрово, е видно, че М. М. е ученик в 5 клас на
същото училище за учебната 2019/2020 г., а от представената служебна бележка
изх.№РД-10-531/09.09.2019 г., издадена от Национална Априловска гимназия -
Габрово, се установява, че за същата учебна година Г. М. е ученичка в 10 клас.
Представена
е служебна бележка от 09.09.2019 г., издадена от ОБК
"Чардафон", от която се установява, че двете деца тренират баскетбол
в клуба, за което се заплаща месечна такса за двамата в размер на 40 лв.
От представената от ищцата служебна бележка от 09.09.2019 г., изд. от
Училища "Европа" се установява, че детето М. М. посещава часове по
английски език през учебната 2019/2020 г., като годишната стойност на
обучението е 700 лв.
От извършените от съда справки в база данни на
НАП и представеното от ответника удостоверение изх.№01-6500/8970/26.11.2019 г.,
изд. от ДФ "Земеделие", се установява, че М.С.М. работи като
административен директор на Областна дирекция - Габрово на ДФ «Земеделие». За
периода м. ноември 2018 г. – м. октомври 2019 г. той е получил брутно трудово
възнаграждение в размер на 23 138,00 лв. или 1928,16 лв. средномесечен доход.
Ответникът
представи и договор
за потребителски кредит №1903212513167890 от 26.03.2019 г., ведно с погасителен
план, от които се установява, че той е получил кредит в размер на 25 450,00
лв., с краен срок за погасяване 05.04.2023 г.
В
изготвения социален доклад от Отдел „Закрила на детето” при ДСП Габрово се
съдържат следните констатации:
До раздялята на родителите през
м. май 2019 г. двамата родители полагали съвместни грижи за двете деца. След
края на учебната 2018/2019 година детето М. се преместило при майката, а
по-късно и детето Г., при което те не били възпрепятствани от бащата. Същевременно
контактите между бащата и децата не са прекъснати, като те се виждат и чуват
редовно.
Жилището на майката е в гр.
Габрово, ул. «*******» № 14, ет. 3, ап. 5. В него са създадени добри
материално-битови условия, подходящи за отглеждане на двете деца. Бащата живее
в къща на ул. «Тракия» № 9 в гр. Габрово, негова собственост. В същата е
извършен ремонт, като битовите условия също са много добри. Обособени са
отделни спални за бащата, бабата и двете деца.
И двамата родители работят по
трудов договор – майката като счетоводител в РЗОК Габрово, а бащата – като
директор на ОДДФ «Земеделие» гр. Габрово. И двамата родители могат да разчитат
на помощ и подкрепа от своите близки. Децата познават и поддържат връзка с
роднините си по майчина и по бащина линия.
Децата се развиват добре, здрави
са и не се нуждаят от специални грижи. Детето Г. е ученичка в Национална
Априловска гимназия гр. Габрово, а детето М. – в ОУ «Ран Босилек» гр. Габрово.
И двете деца се справят добре с учебния процес, спортуват баскетбол. Г. М. е
част и от националния отбор по баскетбол. Между двете деца се наблюдава силна
емоционална връзка, те са контактни и социализирани.
В доклада се посочва, че след
раздялата на родителите на децата е било трудно да приемат настъпилата промяна.
До известна степен обвиняват майка си за промяната в начина им на живот.
При проведения разговор с детето М.
прави впечатление, че детето е объркано и няма яснота по отношение ясно
изразено предпочитание при кого иска да остане. Изпитва притеснение и
безпокойство да не нарани някой от родителите си и затова не изказва ясно
мнението си. Детето Г. категорично заявява, че желае да остане при баща си,
заедно с брат си. Аргументира се с това, че при бащата двете деца биха имали
по-строг контрол и възпитание. Притеснена е за брат си, поради влошения му
успех в училище, като смята, че майка му не му обръща достатъчно внимание.
Посочва се, че и двамата родители
се стремят да отделят време и да задоволяват емоционалните потребности на
децата си, съобразно своите възможности и разбирания. Между тях обаче няма
диалог и активна родителска връзка, която да доведе до единомислие относно
бъдещото отглеждане на децата.
