№ 2594
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110212237 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Е. С. М., ЕГН: **********, чрез
адв. Я. С., срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 6542474, издаден
от СДВР, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена административна санкция „Глоба“ в
размер на сумата от 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата е направено искане за отмяна на атакувания ЕФ, в подкрепа
на което се твърди, че обжалваният ЕФ е издаден в нарушение на закона и
процесуалните правила. Твърди се, че на мястото на твърдяното нарушение
няма действащ Генерален план за организация на движението, от който да е
видно, че са съгласувани, утвърдени и влезли в сила по съответни яред пътни
знаци и маркировки, респ. ако е имало знак указващ скоростта за движение на
МПС, то същият се твърди че не е поставен правилно. Описаната в ЕФ
фактическа обстановка се оспорва. Оспорва се използването на АТСС с оглед
установените за това правила, вкл. се сочи, че не е попълнен протокол за
използване на АТСС и снимка. Заявява се също, че ЕФ е връчен от лице, което
не може да се установи дали има правомощия за това, както и че в ЕФ не е
посочена марка и модел на АТСС.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява,
представлява се ор процесуалне представител – адв. С., който поддържа
жалбата и направеното искане за отмяна на ЕФ. Претендират се разноски в
полза на страната.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, изпраща
1
представител – юрк. М.а, която изразява становище за неоснователност на
жалбата и претендира същата да бъде оставена без уважение. Направено е
искане за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.10.2022 г. в 14:36 ч. жалбоподателят Е. С. М., ЕГН: **********
е управлявал лек автомобил, марка ***************, който е негова
собственост. Управлявайки собствения си автомобил, жалбоподателят се
движил в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, до номер 326 (магазин
Хонда), с посока на движение от ул. „Кривински път“ към ул. „Околовръстен
път“, където по силата на закона (без нарочен знак) е било въведено
ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 50 км/ч,
което ограничение е в сила за населено място. При ограничение на скоростта
до 50 км/ч, на горепосоченото място автомобилът, управляван от
жалбоподателя е засечен да се движи със скорост от 71 км/ч., т. е.
превишаването на скоростта е с 21 км/ч. Нарушението е установено с
техническо средство CORDON с № MD1196, представляващо мобилна
система за видеоконтрол, като при определяне на скоростта на движение на
автомобила е приспаднат толеранс от 3 %. Към датата на извършване, респ. на
заснемане на нарушението, автоматизираното техническо средство за
видеоконтрол е било технически изправно и преминало съответната
метрологична проверка. За така установеното превишаване на скоростта е
издаден ЕФ Серия К № 6542474, с който на жалбоподателя е наложена
„Глоба“ в размер на сумата от 200 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП – за извършено при условията на повторност
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Към датата на нарушението Е. М.
е бил санкциониран с ЕФ Серия К № 3297797, с който на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лева
за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, извършено на 18.12.2019 г.,
като този ЕФ е влязъл в сила на 29.12.2021 г. ЕФ Серия К № 6542474 е връчен
на жалбоподателя, който го обжалва понастоящем.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 6542474; снимков материал; справка
относно собственост на автомобил; заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г.;
протокол от проверка № 08-СГ-ИСИС от 15.03.2022 г.; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване; решение за одобрение на типа на уреда за
измерване; протокол от 28.10.2022 г. за използване на автоматизирано
техническо средство и снимка на АТСС; списък с намерени фишове;
сертификат; справка за нарушител/водач; ЕФ Серия К № 3297797; списък с
фишове.
Приобщените по реда на чл. 283 от НПК и приложени по делото
доказателствени източници съдържат еднопосочна и непротиворечива
информация, въз основа на която се формира несъмнен извод за
2
гореописаните факти. Събраните доказателства по делото са достатъчни по
обем за изясняване на обективната истина по случая, като липсва основание за
съмнение в тяхната достоверност. От приложения снимков материал се
установява извършеното нарушение, както и автомобилът, при управление на
който то е било допуснато. Видно от приложения снимков материал е, че
географските координати на мястото на извършване на нарушението напълно
кореспондират с тези, които са описани със съответните административни
адреси в атакувания понастоящем ЕФ. Установява се без съмнение и мястото,
на което АТСС е било поставено, като техническото средство е мобилно, но
активирано в стационарен режим на заснемане. В тази връзка е приобщен
протокол за използван на АТСС, приложение към който са и наличните по
делото снимки на АТСС. По делото са събрани достатъчно доказателства
относно мястото на извършване на нарушението, за което е установено без
съмнение, че съвпада с описаното в ЕФ и за което към датата на процесното
нарушение е установено, че се намира на територията на населено място.
