№ 8627
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110122064 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена искова молба от Д. И. Д. срещу ****.
Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 5, вр. ал. 1 ЗЗОВСРБ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът Д. И. Д. излага, че в периода 1995г . – 2019г. бил обвързан с валидни
правоотношения с МО по силата на сключен договор за военна служба, като конкретно от
2008г. до 2019г. изпълнявал служба във военно формированиe 38220 – гр. ***, заемайки до
2014г. длъжността заместник – командир на щабна рота, до 2018г. - командир на щабна рота
и до 2019г. - заместник командир. На 18.07.2019г. договорът за военна служба бил
прекратен.
Твърди, че докато изпълнявал службата си, дълги години бил подложен на непрестанен
и много силен шум поради работата си с високо вибрационна техника и тежки шумови
условия, което довело до трайно прогресивно двустранно отслабване на слуха. В резултат на
това изключително бил затруднен в изпълнение на служебните си задължения. Започнал да
получава паник- атаки, високо кръвно налягане, затруднена била и комуникацията с хората,
станал обект на подигравки. Това го принудило да напусне работа, а впоследствие бил
затруднен и при намирането на нова работа предвид здравословното му състояние.
Поради това претендира изплащането на обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на причинена телесна повреда при изпълнение на военната служба в размер на
десет брутни на 16 770 лева /равняващи се на 10 брутни месечни възнаграждения/, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.04.2022г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът **** депозира отговор, в който оспорва
1
иска по основание и размер. Оспорва активната материална и процесуална легитимация на
ищеца, както и процесуалната и материална легитимация на МО предвид обстоятелството,
че ищецът служил във военно формирование 38220 – гр. ***, което е част от състав на
Сухопътни войски - самостоятелно юридическо лице. Прави възражение за неспазване реда
за изплащане на обезщетение на основание чл. 233, ал. 1 ЗОВСРБ, вр. чл. 17 от Наредба №
Н-12/12.04.2010г. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 233, ал. 5, вр. ал. 1 ЗЗОВСРБ, вр. чл. 49 ЗЗД.
По делото не е спорно между страните, че в периода от 1995 до 2019г. ищецът Д. И. Д.
бил обвързан с валидни правоотношения с МО по силата на сключен договор за военна
служба, като конкретно от 2008г. до 2019г. изпълнявал служба във военно формирования
38220 – гр. ***, заемайки последователно следните длъжности: до 2014г. длъжността
заместник – командир на щабна рота, до 2018г. - командир на щабна рота и до 2019г. -
заместник командир. Не се спори също така, че на 18.07.2019г. договорът за военна служба
бил прекратен.
Тези обстоятелства се установяват и от приобщените по делото: договор за обучение за
кадрова служба от № ***/А от 1998г., сключен между МО и ищеца /л. 70-74 от делото/ и
Допълнително споразумение от 06.08.2008г. /л. 76 от делото/; Договор за военна служба №
30-15 от 25.05.2010г., сключен между МО и ищеца /л. 77-78 от делото/ и Допълнително
споразумение от 08.02.2012г.; Заповед на МО № КВ – 449 от 2018г. за прекратяване на
договор за военна служба / л. 15 от делото/ и Заповед на МО № КВ – 395 от 15.07.2019г. за
прекратяване на договор за военна служба /л. 16 от делото/; Заповед на командира на военно
формирование 382020 – гр. *** от 26.08.2019г. № ЗЛС-23 за отчисляване на списъчния
състав /л.11-12 от делото/.
От разпита на свидетеля П.Г., който дълги години още от 2009г. е работел с ищеца във
военно формирование 38220 – гр. ***, както и от длъжностната характеристика на
длъжността „заместник командир на рота” се установява, че в периода, в който ищецът Д. Д.
е изпълнявал длъжност командир на щабна рота и заместник командир на щабна рота, част
от основните му задължения са били свързани с водене на учебния процес, заместване на
командира на ротата, участие в стрелби и полеви занятия. Установява, че полевите занятия и
стрелбите са били планирани в края на всяка подготовка, а самите подготовки били с
различни срокове – 1 месец, 2 месеца, 3 месеца, като в края на годината /ноември и
декември месец/ провеждането не стрелбите били с по-голям интензитет именно поради
приключване на годината. Установява се също така, че в много случаи ищецът е бил
ръководител на стрелбата, в която участвала и артилерийска материална част, като мястото
му като ръководител на стрелбата било между две машини /високо-проходими превозни
средства/, намиращи се на разстояние 8-9 метра едно от друго. Самият ръководител на
стрелбата заставал между двете машини, но на три метра зад последния зенитчик. В
случаите, в които ръководителят на стрелбата наблюдавал резултатите, той се намирал пред
бронята на единия камион, на един метър встрани.