В заключение се посочва, че и
двамата родители се отнасят сериозно и отговорно към децата си, имат
необходимите условия и възможности за тяхното отглеждане. Не желаят да
възпрепятстват контактите им с другия родител и не искат да им влияят или да ги
настройват.
Като
свидетели по делото бяха
разпитани Марияна Йорданова Горанова - Милчева – по искане на ищцата и Г.
Иванова Сапунджиева – по искане на ответника.
Свидетелката
Марияна Милчева обясни, че е дългогодишна приятелка на ищцата, като познава и
ответника, с когото са съученици. Заяви, че ищцата й е споделяла различни
ситуации живота си. Смята, че ищцата се е отчуждила от съпруга си. Двамата не
общували достатъчно помежду си, като ищцата споделяла със свидетелката, че понякога
съпрузите не си говорят по 2-3 седмици. От началото на 2019 г. двамата не
живеели заедно. Ищцата направила ремонт на апартамента си и когато той
приключил, се изнесла от семейното жилище. Свидетелката я посещавала и по
настоящото й местоживеене. Обясни, че М. се чувства много добре при майка си,
а Г. се колебаела. Ищцата й споделила,
че е имало конфликт между нея и децата, но свидетелката не уточни в какво се е
изразил същия. Заяви, че не е присъствала на подобна ситуация. Според свидетелката,
ищцата е добър родител. Готви, чисти, прибира се навреме. Взема детето М. от
училище, води го по различни мероприятия. Никога децата не са били мръсни или в
неблагоприятен вид.
Свидетелката
Г. Сапунджиева е майка на ответника. Обясни, че тя помага в отглеждането на
децата от момента на раждането им. Тъй като родителите били на работа по цял
ден, след училище свидетелката се занимавала с децата, а след завръщане на
родителите от работа, те отивали при тях. Свидетелката помагала в уроците по
математика и немски език, а майката помагала в уроците по английски език. Г. е
пълна отличника, какъвто бил и М.. Напоследък обаче свидетелката разбрала от
внучката си, че М. занижил успеха си. Обясни, че момчето има по-голям респект
от баща си, а не е склонен да слуша майка си и баба си. До момента децата не се
били разделяли.
До
раздялата на родителите всички живеели в една къща. Свидетелката живеела на
горния етаж, а семейството на сина й - на горния. Понастоящем ответникът
направил ремонт на къщата. Свидетелката обясни, че има доходи от магазин и
наеми, като винаги е готова да помогне финансово. Обясни, че може би от една
година съпрузите не могат да живеят заедно. Потвърди, че между тях е имало
скандали, като и преди години ищцата била напуснала ответника.
Съдът
изслуша непосредствено ищцата Р.М., която заяви, че целият й съвместен семеен
живот с ответника преминал в разправии, кавги, и крясъци, което тя не смята за
добър начин на живот. Предупредила съпруга си, че обмисля да го напусне, но
трябвало децата малко да поотраснат. След един скандал през 2013 г. тя живяла 6
месеца при родителите. След завръщането й нещата не се подобрили и тя спяла в
отделна стая от съпруга си. От 21.05.2019 г. ищцата заживяла в свой апартамент.
Ищцата
обясни, че дъщеря й заявявала непрекъснато желанието си да бъде при баща си,
поради което счита, че не може насила да я задържа при себе си. Смята, че М. е
все още малък, за да вземе такова важно решение, като за него е по-добре да
живее при нея. Заяви, че никога не е говорила на децата против баща им и не
смята, че той е лош родител.
При
изслушването си от съда ответникът М.М. заяви, че казаното от съпругата му не
отговаря на истината в по-голямата си част. Вярно е, че 6 месеца тя била при
родителите си, което било по негово настояване. Счита, че разправиите в
семейството са битовизми, като обиди били разменяни и от двете страни. Заяви,
че ищцата е спяла в друга стая, тъй като по нейните думи съпругът гледа
телевизия до късно. Заяви, че винаги е внасял поне два пъти повече средства в
семейството от нея. Обясни, че семейството живеело на втория етаж, а майка му
на първия, като им помагала. Съпругата му обичала често да пътува и заедно със
свидетелката Милчева ходила на екскурзии в Италия, Испания, Португалия и др. В
тази връзка ответникът е загрижен за децата, тъй като да отглеждаш деца е
отговорност, която не включва постоянни пътувания, а част от отговорността е вслушването
в околните и избягване на някои мании, като напр. да се купуват множество дрехи
втора употреба.
