О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………….…./…………….…...2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия
Кунева
въззивно гр.д. №
1173 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 36368/21.05.2019 г. на Х.К.П., ЕГН **********,***, срещу решение № 1862/02.05.2019
г., постановено по гр. д. № 841/2018 г. по описа на ВРС, XXIV
състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Х.К.П.,
дължи на Етажна
собственост с административен адрес: гр. Варна, ул.“Велико Христов“ № 47,
представлявано от управителя „ТРИУС – 1” ЕООД, ЕИК *********, гр. Аксаково
сумата от 112, 10 лв. /сто и
дванадесет лева и десет ст./, от която 57, 56 лв., представляваща неизплатени
ежемесечни вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, определени с решение № 4,
взето на 18.11.2016 г. и решение № 7, взето на 16.03.2017г. и двете от ОС на ЕС
за времето от месец януари 2017 г. до месец октомври 2017г. /вкл./ ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата на 54,54 лв.,
представляваща неизплатени за периода от месец януари 2017 г. до месец октомври
2017г. /вкл./ разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС,
възнаграждение за управителя, електрическа енергия и почистване, произтичащи от
решение № 6 от 18.11.2016 г. на ОС на ЕС, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.11.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 9638/23.11.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 17195/2017г. по описа на Районен съд – Варна по предявения иск по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и въззивницата е осъдена да заплати
разноски в размер на 703 лева.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния
съд е недопустимо, евентуално неправилно и се моли за неговата отмяна. Настоява
се, че предявеният иск от ЕС чрез управител „Триус 1“ ЕООД е недопустим, тъй
като същият не е процесуално легитимиран да представлява етажната собственост.
Навежда съображения за незаконосъобразно проведени общи събрания на 07.10.2017
г., 27.10.2018 г. и 08.05.2018 г., обосновавайки ненадлежно взето решение за
избор на управител на ЕС. Намира, че при провеждането им е липсвал кворум,
подробно сочейки идеалните части на собствениците в сградата. По тези
съображения намира, че „Триус 1“ ЕООД не е процесуално легитимиран да
представлява етажната собственост и да предявява искове срещу собствениците.
Моли се за обезсилване, евентуално отмяна на постановения съдебен акт.
В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна Етажна собственост с административен
адрес: гр. Варна, ул.“Велико Христов“ № 47, представлявано от управителя „ТРИУС
– 1” ЕООД, чрез адв. Р.Р., с който се изразява становище за неоснователност на
жалбата. Подчертава, че решението на ОС от 27.10.2018 г. не е атакувано
съобразно предвидения в чл. 40 от ЗУЕС и обвързва всички етажни собственици.
Сочи, че действията на управителя – юридическо лице за периода от 18.11.2016 г.
до 08.05.2018 г. са потвърдени от ОС на ЕС, като решението, с което това е сторено
не е атакувано в законоустановените срокове, позовавайки се на влязло в сила
определение по в.ч.гр.д. № 384/2019 г. по описа на ВОС. По тези съображения
намира, че в производството участват процесуално легитимирани страни, поради
което правилно съдът е разгледал спора по същество. Счита, че наведените в
жалбата оплаквания за законосъобразността на събранията, в т.ч. ид.ч. в общите
части на сградата са релевирани за първи път във въззивната жалба и не следва
да се разглеждат.
Настоящият
състав на Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима. Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
С въззивната жалба е направено искане за допускане на гласни
доказателства – разпит на един свидетел и приобщаване на представени с
въззивната жалба писмени доказателства.
Във връзка с направените с въззивната жалба доказателствени искания в
условие на евентуалност въззиваемият също е направил искане за приобщаване на
писмени доказателства.
Настоящият въззивен състав намира исканията за неоснователни, поради
което следва да бъдат оставени без уважение.
Разпоредбата на чл. 266 ГПК въвежда забрана
във въззивното производство да се твърдят нови обстоятелства, да се сочат и
представят доказателства, които страните са могли да посочат и представят в
срок в първоинстанционното производство. Такива, съгласно ал. 2 на цитираната
норма, са допустими, когато страните твърдят нови обстоятелства и сочат и
представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и
представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор и/или твърдят нововъзникнали след подаването на
жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са
от значение за делото, респективно допустимо е да посочат и представят
доказателства за последните. Направеното от въззивницата доказателствено искане
не е от коментирания характер. Същата не е изложила причините, препятствали
възможността страната да поиска събирането на доказателства пред първа
инстанция, още повече страната е присъствала в открито съдебно заседание и не е направила искане за събиране на други
доказателства по делото. Въззивницата не твърди и не се установяват
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото, които да обосноват извода
за наличие на предвиденото в чл. 266, ал.
3 от ГПК изключение
от приложението на разпоредбите на чл. 266,
ал. 1 от
ГПК, постановяващи забраната
за събиране на доказателства във въззивното производството,
поради което доказателствените искания като преклудирани следва да оставят без
уважение. Доколкото искането за събиране на писмени
доказателства от въззиваемия е направено в условие на евентуалност при
допускане на такива на въззивника също следва да се отхвърли.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивницата Х.К.П., за допускане на гласни
доказателства – разпит на един свидетел и приобщаване на представени с
въззивната жалба писмени доказателства.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззиваемата страна Етажна собственост,представлявано от
управителя „ТРИУС – 1” ЕООД, чрез адв. Р.Р., за допускане на писмени
доказателства, приложени към отговора на въззивната жалба.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1173/2019 г. по описа
на ВОС за разглеждане в
о.с.з. на 17.09.2019г. от 9:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да уредят спора по извъсъдебен
ред, като съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 от ГПК, при приключване на
делото със спогодба, на ищеца се връща половината от внесената държавна такса,
както и за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна
на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.