№ 94
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100502096 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 294695/21.07.2021г. от
“Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, чрез адв. Н.Б., против решение
№ 262101/29.06.2021г. по гр.д. № 241/2021г. на ХХ състав на ВРС, с което дружеството е
осъдено да заплати на Н. Т. ДЖ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Н.Р." № ***,
сумата от 105,55 лв., представляваща платена на 28.12.2020 г. при първоначална липса на
основание стойност на електроенергия, начислена за периода от 05.07.2017 г. до 04.07.2018
г., след извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул.
Н.Р. № 22, ет.3, ап. 7, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за което е
издадена фактура № **********/09.12.2020 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД и
сумата 350, 00 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Считайки обжалваното решение за неправилно, необосновано и в разрез със събрания
в хода на процеса доказателствен материал, се моли бъде отменено и вместо това да бъде
отхвърлен предявиня иск, ведно с присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. Т. ДЖ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Н.Р." № ***, чрез адв. Ст.ДЖ., в който оспорва
постъпилата въззивна жалба, като неоснователна. Първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно, отговаря на изискванията на материалния и процесуалния
закон. Моли да бъде потвърдено. Иска да му бъдат присъдени сторените разноски.
В с.з. на 26.10.2021г. „Енерго Про Продажби” АД, чрез адв. Н.Б. поддържа
въззивната си жалба, а Николай Тонков Д., чрез адв. Ст.ДЖ.-писмения си отговор..
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
1
В исковата си молба Н. Т. ДЖ., чрез адв. Ст.ДЖ. излага, че е абонат на ответното
дружество по повод доставка на електрическа енергия. През м.декември 2020г. узнал, че се
претендира от него сумата от 105.55лв. по издадена фактура № **********/09.12.2020г. за
обект на потребление в гр. Варна, ул. „Н.Р.“, № 22, ет. 3, ап. 7 за периода от 05.07.2017г. до
04.07.2018г. Заплатил я на 28.12.2020г., за което е представил разписка №
0400012203260717/28.12.2020г. По информация от ответното дружество разбрал, че
представлява корекция на сметки и е служебно начислена. Сочи, че липсва правно
основание, което да обосновава претендирането й. Оспорва и правилното й определяне по
размер. Тя е произволно определена. Незаконосъобразно е начислена по компонент
„задължения към обществото“. Цената е платена без основание. Към датата на съставяне на
протокола за демонтаж, липсват предпоставки, даващи основание за корекции на сметките
му за минал период. Излага, че констативният протокол за извършената проверка от
служители на „Електроразпределение Север“ АД и изготвеното въз основа на него
становище за начисление на ел. енергия са частни документи, които нямат обвързваща сила.
Наред с това навежда доводи за неравноправност на клаузите от общите условия на
ответното дружество от 2007г. Моли се да бъде осъдено „Енерго-Про Продажби“ АД да му
заплати сумата от 105.55лв., получена от ответника без основание, в хипотезата на чл. 55,
ал. 1 ,предл. 1 от ЗЗД, по начислена корекция на сметка по фактура №
**********/09.12.2020г. в периода от 05.07.2018г. до 04.07.2018г. , ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-08.01.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Енерго – Про Продажби” АД, чрез адв. Н.Б.. Ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното
дружество за потребена електроенергия. Посочва, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия, като ответното дружество
изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. В резултат на извършена техническа
проверка в обекта на ищеца е установено, че в обекта е доставена електрическа енергия,
която не е заплатена. Съгласно констативен протокол от извършена експертиза в БИМ, ГД
„Мерки и измервателни уреди“, РО-Варна, е установено ,че е била осъществена намеса в
софтуера на електромера. На тази основа „Електроразпределение Север“ АД е съставило
становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява точното количество
неотчетена електрическа енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Ответното дружество
заявява, че процесната сума се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ, като с процесната
фактура е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в
скрития регистър. В условията на евентуалност се позовава на чл. 183 ЗЗД.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира сторените по делото разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от констативен протокол № 1104368/04.07.2018г. служители на „ЕРП Север“
АД са извършили проверка на средството за търговско измерване отчитащо
електроенергията доставяна в горепосочения обект на потребление. Констатирани са
показанията по тарифа 1.8.1. и 1.8.2., но са установени показания и по тарифа 1.8.3 от
26889кВтч. Показанията по тарифа 1.8.4 са посочени като нулеви, а по тарифа 1.8.0.-
43661кВтч. Електромерът, отчитащ потребяваната в обекта на ищцата електроенергия е
демонтиран и изпратен за проверка в БИМ в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба
№ 507666. Монтирано е ново и изправно СТИ. Протоколът е подписан от съставителите и
двама свидетели-съседи от адреса, без забележки.