Според
ответника, не е в интерес на децата да се разделят, а в техен интерес е да
останат да живеят при него. Ответникът смята, че и от позицията на длъжността,
която заема, може да се охарактеризира като спокоен и уравновесен. Същевременно
майката проявявала изнервеност.
Съдът
изслуша непосредствено и двете деца, в присъствието на социалния работник.
Детето Г.
обясни, че е чела исковата молба за развод, показана от баща й и не е съгласна
с нея. Заяви, че е по-привързана към баща си, но това не показва кой е
по-добрият родител. Смята, че майка й разглезва брат й. Стараела се, но
трябвало да подобри много неща. Напоследък брат й понижил много успеха си. Момичето
счита, че и двете деца трябва да живеят при своя баща. Местоположението на
неговото жилище е по-близо до всички места, където ходят, а баба им е по цял
ден там и може да помага на М.. При майка си той оставал по цял ден сам и играе
на лаптопа, без да се интересува от нищо друго. Момичето заяви, че не желае да
се разделя с брат си, като той мисли по същия начин, но избягвал темата, тъй
като е много чувствителен.
Г. заяви,
че родителите й били винаги много по-стриктни към нея. Обясни, че е пълен
отличник, получава стипендия и играе в националния отбор по баскетбол. Смята,
че майка й се държи по различен начин с нея, отколкото с брат й. На него винаги
правела компромиси, за да не стават скандали, докато при нея не било така. Детето
заяви, че имало скарване с майка си, при което тя я попитала кога ще си ходи,
тъй като баща й е платил издръжка за месеца. Това обидило момичето, а не
получило извинение от майка си.
При
изслушването на детето М. М., то обясни пред съда, че знае за това, че между
родителите му тече дело за развод. Заяви, че не е взел решение и му е много
трудно да каже къде иска да живее. Обича и майка си и баща си и би желал да се
съберат отново. Заяви, че ще му бъде еднакво мъчно и за двамата. Мисли, че може кака му да живее на различно
място от него, като счита, че независимо от това децата няма да се разделят и
ще се виждат. Потвърди, че малко си е влошил успеха, но обясни, че през
седмицата не играе на компютър, а само в петък, събота и неделя.
С оглед на
изложената по-горе фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният
иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, с правно основание чл. 49, ал.1 от СК е допустим. Разгледан по
същество, искът е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
От
удостоверението за сключен граждански брак безспорно се установи, че страните
са съпрузи от 27.02.2002 г., като от брака си имат две ненавършили пълнолетие
деца – Г. М. и М. М..
Съгласно чл. 46 от Конституцията на Република България, бракът е доброволен съюз, а ищцата изрази непосредствено пред съда категоричното си
желание за прекратяването му. Не
е спорно между страните и обстоятелството, че между тях е налице трайна фактическа
раздяла, която датира от м. май 2019 г. От представения нотариален акт,
социалния доклад и обясненията на страните и показанията на разпитаните
свидетели се установява, че след като напуснала семейното жилище, ищцата се
установила да живее в собствения си апартамент на адрес гр. Габрово, ул. «*******»
№ 14, ет. 3, ап. 5.
От
изслушването на съпрузите се установи, че отношенията между тях са влошени и че
евентуална възможност за стабилизиране на брака им вече не съществува. В същия
смисъл бяха и показанията на разпитаните свидетели. В случая не следва да се
изследва чия е вината за това, тъй като съдът не е сезиран с такова искане. От
значение за уважаване на иска за развод е изграденото въз основа на
доказателствата по делото убеждение на съда, че между страните е изчезнало
взаимното доверие и уважение, че те са се лишили от чувство за общност и
единство. Не се касае за временно и преодолимо разстройство, а за такова по
смисъла на чл. 49 ал. 1 СК, поради което съдът намира, че бракът между страните
е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва да бъде прекратен.