2
От показанията на свидетеля Г., съдът прие за установено, че звукът от изстрелите от
артилерийската част се чувал много по-силно от командира, който се намира на земята до
тях, отколкото от човека, който се намирал зад установката, както и че под ръководството на
ищеца били изстреляни множество боеприпаси предвид честото провеждане на стрелби,
свързани с подготовката.
Най-сетне, установява се от тези гласни доказателства, че до 2021г. /до напускането на
свидетеля/, не са били осигурявани предпазни средства за слуха.
Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, като съобрази, че същите се
отличават с логичност и вътрешна безпротиворечивост. От значение е и факта, че
свидетелят е работел дълги години с ищеца, включително в релевантния период, като е бил
свидетел на условията, при които са били извършвани множеството подготовки, обучения,
включително и тези, свързани с стрелби. Нещо повече, като взводен командир, самият
свидетел също е участвал в такива стрелби, поради което и пресъздава лични възприятия от
условията на работа.
Показанията на свидетеля Г., кореспондират изцяло и на показанията свидетеля Р.П.,
който също е работел в дивизиона в гр. *** от 2013г. От показанията на свидетеля Р.П. се
установява, че ищецът е имал оплаквания за проблем със слуха, който с времето се
задълбочавал, имал паник – атаки, загуба на ориентация. Много пъти се случвало, ако
трябва да предаде някаква информация, да предава само част от нея, осъзнавайки, че не е
цялата, защото не е успявал да я чуе. Молил се също така, ако нещо е пропуснал и някой от
колегите му разбере, да я предаде. Установява се също така, че проблемите първоначално
касаели едното ухо на ищеца, който се оплаквал, че не чува добре с него, както и че шумът
от изстрелите го чувал дисконфортно. Това наложило оперативна намеса, след която, обаче,
ищецът се оплакал, че не се оправя. Преди да напусне казал, че вече не издържа.
В корелация с показанията на Г., и свид. П. сочи, че едва след напускането на Д. през
2019г., и преди да напусне самият свидетел, били закупени антифони за предпазване на
слуха по време на стрелби.
Съдът даде вяра и на този свидетел, като отчете житейската логика в тях, липсата на
вътрешни противоречия и съответствието им с показанията на другия разпитан свидетел Г..
И този свидетел е очевидец на условията на работа, при които ищецът е изпълнявал
задълженията си, докато е работел във военното формирование, което допълнително
мотивира съда да кредитира твърденията му в тази насока.
Съдът кредитира и заключението на приетата по делото СМЕ, като съобрази, че
вещото лице е отговорило в пълнота на поставените въпроси относно здравословното
състояние на ищеца и наличието на причинно – следствена връзка между работата, която
същият е изпълнявал по време на военната си служба и уврeждането на слуха му.
Съгласно заключението на СМЕ:
Ищецът Д. Д. е постъпил клинично здрав на работа /по анамнестични данни и данни от
справка на РЗОК. Индикацията за заболяването се появява през месец ноември 2011г. по
3
време на занятие по ОПСО, по време на изпълнение на първо упражнения от стрелбите с АК
– 47 по време на нощна стрелба, когато ищецът усетил силна болка в ушите от шума и
кръвотечение от лявото ухо. Не обърнал внимание на това и продължил изпълнението на
упражнението. При поведения по-късно УНГ – преглед е установена перфорация на лявата
тъпанчева мембрана и хлътване на дясната тъпанчева мембрана. От лявото ухо изтичал
гноен ексудат, който по-късно станал миризлив и в периода 2013-2015г. се формирал като
хроничен гноен отит.
Данните от клиничния преглед и направените клинични изследвания /аудиометрия от
11.06.2020г./, специализирани УНГ консултации /10.06.2020г./, протоколи на МК
/17.06.2020г./, КТ на средното ухо /14.07.2017г./, УНГ експертиза /24.10.2016г./,
аудиометрично изследване /02.03.2023г./ показват, че се касае за тежка практическа глухота,
световъртеж от централен произход и централен отоневрологичен синдром във фаза на
субкомпенсация, с лабиринтна дисфункция в ляво, които са в причинна връзка с
изпълняваните от ищеца специфични задължения и системните шумово-вибрационни
въздействия при изпълнение на военната служба. Прогнозата на настъпилите увреждания е
неблагоприятна, тежка е невъзвратима.