Последното става ясно, както от приложена по преписката снимка. Освен това
самото АТСС разполага с GPS приемник, като при поставяне началото на
работния процес на АТСС, с него се установяват с точност георграфските
координати на мястото и посоката на заснемане, респ. мястото на извършване
на нарушението и тези данни се отразяват автоматично в снимковия материал,
изводим от техническото устройство.
Въз основа на писмените доказателства се събраха достатъчно сведения
относно автопатрула, който е монтирал и настроил АТСС, както и органите,
които са извършили последващ контрол относно съхранението на данните от
АТСС. От приложените писмени доказателства се установява, че АТСС, с
което е установено нарушението представлява мобилно техническо средство,
което към датата на процесното нарушение е било технически изправно и
преминало съответната метрологична проверка. Видът и номерът на АТСС е
ясно посочен в протокола за използване на АТСС и същият напълно
кореспондира с останалите доказателства по делото, вкл. с тези, въз основа на
които се установява техническата изправност на заснемащото устройство.
От доказателствата по делото става ясно, че на 28.10.2022 г.
жалбоподателят е бил собственик на процесното МПС, като в случая не е
подадена декларация от него, за това друго лице да е управлявало автомобила.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.
Съдът извърши проверка, както относно изтъкнатите в жалбата доводи за
отмяна на ЕФ, така и извърши служебна проверка относно неговата
законосъобразност. В резултат от извършената проверка по случая не се
установява да са налице основания за отмяна на обжалвания ЕФ.
3
При издаването на ЕФ не са допуснати твърдените съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведен и в § 6, т. 63
от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. По силата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното заплащане, като образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Конкретният електронен
фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити: посочени са
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, а именно СДВР, мястото, датата,
точният час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът и
сметката на доброволното заплащане. В случая, разпоредбата на чл. 54 от
ЗАНН, уреждаща реквизитите на наказателното постановление, не е
приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при
нарушения, установени и заснети с техническо средство. Въпреки, че нормата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен
аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на
правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е
предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното
постановление, нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с
процедурата по тяхното съставяне. Посочването на марка, модел и на
техническите параметри на конкретния измервателен уред не е част от
задължителното съдържание на ЕФ. Задължително обаче е от
доказателствата по делото да бъде формиран несъмнен извод относно
конкретното техническо средство, с което е установено нарушението, неговите
вид и техническа изправност, което в случая е налице. Словесното описание
на нарушението, което е дадено в електронния фиш е ясно и съответства на
дадената от наказващия орган правна квалификация. Не е налице неяснота в
съдържанието на ЕФ и с оглед мястото на извършване на нарушението, тъй
като видно от ЕФ е, че същият съдържа достатъчно пълно и ясно описание на
мястото на нарушението, което дава възможност на санкционираното лице да
узнае в какво нарушение е обвинен, съответно кога и къде се твърди то да е
било извършено. От ЕФ става ясно, че нарушението е осъществено в гр.
София, по бул. „Ботевградско шосе“, до номер 326 (магазин Хонда), с посока
на движение от ул. „Кривински път“ към ул. „Околовръстен път“, което
4
напълно кореспондира с доказателства по делото относно мястото, където е
била извършена проверка и заснемане с АТСС на 03.09.2023 г.
От събраните доказателства става ясно, че в случая се касае до мобилно
техническо средство, като има пълна информация относно ползването на
техническото средство на 28.10.2022 г. за извършване на видеоконтрол на
скоростта на МПС, преминаващи в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, до
номер 326 (магазин Хонда), с посока на движение от ул. „Кривински път“ към
ул. „Околовръстен път“.
По делото са събрани доказателства, въз основа на които се установява, че
конкретното техническо средство е преминало съответната техническа
проверка и към датата на заснемане на конкретното нарушение същото е било
в изправност и годно да служи да заснемане на скоростта на движение на
МПС. Налице е снимков материал, както относно мястото на извършване на
нарушението, така и относно мястото, на което е било разположено
заснемащото техническо устройство с посочване на точни GPS координати,
като от доказателствата по делото става ясно, че техническото средство е било
временно разположено на участък от пътя и активирано в стационарен режим
на работа, а нарушението е установено в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. В отлика от твърдението на
жалбоподателя, в случая е съставен и изискуемияпротокол за използване на
АТСС ведно със снимков материал.
