Номер 82703.09.2020 г.Град С.З.
Окръжен съд – С.З.I Граждански състав
На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай И. Уруков Въззивно частно гражданско дело №
20205500503036 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на ,,П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“****,
представлявано от законните си представители С.Н.Н. и Ц.Г.С. –
управители, чрез юриск.Р.И. против разпореждане № 5157 от 11.06.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 1840/2020 г. по описа на Старозагорски районен
съд, с което се отхвърля отчасти подаденото от тях заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника М.К.Г.
относно отхвърлената част от вземанията.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на
разпореждането. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на
този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от
която заявителят черпи права. Твърди в жалбата си, че Заповедният съд не
е приложил правилно разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК
касателно отхвърлителната част на разпореждането на КРС.
Твърди, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на
чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в
договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от
друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.
По съществото на спора, счита, че постановеният съдебният акт в
отхвърлителната му част е неправилен и следва да бъде отменен. Излага
подробните съображения в жалбата си, цитира съдебна практика и моли
въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане в обжалваната му и
отхвърлителна част и да постанови съответно издаването на заповед за
изпълнение за всички претендирани със заявлението суми. Претендира и за
присъждането на направените разноски по делото - 15,00 лв. за платена
държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба
1
и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявлението на
„П.К.Б.“ ЕООД - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу М.К.Г. от гр.С.З. за сумата от 2019,29
лв., от които 884,16 лв. - главница; 168,92 лв. - договорно възнаграждение
за периода от 26.02.2019 г. до 31.07.2019 г.- датата на предсрочната
изискуемост; 966,21 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, 27,72 лв. – непогасената лихва за забава за периода
от 27.10.2018 г. до 31.07.2019 г.; 0,00 лв. – непогасената такса по Тарифата
за извънсъдебно събиране на вземането за забава и законна лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит № **********, сключен на 04.09.2018 г. между
длъжника М.К.Г. и „П.К.Б.“ ЕООД - гр.С., по силата на който дружеството
му е предоставило паричен кредит от 1000 лв., а длъжникът се е съгласил
да върне сумата ведно с договорно възнаграждение, за срок от 24 месеца,
на равни месечни погасителни вноски в размер от 93,19 лв. и падежна дата
всяко второ число на месеца.
Страните по договора за кредит са подписали и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на което
длъжникът дължал възнаграждение, което ставало изискуемо с
подписването му.
Страните се съгласили възнаграждението за пакета от допълнителни
услуги да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски
и добавено към месечните вноски за погасяване на самия кредит, като
неплатеното възнаграждение било в размер на 884,16 лв. Също така
неизпълненото задължение и незаплатено възнаграждение възлизало и на
сумата от 966.21 лева за закупения от длъжника и пакет от допълнителни
услуги.
Длъжникът не изпълнил задължението си по договора, като платил
само 4 погасителни вноски и изпаднал в забава, поради което кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем на 31.07.2019г. Длъжникът дължал и
законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението отчасти
относно претендираните суми от 966,21 лв. – неплатено възнаграждение за
закупения пакет от допълнителни услуги,изцяло. Първоинстанционният
съд е изложил подробни съображения, че в случая искането на заявителя за
издаване в негова полза на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника се основава именно на неравноправна клауза на чл. 12.3 от
общите условия на договора за потребителен кредит с № **********,
сключен между страните, въз основа, на която клауза заявителят твърди в
2
заявлението си, че претендираните с него вземания по същия договор са
обявени от него за предсрочно изискуеми на 31.07.2019 г. и иска за същите
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, според
която клауза, в случай, че клиентът/солидарният длъжник просрочи една
месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо/ кредиторът да изпраща на
клиента/солидарния длъжник уведомление, покана, предизвестие и други.
Съдът се е позовал и на задължителната практика на ВКС, който приема, че
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика потребителя, като изброените след това в текстовете на чл.
143 ЗЗП възможни проявни форми на неравноправни клаузи, по аргумент
от т. 19 на чл. 143 ЗЗП, е примерно, а не изчерпателно (Р 109-2019- II т.о.).
В случая първоинстанционният съд също е приел, че в
противоречието на императивното правило на чл.10, ал.4 от ЗПК в
сключения между страните договор за потребителски кредит е договорено
възнаграждението за допълнителните услуги в общ размер на 1200.48 лева,
което е много близо като стойност до размера на отпуснатия кредит от
1483.68 лева. Освен това не е уточнено и всяка от услугите с каква
конкретна стойност е.
С оглед на това първоинстанционният съд е приел, че искането на
заявителя за издаване в негова полза на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК за процесните вземания срещу длъжника в отхвърлителната им част,
се основава именно на тази неравноправна клауза от общите му условия,
която противоречи на ЗПК, при които е сключен и процесния договор за
потребителски кредит, и въз основа на която заявителят е приел същите
вземания за изцяло и автоматично предсрочно изискуеми от 31.07.2019 г.
(л. 3). Поради което заявлението в тази му част не може да бъде уважено, а
следва да бъде отхвърлено на това основание по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
(Нова ДВ, бр. 100/2019 г., в сила от 24.12.2019г.).
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съобразно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповед за изпълнение не се
издава ако съдът прецени, че искането в отхвърлителната му част се
3
основава на неравноправна кауза в договора с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. Точно такъв е извода на РС С.З.,
за да откаже частичното издаването на исканата заповед. В казуса за отказ
на съда е достатъчно да се констатира наличие на такава неравноправна
клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът
е обосновал преценката си и изводите му намират опора в тълкуването на
закона и на съдебната практика. Ето защо приложението на чл. 411, ал. 2,
т. 3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда
са неправилни, то за него остава възможността да си докаже правата по
потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще
бъде решен и със силата на присъдено нещо.
По така изложените съображения, частната жалба е неоснователна.
Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Поради което и на основание чл.411, ал.2, т.3 и чл. 413, ал. 2 от
ГПК във връзка с чл. 278 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5157 от 11.06.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 1840/2020 г. по описа на Старозагорски районен
съд, с което се отхвърля отчасти подаденото от ,,П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК №
*****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“****,
представлявано от законните си представители С.Н.Н. и Ц.Г.С. –
управители, чрез юриск.Р.И. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника М.К.Г. относно
отхвърлената част от вземанията, като правилно и законосъобразно в
обжалваната му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4