Искания за
определяне местоживеенето и упражняването на родителските права по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца направиха и двамата родители, като това и е основният спорен въпрос по
делото. За да се произнесе по въпросите по чл. 59 ал. 2 от СК, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 59 ал. 4 от СК, разясненията в Постановление № 1/12.11.1974
г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС и прецени установените по делото
факти, като взе предвид, че основната цел на нормативната уредба е при постановяване на съдебното
решение да
се гарантират интересите на ненавършилите пълнолетие деца, за преодоляване
липсата на нормални отношения между родителите, за неутрализиране на
негативното им влияние в отношенията родители-деца, за запазване духовната и
емоционална връзка между родителя, който не упражнява родителските права с
децата, за да може и този родител да изпълнява родителските си задължения и
пряко да участва в процеса на формирането на личността им. Водим от тези съображения, съдът намира, че
събраните по делото доказателства установяват, че и двамата родители са
способни в приблизително еднаква степен да полагат необходимите грижи за двете
деца и да задоволяват адекватно техните потребности. Тези способности не се оспорват от никой от
двамата съпрузи по отношение на другия.
От
показанията на свидетелите се установи, че до раздялата си и двамата родители
са участвали в отглеждането и обгрижването на децата, според възможностите си,
като при това са били подпомагани в много голяма степен от майката на
ответника, с която са живели в една къща. От изготвеният социален доклад също
се констатира, че и двамата родители притежават необходимите способности, за да осигурят необходимите
родителски грижи за двете деца. Бащата има по-големи материални възможности,
доколкото разполага с по-голямо жилище и получава по-високо възнаграждение,
като може да продължи да разчита на помощта на своята майка. Майката също има
собствено жилище, в което са създадени подходящи условия за отглеждане на
децата, като тя също може да разчита на подкрепа от своите близки. От социалния
доклад и изслушването на родителите и децата се установи, че между тях има изградени
силни емоционални връзки.
От изслушването на по-голямото дете Г. стана
ясно, че то има известни резерви спрямо майката, като желанието му е занапред
да живее при баща си, каквото е желанието и на този родител. От своя страна
майката не се противопоставя на това желание на детето. Поради това съдът
намира, че местоживеенето на детето Г. следва да бъде определено при бащата, на
когото и ще се предостави упражняването на родителските права.
На майката
следва да бъде определен режим на лични контакти с детето, като съдът счита за
подходящ следния режим: всяка първа и трета седмица от месеца – за времето от
18 ч. в петък до 17 ч. в неделя, с преспиване, да го взема при себе си за един
месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и да
взема детето при себе си по време на Коледните празници на нечетна година, а на
Великденските празници – на четна година. Няма пречка лични контакти да се
осъществяват и по всяко друго време, при споразумение между двамата родители.
Съдът следи служебно за
интересите на детето, поради което следва да определи и издръжка, която да бъде
заплащана от родителя, при когото то не живее, но който е длъжен да участва по
този начин в отглеждането им. Съгласно разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК размерът на издръжката се
определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я
дължи.
По отношение на нуждите на детето
съдът взема предвид следните обстоятелства: Детето Г. е на 16 г. и е ученичка в
десети клас, като има нужда от нормални условия на живот, включващи закупуване
на храна, дрехи, обувки, играчки, отопление, ученически пособия и др. В този
смисъл и съгласно трайната съдебна практика, не се налага доказване на
обичайните нужди на децата. Детето няма специфични нужди, налагащи допълнителни
разходи, извън обичайните.
От данните,
съдържащи се в представените документи за доходите на страните и социалния
доклад, следва извод, че бащата има приблизително двойно по-голям доход от този
на майката. Затова, като взе предвид нуждите на децата и възможностите на
двамата родители, съдът счита, че майката следва да заплаща сумата 180 лева
издръжка за детето Г., считано от датата на влизане на решението в сила, както
и лихвата при просрочие, до настъпване на законните основания за нейното
изменение или прекратяване. Останалата част от издръжката следва да се поеме от
бащата, ведно с грижите по
отглеждане и възпитание на детето.
