Решение по дело №8975/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2012
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Ива Цветозарова Нешева
Дело: 20191100508975
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София,

№ ................./.................г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ  

                                                        ЧЛЕНОВЕ:              КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                                                             ИВА НЕШЕВА

при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Нешева гр. дело № 8975 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 65907 от 14.03.2019 г. по гр.д. № 79082/2017 г. на Софийския районен съд, 49 състав, „П.г.“ ЕООД е осъден да заплати на С.А.Ш., на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 2000 евро /с левова равностойност 3912 лева/, получена от „П.г.“ ЕООД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба ответника в първоинстанционното производство „П.г.“ ЕООД, в която се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че неправилно е приел СРС, че сумата е била заплатена без основание – във връзка с нищожен договор. Сочи се, че страните са сключили предварителен договор за изработка в устна форма, въз основа на който е предадена процесната сума. Допълнително се излага, че в действителност сумата представлява стоп капаро във връзка с имот, за който е имало уговорка да бъде закупен от ищеца, който се е отказал от договора. Поради липсата на интерес от сключване на окончателен договор, на Ш. не се дължи връщане на сумата, която има роля на задатък. Поради изложените съображения се моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на исковата претенция.

Въззиваемата страна С.А.Ш. е депозирала отговор на  въззивната жалба, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че от представената разписка е видно, че сумата е предадена в изпълнение на сключен предварителен договор за покупко-продажба в устна форма, което е нищожен поради липса на законоустановената форма за валидност договор, и следва да бъде върната. Твърди се, че в хода на производството не е доказано сключване на предварителен договор за изработка поради липса на съгласие относно съществени елементи от окончателния договор. Поради изложеното се моли за потвърждаване на решението на СРС като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр.2 ГПК.

СРС е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД. Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищците в имуществото на ответника да е без правно основание – в случая с оглед твърденията сумата да е предадена по договор, за сключването на който не е спазена изискуемата форма на действителност. В тежест на ответника е да установи наличие на действително основание за предаване на сумата. С оглед въведените твърдения в отговора на исковата молба, че страните са сключили действителен предварителен договор за изработка, във връзка с който е предадена процесната сума пари.

По делото се установява, че сума в размер на 2000 евро е била предадена в полза на ответника, което е удостоверено и с уведомително писмо от 21.07.2017 г.

Основният спор между страните е концентриран върху основанието за предаване на сумата. За установяване на това обстоятелство по делото са събрани писмени доказателства и е разпитан един свидетел.

С представеното уведомително писмо от 21.07.2017г. „П.г.“ЕООД е удостоверило, че с разписката С.Ш. в качеството на купувач по предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот /апартамент/ ап.К21, намиращ се в курортно селище Green Life Beach Resort-Paradise Gardens, е платил сумата в размер на 2000 евро като депозит за апартамент К21 в „Парадайс гардънс“.

От показанията на свидетелката С.С.М.се установява, че с ищеца са правили огледи на апартаменти в „Грийн Лайф Биич Ризорт Созопол“, като ищецът харесал апартамент К21, оставил депозит за довършителните работи и за спиране на апартамента от продажба. Свидетелката заявява още, че на следващия ден ищецът се отказал от апартамента.

Страните не спорят, че не са сключвали писмен договор. Видно от представената разписка парите са предадени въз основа на предварителен договор за продажба по строителство.

Правилни са изводите на СРС относно формата, необходима за сключване на предварителен договор за покупко – продажба и строителство. В този тип договори страните включват различните клаузи на договора наред с основното организационно задължение по предварителния договор – за сключване на окончателен такъв, възникват и различните по своя характер други – престационни. В договора се предвиждат клаузи и във връзка с построяването на обекта, като именно завършването на строителството на обекта и снабдяването на сградата със съответните административни разрешения е поставено като условие за сключване на окончателен договор. Тоест всички задължения, включително и тези за изграждане на сградата и осъществяване на довършителни ремонтни дейности са пряко подчинени на основното организационно правоотношение за сключване на окончателен договор. Поради това и клаузите, свързани със строежа и довършителните работи следва също да са обективирани в писмена форма.

Отделно от това в практиката в предварителния договор за покупко-продажба, дори да са включени клаузи за изграждане на обекта и заплащане на част от цената като задатък, предвидените задължения за парична престация са подчинени на основното задължение за сключване на окончателен договор и обезпечават именно него.

Поради изложените съображения настоящият състав приема, че за да е налице валидно основание за плащане на процесната сума, то е следвало да бъде сключен предварителен договор в съответната изискуема форма за валидност – а именно писмена такава. Доколкото не е спорно, че договорът е сключен в устна форма, то същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД.

Твърдението за наличие на споразумение за спиране на предлагането на обекта, предмет на предварителен договор, е въведено едва с депозирането на въззивната жалба, поради което и доколкото не се касае нито до новоузнат, нито нововъзникнал факт, за него е настъпила преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК. Настоящият състав не следва да обсъжда доводите на въззивника в тази връзка именно поради вече настъпилата преклузия.

Поради изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Предвид идентичните крайни изводи на настоящата инстанция с тези на Софийския районен съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските пред въззивната инстанция:

При този изход на спора и неоснователността на подадената въззивна жалба не следва да се присъждат разноски на въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира и доказва разноски в размер на 600 лева – уговорен и заплатен размер на адвокатски хонорар по договор за правна помощ и съдействие от 03.02.2020 г. Срещу размера на претендирания адвокатски хонорар не е направено възражение за прекомерност, поради което сумата следва да се присъди в полза на въззиваемата страна.

Воден от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65907 от 14.03.2019 г. по гр.д. № 79082/2017 г. на Софийския районен съд, 49 състав.

ОСЪЖДА „П.Г.“ ЕООД, ЕИК:*********, със съдебен адрес:***, офис 1, да заплати на С.А.Ш., гражданин на Руската федерация, роден на *** г., с паспорт № *********, издаден на 09.02.2013г. от ФМС86002, с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:***, на основание чл. 273, вр. с чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК сумата от 600 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на исковата претенция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.