Извършена е метрологична експертиза от БИМ, РО-Варна и е издаден протокол №
1700/16.07.2019 год., видно от който след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера
е констатирала намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва
да ес състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия се
2
разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 26889 кВтч. Електромерът съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването
на ел. енергията.
Съгласно представеното по делото становище на Специалист „ЕК“ при ЕРП Север за
начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол № 1700/16.07.2019 год.,
от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия от 567кВтч за периода 05.07.2017 год. – 04.07.2018 год.
Издадена е и фактура № **********/09.12.2020г. за периода от 05.07.2017г. до
04.07.2018г. за сумата от 105.55 лева. Няма спор между страните и се установява от
представената разписка № 0400012203260717/28.12.2020г., че сумата от 105.55лв. е платена
от Н. Т. ДЖ..
От констативен протокол № 11189429/04.11.2016 год. е видно, че в обекта на ищеца е
монтиран проверявания електромер с фабричен номер 1114021666932162. В протокола са
отгразени показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2, посочени като нулеви, но не е отразено
какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по регистри 1.8.3 и 1.8.0.
Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по допуснатата СТЕ. В
заключението е посочено, че СТИ е тип МЕ 162, „Искра емеко“, с фабрични настройки да
показва потребената ел.енергия по двата визуализиращи се на екрана регистри- 1.8.1 и 1.8.2.
Натрупаното в регистър 1.8.3. количество ел.енергия според вещото лице е възможно да
бъде отразено там само след човешка намеса, чрез софтуерно проникване в паметта на
електромера, през инфрачервения порт. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на
количествата ел.енергия по тарифа 1.8.1 и 1.8.2. . Препрограмирането прехвърля ел.енергия
в скрития регистър 1.8.3, което не е визуализирано на екрана при редовен отчет от
инкасатора и не се заплащат. По фактура **********/09.12.2020г. са начислени за периода
от 05.07.2017г. до 04.07.2018г. 567кВтч ел.енергия. Извършените изчисления по посочената
фактура са математически точни-105.55лв. с ДДС. Електромерът не е тип „СМАР“ и не е
включен в системата за дистанционен отчет. . Не е възможно да се определи с точност
началната дата на въздействието. Взет е максимално допустимия по чл. 50 от ПИКЕЕ. .
Във въззивната инстанция са представени от въззиваемия решения №
236/16.01.2020г. по гр.д. № 12452/2019г. на 43-ти състав на ВРС и решение №
260339/13.08.2020г. по в.гр.д. № 829/2020г. на ВОС-ГО, по воденото между същите страни,
на осн. чл. 124 от ГПК дело, за приемане за установено, че Н. Т. ДЖ. не дължи сумата от
4900.00лв. по фактура № *********/25.07.2019г., на обща стойност 5005.76лв., за периода
от 05.07.2017г. до 04.07.2018г. , представляваща стойност на начислената без правно
основание ел.енергия за обекта в гр. Варна, ул. „Н.Р.“, № 22, ет. 3, ап. 7, с кл. № **********
и аб. № **********. Исковата претенция е уважена.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго про
Продажби” АД следваше да установи при условията на пълно и главно доказване на
валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или
електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазен реда за извършване на
проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно
действие на потребителя, че е използвана правилната методика за определяне на стойността
на така потребеното количество ел.енергия, дължимо на посоченото от страната основание.
Следва да бъде прието, че към датата на проверката-04.07.2018г. и периода на
корекцията от 05.07.2017г. до 04.07.2018г. Н. Т. ДЖ. е имал качеството битов клиент, който
купува електрическа енергия за собствени битови нужди по смисъла на § 1 т. 2а от ЗЕ.
Като основание за дължимостта на сумата от 4162.76лв. е посочена от ищцовото
дружество разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ /отм. 2018г./, евентуално чл. 183 от ЗЗД.
3
В конкретния казус следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ,
ПИКЕЕ регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Или, с тази норма законодателят е предвидил, че с ПИКЕЕ следва да бъдат
регламентирани както процедурата по установяване на неточното измерване, така и
последиците при констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните
мрежи“ са разписани както правила относно реда на извършване на проверките и тяхното
документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл. 45/, така и правила за коригиране на сметките
съобразно причината, довела до неизмерване/неточно измерване на потребяваната
ел.енергия. Целта е да се гарантират правата на потребителите при реализиране на
отговорността им за заплащане на потребената ел.енергия в хипотезите, в които не следва да
се установява виновно поведение от тяхна страна. Но разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 –
56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.). На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение-в случая 14.02.2017г. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност
нормата на чл. 47 са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена на 04.07.2018г., тоест след тяхната отмяна. В
същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи процедурата по
извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на
чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени
корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.