По
отношение местоживеенето и упражняването на родителските права спрямо детето М.
съдът намира, че същите следва да бъдат възложени на майката. Безспорно се
установи, че детето е привързано и към двамата си родители, като при
окончателното му заживяване само с единия родител след развода, то ще усеща
силна липсата на другия. И двамата родители обичат детето си, и затова всеки от
тях има желание да продължи да се грижи за него и занапред. Но при създалата се
ситуация съдът следва да постанови местоживеенето и упражняването на
родителските права да бъде в полза на единия родител. Както вече се посочи,
всеки от двамата родители има подходящи условия и притежава необходимите
родителски качества, за да отглежда детето. И двамата родители работят на пълен
работен ден, като бащата може да разчита на помощта на своята майка, а майката
– на своите близки. В случая това обаче не това е от решаващо значение, тъй
като носители на родителските права и задължения са единствено страните. Съдът
отчита обстоятелството, че детето е на 11 г. – една сравнително ниска възраст,
в която то има по-голяма нужда от своята майка, от която до този момент не се е
отделяло. От изслушването на момчето съдът остана с убеждение, че то по-скоро
би предпочело да живее при майка си. Това заключение се извлича от думите му,
че той е съгласен да живее отделно от по-голямата си сестра. Без съмнение, М.
знае за желанието на кака си да живее при баща им, което означава, че самият
той предпочита да остане при майка си. Съдът взема предвид и факта, че
по-голямото дете е много по-самостоятелно от брат си. То често отсъства от дома
си, тъй като е ангажирано със спортни мероприятия. Учи и в друго училище. Желанието
да живее при баща си Г. обоснова и с местоположението на неговата къща – по-близко
до училището й и другите места, които посещава. При това положение и независимо,
че между децата има много силна емоционална връзка, следва да се съобрази, че
всяко от тях е отделна личност и има свои желания, амбиции и предпочитания,
които трябва да бъдат взети отчетени при вземане на решение за тяхното бъдеще.
Поради това съдебният състав приема, че в най-добър интерес за правилното
отглеждане, развитие и възпитание на на детето М. е то да остане да живее при
майка си, която и да упражнява родителските права спрямо него. На бащата следва
да бъде определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка втора и
четвърта седмица от месеца – за времето от 18 ч. в петък до 17 ч. в неделя, с
преспиване, да го взема при себе си за един месец през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск, както и да взема детето при себе си по време на
Коледните празници на четна година, а на Великденските празници – на нечетна
година.
Съдът
следва да посочи, че от особено значение за правилното развитие и възпитание на
двете деца е самите родители да поддържат помежду си диалог и активна връзка,
която да доведе до осигуряване на възможност за постоянни контакти между двете
деца и между самите тях, както това е препоръчано и в социалния доклад.
Съдът следва
да определи ежемесечна издръжка, която да бъде плащана от ответника за дете М.,
като ищцата претендира тя да бъде в размер на 180 лева. По отношение на нуждите
на детето съдът взема предвид същите обстоятелства, които посочи като относими
за определяне издръжката на детето Г.: Детето е на 11-годишна възраст и е
ученик в пети клас, като има нужда от нормални условия на живот, включващи
закупуване на храна, дрехи, обувки, играчки, отопление, ученически пособия и
др., т.е. всички обичайни нужди, като не се установи наличие на специфични
нужди, налагащи разходи извън обичайните. Съдът взема предвид по-големия доход
на бащата, поради което счита, че същият следва да заплаща сумата от 180 лева
издръжка за детето М., считано от датата на влизане на решението в сила, както
и лихвата при просрочие, до настъпване на законните основания за нейното
изменение или прекратяване. Останалата част от издръжката следва да се поеме от
майката, ведно с грижите по
отглеждане и възпитание на детето. Изплащаният от бащата кредит не се взема предвид при определяне размера на
издръжката, тъй като задължението за издръжка е от абсолютен характер и при
определяне възможностите на родителите не се отчитат поети задължения към трети
лица, които не са с такъв характер.