В случая превишаването на скоростта е заснето с техническо средство,
което записва и номера на автомобила, в съответствие разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от
страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното. Съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Съгласно дефиницията, дадена
в §6, т. 65 от ДР ЗДвП, понятието автоматизирано техническо средство
обхваща, както стационарните, така и мобилните автоматизирани технически
средства, т. е. случаите, при които се използва мобилно техническо средство,
временно разположено на участък от пътя, установяващо нарушението в
присъствие на контролен орган, който поставя началото и края на работния
процес, също попадат в обхвата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
В участъка от пътя, където то е било извършено е било действащото
ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно 50 км/ч за
населено място, което ограничение произтича по силата на закона и е
5
важимо в случай, че липсва пътен знак, предвиждащ отклонение от това
правило. Именно такова е и описанието, дадено в обжалвания ЕФ, където се
твърди да е допуснато нарушение на правило за движение по пътищата,
свързано с ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място. Ето защо
доводът на жалбоподателя за липса на т. нар. Генерален план е неотносим, тъй
като не се твърди нарушение на правило, което да е въведено с пътен знак или
маркировка, а на такова, което произтича от действието на самия закон.
От доказателствата по делото се установява, че автомобилът е
собственост на жалбоподателя и на псоочените в ЕФ дата, време и място е
управляван със скорост от 71 км/ч (след приспаднат толеранс от 3%), което
надвишава с 21 км/ч максимално допустимата по закон скорост.
Нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран е на формално
извършване, поради което съставомерността от обективна страна не зависи от
настъпване на вредни последици. Нарушението е извършено, след като с ЕФ
Серия К № 3297797, влязъл в сила на 29.12.2021 г., Е. М. е санкциониран с
налагане на глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗДвп, извършено на 18.12.2019 г.
От субективна страна деянието е осъществено виновно, при форма на
вина пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал, че извършва нарушение на
правилото за движение по пътищата, следващо по силата на закона и въпреки
това го е извършил, целейки по-бързо придвижване с управлявания
автомобил. Съдът приема, че административното нарушение е извършено,
както от обективна страна, така и от субективна страна, поради което
материалният закон е приложен правилно от административнонаказващия
орган.
С осъществените действия, жалбоподателят Е. М. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на административно нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, тъй като при избиране скоростта на движение,
като водач на пътно превозно средство е превишил скоростта от 50 km/h за
населено място, каквото ограничение е било в сила в посочения в ЕФ пътен
участък по силата на закона.
Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по
ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца.“. Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП „Водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва, както следва: за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.
Наложеното административно наказание се равнява на размера,
определен от нормата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, с оглед на което
законът е приложен правилно и в частта относно наложената глоба и нейния
размер. В случая се установява, че нарушението в извършено при условията
на повторност по смисъла на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради което
законът е приложен правилно, като жалбоподателят е санкциониаран именно
6
по този ред – с налагане на глоба в двоен размер, възлизаща общо в размер на
200 лева.
Според настоящия съдебен състав в случая не са налице предпоставките
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се
определи като маловажно. Обществената опасност на конкретното нарушение
не позволява то да се определи като маловажен случай. Абсолютната
погасителна давност за административното нарушение е 4 години и 6 месеца
на основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и тя не е изтекла към
датата на откритото съдебно заседание – 13.05.2025 г., тъй като нарушението е
извършено на 28.10.2022 г.
По изложените мотиви жалбата, по повод на която е образувано
производството по делото е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. При този изход на спора право на разноски има единствено
въззиваемата страна, в полза на която следва да се присъди сумата от 100.00
лева (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за участие в
производството по делото, изразяващо се в изготвяне на писмени бележки по
делото. Въззивникът и жалбоподател няма право на разноски и такива не
следва да се присъждат в негова полза. Ето защо жалбоподателят следва на
основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал.
3 от ГПК да бъде осъден да заплати в полза на СДВР направените в хода на
настоящото съдебно производство разноски. По тези мотиви и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 6542474,
издаден от СДВР, с който на жалбоподателя Е. С. М., ЕГН: **********, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена
административна санкция „Глоба“ в размер на сумата от 200 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, извършено на 28.10.2022 г.
ОСЪЖДА , Е. С. М., ЕГН: **********, на основание чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК да заплати в
полза на СДВР сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща направени в хода
на настоящото съдебно производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7