Съгласно заключението - към настоящия момент ищецът Д. Д. е с трайно увредено
здравословно състояние: с пълна загуба на служа на лявото ухо, затруднена комуникация в
битовата среда, невъзможност да комуникира в работната среда поради трайното,
прогресивно и невъзвратимо двустранно увреждане на слуха, почти постоянния субективен
шум в ушите, периодичните отоневрологични /вестибуларни/ кризи, артериална хипертония,
паническо разстройство.
В съдебно заседание вещото лице допълва експертизата си при отговорите на
зададените от страните въпроси, като уточнява, че за дясното ухо има отделни слухови
острови, което означава, че е на границата на пълна загуба на слуховата чувствителност и на
това ухо. Загубата на слуха е крайно неблагоприятна, включително за комуникация. Най-
сетне, вещото лице изразява становище, че е налице причинно-следствена връзка между
паник- атаките и загубата на слуха, макар изрично да подчертава, че за това могат да се
произнесат съответните специалисти /психиатри/.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по СМЕ, включително и
допълненията, направени от вещото лице в съдебна зала, като тук е моментът съдът да
посочи, че кредитира изяло и медицинската документация, представена от ищеца и от
ответника, която е ползвана от вещото лице при изготвяне на заключението.
Именно на база така даденото заключение и допълненията на вещото лице, съдът прие
за безспорно установено, че към настоящия момент при ищеца е налице: тежка практическа
глухота, световъртеж от централен произход и централен отоневрологичен синдром във
фаза на субкомпенсация, с лабиринтна дисфункция в ляво, като прогнозата на настъпилите
увреждания е неблагоприятна, тежка е невъзвратима. Прие също така, че към настоящия
момент ищецът Д. Д. е с трайно увредено здравословно състояние: с пълна загуба на слуха
на лявото ухо, затруднена комуникация в битовата среда, невъзможност да комуникира в
4
работната среда поради трайното, прогресивно и невъзвратимо двустранно увреждане на
слуха, почти постоянния субективен шум в ушите, периодичните отоневрологични
/вестибуларни/ кризи, артериална хипертония, паническо разстройство.
Нещо повече, съдът прие за установено, че за дясното ухо има отделни слухови
острови, което означава, че това ухо е на границата на пълна загуба на слуховата
чувствителност, като загубата на слуха е крайно неблагоприятна включително за
комуникация.
Базирайки се както на заключението на СМЕ, така и на показанията на свидетелите,
съдът прие за безспорно установено наличието на причинна връзка между така установените
телесни увреждания и изпълняваните от ищеца специфични задължения при изпълнение на
военната служба, свързани с подлагането на системни шумово-вибрационни въздействия.
Т.е., налице е причинно-следствена връзка между здравословното състояние на ищеца, в
частност причинените увреждания и изпълнението на службата, респективно, същите са
причинени при изпълнение на службата.
Що се отнася до вида на релевантната телесна повреда, свързана със загубата на слуха,
съдът прие, че същата представлява тежка телесна повреда - постоянна глухота по смисъла
на закона. В тази насока съобрази трайната съдебна практика, обективирана в ППВС №
3/1979г., съгласно която: за да се определи загубата на слуха като тежка телесна повреда, не
се изисква цялостна загуба на слуховата функция и на двете уши. Необходимо е увреденият
да не може да възприема от съвсем близко разстояние обикновени по сила звукови сигнали
или говор. Минималното запазване на слуховата способност, която практически не ползва
увредения, е глухота по смисъла на закона. Законът изисква глухотата да е постоянна, т.е.
повредата на слуховата функция да е от такова естество, че не съществува перспектива за
нейното възстановяване или подобряване.
