№ 114
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20223000500260 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на М. ИВ. Т. срещу решение № 345/18.03.2022 г. по гр.д.№
2080/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което Прокуратурата на Република
България е осъдена да му заплати сумата от 4000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди: оскърбление и
потиснатост, напрежение и тревожност в резултат на незаконно повдигнато
обвинение по досъдебно производство № 1106/2017 г. по описа на II РУ на
ОД на МВР Варна, пр. пр. № 11218/2017 г. на РП Варна, по което на ищеца са
били наложени мерки за неотклонение, както следва: задържане под стража
от 01.09.2017 г. до 01.05.2018 г. и подписка от 01.05.2018 г. до 12.08.2018 г. и
което е прекратено с постановление от 24.08.2020 г., на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, както и сумата от 10 лева, представляваща сторените разноски:
платена държавна такса, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и е отхвърлен
иска за горницата над сумата от 4000 лева до пълния претендиран размер на
сумата от 130000 лева, представялваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди: оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност
в резултат на незаконно повдигнато обвинение по същото досъдебно
1
производство, по което са му били наложени мерки за неотклонение, както
следва: задържане под стража от 01.09.2017 г. до 01.05.2018 г. и подписка от
01.05.2018 г. до 28.08.2018 г. и което е прекратено с постановление от
24.08.2020 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната
лихва върху присъдената сума и върху горницата до претендираната сума от
01.09.2017 г. до 28.08.2020 г. Оплакванията са за неправилност, с твърдения
за занижен размер на присъденото обезщетение и за неправилно отхвърляне
на претендираната законна лихва от влизане на прокурорския акт в сила на
04.09.2020 г. до постановяване на процесното решение върху присъденото
обезщетение сумата от 4000 лева.
Отговор на въззивната жалба не е подаден.
Постъпила е и въззивна частна жалба, подадена от пълномощника на М.
ИВ. Т. против определение № 1510/14.04.2022 г. по гр.д.№2080/21 г. на
Окръжен съд - Варна, с което е оставена без уважение подадената от М. ИВ.
Т. молба по чл.248 от ГПК за изменение на решение № 345/18.03.2022 г. по
гр.д.№ 2080/2021 г. на Окръжен съд – Варна, чрез присъждане на разноските,
сторени от ищеца за адвокатско възнаграждение. Оплакванията са за
неправилност, с молба за отмяна.
Становище по частната жалба не е подадено.
Жалбите са подадени в срок и от надлежна страна и са процесуално
допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в
тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена
следната фактическа обстановка:
Предявен е иск от М. ИВ. Т. срещу Прокуратурата на Република
България за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 130000 лева, в резултат на незаконно повдигнатото обвинение и
наложени мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „подписка“, с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Оспорвайки иска, ответникът твърди, че в периода от 2018 г. до 2020 г.
ищецът е изтърпявал мярка за неотклонение по друго досъдебно
производство, а ищецът е многократно осъждан.
Не се спори между страните, установява се от приложените писмени
доказателства, че с постановление от 01.09.2017 г. по ДП 1106/2017 г. на II РУ
2
на ОД МВР Варна ищецът е привлечен като обвиняем, за престъпление по
чл.142а, ал.3, пр.2 НК. С постановление от 24.08.2020 г., влязло в сила на
4.09.2020 г. производството е прекратено. Безспорно е, че в рамките на
досъдебното производство спрямо ищеца са приложени мерки за
неотклонение: „задържане под стража“ - от 01.09.2017 г. до 01.05.2018 г. и
„подписка“ - от 01.05.2018 г. до 28.08.2020 г.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът приема,
че искът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е доказан по основание.
При определяне на размера на имуществените вреди, настъпили от
незаконното обвинение значение имат тежестта на престъплението, за което е
било повдигнато незаконно обвинение, неговата продължителност,
интензитета на мерките на процесуална принуда, продължителността на
извършените процесуални действия, както и начинът, по който обвинението
се е отразило върху пострадалия.
Безспорно е по делото, че престъплението по чл. 142а, ал. 3, пр. 2 НК, за
което е повдигнато обвинение е тежко по смисъла на НК и за него се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години.
Наказателното производство е продължило около три години. С определение
от 04.09.2017 г. по ЧНД № 3969/2017 г. на РС Варна спрямо ищеца е
приложена мярка за неотклонение "задържане под стража", изменена в
подписка, считано от 01.05.2018 г. С определение от 13.08.2018 г. по ЧНД №
3656/2018 г. на ВРС по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение
"задържане под стража" по друго обвинение, а с постановление от 27.05.2019
г. на РП Варна мярката за неотклонение по процесното обвинение "подписка"
е отменена.
В рамките на досъдебното производство са съставени два протокола за
извършени с ищеца процесуални действия. Безспорно е установено по делото,
че ищецът е бил многократно осъждан за различни престъпления и
понастоящем се намира отново в затвора.
Показанията на свид. П.Д. - майка на ищеца и свид.С.П. установяват, че
ищецът бил уплашен, че ще получи голяма присъда за нещо, което не е
направил.
С оглед всички доказателства по делото, съдът приема, че справедливият
размер на обезщетението е 4000 лв. За разликата до претендираните 130000
3
лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Посочената сума
отговаря на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Неоснователна е подадената частна жалба против определение №
1510/14.04.2022 г. по гр.д.№2080/21 г. на Окръжен съд - Варна, с което е
оставена без уважение подадената от М. ИВ. Т. молба по чл.248 от ГПК за
изменение на решение № 345/18.03.2022 г. по гр.д.№ 2080/2021 г. на Окръжен
съд – Варна, чрез присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение.
Правилен е изводът на съда, че след приключване на съдебното заседание,
страните не могат да ангажират нови доказателства, вкл. и във връзка със
своевременно направени искания, поради което определението следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 345/18.03.2022 г. и определение №
1510/14.04.2022 г. по гр.д.№ 2080/2021 г. на Окръжен съд – Варна.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4