Дори и да се приеме противното, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 50 от
ПИКЕЕ /отм. 2018г./. В чл. 50 от ПИКЕЕ /отм. 2018г./ е предвидено, че в случаите на
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната
мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за
времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една
година. Може да бъде прието, че не е налице тази хипотеза. СТИ не е било
параметризирано да отчита по повече от две тарифи, като при положение, че абонатът е
битов, недоказано е обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е
отчетена електроенергия в регистър 1.8.3. Вещото лице по изслушаната СТЕ стъпва върху
констатациите в КП № 1700/16.07.2019г., че това се дължи на неправомерно софтуерно
вмешателство в параметризацията на електромера, но по делото не се установява че
допълнително начисленото количество ел.енергия е преминало през измервателната система
на електромера след монтажа му. Достигайки до този извод съдът има предвид протокола за
монтаж на проверявания електромер № 11189429 от 04.11.201г. Видно от този протокол,
показанията по тарифа 1.8.1 и 1.8.2 при монтажа на проверявания електромер са нулеви, но
липсва удостоверяване, че няма регистрирана ел.енергия по 1.8.3. Не следва да бъде ценено
заявеното от вещото лице по допуснатата СТЕ, че при монтирането на нов електромер, щом
показанията по 1.8.1 и 1.8.2 са нулеви, следователно и всички останали тарифи /регистри/ са
също с нулев отчет.
По настоящото дело в условията на евентуалност се изтъква от “Енерго-Про
Продажби” АД, че сумата от 105.55лв. се дължи на осн. Чл. 183 от ЗЗД. Може да се приеме,
че при отсъствието на специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите
правила на чл. 183 от ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане
4
цената на доставената стока, купувачът по договор за продажба следва да понесе своята
договорна отговорност. В дадения случай наличието на процесното количество
електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3. на електромер с фабричен №
1115031800819646 е установено именно с Констативен протокол № 1700/16.07.2019г. на
БИМ, РО-Варна, който е официален свидетелстващ документ и съгласно който при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие
на преминала енергия, която не е визуализирана на дисплея. След като не се установява
обаче, че начисленото количество е натрупано по 1.8.3. след монтажа на СТИ в обекта с аб.
№ **********, и кл. № **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Н.Р.“, № 22, ет. 3, ап. 7, ищецът
не следва да отговаря за сумата от 105.55лв. Тя е недължимо платена от него. Съдът има
предвид още, че с влязло в сила на 13.08.2020г. решение № 236/16.01.2020г. по гр.д. №
12452/2019г. на 43-ти състав на ВРС е прието за установено, че Н. Т. ДЖ. не дължи на
„Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 4900.00лв. по първоначално издадената фактура №
**********/25.07.2019г. в общ размер на 5005.76лв., но след частично оттегляне на иска, за
същия обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Н.Р. № 22, ет.3, ап. 7, с клиентски
№ ********** и абонатен № **********, за същия период от 05.07.2017г. до 04.07.2018г.,
по същия КП № 1104368/04.07.2018г. и същия протокол на БИМ № 1700/16.07.2019г., т.е.
при общ юридически факт, от които правоотношението и по настоящото дело произтича.
Исковата претенция е основателна.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските.
При този изход на спора в тежест на въззивното дружество следва да бъдат
възложени разноските за въззивната инстанция в размер на 300.00лв., представляващи
заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие и списък за разноските по чл. 80
от ГПК, на осн. Чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262101/29.06.2021г. по гр.д. № 241/2021г. на ХХ
състав на ВРС, с което “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г е осъдено да
заплати на Н. Т. ДЖ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Н.Р." № ***, сумата от 105,55
лв., представляваща платена на 28.12.2020 г. при първоначална липса на основание
стойност на електроенергия, начислена за периода от 05.07.2017 г. до 04.07.2018 г., след
извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Н.Р. №
22, ет.3, ап. 7, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за което е издадена
фактура № **********/09.12.2020 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД и сумата 350, 00
лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, „Варна Тауърс – Г”, бул . „Владислав Варненчик“ № 258,
представлявано от Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Даниела Димитрова, да заплати на
П.КР.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „ЕВ.Г.“ № 32, ап. 7 разноски за въззивната
инстанция в размер на 300.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.
1, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6