Имено подобно състояние при ищеца се установява както от гласните доказателствени
средства, така и от заключението на СМЕ, която категорично сочи, че при лявото ухо е
налице пълна загуба на слуха, а при дясното, макар към момента да са налице отделни
слухови острови, и това ухо е на границата на загубата на пълна загуба на слуховата
чувствителност, като загубата на слуха е крайно неблагоприятна, включително за
комуникации. Вещото лице е категорично, че прогнозата на настъпилите увреждания е
тежка и невъзвратима, като при ищеца е налице затруднена комуникация в битовата среда,
както и в работната среда, именно поради трайното прогресивно и невъзвратимо двустранно
увреждане на слуха и почти постоянният субективен шум в ушите, наред с останалите общи
увреждания /вестибуларни кризи, артериална хипертония, паническо разстройство/.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗОВСРБ - на военнослужещите се изплаща
еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка
телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, причинени
при или по повод изпълнение на военната служба.
В случая е налице причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в пълна загуба на
слуха – постоянна глухота, поради което на ищеца се следват 10 брутни месечни
5
възнаграждения.
Налице са и условията на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е
необходимо установяването по делото на следния фактически състав – виновно
противоправно поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил
извършването на определена работа и причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа вреди в правната сфера на военнослужещ в релевантния период на
възникване на телесната повреда, наличието на причинна връзка между поведението на
виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
В конкретния случай, безспорно се установява, че в периода на многогодишната
военна служба на ищеца, същият е изпълнявал задълженията си, като е бил подложен на
системни шумово-вибрационни въздействия при изпълнение на военната служба, без на
последния да са били осигурявани предпазни средства, които да предотвратяват увреждане
на слуха. Това задължение е било изключително и само на МО, в частност на негови
служители, като именно това бездействие е довело до причиняване на тежката телесна
повреда при ищеца, изразяваща се в постоянна глухота.
Видно от представените по делото: служебна бележка и удостоверение от Военно
формирование 39220 към Сухопътни войски при МО, брутното възнаграждение, получено
от ищеца за пълен отработен месец преди освобождаването му от военна служба, е в размер
на 1652,64 лева.
10 брутни възнаграждения възлизат на 16526,40 лева, която се следват на ищеца като
обезщетение за причинената тежка телесна повреда при изпълнение на военната служба.
Обстоятелството, че към настоящия момент ищецът е освободен от военна служба не
води до недопустимост или неоснователност на предявения иск, като възражението на
ответника в тази насока се явява неоснователно. Използвайки термина „военнослужещ”, за
да индивидуализира лицата, които имат право на обезщетение по реда на чл. 233 ЗОВСРБ,
законодателят е имал за цел да отграничи служителите в МО по трудов договор и
военнослужещите въз основа на договор за военна служба, какъвто е налице и в случая по
отношение на ищеца. Отделно, качеството „военнослужещ”, който законодателят използва в
разпоредбата на чл. 233 ЗОВСРБ, според този състав, следва да е налице към момента на
причиняване на телесната повреда, не и към настоящия момент.
Неоснователно е и възражението на ответника, че процесуалната и материална
6
легитимация принадлежи на Сухопътни войски, в чийто състав е военно формирование
38220 – гр. ***, където е служил ищецът, въпреки обстоятелството, че Сухопътни войски е
самостоятелно юридическо лице по смисъла на чл. 60д от ЗОВСРБ.
По делото не се спори, а и видно от представените от ищеца договори за военна
служба, същите са сключени с МО, поради което именно министерството е процесуално и
материално легитимирано да отговоря по предявения иск.
Най-сетне, неоснователно е и възражението на ответника във връзка с неспазване реда
за изплащане на обезщетение на основание чл. 233, ал. 1 ЗОВСРБ, вр. чл. 17 от Наредба №
Н-12/12.04.2010г.
В разпоредбата на чл. 233, ал. 5, изр. 1 ЗОВСРБ законодателят е предвидил субективно
право за военнослужещите да търсят обезвреда на претърпените от тях вреди по общия
исков ред, наред с правото им да получат обезщетение по реда на чл. 233, ал. 1 ЗОВСРБ, т. е.
наред с предвидения административен ред, изрично е открита възможността за търсене на
обезщетение за вреди направо по исков ред, чрез предявяване на иск с правно основание чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД. Алтернативността на тези две възможности се потвърждава от изр. 2 на
разпоредбата на чл. 233, ал. 5 ЗОВСРБ, според което при прибягване до общия ред за
търсене на обезщетение и в случай че се стигне до присъждане на такова от съда, при
определяне на размера му следва да се приспадне евентуално полученото преди това
обезщетение от органа по назначаването по реда на чл. 233, ал. 1 ЗОВСРБ, т. е.
предвидените административен и общ исков ред могат да се кумулират. След като законът
предвижда случаи на кумулирането им, то отказът на органа по назначаването за изплащане
на обезщетение по чл. 233, ал. 1 ЗОВСРБ не е елемент от фактическия състав за пораждане
на правото на търсене на обезщетение по общия ред. Не само отказът за изплащане на
обезщетение по административен ред, а въобще развило се такова производство по чл. 233,
ал. 1 ЗОВСРБ, завършило с изплащането на определено обезщетение, не е предпоставка за
предявяване на иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 233, ал. 5 ЗОВСРБ, доколкото
нито в закона, нито в подзаконовата нормативна уредба е предвидено такова изискване.
Изплащането на обезщетение по чл. 233, ал. 1 ЗОВСРБ е предвидено от законодателя като
резултат от осъществяването на едно административно производство пред органа по
назначаването, като неговите етапи са регламентирани в издадената въз основа на
делегацията на чл. 235 ЗОВСРБ Наредба № Н-12/12.04.2010 г. /обн. ДВ, бр. 32/27.04.2010 г. /
Подаването на заявление по чл. 17, ал. 1 от Наредбата, обаче, има правопораждащ ефект
спрямо започването на административното производство по чл. 233, ал. 1 ЗОВСРБ и е
елемент от неговия фактически състав, а не от фактическия състав за пораждане на правото
за предявяване на иск по общия ред /в този смисъл е Решение № 47 от 10.06.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1696/2020 г., IV г. о., ГК/.
С оглед на всичко изложено, съдът счита, че предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата от 16526,40 лева, доколкото ищецът претендира обезщетение в размера на 10 брутни
заплати, и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 16770 лева , или за сумата
от 243,60 лева, като неоснователен.
7
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и ищецът, съответно на уважената
част на иска, и ответникът, с оглед отхвърлената част на иска.
Ищецът доказва и претендира разноски в размер на 3000 лева – адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение за неоснователно. Конкретната хипотеза попада под нормата на
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която предвижда минимален размер на възнаграждението при защита на
правен интерес от 10 000 до 25 000 лева – 1300 лева и 9 % върху горницата над 10 000 лева.
Т.е., минималното адвокатско възнаграждение е в размера на 1894 лева. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, която е завишена, съдът счита, че уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева не е прекомерно.
С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на 2956,42 лева с оглед уважената част на иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
съда следващата се държавна такса по уважената част на иска, т.е. сумата от 661,06 лева.
Ответникът следва да заплати по сметка на съда и разноски, сторени за изплащане на
възнаграждение на вещо лице по СМЕ, с оглед уважената част на иска, а именно: сумата от
665,19 лева.
Ответникът не е сторил разноски по делото.
С оглед факта че ответникът е представляван в производството от юрисконсулт, на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
С оглед на това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 1,45 лева с оглед отхвърлената част на иска.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА **** на Р.Б. с адрес: *****, да заплати на Д. И. Д. ЕГН ********** с адрес:
гр. ***, жк. „*****, на основание чл. 233, ал. 5, вр. ал. 1 ЗЗОВСРБ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата
от 16526,40 лева /шестнадесет хиляди петстотин двадесет и шест лева и 40 стотинки/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на причинена при
изпълнение на военната служба тежка телесна повреда, ведно със законната лихва, считано
от 27.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 16770 лева, или за сумата от 243,60 лева, като
неоснователен.
8
ОСЪЖДА **** на Р.Б. с адрес: ******* да заплати на Д. И. Д. ЕГН ********** с
адрес: гр. ***, жк. „*****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2956,42 лева /две
хиляди деветстотин петдесет и шест лева и 42 стотинки/ - разноски, сторени в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА **** на Р.Б. с адрес: ******* да заплати по сметка на Софийски районен
съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 661,06 лева /шестстотин шестдесет и един
лева и 06 стотинки/ – разноски за държавна такса, както и сумата от 665,19 лева
/шестстотин шестдесет и пет лева и 19 стотинки/ – разноски за възнаграждение за вещо
лице, сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА Д. И. Д. ЕГН ********** с адрес: гр. ***, жк. „***** да плати на **** на
Р.Б. с адрес: *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1,45 лева /един лев и 45
стотинки/ - разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9