Занапред
ищцата ще продължи да носи предбрачното си фамилно име П., тъй като е направила
искане в този смисъл, а нормата на чл. 53 СК поставя решаването на този въпрос
изцяло в зависимост от волята на лицето, което е променило името си след брака.
Окончателната
държавна такса за допускане на развода съдът определя на 40 лв. и тъй като при
предявяване на иска ищцата е внесла д.т. в този размер, съдът не присъжда
допълнителна д.т. Всяка от страните ще следва да заплати по сметка на Районен
съд - Габрово държавна такса върху определения размер на издръжка в размер на
259,20 лева за всеки от тях, както и по 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист. На осн. чл. 329 ал. 1 изр. 2-ро ГПК разноските остават в
тежест на страните, както са ги направили.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между Р.П.М.,
ЕГН: **********, с адрес ***, и М.С.М.,
ЕГН: **********, с адрес ***, сключен на 27.07.2002 г. в гр. Габрово с акт за граждански брак № 0112 от 27.07.2002
г. на Община Габрово, с развод, поради дълбоко и
непоправимо разстройство, на
основание чл. 49 ал. 1 СК.
Съдът не се произнася по въпроса за вината.
На осн.чл. 59 ал. 2 СК ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Г. М.М., ЕГН:**********,
при бащата М.С.М., ЕГН: **********,
на адрес ***.
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
по отношение на детето Г. М.М., ЕГН:**********, на бащата М.С.М., ЕГН: **********, като майката Р.П.М.,
ЕГН: **********, ще
има право на следните лични контакти
с детето: Всяка
първа и трета седмица от месеца – за времето от 18 ч. в петък до 17 ч. в
неделя, с преспиване, да го взема при себе си за един месец през лятото, когато
бащата не е в платен годишен отпуск, както и да взема детето при себе си по
време на Коледните празници - на нечетна година, а на Великденските празници –
на четна година.
ОСЪЖДА Р.П.М.,
ЕГН: **********, с адрес ***, да заплаща на непълнолетното си дете Г.
М.М., ЕГН:**********, действаща със знанието и съгласието на своя баща М.С.М.,
ЕГН: **********, ежемесечна издръжка в размер на 180 лв. /сто и осемдесет
лева/, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната лихва при
всяка забавена вноска, до изменение или отпадане на основанията за изплащането
й.
На осн.чл. 59 ал. 2 СК ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето М. М.М., ЕГН: **********,
при майката Р.П.М., ЕГН: **********,
на адрес ***.
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
по отношение на детето М. М.М., ЕГН: **********, на майката Р.П.М., ЕГН: **********, като бащата М.С.М., ЕГН: **********, ще има право на следните лични контакти с детето: Всяка втора и четвърта
седмица от месеца – за времето от 18 ч. в петък до 17 ч. в неделя, с
преспиване, да го взема при себе си за един месец през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск, както и да взема детето при себе си по време на
Коледните празници - на четна година, а на Великденските празници – на нечетна
година.
ОСЪЖДА
М.С.М., ЕГН: **********, с адрес ***, да
заплаща на малолетното си дете М. М.М., ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законна представителка Р.П.М., ЕГН: **********, ежемесечна издръжка в размер
на 180 лв. /сто и осемдесет лева/, считано от датата на влизане в сила на
настоящото решение, ведно със законната лихва при всяка забавена вноска, до изменение или
отпадане на основанията за изплащането й.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Р.П.М.,
ЕГН: **********, да носи предбрачното си фамилно име П..
На осн. чл. 329 ал. 1 ГПК разноските остават в тежест на страните, както са
направени.
ОСЪЖДА Р.П.М.,
ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Районен съд гр.
Габрово държавна такса в размер на 259,20 лв. /двеста
петдесет и девет лева и двадесет стотинки/, както и 5,00 /пет/ лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Районен съд гр.
Габрово държавна такса в размер на 259,20 лв. /двеста
петдесет и девет лева и двадесет стотинки/, както и 5,00 /пет/ лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: